В България аптеките са много повече спрямо средните европейски показатели. Ако в Европа една аптека обслужва 4122 пациенти, то у нас са 2433 пациенти, като средно в нея работят по трима магистър-фармацевти. В България има аптеки, които могат да обслужат още половин България, но разпределението е неравномерно и повечето са струпани в големите градове.
Данните бяха представени в Сандански от УС на БФС на форум по случай Деня на съсловната организация 10 февруари, чийто домакин беше Регионална фармацевтична колегия – Благоевград. Председателят на БФС Димитър Маринов открои като основен проблем достъпа до лекарства и фармацевтични услуги и напомни, че преди 2 г. беше опасно да се говори за недостиг на медикаменти, визирайки обвинението за всяване на паника срещу предишния председател Асена Сербезова, по което впоследствие бе оправдана.
Главният секретар на БФС Светослав Крумов заяви, че фармацевтът е поставен в ролята на търговец в бяла престилка, а призванието му е да предлага фармацевтични услуги. Проблемът с лекарствата произтича от липсата на нормална конкурентна дистрибуторска мрежа.
„У нас има нелоялна практична свързаност между производител – търговец на едро, и дребен търговец и извън тази икономическа верига се отказват лекарства на аптеките. Лекарствата залежават в складовете и чакат реекспорт. Така наречените „големи” дистрибутори не допускат нови играчи и пазарът е разпределен. Едва на 25% се реимбурсират лекарствата за значими социални заболявания, каквито са сърдечните. За лекарство с цена 25 лв. държавата реимбурсира 1,20 лв. Аптеките нямат право на надценка, ние получаваме такса за обслужване, която тази година успяхме да извоюваме да стане 5-6 лв.”, посочи гл. секретар на БФС.
Заради прекалено многото аптеки у нас често пъти срещу пациента не стои магистър-фармацевт, признават от БФС. Според стандартите при 3230 души трябва да бъде осигурена една аптека, за труднодостъпните райони трябва да има минимум 2150 жители, за да се разкрие една аптека. Една денонощна аптека трябва да обслужва минимум 40 000 души, което е „лукс“ и в Европа, тъй като за пълен работен ден са нужни минимум 2,5 магистър-фармацевти. В България обаче осигуреността с аптеки е над средноевропейското ниво, като в една аптека работят средно по 3-ма фармацевти. 78% от българите достигат за 5 минути до аптека, докато при другите страни от ЕС са 58%. Професията е силно феминизирана – 80% са жените, и се подмладява, като най-голямата група фармацевти е между 31 и 40 години. Най-младата фармацевтична колегия е в Благоевградска област. Аптеките в Пиринско са 132, като 91 от тях имат договор с НЗОК. Магистър-фармацевтите са 262-ма, при минимални изисквания за 396. В 11 се продават лекарства за ветерани, а за военноинвалиди в 10. В Пиринско работят 4 денонощни аптеки, които са в Благоевград, Хаджидимово, Гърмен и Банско. Денонощни аптеки са заложени да функционират в Петрич и Сандански, съгласно областната аптечна карта, но на този етап това не е реализирано. Добрият пример е община Благоевград, в която миналата година след успешно публично-частно партньорство между РФК и тогавашния кмет Илко Стоянов бе възстановена денонощната аптека, припомни председателят на фармацевтите в Пиринско Евгени Антонов.
Тази идея беше задвижена от предишния председател Константин Качулев и заради успешната реализация РФК – Благоевград бе избрана за фармацевтична колегия на 2023 г. Издръжката на нощното дежурство – 306 лв., бе поета от Община Благоевград, което е над 100 000 лв. годишно. В Благоевград има над 40 аптеки, като нощните дежурства се дават в аптеката при „Зърнени храни“.
„Давам дежурства 2-3 пъти месечно в нощната аптека. Основните проблеми са с пациенти, които идват неподготвени. Не знаят, че първо трябва да са минали на преглед през дежурния спешен кабинет, за да им бъдат изписани лекарства. Когато ги изпратим за рецепта, получаваме укори, но не се е стигало до критични ситуации. Аптеката е с камери, има и паник-бутон, но не се е налагало да го използвам”, обясни магистър-фармацевтът И. Метушева, която присъства на форума в Сандански.
Тя добави, че периодично се забелязва дефицит на детски антибиотици и лекарства за диабетици, а причината било презапасяването. За да има обективна информация за реалната употреба на лекарства, фармацевтите са категорични, че всички медикаменти трябва да се изписват с електронни рецепти. За 2 г., откакто бяха въведени, са били изписани 44 милиона електронни рецепти, информираха от БФС.
Зам. председателят на РФК – Благоевград Константин Качулев коментира, че в Англия магистър-фармацевтите отскоро имат право да консултират пациентите по 7 заболявания. За тази цел държавата отпуска по 2000 паунда на аптека и по 15 паунда на рецепта. В 32 държави в Европа извън доставката на лекарства фармацевтите предоставят допълнително услуги като профилактични програми, скрининг и контрол на заболявания и индивидуални консултации.
В знак на признателност за ползотворното сътрудничество и популяризиране дейността на фармацевтите ръководството на РФК – Благоевград връчи отличия на регионални медии и журналисти, в това число и на в. „Струма“. Със специален плакет бе удостоен бившият кмет на Благоевград Илко Стоянов за приноса му за възстановяване на денонощната аптека. Благодарствени грамоти имаше за 9 благоевградски аптекари, които дават нощни дежурства през последната година.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
