„Никой не знае колко време му е определил Господ на тази земя и по-добре, но знам, че той никога няма да те пусне да си тръгнеш, преди да си изпълнил мисията си в този живот”, в това вярва популярният петрички изпълнител на македонски песни Володя Стоянов. Той споделя, че когато му е било най-тежко, по време на Ковид заболяването в реанимация, или „Подземието на Хадес”, както той го нарича, само авторските му песни са го спасили. Повтарял си наум текстовете и така запазил паметта си чиста и оцелял сред викове, болки и страдания. Ковид заболяването за него е било тежък преход към усъвършенстване на духа и на творческия му процес, защото мнозина негови приятели твърдят, че вече девет месеца след възстановяване от заболяването е нов човек, с нови идеи и с 4 нови албума след двегодишната пандемия. Вече пее спокойно на живо по 2-3 часа без прекъсване на различни участия, където го канят, и смята, че се справя добре с ходенето, с работата в духовния му център, който създава в Петрич. Всяка сутрин става в 6.00, прави гимнастика, която са му препоръчали рехабилитаторите, и ляга в 23.00 часа.
За тези, които се опитват да го имитират, казва, че не им прави чест, защото всеки си носи кръста и съдбата. Най-тъжното, смята той, е, че негови колеги, на които е помагал по всякакъв начин, мълчали и се подсмивали на новогодишната програма по БНТ, в която се опитвали да го иронизират. Нито един от тях не се е осмелил да каже: „Спрете, това е достоен човек!”. И това си е проличало още повече, когато се е разболял от Ковид, защото никой от тях не му е позвънил да попита как е. Няма обяснение за тази егоистична българска черта.
„За съжаление – казва той – българският народ се опря в политиката на човек, който абер си няма от политика. Всеки е роден за нещо, но да бъдеш всичко не може.”
Володя не избира пътя на злобата и отмъщението ,а „пътя на изкуството, на изказа, на любовта, и така ще бъде до края”, казва той. С добро сърце обича всички като свои деца, независимо дали някои са признателни, а други не. Омразата на никого не е помогнала, алчността – също.
Войводата, както го наричаме всички, чете много историческа литература, свързана с българската история от древни времена до наши дни, и на тази история посвещава голяма част от авторските си песни. Казва, че в някои от новите му албуми ще подреди хронологично историята на България още от времето на Ной, защото смята, че българите сме потомци на Симовото коляно – един от тримата синове на Ной – Сим, Хам и Яфет. Посвещава песни на герои и личности през всички етапи от създаването на българската държава. Пише текстове за песни, посветени на цар Борис, цар Самуил, ВМРО, войводи, леля Ванга и други. Подреждайки в песни историята на България, Володя смята, че интересът към тях ще бъде голям. Смята, че чрез тези песни учениците по-лесно ще запомнят нашата история. Такава е песента му „Литургия за Илинден”, която пише по повод 100 години от Илинденско-Преображенското въстание и посвещава на Гоце Делчев. И понеже тази песен е по-бавна, решава да напише още една по-бърза и игрива и така се ражда песента „Син ти иде, Македонио”. Текстът и музиката са на Володя, аранжиментът е на Здравко Георгиев и Стоян Джамбазов. Записът е направен с оркестър „Щуро маке”. Това е екипът,с който народният певец създава своя репертоар. Пише и песен за Солунската завера – 23.10.1893 година, създадена от петима българи интелектуалци, които по това време учат в Солунската мъжка българска гимназия. Песента „Сан Стефано указ даде” се ражда като спомен за единствения миг на обединение на българите от Църни Дрин до Църно море, от Дунав до Егея.
Във всяка песен, която създава, Володя влага своето лично отношение към тъжната история на този край и към родовата памет на бежанците, които населяват тези земи.
С тях е свързано и неговото родословие.
„Що мъка се е преживело, чедо, но никога не предадохме Бога” – това са думи на неговата баба Божия от село Шугово. Дядо му Стоян е от село Мътница, Кукушко. Баба Божия и дядо Стоян Темелкови са от онези бежанци от Егейска Македония, които напускат родните си места след Първата световна война и търсят място, което да прилича на домашното. Накрая се установяват в квартал „Дълбошница” на град Петрич, за да са по-близо до родната земя, с надеждата някой ден да се върнат в домовете си. Но с времето, уповавайки се на вярата си в Бога, се молели само децата им да са живи и здрави, защото без тях нищо няма стойност, нито къщата, нито имотът, нито земята. Напускат ги, защото се чувстват българи, и то от онези българи, които изоставят разораната и плодородна земя, изоставят построените от тях домове, черкви, манастири, училища, но при условието да се пишат гърци, избират трудния път на бежанската вълна. Между Дупница и Перник има едно село Мръчаево, което е получило своето име от замръкналите в него бежанци. Там задължително нощували, преди да продължат пътя си. Баба Божия си отива от този с свят с мъката, че след преселението никога не успява да се върне и да си вземе поне шепа пръст от родното Шугово. А дядо Стоян до последно не си простил, че е дошъл по тези земи като българин, а тук са го принудили да се пише македонец.
Голяма част от песните Володя Стоянов знае от своята баба и дядо, които зимата са пеели пред огнището, единствения сезон, в който няма работа по нивите. Дядо Стоян Темелков е бил най-гласовият певец на рода и внуците често сядали на коляното му, за да му попеят и да му се харесат, разказва Володя Стоянов за уроците, които е получил от дядо си и баба си и как ги предава от поколение на поколение.
„Колко имаш, толко! Да не си туруваш дерт на душата, да не взимаш пари от държавата, ако требе, в краен случай от приятел, защото на времето тежката дума е била закон. Всичко да постигаш със собствен труд и да преминаваш през живота с песен”.
Баба Божия накарала сина си Георги – бащата на Володя , да му купи китара, за да му е весел животът.
И всичко това Володя заедно със съпругата си Евгения предават на техните три дъщери и три внучки. На всяка една е подарил китара и ги мотивира да се развиват по своя си път – честно, с вяра в Бога, с много знания и зачитайки достойнството на човека до тях.
Разказвайки личната си история, Володя много разпалено започна да говори за днешните ни отношения с Република Северна Македония. „Много е тъжно да гледаш човек, който няма откъде да прочете истината, как се инати като магаре на мост и казва: „Може у Европа да не влезем, ама ние си сакаме така, ние ке сме си сами”. И сам си отговаря: „Е, сам не може да се обичаш, защото се превръщаш в нарцис”. И в момента виждаме едни нарциси, които хвърлят камъни. И никой не си е направил труда да прочете истината, а има откъде, и съм сигурен, че прадедовците и дедовците им, ако станат от гробо, ке кажат: „Ей, келеш, ела да ти издърпам ушите. Шо праиш ти, бе?”. „Ами яз сум македонец”. „Каков македонец си ти, бе? Чист българин!”.
Володя си спомня как с негов работодател тръгва за Косово да продава смилянски боб. На пазара в Белград един шумадия, два метра висок сърбин, ги попитал откъде са. Неговият приятел отговорил: „Яз сум македонец от Валандово”. „А, слушай сега – казал сърбинът. – Политичарите насила ви направиха вас македонци. Запомнейте, от тая страна на Вардаро сте българи, а от другата – са албанци. Нищо друго нема”. Володя този случай го разказва с мехлем на сърцето. Решил е да събере всичките си спомени и подобни случки в книга, за да покаже истинското лице на македонизма, „това уродливо създание, което през всичките тези години работеше за всичко друго, но не и за християнството”,твърди той.
„То унищожи всякаква вяра в сърцата на хората и затова виждаме млади хора, които се превръщат в лумпени и без причина озверени. Печелившите в този задочен спор, който те налагат в стремежа си да покажат, че са универсални и единствени във Вселената, са албанците. Те си мълчат, защото през всичките тези години македонизмът работеше перфетктно за исляма. Но прави чест на албанците, които признаха българското население по техните земи.
Трябва да си пълен глупак, да прегърнеш македонизма и да го носиш още, защото той не направи нищо за самата Македония.
Балканите останаха разделени, няколко поколения млади хора напълно объркани. За съжаление омразата нищо няма да роди. Ние търпеливо изчакваме дано се вразумят, за да може да премахнем тази срамна, измислена граница. Който е за оставането на границата, той не е за бъдещето на Македония”.
Володя смята, че ние имаме общо бъдеще, и сърцето го боли, когато вижда нежеланието от другата страна да се съберем. Песните му винаги са адресирани с любов към нашите братя и сестри в Македония. Първото по-светско събитие, което предстои, ще бъде изявата му на 30-годишния юбилей на „Пирин фолк” тази година в Сандански, където Володя е поканен за гост-изпълнител на галаконцерта на 28 август. Тогава е решил да връчи своя награда на един от младите изпълнители. Спомняме си, че през 2001 година той спечели голямата награда на „Пирин фолк” с песента „Стария бунар”, в която завещава на сина да пази водата в стария бунар, която е от Вардар, Струма и Църни Дрин.
Един от новите си албуми е нарекъл „Хераклея Синтика”. Той започва с песен за този древен град, в близост до Рупите. Володя като дете си спомня думите на леля Ванга, която е чувала звуци от живота в този подземен град, и в припева пее: „Хераклея Синтика – възкръснал град от древността в наши дни, Хераклея Синтика – сбъднатият сън на Ванга пред света сега”.
В Хераклея Синтика е ползвал такт, който няма анолог като запис в съвремието у нас, за да се приближи до онези високи нива на интелект, които са владеели древните хора.
В този албум има песни, свързани с нашата книжовност и култура, в който включва и целия Златен век на България. Има и композиции в стил чистия, стария рок. Те са свързани с вярата в любовта, с вярата във великия творец и водят към намиране и преоткриване на божествения път навътре към себе си. Написани са така, че всеки да може да слуша тези песни, без да се уморява, защото „са заредини с енергията, която съм вкарал в тях по време на преминаването ми към вечната хармония на вселенската библиотека, което постигам в моя Духовен център”. Там той стои сам до късно и композира своите текстове и мелодии. Така са се родили „Охридска задявка”, „Брекзит Лондон”. Според него душата на свободния пират няма как да бъде друга, затова в стара Англия се е родила рок музиката и от там тръгва по целия свят. Казва, че феновете му ще усетят силата на духа в новите му песни.
Любовта си към род и родина, към историята на дедите си, към човещината и към музиката Володя Стоянов е решил да предава на хората в Духовен център, който сам изгражда в Петрич. Сега е решил да сложи порта, която му е дарена от войводска група от Самоков като благодарност за неговото участие преди години на Чакъровите празници, посветени на техния герой Чакър войвода в Рила планина. В Духовния център ще кани лектори от различни поколения, които се стремят към духовно усъвършенстване, да изнасят беседи. Неговата най-голяма внучка Евгения Николова също е готова да предава своите знания по философия, древни езици и лингвистика на деца от пети и шести клас в Духовния център. Тя сега е на 17 години и учи в Класическата гимназия „Св. Константин Кирил философ” в София. Изучава древни езици, като латински и старогръцки, а в основното си образование е изучавала и иврид. Има желание в бъдеще да учи медицина. Тя твърди, че от дядо си Володя е наследила родолюбието, интереса и обичта към родната история, и никога да не се отказва от корените, за да знае откъде идва. Според нея в неговите песни винаги има смислено послание, в което се таи любов и истинска родолюбива идея. В този Духовен център, смята тя, ще има място освен за беседи, за концерти, за изложби, литературни четения, ще има и огромен чардак за сватби, т.е. място, на което всеки талант да покаже възможностите си и да ги развива.
„Трябва да изчистим балканския манталитет от качества, които ни пречат да бъдем единни и обединени”,
казва Володя Стоянов-Войводата. А прякора Войводата идва от един албум, в който обединява всички харамийски песни за комити и войводи през 1997 година. Решава за обложката на албума да се снима с четническо облекло и с пушка. И когато представя този албум, хората му казвали: „Айде, Войводо, давай от твоите песни!”.
Според него всеки трябва да си гледа работата, за да върви България напред. „Наистина трябва да обичаш родината си, и тези които слагат личните интереси над държавните, те нямат място в парламента. Там трябва да има хора като герои от рода на Левски, Ботев, полковник Дрангов, генерал Владимир Вазов… които винаги са слагали на първо място Отечеството, после семейството и накрая себе си. В управлението на страната няма място за самодейност”. От всичките срещи с него съм се убедила, че в думите му няма фалш, той е родолюбец до дъното на душата си.
Със своите песни Володя Стоянов е обикалял Америка, Европа, Балканите и е разбрал, че винаги културата трябва да предхожда политиката, за да има успех. И е готов да продължи своята мисия девет месеца след възстановяването си от този ужасен вирус, който иска да остане в миналото.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
