Момиченцето, което спаси баща си от концлагер, качи се на сцената и покори Холивуд – Ирина Малеева, дъщерята на кюстендилската актриса, вечната звезда на Народния театър, Ирина Тасева

Когато говорим на български за Холивуд, не е възможно да пропуснем най-опитния наш артист в „сърцето” на световната кино – актрисата Ирина Малеева, продължила пътя по света на друго вечно наше лице от екрана и сцената – майка й Ирина Тасева, вечната звезда от Народния театър.

Има думата г-жа Ирина Малеева, едно благородно и чисто лице с очи, вперени във Вселената, с душа и глас от истинското, човек, и пак Човек! Нашата актриса в Холивуд, който освежава с класа и благородство! На своя роден език – българския, който и до ден-днешен говори кристалночисто, граматически и без да влага и грам акцент! 

Момиченцето, което извади татко си от затвора, качи се на сцената и екрана и покорява Холивуд,

Ирина се ражда в семейството на баща – герой от войната, който ръководи антинацисткото движение в родината си Италия, и майка Ирина Тасева (1910-1990), прекрасната незабравима актриса от Народния театър „Иван Вазов”, родена в Кюстендил.  

По-късно, само на 6 годинки, на Ирина се налага да спасява своя татко в България, който е царски офицер, и е заточен след 9 септември 1944 г. в лагера в Тутракан, който затворниците напускат само с „краката напред”.

Носи името на майка си, която остава в историята и с постановката „Ромео и Жулиета” с уникалния Апостол Карамитев. Още тогава Ирина Малеева е имунизирана от лудостта и суетата на киното и от звездоманията от обичната й майка и от Големите на театралната сцена, и на сцената на обикновения живот – Апостол, Мила Павлова, Олга Кирчева, Моис Бениеш, Спас Джонев, Андрей Чапразов, Георги Георгиев-Гец, Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев и още много други. Незабравими ще останат образите на Тасева в „Коварство и любов”, „Дон Карлос”, „Дивата патица”, „Мадам Сан Жен”, „И най-мъдрият си е малко прост” и др.

По онова време за малката Ирина баща й е идол. И до ден-днешен не говори за него, защото силно се разстройва за дълго време. Братчето и майка й са нейният дом. Тогава актрисата Ирина Тасева е много популярна и е поканена на прием лично с Вълко Червенков. Мама дава инструкции на дъщеричката си и малката Ирина с вродената си благородна чаровна усмивка моли „червения вожд” да върне татко й. Червенков се трогва и само след броени дни освобождава човека. Родителите решават да се разведат, за да спасят бъдещето на наследниците си, като задраскат от биографията им определението за деца на „враг на народа”.

Разбираемо, „детската градина” на Ирина е в Народния театър, защото някой трябва да се грижи за нея. Там, зад завесата, са и първите уроци за сцена, за да тръгне по пътя на майка си. Така на 7 годинки се ражда и първата й роля, която е само пред микрофона, играе Малинка от „Бърборино”, което някои помнят от всяка сутрин по националното радио. Майка й Ирина Тасева е тази, която подготвя децата за прослушване, но очите на малката Иринка шарят и попиват всяко движение, запомня всеки звук. И хоп, скрива се от майка си и без нейно знание се явява на прослушване, сега му казваме „аудишън”, и получава ролята. И така Иринка става Малинка! 

Опитната актриса не изпуска детето си от очи, и добре разбрала, и със страх, че едва ли детето ще може да реализира артистичния си потенциал с това минало, Ирина Тасева я изпраща при чичо й в Рим. Следва безценният италиански език на операта и изкуството, получава стипендия за сценичен дизайн в римската Академия по изкуствата. Учи и актьорско майсторство в студиото на известния италиански режисьор Алесандро Ферсен. В неговата пиеса „Дяволите” (Le Diavolerie) в Театро дела Комета Ирина Малеева изиграва първата си главна роля, тази на самия Дявол, който изпява с неподправено лирично сопрано. Разбира се, най-красивият, с искряща черна коса по крехките рамене, бяло лице и блестящите топли очи, които и днес не спират да блестят. 

Сигнал за неподправената красота на Ирина Малеева достига лично до великия Фелини, жената на Федерико – Жулиета Мазина, гледа „българския дявол” и директно я грабва за кастинг при него. Така Малеева получава три различни роли в „Сатирикон“ на легендата в киното, който я кара да говори и на три езика (италиански, френски или български, всъщност говори свободно 6 езика). По-късно езиците й помагат да вземе роли в Ел Ей и да партнира на Дейвид Духовни и Сюзън Сарандън. А Фелини хареса ли те, ти си завинаги с него.

Следват участия в 30 италиански филма само за няколко години, за да достигне до Орсън Уелс. Избрана е от 100 момичета за ролята на Джесика във „Венецианския търговец“, а самият Уелс играе баща й Шейлок. Оттогава всеки се отнася с Ирина, като с истинска звезда. Медиите и папараците я следват навсякъде. Ирина става любовта на велики личности, което предизвиква стимул в живота им, но и сериозни сътресения в техния семеен живот.

Ирина е омъжена за адвоката Нейт Голър, собственик на големи сгради в Холивуд, с когото ги запознава неговата дъщеря. Така Малеева следва волята на своята майка Ирина Тасева никога да не живее с актьор и да не зависи от мъж. Прекарва свободното си време със съпруга си в семейната къща в Малибу.

През май 2017 г. в Лос Анджелис оригиналът на „Венецианския търговец” излиза отново на екран в рамките на Югоизточния европейски филмов фестивал в чест на Малеева. Тя посещава фестивала от години, а през 2019 г. беше и в журито. Ето едно интервю от фестивала през 2018 г.

Жаждата за нещо повече и различно, дарбата на Ирина Малеева и да пее я качват и на сцена пред микрофона. Огънят е запален още на 9 годинки, когато учи в Париж в „Нотр Дам дьо Сцион колеж”, и майка й я завежда на концерт на Едит Пиаф пред Айфеловата кула. След успехите в миналото в Италия с Алесандро Ферсен, за които вече споменахме, неподправеното лирично сопрано звучи и в Америка.

През ноември 2014 г. Малеева прави първите си няколко концерта – музикални мемоари „Илюзии”, при изключителен интерес в прочутия „Hudson Theatre” в Лос Анджелис. Цели три седмици в Холивуд българската актриса изигра общо 14 спектакъла с остроумни монолози, трогателни спомени и уникален страстен глас. Малеева представи повече от дузина песни от новия й компактдиск „Илюзии” плюс нейни интерпретации на песни на Аманда Макбрум, Едит Пиаф и Ив Монтан.

Ирина Малеева е пословична и с любовта си към животните. Най-близко до нея са красивите голдън ретрийвъри, брат и сестра, които няма как да не са кръстени Ромео и Жулиета, макар и осиновени от приют. Част от приходите на нейни представления в Лос Анджелис отиват за кучешки приюти, даже си позволява да се грижи за слончета в Африка. С животинките подържа и форма, по цял ден тича около кучетата, не обича да сяда, все нещо да прави, за да не си мисли, че си е загубила времето, което е култ за актрисата. За формата си Ирина също си помага с постоянство, както в работата, плува всеки ден и ходи на танци.

Една от мечтите на Малеева е да направи фондация за надарени деца. През 2018 г. Ирина Малеева предоставя зала за изложбата на 12-годишната тогава Анна-Мария Николова, дошла от България. Ани за първи път показва цели 40 свои платна в Circa Showroom в Уест Холивуд, а Малеева възкликна: „Ани е удивителен талант. Тя по някакъв начин ми напомня мен, когато бях дете. И аз рисувах, пеех, танцувах и исках да бъда актриса като мама”. Анна-Мария и сестра й Филипа са дъщери на бившия зам. министър на екологията в правителството на Симеон Сакскобургготски – Любка Качакова, която през септември 2019 г. е назначена за търговски аташе в Лос Анджелис, Калифорния. Филипа, или Пипи, както я наричат близките й, сериозно се замисля за актьорско майсторство, като миналата година заедно със сестра си посещават и актьорската школа „Бевърли Хилс плейхаус”, през която са минали Джордж Клуни, Мишел Пфайфър, Патрик Суейзи, Кейт Хъдсън и др. известни днес актьори.

Ирина винаги се е чувствала гражданин на света, но  преди всичко се чувства българка, с което много се гордее. Никога, ама никога, не ми е отказала разговор или интервю. Възвишена над всичките гнусни сноби от всякакъв произход в Холивуд и в Лос Анджелис. Кара те да се влюбиш в човека, да си по-добър, да си по-възвишен. Някои му казват „ментор”, а аз го наричам Човек с главна буква. Човещина, ако щете. С Ирина ти се губи материята и се пренасяш в мислите и усещанията си. Разбираш защо трябва да си Голям, да си „над нещата”. Бих я нарекъл „феномен”, но тази силна дума не ми застава на езика като срещна един дух, да, дух, сияние и… си облъчен. Не мога да й благодаря, защото това е нищо, това са думи казани. Тя знае и надявам се като чете, както винаги, да ме отметне с ръка и да каже нейното любимо и кратичко еднобуквено възклицание “Е…”. Може би означава „Ето ме, това съм аз”, не знам.   

Момиченцето, което извади татко си от затвора, качи се на сцената и екрана и покорява Холивуд – Ирина Малеева, актриса и певица, която от десетилетия живее и твори в Италия и САЩ, но никога не забравя България и своят език който говори кристалночисто граматически и без да влага и грам акцент! Грее и излъчва топлина и истина!

Легендарната Ирина Тасева: Изкуството е радост, която пречиства човека

„Струва ми се, че ако имах няколко живота, винаги бих станала актриса. Безкрайно много обичам своята професия. Ние, артистите, трябва да гледаме с любов хората и живота, за да ги пресъздадем вярно. Обичам зрителите, които след уморителен ден се отдават на театъра и като ценители на изкуството разпознават лесно истината от фалша. Остава това, което си дал именно на такива хора“ – споделя Ирина Тасева.

Ирина Тасева (22 юли 1910 – 21 февруари 1990) е родена в Кюстендил. На 19-годишна възраст завършва театралната школа на Николай Масалитинов. Първата й сериозна роля е в „Мнимият болен“ от Молиер, постановка на Исак Даниел, в която играе Анжелик, дъщерята на Арган. Образът на главния персонаж е поверен тогава на Кръстьо Сарафов. След години тя играе в същата пиеса, но вече под режисурата на Моис Бениеш и в образа на слугинята Тоанет, а в ролята на Арган влиза Лео Конфорти. След като става актриса, се включва в кръжока „Живо слово“ и разказва: „Това беше първото по рода си начинание за изнасяне на вечери на поезията, предимно от български поети. В него участваха едни от най-изтъкнатите наши артисти като Константин Кисимов, Невена Буюклиева, Стефан Савов, Надежда Костова, Любомир Кабакчиев, Любен Саев, Васил Кирков и други“.

От 1930 година играе в Народния театър, където се превъплъщава в множество главни роли от класическия репертоар. Близо шест десетилетия е на сцена. Най-голямо творческо удовлетворение й носят образите на Хедвиг („Дивата патица“), Луиза („Коварство и любов“), Машенка от едноименната пиеса на Александър Афиногенов, Жулиета („Ромео и Жулиета“), Беатриче („Херцогинята на Падуа“), Делия Муун („Скандал в Брикмил“), Мамаева („И най-мъдрият си е малко прост“), Майка Парашкева от едноименната пиеса по повестта на Дора Габе, дона Роза Приоре („Събота, неделя, понеделник“), Ирина Аркадина („Чайка“) и други. В интервю за БНР актрисата разказва за изграждането на образа на Жулиета и за най-ценното признание, което осмисля нейния творчески път:

 „В моя театрален живот съм била щастлива да срещна едни от най-големите артисти на българския театър като Стоян Бъчваров, Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов, Олга Кирчева, Златина Недева… Чрез работата с тях аз се запознах с едно велико изкуство, просто и естествено като самия живот – спомня си Ирина Тасева. – Учех се от тях, мъчих се да вървя по техните стъпки и те с радост ме напътстваха. Така узнах, че тази простота и естественост, наглед лесно постижими, са нещо сложно, резултат на упорит денонощен труд. Техният живот беше всеотдаен, посветен изцяло на театъра, без никакви отклонения. Наред с голямата им култура и задълбоченост, в повечето от тях имаше нещо детско, чисто, дори понякога наивно. По онова време имах изключителната възможност да работя с нашия незабравим педагог и режисьор Николай Масалитинов. Под негово ръководство в пиесата на Ибсен „Дивата патица“ преживях рядко щастливи моменти. Почувствах, че изкуството е радост, която пречиства човека и възвисява неговия дух. Ролята на малкото момиче Хедвиг беше цяла школа за мене. Ролите на деца и млади момичета, които тогава играех често, оставиха отпечатък в мене за цял живот. Така и досега аз търся младостта, обичам младите дарования и се стремя да вървя заедно с тях в нашето съвремие.“

„Аз обичам да ме питат за колегите ми и да говоря за техните постижения повече, отколкото за себе си“ – казва Ирина Тасева. И действително, освен многобройните записи на театрални и радиопиеси с нейно участие, в Златния фонд на БНР се съхраняват спомени на актрисата за личности, дали значителен принос в развитието на българския театър. Един от тях е Стефан Бъчваров, за когото тя си спомня: „Ние играехме заедно в пиесата „Дейвид Копърфийлд“. Той беше в ролята на Дик, а аз – в тази на централния персонаж. Оттогава залегна в мен дълбоко усещането, че всичко, към което трябва да се стремя на сцената, трябва да бъде искрено, чисто, естествено и просто. Струва ми се, че той ми вдъхна стремежа към тази душевна красота, която прави всеки образ човечен. Никога няма да забравя чичо Стоян, както го наричахме. Той беше цяла академия, много сърцат, винаги говореше с малко хумор и никога не се опитваше да те поучава, а просто ти даваше несъзнателно своя голям пример“.
През 1967 година Ирина Тасева издава книгата „Така блестят звездите“, в която разказва „за живота на театъра през окото на една актриса“. На сцената си партнира с много от изявените артисти на онова време. Сред тях са Спас Джонев, с когото обикаля всички краища на България в спектакъла „Мечка“ от Чехов; Мила Павлова, с която много си допадат в актьорската игра; 20 години съвместна работа я свързват и с Апостол Карамитев, с когото изиграва едни от най-интересните си персонажи.

В последните си житейски дни Ирина Тасева пише „Сбогом, любов“, издадена посмъртно през 2012 година. Книгата, както тя самата отбелязва, е посветена „на артистите, които чрез силата на своя талант допринесоха за разцвета на нашия национален театър“.  Освен като творец, който задълбочено изследва своите персонажи и им дава пълнокръвие, в което зрителите виждат себе си, Ирина Тасева има развита чувствителност към съхранението на паметта. Нейните книги са с художествено-документална стойност и разказват за едни славни театрални години.

„Любовта на публиката, за която е предназначено моето изкуство, е основното, което ме прави щастлива. Почувствам ли, че съм разбрана от обикновения зрител и той приема образа, който съм създала, това за мен е най-голямата награда. Убедена съм, че хората търсят красотата в изкуството, затова искат в него да е отразен действителният живот. Възхитена съм от деликатността на публиката, която винаги има свое мнение и здраво чувство към театъра. Обичам и ценя тази публика“.

Назаем от bulgarica.com

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *