Държавата загуби делото за хотел „Ади“ на благоевградчанина Райчо Димитров-Чората, който бе конфискуван след осъдително решение от 2012 г., че е придобит с нетрудови доходи.
Състав на Върховен касационен съд, председателстван от съдия Снежанка Николова, потвърди решението на Софийски апелативен съд, с което бяха отхвърлени исковете на министъра на регионалното развитие и благоустройството хотелът да бъде предаден на държавата, след като бъде призната за недействителна последвалата му продажба на трето лице.
Делото се оказа безапелационен пример за нехайството на държавата в продължение на 7 месеца да сложи ръка на хотела – време предостатъчно, за да може Чората да прехвърли собствеността му на сина си Димитър Димитров, след което Димитров да го продаде на фирмата за одит на Илко Спасов „Одит Консулт-2006“ ЕООД, а Спасов да го апортира в „ЛД Пропърти Янчеви Груп“ ООД.
Хотелът, водещ се магазин и включващ целия партерен етаж на жилищен блок на ул. „Катина и Никола Хайдукови“ № 45, е един от движимите и недвижими имоти, отнети от Райчо Димитров в полза на държавата. Решението влиза в сила на 14 ноември 2012 г. Неясно защо обаче
държавата го вписва в Службата по вписванията чак на 3.06.2013 г. Междувременно още на 15 март 2013 г. Чората го дарява на сина си, а на 5 февруари 2015 г. Д. Димитров го продава на „Одит Консулт-2006“ ООД.
Според магистратите от ВКС заради липсата на вписване към момента на дарението държавата не е била легитимирана като собственик, затова не може да има претенции и към последващата продажба на хотела.
Заради данъчната оценка на “Ади“, възлизаща на 367 046.50 лв., с решението си ВКС осъди държавата да заплати на „Одит Консулт-2006“ ООД сумата от 7500 лв. за направените разноски по делото.
Любопитно е, че то е подписано с особено мнение от съдия Сн. Николова, според която Чората всъщност е дарил на сина си имот, който вече не е бил негов, а собственост на държавата, независимо че вписването е станало много по-късно.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
В този “хотел“, по-скоро бардак, що п.утки са нае.бани… Чората редовно настаняваше там нукоронования шеф на ЮЗУ-то АЛ. Воденицата и други баш-тъпкачи от “елита“ на този ПУЦ и ги снабдяваше безплатно с мастии, а в замяна колеше и бесеше в ПУЦ-а.