На 13 ноември бях на великолепен концерт-спектакъл на Смолянския ансамбъл за народни песни. В концерта взеха участие 13 кабагайди и оркестър от Пловдив. Като фон на всичко, за което се пееше и свиреше, вървяха изумителни картини от Родопа планина през различните годишни сезони, покъртителни документални кадри, познати ни от филма „Време разделно“, от историята на Родопския край. Музика и текст в абсолютен синхрон ни пълнеха очите и душите. Вълнението беше голямо, чувствата – неизразими. Беше истински празник за всеки, дошъл да види и чуе концерт-спектакъла, да види на живо великата Валя Балканска и виртуоза на кабагайда Петър Петров. Те не изпълниха космическата песен на Валя „Излел е Дельо хайдутин“, а китка родопски песни. Гласът на Валя – необятен, огромен, изключително богат, и гайдата на Петър Петров превзеха голямата зала „Яворов“ и литнаха в космоса…
А сега за… нещо друго! Културен ли е наистина Благоевград? Нашият Благоевград, който обичаме всички и има за какво.
Голямата зала „Яворов“, ако не се лъжа, има около 800 места и поне още 100 за правостоящи. Този път залата беше изпълнена в централната част, двата странични сектора бяха… празни! Не знам какви са причините, но се учудвам.
Но аз, а и много други като мен се чувствахме неудобно, без вина виновни. Няма да задавам риторичния въпрос: Защо? Защо? Защо? Защо, драги съграждани?!
В нашето объркано, сложно съвремие вече не е позволено да се месиш в чуждия живот. Било тоталитарно, в някаква степен насилие, било неучтиво, некултурно…
Всеки се е затворил в клетката си и не излиза оттам. Но нали сме общество?! Смятаме себе си за всезнайковци, начетени, образовани, културни, интелигентни.
Големият руски писател Василий Шукшин казва: „Да бъдеш интелигент – значи да си нравствен“.
Защото нравствеността е много по-широко понятие. Тя непременно включва в себе си какъв човек си – добър или лош, състрадателен към по-бедния от теб или зъл, отмъстителен, който не прощава, любува се само на себе си (за такива казват, че са нарциси), мрази другите.
Моля, не мислете, че ви чета морал! Концерт-спектакълът „Магията на Родопа“ освен дълбоко вълнение и чисти човешки чувства предизвиква към себе си и към другите много въпроси: Защо? Защо? Защо?
Защо не можах да видя в зала „Яворов“ хора от различните културни (няма да слагам кавички, за да не засегна някого) институции. Пита се: Колко бяха присъстващите колеги от Държавен ансамбъл „Пирин“, от Камерна опера, от Драматичния театър „Н. Вапцаров“, от читалището, от вузовете, от Радио Благоевград, от Телевизионния център, от училищата, от многобройните състави по художествена самодейност, от Община Благоевград и т.н., и т.н.
Вие, учители и преподаватели от всички училища в Благоевград, не мислите ли, че заедно с другите ви задължения имате и това да разширявате кръгозора на вашите възпитаници, да ги учите да обичат изкуството и културата, не на последно място – да опознават и обикнат родината. Тогава няма да бягат по чужбина, да работят каквото и да е, без да имат достойнство, самочувствие, да вървят с изправена глава, че „и ний сме дали нещо на света, на вси славяни книги да четат“…
През настоящата 2023 година запомних няколко истински празника в Благоевград.
Ще започна с 1 юни – Деня на детето. Организацията беше перфектна и тя се дължеше на културния отдел на общината. Но изпълнителите бяха стотиците участници в съставите на художествената самодейност към читалището, профсъюзите, Младежкия дом, детски градини и училища, ДНА, Кукления театър и т.н.
Чудесна беше – на когото и да е! – идеята за най-голямото хоро. Това хоро се изви пред чудесната в архитектурно отношение сграда на читалището. На хорото се бяха хванали деца, майки, бащи, баби и дядовци, по-големи и по-малки батковци и каки… Всички играеха с удоволствие български хора. Не знам колко поколения се държаха ръка за ръка и се веселяха. Кажете ми, колко такива празници имаме, когато сме заедно, не разделени и противопоставени едни на други?! Какво продължаваме да делим?
Докато сме затворени в клетките си, докато не присъстваме на изявите и на други, докато нямаме идеи и въображение да ги осъществим, дотогава няма да говорим за истински, богат културен живот в Благоевград.
И толкова ли сме бедни в материално и духовно отношение, че да не можем да подарим цветя в знак на признателност и благодарност за огромния труд на гостите ни от Смолян.
Отчетоха се само ансамбъл „Пирин“, едно младо момиче, което седеше на първия ред, и… толкоз. Нямаше ги общината, читалището, Камерна опера, ДТ „Н. Вапцаров“…
А Валя Балканска, вече на години, беше пропътувала заедно с всички от концерт-спектакъла „Магията на Родопа“ пътя от Смолян до Благоевград.
Простете ни, мили хора, че не проявихме достатъчно гостоприемство, толкова характерно за Родопите!
БОГДАНА КРЪНЧЕВА
Браво Богдана!Много си права за безпътицата в момента на всички нива!Надявам се,че ще има положителна промяна.