Напоследък толкова си говорим за интелект, само че изкуствен, а от това определено страда естественият… Дойде време да надникнем в тази тема.
- Как така пред последните 30 години българите… стават все по-интелигентни според единствената организация, която доказано измерва този показател?
- Програмистите ли са най-много сред хората, издържали тестовете на Менса?
- Има ли значение интелигентността във времето, когато технологиите се справят с все повече умствени задачи?
- Можем ли да оценяваме възможностите на ИИ с човешките мерки в тази област и за какво е знак, ако днес ChatGPT достига средното човешко IQ 100?
- Как да променим средата, която потиска интелигентните деца и им пречи да развият потенциала си?
- Защо в дните на ИИ революция е по-важно от всякога да развиваме ума си?
За всичко това от Дигитални истории разговарят с Даниела Лечева, национален психолог на Менса – България – организацията, която обединява доказано интелигентните българи. Специалист по позитивна психотерапия през последните години тя е насочила професионалните си интереси и към работата с деца с висок IQ.
– Дефиницията се променя постоянно, но какви типове интелигентност съществуват според днешната психология? И кои от тях всъщност измерва тестът на Менса?
– В момента сме приели теорията за G фактора, т.е. обща или генерална интелигентност. Тя е една, не е многофакторна – музикална или езикова. Смята се, че,
ако получиш висок резултат на тест като нашия, то би следвало да имаш по-високи резултати от по-голяма част от населението и в други области.
Интелигентността се състои от две основни функции – флуидна и изкристализирала. С първата се раждаме, тя е наследена, а втората развиваме благодарение на нашия опит, който ни помага да я надграждаме. Двете винаги вървят ръка за ръка.
Често ме питат може ли да се повиши интелигентността. Да, може, но в определени граници. Ако си показал нисък резултат, много трудно ще постигнеш някога изключително висок.
– Но в теста на Менса човек търси закономерностите и избира последното от поредица изображения. Защо мери точно това, а не например общата култура?
– Тя, културата, не влиза точно в областта на интелигентността, а по-скоро в „знания“. Затова тестът е точно такъв.
Ние сме подчинени на международната Менса, спазваме определени правила и имаме списък от тестове, които можем да използваме за вход в организацията. Те трябва да са стандартизирани. Сегашният например, за възрастни и децата над 9 г., е стандартизиран върху първоначална извадка от 10 000 души.
Така че имаме надеждни резултати, опора, на която да стъпим и да кажем: „Да, уверени сме, че точно това мери тестът, че резултатът е правилен, коректен“.
За да съдържа например вербална част, трябва да е създаден в България или да е адаптиран за българската популация, което изисква доста сериозен ресурс от време и усилия. Сам психолог трудно ще се справи. Но в теста, с който от септември започваме да приемаме и деца от 3 до 9-годишна възраст, има и езикова част, не са само картинки.
– Какви са условията, за да се явиш?
– Може да го направиш два пъти в живота си, като мине поне една година между явяванията. Това пак е международно изискване – простичко го беше казал колегата, международен психолог: „Няма смисъл да мерим едно и също нещо много пъти”.
Да, интелигентността, стана дума, може да се повиши. За жалост, може и да се понижи при заболявания като Алцхаймер, деменция, черепно-мозъчна травма.
Периодът от една година между явяванията е наше решение, има държави, в които можеш сутринта да се явиш на единия вариант на теста, следобед – на втория и… приключваш с възможностите за цял живот.
Много добре знам, че хората с феноменална памет, ако се явят на един и същи вариант, а са се подготвяли междувременно в тази година, могат да се представят по-добре и измерената степен на интелигентност да е неточна. Затова много стриктно следим да се явят на двата варианта, за да няма научаване.
– Тогава съм имал късмет, че го изкарах от първия си опит. Бях и доста млад, по онова време това не помагаше никак, защото скалата варираше в зависимост от годините. Доколкото разбирам, сега е важен броят отговори, независимо дали си на 9, 19 или 99 г.?
– Да, премахнахме възрастовата скала преди три години, но намалихме времето. Получаваше се един таванен ефект с 30-те минути за решаване на теста, успеваемостта се беше повишила и затова ги направихме 20.
В момента много силно влияе факторът „скорост на преработка“ – колко бързо ти работи мозъкът и можеш да решаваш проблеми.
Обикновено скоростта на преработка е по-бърза при по-младите хора, обаче те нямат опита на изкристализиралата интелигентност
при по-възрастните има по-добре развита изкристализирала интелигентност, но по-бавна скорост на преработка и така резултатът се балансира.
– Ако един човек се яви на теста и изкара висок резултат, окаже се по-интелигентен от огромна част от останалите българи, какво му казва това? С какво може да му е полезно? Променя ли нещо?
– Зависи от самия него. Според мен, в Менса можеш да завържеш трайни приятелства, да създадеш бизнес контакти, но и да останеш разочарован… и всичко зависи от това какво си търсил, какви са били очакванията ти. Аз лично съм намерила изключително близки приятели сред членовете на организацията.
Много кандидат-студенти използват високия резултат на наш тест, за да го приложат към документите си. Има работодатели, при които той дава предимство пред останалите кандидати за дадена позиция. С колегите психолози имаме идея, след като започнем през новата учебна година да правим тестове в училищата, да правим и семинари с родителите, за да обясняваме за различията между децата в различните степени на интелигентност.
Като това, което казах, че хората с изключително висока логико-математическа интелигентност често имат по-занижена емоционална и трябва там да се наблегне.
Или обратното, човек с по-ниска интелигентност е много по-наясно с емоциите си, много по-експресивен. Не ги потъпква и не се чуди „сега какво чувствам, откъде“ или „защо ме боли глава“ и да няма представа, че това са неизразени емоции.
Какво от това, ако си изкарал висок резултат? Аз харесвам себепознанието във всяка възраст, себеразвитието.
Чрез явяването на тест опознаваш себе си и, в идеалния случай, се обикваш такъв, какъвто си.
Някои хора казват: „Сега си отговарям на въпроса защо в училище се е случило така“.
С амбициозните родители на деца със средни резултати провеждам разговори и им казвам: „Недейте оттук нататък да очаквате и изисквате пълни шестици от тях, бъдете доволни на петици“.
– Това е другата страна. Ако някой изкара нисък резултат, как му го казваме? Може ли да му бъде полезно?
– Всеки си получават резултата. Има граница, под която Mensa International не ни позволява да изпратим конкретни данни, хората попадат в „ниска интелигентност“ и толкова.
Какво следва? Някои от тях, честно казано, не разбират резултата си, продължават да настояват конкретно за точките или тръгват на скандал срещу вестоносеца, който им казва: „Съжалявам, такова е правилото, не мога да Ви дам резултат в персентил“. Имала съм случаи с 3-4-5 обаждания и човекът не разбира какво следва.
Когато са пълнолетни, е по-трудно. Ако са под 18 г., се опитвам да се свържа с родителите, за да им обясня, че ги съветвам да отидат при колега психолог, да направят повторен тест, защото детето им може да е с обучителни трудности или с интелектуална недостатъчност. За тях е хубаво да бъде диагностицирано и да получат ресурсно подпомагане, докато все още са в училище, защото след това няма много възможности.
– След като се явиш на теста, ти дават персентил – тоест резултат от каква част от хората си се справил по-успешно. Преди се казваше, че имаш IQ например 100. Защо това се промени?
– Тестът периодично се променя и всеки създател преценява до колко максимално IQ да мери неговият тест. Имаме хора, които през годините са се явявали на различни тестове. Едно цяло семейство – три сестри и майката, са членове на Менса и на шега си казват: „Сестра ми е по-умна, защото има 168, а аз – 155”.
И двете са постигнали максимума на съответния тест, на който са се явили, обаче, ако вземем просто точките, изглежда, че едната е по-интелигентна от другата. Персентилът е единственият справедлив начин да се сравняват IQ тестове, защото той показва, че например при резултат 60%, ако 1000 души се явят на този тест, то човекът ще има по-добър резултат от 600 от тях. Така е съпоставим на база 1:1000 души, явили се при едни и същи условия, т.е. едни и същи задачи за едно и също време в една и съща възраст .
– Но така не губим ли проследяемост? Как да сравним променя ли се интелигентността във времето, през поколенията?
– Имаме я и в персентил. Можем да видим как периодично IQ-то се е повишавало, това е ефектът на Флин.
Постепенно хората започват да получават все по-високи резултати на един и същи тест за интелигентност, затова психолозите и психометриците преразглеждат скалите за оценяване и се правят ревизии и нови тестове.
Още от създаването на МЕНСА в България през 1991 г. върви постоянно едно леко повишаване на перцентила, после промяна на условията и пак повишаване. Докато в един момент тестът трябва да бъде сменен. До момента у нас е имало 3 различни варианта. Но е задължително от време на време да сменяме теста или да намаляваме времето за решаването му, за да избягваме този таванен ефект на изключително висока успеваемост.
Но, да, и през последните години продължава да се повишава интелигентността на българина. Колкото и много хора да са скептични към това, има го.
– И ме учудва, защото не го виждам в реалния живот, уви, разминава се и със стереотипа. Сигурен съм, и под това интервю ще се появят коментари, които дават аргументи в обратната посока, но данните са си данни. А на базата на тези данни – може ли да се каже, че сме по-интелигентни от други народи или обратното? Можем ли да правим въобще такава съпоставка?
– Нямам пълен достъп до информация за всички държави, но сравнението с докладите на колеги показва, че ние сме една от държавите с много висока успеваемост на теста.
Една причина може да е, че хората, които се явяват при нас, наистина усещат, че трябва да са високоинтелигентни и идват, за да си го докажат, а чрез рекламата си ние успяваме да стигнем точно до тях. Друго, което може да е фактор, според мен, са нашето образование и генетичните ни заложби.
– Има ли и закономерности в рамките на страната? Например кой се справя по-добре на теста – мъже или жени, млади или по-възрастни, открояват ли се дадени професии, дадени области?
– Извадката все още е малка, но от 2022 г., откакто започнахме да тестваме деца от 9 г., ние създадохме партньорства с училища в различни точки на България, отворени сме към други. Там предлагаме регулярни тестове на учениците, така трупаме данни, които след време ще са по-показателни. Но, от явилите се до момента, момчетата в Русе и в Пловдив се представят по-добре от тези във Варна, в София, в Гоце Делчев, в Плевен. Момичетата в Пловдив пък са следвани от момичетата във Варна.
Що се отнася до професиите… Когато станах член на Менса през 2012 г. отивам на среща в Пловдив и на масата срещу мен седят петима мъже, всички завършили Технически университет с инженерно образование. В този период бяха много инженерите. С течение на времето разбрах, че имаме доста юристи. Но най-много, разбира се, днес са програмистите.
Аз си го обяснявам с това, че за тази професия ти трябва добре развито логико-математическо мислене и така е нормално да се справиш по-добре на този тест.
Вече имаме 8 души – членове с психологическо образование, което ме радва. В годините е имало по един-двама психолози, вече сме повече, но определено доминират програмистите.
– Сигурно не е случайно. Аз изкарах теста цели 15 години, преди да стана програмист.
– И при мен гимназиалното образование е информатика с английски. Когато дойде 12-и клас, седнах и се замислих, че момчетата – мои съученици, се справят, идва им естествено. Решават някак отвътре тези проблеми, които ни се дават като задачи. А аз, на база знания, с повече мислене, сядам и успявам да се справя, но не ми дава същото удовлетворение и удоволствие.
На мен ми бяха интересни хората и така се ориентирах към психологията, но в моментите, в които съм имала трудности като психотерапевт, съм си казвала: „Ето, сега се преориентирам, връщам се към програмирането, без да се ядосвам толкова, ще изкарвам повече пари“.
– Уви, не се знае докога ще е така, може психологията да се окаже доста по-перспективна в ерата на изкуствения интелект.
Стана дума за това, че всяко следващо поколение показва по-високи резултати на тестовете за интелигентност. Но са ми попадали немалко проучвания за това, че идващите поколения ще са първите, при които резултатът ще е по-нисък именно заради технологиите, защото им делегираме прекалено много. Може ли да стане така?
– Предстои да видим. Но и сега има безспорни явления – не в областта на интелигентността, но на вниманието, например.
В своята практика използвам един ревизиран преди 3 години тест, на който е обновена скалата и очакванията към вниманието на днешното поколение са занижени, защото мозъкът ни се адаптира към новата среда.
Постоянно нещо се случва, нещо се променя, грейва на екрана, някакви бързи движения и вниманието ни вече не е такова, каквото е било.
Да отвориш книга, да седиш с нея 3 часа и да си дълбоко потопен в това, което се случва.
– Мисля си обаче, че това е пряко свързано и с интелигентността – за да решиш по-сложните задачи във всяка област, трябва да се вглъбиш в тях.
– Възможно е, предстои да видим. И на мен ми е интересно как ще се променят нещата, но за момента интелигентността си изглежда, както преди години, не забелязвам някаква драстична промяна. Същият процент от по-младите продължават да се справят толкова добре с решаването на теста на Менса.
Друго, което се е променило, но пак не е свързано с интелигентността, а с паметта, е, че тя станала по-мързелива. Ние вече не се сещаме за любопитните факти, а си спомняме, че сме ги чели някъде и си вадим телефона, откриваме какво сме чели и тогава говорим за тях.
– Често обръщам внимание и аз на това явление. И ме плаши – да, уж не е пряко свързано с интелигентността, но, според мен, осмисля креативността, защото тя е в умението да знаеш и комбинираш знанията.
– Виждам като голям проблем твърде ранното запознаване на децата с технологиите.
Синдром на дефицит на вниманието, със или без хиперактивност, се появява по-често при деца, които по-рано са се запознали с технологиите, използвайки ги по-продължително време в денонощието.
Аз съм от психолозите, които смятат, че поне до 3-годишна възраст детето трябва да има 0 минути екранно време.
– Да, и аз мисля, че за това поне би трябвало да има някакъв консенсус. Но се оказва, че няма, неотдавна подготвих такава поредица от текстове, включително и анкета, включиха се 350 родители и се оказа, че далеч не всички са на това мнение.
Ако се върнем по темата за коефициента на интелигентност, днес компютърните науки са изправени пред сходни на твоите предизвикателства. Те трябва да мерят по някакъв начин IQ-то на всеки следващ модел. Опитах, днес е около 100, но какво би ти казало, ако ИИ получи много висок резултат на теста на Менса?
– Четох историята, където пробваш ChatGPT и имах по-високи очаквания към него. Изключително бързо се развиват тези технологии. Няма да се учудя след 2-3 години той да изкара резултат, който да може да му даде право на членство в Менса.
– Но какво правим тогава? За какво да развиваме интелигентността, след като можем и нея да я делегираме, подобно на знанието?
– Смятам, че ще има хора, които биха я делегирали, но и такива, за които мисленето е удоволствие.
Както винаги ги е имало. Поне докато не си отиде поколението, което знае какво е било преди интернет и технологиите.
Оттам нататък вече, честно казвам, се страхувам да гадая какво ще бъде. Не смея да правя предсказания.
Но може би ще ти е интересно, че вече се разработва изкуствен интелект, който да избира въпросите на входния тест на Менса от голяма база данни с въпроси.
Нещо повече, стандартизирането му вече е на финален етап. Всеки момент ще бъде предаден на колегата международен психолог, за да изготви становище дали веднага влиза в употреба или ще се доусъвършенства, преди да преминем към него.
Не знаем дали в България ще се възползваме от него, защото нямаме условия за провеждането му, а и цената е доста висока. Обсъждаме закупуването и на нов тест, който е на хартия и провеждането му е с продължителност 40 минути.
– Тоест… ИИ започва да ни оценява, а не ние него? Това е много интересно и показателно обръщане на парадигмата, не мислиш ли?
– Да, така е, но по този начин се решава един дългогодишен проблем на организацията в световен мащаб – изтичането на тестовите въпроси в публичното пространство. Голямо предимство е, че изкуственият интелект ще избира следващия въпрос на база на верните отговори. Ще се съкрати доста времето за тестване, защото, ако например види, че на 10 поредни въпроса не отговаряш и те са най-лесните, просто ще ти изкара резултат, че не можеш да станеш член на Менса и ще приключи.
– Но пък покрай ИИ започнахме в общественото пространство да говорим повече за интелект, върна се тази дума, дори да е като противопоставяне на естествения.
Но когато заговоря по тези теми, винаги ми идва да задам въпроса, на който не мога да си намеря отговор толкова години. Защо най-интелигентните не са лидерите? Защо няма повече членове на Менса в политиката, нито пък като успешни предприемачи?
– Има и такива хора според мен. Но високата интелигентност идва със свои характеристики, които не са подходящи за подобни позиции. Тя често води до самовглъбяване, нежелание да общуваш с много хора.
Често тези изключително високоинтелигентни хора са интроверти, а за да си успешен лидер, няма как да си такъв.
В предприемачеството като че ли успяват екстроверти – общителни, приветливи хора, знаещи как да облекат всичко в думи, с много добре развита емоционална интелигентност, която, както стана дума, е по-слабо развита при силна логико-математическа.
А за политиците… не съм сигурна какви точно качества трябва да им се припишат. В моите представи не са изключително позитивни.
– Именно! А би трябвало да бъдат. Но, както ми каза Даниела Симидчиева, понякога на интелигентните хора просто им е лесно и това също ги спира…
От няколко години българската Менса приема и деца в редиците си. Защо се стигна до тази промяна? Какво да правим, ако видим, че детето ни се отличава с впечатляващи умствени умения?
– И аз бях дете с висока интелигентност, но средата, в която растях, по-скоро ме караше да притъпявам тази интелигентност. Чувала съм изказвания от съученици от типа „К’во, за много умна ли се мислиш?“. Затова днес намирам някакъв много висш смисъл да откриваме високоинтелигентните деца и да им предоставяме възможности, каквито ние не сме имали. Така развиваме и обществото като цяло.
Всяка държава си преценява как да подходи. Ние решихме да идентифицираме личните им потребности, личната им мотивация и да организираме занимания. В момента разработваме единна програма, но ще продължим да работим, както досега, и според интересите на младежите. Първите 12 казаха, че имат интерес за изкуствен интелект, криптовалути, намерихме членове – специалисти в тази област, и организирахме срещи. Давам им и загадки, с които да си провокират ума. Правим и срещи, на които всеки подготвя тема, която му е интересна, и представяйки я, започват да се свързват и да задълбочават в тези интереси.
От 24 до 31 август се проведе първия младежки лагер в България от десетилетие, а те получават достъп до информация и от „Менса интернешънъл“. Наскоро един младеж сподели, че има иновативно откритие в областта на полупроводниците и търсеше контакт с университетски лаборатории.
Но по-универсално какво да правим, ако видим, че едно дете се отличава с такива качества? Трябва да знаем, че когато логико-математическата интелигентност е по-силно развита, трябва да наблегнем малко на емоционалната, на взаимоотношенията с хората, защото е доказано, че в тези случаи тя изостава. В по-ранна възраст – обясняване на емоциите, кога ги чувстваме, защо, тяхното назоваване. Но, разбира се, и да наблягаме там, където съответното дете има интерес, да го развиваме, да си намери мястото. Какво по-хубаво от това да си обичаш професията.
