Миналата седмица избухна скандал между Атина и Лондон относно тежащия от години проблем за връщането на Гърция на безценни артефакти, незаконно изнесени от времето на Османската империя и експонирани в Британския музей. Скандалът се заформи, след като премиерът Мицотакис заяви в интервю пред BBC: „Мраморните фризове, които се намират в Лондон, трябва да бъдат върнати в Атина“.
В ответ на 28 ноември 2023 г. британският премиер Риши Сунак отмени планираната среща с гостуващия в Лондон гръцки премиер. Според гръцки правителствени източници срещата била отменена заради позицията, която изрази Мицотакис в интервю за Би Би Си в неделя. В интервюто гръцкият премиер заяви намерението си отново да постави въпроса за връщането на частта от мраморните фризове от Партенона, която се съхранява в Британския музей в Лондон.
ВВС: „Срещата е трябвало да се проведе по обяд във вторник (28 ноември) и е трябвало да продължи 45 минути. Британското правителство потвърди отмяната и вместо това предложи на гръцкия премиер среща с вицепремиера Оливър Даудън, но от Атина отказаха“.
Гръцки правителствени източници определиха отмяната на срещата от Сунак като политически недопустима. Припомниха: в интервюто си Мицотакис не е казал нищо различно от това, което е казвал и по-рано. Освен това темата засяга не правителството на Великобритания, а Британския музей, с който Гърция провежда разговори.
Няма как Мицотакис да се срещне с вицепремиер. Не само че не е по ранга му. Не е кой да е! Не притежава каучуковия гръбнак на нашенските псевдодържавници. Харвардски възпитаник, за разлика от курсанта Кирил Петков, впечатлява с модерен държавнически стил, грамотен управленски хъс и доказан реформаторски талант. По време на мандата си (2019-2023) като премиер Мицотакис получава както похвали, така и критики за проевропейското си, технократско управление, мерките за строги икономии, както и справянето му с пандемията от Covid-19 в Гърция. Той е признат за модернизацията и цифровата трансформация на публичната администрация на страната и е отбелязан за цялостното му управление на гръцката икономика, като Гърция е обявена за най-добрия икономически изпълнител за 2022 г. от The Economist. Дължи се по-специално на факта, че Гърция през 2022 г. успява да изплати предсрочно 2,7 милиарда евро (2,87 милиарда долара) заеми, дължими на страните от еврозоната в рамките на първата спасителна програма, която получава по време на продължилата десетилетие дългова криза“.
Със същия хъс Мицотакис, известен с разностранната си култура и отношение към културно-историческото наследство, се зае със щекотливата тема за връщането на безценни артефакти, изнесени незаконно от Гърция още при Османската империя.
„Те изглеждат по-добре в музея на Акропола – казва той – най-съвременен музей, изграден за тази цел В ума ми това не е въпрос на собственост, а аргумент за събирането на едно нещо заедно: къде можете най-добре да оцените това, което по същество е един паметник? Имам предвид, че това е същото, както ако кажа, че бихте могли да разрежете „Мона Лиза“ на две, едната половина ще бъде при вас в Лувъра, а другата половина – в Британския музей. Смятате ли, че в такъв случай зрителите ви биха оценили красотата на картината?“.
Всъщност Атина вече постигна пробив:
ПАПА ФРАНЦИСК ПРЪВ ДАДЕ ПРИМЕР
за справедливо, цивилизовано отношение към наболелия проблем. Засягащ не само Гърция, но ред ощетени страни, сред които и България.
Март 2023 г. агенция Франс прес съобщи: „Три фрагмента от атинския храм Партенон, съхранявани от Ватикана в продължение на векове, бяха върнати на Гърция, което папа Франциск нарече жест на приятелство. Подаряването на фрагментите от Партенона, които повече от два века са били съхранявани във Ватиканските музеи, се явява църковен, културен и социален жест на приятелство и солидарност с народа на Гърция“, заяви на церемония в музея на Акропола в Атина епископ Брайън Фарел, секретар за насърчаване на християнското единство. Мраморните фрагменти от Партенона, едно от чудесата на древния свят, включват глава на кон – един от четирите коня, теглещи митичната колесница на Атина, според уебсайта на Ватиканските музеи“.
Да напомним: „Храмът Партенон е построен през V в. пр.н.е. на Акропола в чест на Атина, богинята-покровителка на Атина. Той е частично разрушен при венецианска бомбардировка през 1687 г., след което разграбен. Нейните фрагменти са разпръснати в много известни музеи“.
Но голямата кражба ставаа в началото на XIX в. по нареждане на шотландския благородник Томас Брус (лорд Елджин). По варварски начин работници свалят цели фризове от паметника. Елджин продава мраморите на британското правителство, което през 1817 г. ги предава на Британския музей. Лондон дълго време твърди: скулптурите са взети с разрешение от османските турци, които по това време управляват Гърция. Но Атина настоява, че „са откраднати“.
През ХІХ век корупцията дълбоко е пронизала военно-административния апарат на Османската империя, чийто връх е Давана. Висш административен орган, от който зависел разцвета и упадъка; напредъка или назадъка във всяка област. Султанът имал последна дума при съвещанията на Давана. Но по места властта еднолично била в ръцете на бейлербейговете и пашите.
Несъмнено лорд Елджин е подкупил Румелийския бейлербег. Не било трудно. Освен злато, Лондон е известен като традиционен защитник на робското статукво на империята.
Странна е българската позиция: София
ВМЕСТО ДА ПОДКРЕПИ АТИНА, МЪЛЧИ!
Доколкото ако има толкоз ощетена страна откъм унищожени или откраднати артефакти, това е България. Най-ярък пример за това е съдбата на световноизвестното Лондонско четвероевангелие, отлежаващо в хранилището на Британския музей.
След падането на Търново през 1393 година Четвероевангелието е изнесено в Молдова, където бива откупено от молдовския владетел Александър Добрия. През 17 век то попада, вероятно като дар на молдавските князе, в светогорския манастир „Свети Павел“. Тогава Влашко и Молдова ползват църковно-славянски, т.е. старобългарски език. През 1837 г. англичанинът барон Робърт Кързън посещава манастира и (по собствените му думи) го получава заедно с Видинското евангелие като подарък от игумена. Скъпоценният ръкопис остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година, когато неговата дъщеря, баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата му сбирка от книги на Британския музей в Лондон. Преместен е в Британската библиотека при основаването й през 1973 година. Ръкописът е проучен за пръв път от Петър Гудев. През лятото на 1925 г. го изследва и блестящият археолог Богдан Филов.
За манастира се споменава за пръв път в документи от 972 година, а по-късно и от 1259 година. Смята се, че негов основател е преподобният Павел Ксипоротамски (Pavlos Xeropotaminos)“.
През 1393 година един от най-важните български ръкописи – Четириевангелието на цар Иван Александър, е изнесено от страната в Цариград, когато османците обсаждат и превземат Търново. След това е откупено от молдовския владетел Александручел Бун. За последвали премествания няма данни и едва през седемнайсети век е открит в записите на светогорския манастир “Свети Павел”.
В какво се изразява
ЦЕННОСТТА НА ЦАРСКИЯ АРТЕФАКТ?
„Четириевангелието е един от най-известните български кирилски ръкописи и може би най-важният писмен документ на българската култура преди падането на Второто българско царство. Ръкописът е илюстриран с 366 цветни миниатюри и е включен в списъка на ЮНЕСКО „Паметта на света“. Това е най-добре изработеният и най-пълният старобългарски текст, представляващ уникален препис на четирите канонични евангелия от Матей, Марко, Лука и Йоан, изписан на кирилица с търновски устав. Преписвачът Симеон е оставил обширна бележка на лист 274б-275а. Книгата съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите евангелия.
Пръв изследовател на безценният артефакт е студентът Петър Гудев.
Борислав Гърдев: „В книжки 6, 7, 8 от 1891-1892 г. на най-престижното тогава българско научно списание „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ той публикува своите студентски изследвания върху българския ръкопис „Четвероевангелие“, пазен в Бритиш музеум. Впечатлен от Лондонското четвероевангелие, Гудев цитира преведените от него откровения на лорд Кързон.
В своята разработка (книжка 8) д-р Гудев акцентува на непреходното: „Истинското значение е в изображението на всяка страница, особено първите две – с фамилията на самия цар, по чиято заповед е направен преводът“ (от Симеон Мних). Затова и посочва, че ръкописът е оценен на 1000 британски лири, като подобно на превода на Манасиевата хроника, за която твърди, че е направен между 1356 и 1362 г. (тъй като приема, че цар Иван Александър умира през 1362 г., определя датировката и на Четвероевангелието – не през 1353 г. както е прието до него, а 1356 г., както се утвърждава след това, като ръкописът (след Симеон Мних) го пише йеромонах Гаврил, за да го предаде във Влахия, докато е в манастира “Св. Павел“. Ръкописът обаче не стига до предназначението си, тъй като лорд Кързон го взема от същия този манастир през 1837 година“.
Обективността изисква да се позовем на самия лорд Curzon. През 1833 и 1837 години обхожда ред манастири из Османската империя и през 1849 г. публикува книга („Catalogue of Materials for Writing, early Writings on tablets and stones, rolled and other manuscripts and oriental manuscripts books“, by of the honorable Robert Curzon at Parham, I the county of Sussex“), издадена само в 50 екземпляра.
„А своите пътешествия – отбелязва Петър Гудев – е разказал в съчинението си „Visits to Monasteries in the Levant“. Във второто, 1837 година [пътешествие], след като посетил пак Египет, отправил се за Цариград, а оттам в манастирите на Света гора, дето той усещал, че ще намери нещо“
Британецът посетил няколко манастира, преровил библиотеките им. Първо бил Света Лавра, сетне в манастира „Каракала“, Св. Иверон, Ватопед и още три манастира, между които и Хилендарския. В него имало много книги, но „всички бяха руски или български“. Всъщност не руски, а църковно-славянски, т.е. на старо- и средно-български.
Откритието, впечатлило барона, става във влашко-молдовския манастир „Свети Павел“, основан от влашкия войвода Константин“.
„Щастлив ще бъде някой – пише лорд Кързън – само когато се случи да бъде за глава на манастира един просветен игумен, който би се съгласил да размени някои от непрочитаемите стари книги срещу една такава сума злато или сребро, която би била достатъчна да се поправят някои от зданията, или за друго важно намерение“.
Британецът отбелязва: „Библиотеката му се помещава в една слабо осветена стаичка; книгите са чисти и наредени върху нови дъбови дъски. Видях, че тези книги се пазят с извънредна грижа. Аз без малко щях да падна от стълбата, дето се бях покачил, при откриването на един тъй изключителен том. Той е един прелестен ръкопис… Този ръкопис е цял, от началото до края изпълнен с илюминации (картини с краски). Нийде другаде в Леванта не можах да видя една подобна книга“.
Лорд Кързън оставя ръкописа и докато обикаля манастира с калугерите, обмисля как да я вземе. На тръгване игуменът му казал, че желае да му подари за спомен една книга. Взема от купчина книги една и му я дава. Шейлоковият дух на барона търси изход. Отказва, като казва: „Ако вие не обръщате внимание на книгата, която сте тъй добър да ми подарите, то оставете ме да си взема една, която ми харесва“. И това като рекох, аз снех украсеното с илюминации българско евангелие. Мъчно вярвах, че той ще ми я подари, а когато игуменът ми я подаде в ръце, аз се събудих като от сън. Туй, за което мога да бъда осъждан, то е, че тутакси поисках да взема и друга с пари, но те ми ги дадоха, като настояваха да взема и тях като подарък. Така аз взех и другите два тома, преписи на евангелието, които по-горе споменах: всичките три като доброволен подарък. Почувствувах се посрамен, когато приех последните две книги: но кой може да противостои на мое място, защото не можеха да се продават по пазарите на Цариград, Смирна, Солун или някой друг ближен град. Както е да е, като едно утешение на съвестта си, аз дадох няколко пари за църквата“.
Кързън погрешно пише, че годината на създаването на ръкопис №153 (Царското Четверовангелие) в библиотеката на лорда е 1353 година. Всъщност е 1356-та.
„Първите две страници – отбелязва лордът – съдържат портретите на Йоан Александър, цар и самодържец на всички българи и гърци; Теодора, новопокръстената царица; Йоан [Срацимир] – техният син и Йоан [Шишман] – нейният син; на Константин деспот, зет на великия цар Йоана Александра, и на три княгини, всичко осем лица“ (виж фотоса, показващ 2-ра и 3-та страница).
Петър Гудев изтъква, че благодарение на безценния артефакт се потвърждава: „Йоан Шишман е роден от покръстената еврейка Кира Теодора, 2-ра жена на Йоана Александра; че този последният е имал три дъщери, от които едната е прочутата Мара. Върху гърба на втория лист се намира изображението, едно факсимиле, от което е първата картинка на относящите се към тая статия. Това са дъщерите на цар Йоана Александра, наредени по възраст, и начело на които стои Константин деспот, зет на царя, и съпруг на най-голямата (Керата Мара)“.
Британецът скорострелно напуска манастира. Години по-късно „съвестта“ го гложде: „Този величествен и славен том ми биде даден от игумен на манастира „Св. Павел“ в Атонския полуостров. Той ми го даде на заранта, когато напусках този гостоприемен покрив, като едно възпоминание, подарено от чисто сърце; това е факт толкова рядък между съвременните гърци, че мене ми е жално дето не взех името на този щедър игумен, което заслужава да бъде предадено на потомството“.
Освен царското „Четвероевангелие“ (№ 153), Гудев описва и Четвероевангелие (под №152): „С разкошна външност, прекрасно изписан и украсен, писан в църквата „Св. Никола и Св. Теодор“ в Серес по времето на сръбския патриарх Йоаникий и на сръбския цар Стефан [Душан] и жена му Елена Българска (сестра на цар Иван Александър) през 1355 година… когато там е бил някой си владика Яков. Оттук също виждаме, че той е свършен в година 1355, наша дата, сиреч една година по-рано от [ръкопис] № 153“.
Третият български ръкопис (№151), взет от барон Кързън, е Видинското Четвероевангелие. От неговия послеслов – отбелязва П. Гудев – „се вижда, че ръкописът е писан във великия и многочеловечний град Видин по заповед на тогавашния Видински митрополит Данаил, при патриарха Теодосия и в дните на цар Йоана Александра и престолонаследника Срацимир“. Авторът уточнява, че „ръкописът е правен през 1333 или през 1348 година, в които се пада индикт Ã през царуванието на И. Александра (1331-1362)“. П. Гудев приема, че по-скоро става дума за 1348 година.
Как днешните монаси в манастира „Свети Павел“ тълкуват случилото се в 1837 година? През октомври 2022 г. български
ЕКИП ОТ ЖУРНАЛИСТИ СЕ СРЕЩА С ОТЕЦ НИКОДИМ,
в търсене отговор на въпроса: откраднато или спасено е Четириевангелието на цар Иван Александър? Отговор на този въпрос търси филмът на журналиста Георги Тошев и режисьора и оператор Николай Барулов „Съкровището на духовник Симеон“.
„Сега разплитането на загадката не престава с пътуването до Атон и среща с отец Никодим от манастира „Свети Павел“. Той за първи път показва пред български екип формалната версия на Атон. „Забележителният ръкопис на цар Иван Александър е една от най-значимите византийски и славянски реликви с мъчителна история, защото през средата на деветнадесети век на Св. Гора – Атон, е налице едно нападение, буквално казано, от страна на разни европейци с цел да отнемат всичко най-безценно, най-забележително, каквото е останало по Християнския Изток. По този начин се осъществяват изключително големи грабежи, казвам го съвсем откровено и отговорно. През 1837 г. един изследовател и колекционер, англичанин, посещава манастира „Свети Павел“ на Света гора, по име Робърт Карзън… където се е запознал с ръкописите на обителта и очевидно вниманието му било приковано от този ръкопис. По някакъв начин по-късно той заявява, че ръкописът му бил подарен от игумена на манастира. Това в действителност е невъзможно. Монасите, не само от манастира на „Св. Павел““, но изобщо монасите, дори и да не са имали много знания, тези неща са ги имали за свещени предмети и никога е нямало да ги дадат в чужди ръце. Това не би могло да стане в никакъв случай. Човекът го е отнел, откраднал го е, за да го кажем по просто. Във всеки случай това е една тъжна, една горчива история, която ни огорчава и нас, тъй като този изключителен ръкопис е бил отнет от ръцете на манастира и от Света гора“, разказва отец Никодим.
Да съпоставим нашенска псевдонаучна теза, контра на „скандалния“ (според нея) казус на гръцкия премиер Мицотакис. Ясно и вещо доказал на Лондон достойно, присъщо на истински държавник поведение. Каквото от времето на Стамболова липсва у нас. С изключение на проф. Богдан Филов (премиер 1940-1944). Последният, в контра на външния министър граф Чано, в присъствието на Мусолини с научни аргументи доказва и убеждава да бъде върнат на българите манастирът „Свети Наум“ край Охридското езеро, даден на албанците.
От двадесетина и кусур години избуява и „връзва отровни плодове“ поведение на комплексирани нашенски лъжедържавници. Които, лишени от историко-културна грамотност, се плъзгат по ръба на най-малкото съпротивление. С „грамотност“, компенсаторно подменена с унизителен и по същество позорен външнополитически слугинаж, импотентни откъм национална свяст, воля и смелост.
Преди три години български историк от Софийския универитет „Св. Климент Охридски“ надмина нашенската заешка политвърхушка. Според доцент Георги Николов „успех на Гърция в това начинание [да върне фризовете и статуите в Партенона] би довел до създаване на прецедент и за България“!
КАКВИ АРГУМЕНТИ ИЗТЪКВА ДОЦЕНТЪТ?
„Според специалиста по средновековна история историческите сведения не са достатъчни, за да си получи Гърция обратно това, което иска. „Моите наблюдения от световната практика показват, че подобно нещо е невъзможно да се случи. В годините или вековете назад, когато английски пътешественици или учени са закупили определени предмети, това е изнесено по законен път. И фактически сега неговото връщане е невъзможно. Подобни действия, ако се предприемат от всички държави в нашия регион, да не говоря за Египет, би трябвало да се опразни и Бритиш музеум, и Лувър, и Ермитажа. И да не остане нищо. Това са неща, които по стечение на съдбата са попаднали на това място, в British Museum“, коментира пред БНР историкът.
Думите са казани април 2020 г. Три години по-късно са опровергани. Не от кой и да е, а от папа Франциск. Благодарение цивилизационния му жест към Гърция, специално към Партенона. Невъзможното за доцента стана възможно. Олеква мисловната му нелепица: “България не би могла да иска връщане на ценности в рамките на търговско споразумение между ЕС и Великобритания. Там на никой предмет не пише „това е донесено от България”. Аз казвам – не знам, защото може и да има нещо, а може и да няма нищо“, изрича доцентът.
Сочейки пример с монета на Цар Иван Александър, вади рехав аргумент: „Някой английски моряк вероятно е участвал в експедицията на граф Амедей Савойски през 14 век по българските земи. Така се е сдобил с тази пара”.
Приведеният паралел (монета – Четвероевангелие) демонстрира поразително скудоумие: „Затова и прочулият се като „Лондонско четвероевангелие“ средновековен ръкопис от времето на Цар Иван Асен би трябвало да остане в Британския музей. Преговори за връщането му в България не са на дневен ред“.
Г. Николов обяснява, че намесата на лорд Кързън преди векове може би дори е спасила документа“, като се позовава на пожара в манастира години по-късно.
Инак прав е: „Това е по примера на една латинска поговорка: „sua fata libelli es“ – всяка книга има своя съдба“.
Но да напомним ли съдбата на готическата катедрала Notre-Dame de Paris! На Парижката Света Богородица! Посещавана от хиляди туристи. Не само да разгледат красивите стенописи и религиозни предмети. Посетителите с тръпнещо сърце преживяват сцени от великолепния роман на Виктор Юго. (Ако са го чели, такива веч са рядкост!). Изкачват до камбанарията по стъпките на гърбавия Квазимодо. За циганката Есмералда, чиято история покорява сърцата…
На 15 април 2019 г., малко преди 18:50 ч. местно време, избухва пожар на покрива на същата тази катедрала. Пожарът нанася значителни, непоправими щети на сградата… Пламъците обхващат горната част на катедралата, включително нейните две камбанарии и централния шпил, като покривът се срутва и шпилът пада в кораба на катедралата. Кметицата на Париж Ан Идалго го описва като „ужасен“ огън. Ил дьо ла Сите, на който стои Нотр Дам, е евакуиран. Говорител на катедрала казва: „Цялата сграда гори, няма да остане нищо. Остава да видим дали хранилището, което защитава катедралата, ще бъде засегнато, или не“. Причината за пожара до ден днешен не е определена. Предполага се, че може да бъде свързана с ремонтни дейности в сградата. Следствието, по анонимно горно разпореждане, е засекретено. Слухове бродят из Париж… За „ислямска връзка“ с пожара!
София трябва да поиска от Лондон връщането не само на Четвероевангелието на цар Иван Александър, но и на други ценни артефакти, отмъкнати от лорда.
Примерът, който даде на света жестът на папа Франциск, опровергава бъзливите приказки на доцента. А за кого лобира доцентът, е ясно от думите: „А това означава, че притежаването на всяка цена на определени документи не е нужно. Ако Гърция все пак успее да върне свои антики от Британския музей, това би създало опасен прецедент и за България“. Тюхка се доцентът. „Те търсят прецедент. Още повече, че те имат известно лоби в Англия и в научните среди и се надяват по този начин да го добият. В случай че гърците постигнат нещо в тази насока, това би имало опасни последици и за нас. Те настояват за някои ръкописи, които се намират в България, да им бъдат предадени. Това искане на Гърция няма да стигне до никъде. Мисля, че ще бъдем свидетели, ще се разиграе някаква сценка, ще се пошуми по медиите и с това ще приключи”.
Три години по-късно, „сценката“ приключи обратно на доцентските твърдения. Гърция постави въпроса за връщането на ценностите си от Великобритания и преди три години, когато страните от ЕС трябваше да ратифицират решението за Брекзит. Усилията на южната ни съседка за връщането на артефактите от Партенона е национална политика от над 35 години“.
По-точно от 42 години. Дело на голямата гръцка актриса Мелина Меркури, осем години министър на културата в правителството на ПАСОК. „Когато партията печели изборите през 1981 г., Меркури е назначена за министър на културата. Тя заема този пост в продължение на 8 години, през които извежда културната сфера на преден план в гръцката политика. Нейните постижения като министър на културата преобразяват страната й – от включването на археологическите обекти в Атина в зона без автомобили до въвеждането на безплатен вход за музеи и археологически обекти за гръцките граждани, като част от общи усилия за подобряване на образованието. Тя започва кампанията за връщането на мраморните скулптури от Партенона, изложени в Британския музей“.
Още по-странно е друго разсъждение на домораслия историк относно съдбата на тленните останки на цар Самуил, намерени 1969 г. от гръцкия археолог Николаос Муцопулос (1927-2019) в Малкото Преспанско езеро. Днес в Солун се пазят откритите от него кости на цар Самуил.
„Аз като учен – твърди доц. Николов – мога да преценя кое е ценно и аз не съм като шопа, който иска непременно да го пипа. Да каже: „Ето, щом го пипна, значи го има. Иначе го няма“. Ако направите едно допитване, сигурно 90% от хората ще кажат, че ние трябва да си върнем костите на цар Самуил на всяка цена. Подчертавам – на всяка цена. А част от учените казват, че това не трябва да става на всяка цена. Когато тук беше „донесена” Историята, Зографския препис на Паисий Хилендарски, и настъпи една нечувана радост. Около Националния исторически музей, който тогава беше в Съдебната палата, се изви опашка, като Дунавско хоро, да гледа тая история. Аз бих попитал: колко от вас, дето я гледате, сте прочели? Тя е ценна с това, което пише там, а не като предмет, като фетиш, който трябва да пипаме”.
Авторът си противоречи. Ами милионните митинги в Атина и Солун 1992 и 2019 г. за името „Македония“! Не е ли и името фетиш! Да, за гърците костите на Самуила не са фетиш. Щом не са експонирани, а в чувал лежат в хранилището на Солунския музей. Е, веднъж били набързо изнесени, когато в програмата за посещение на президента Плевнелиев, последният поискал да ги види. Видял ги… Сетне костите са скрити в музейното мазе.
Понастоящем се намират в депо в музея за византийско изкуство в Солун. Проф. Н. Овчаров твърди, че буквално са поставени в чувал и се помещават някъде, далеч от хорските очи. Вероятно оттам те са били извадени за посещението на президента Плевнелиев. Незавидна съдба за велик владетел…
ЧЕ ФЕТИШИЗМЪТ Е ЦЕНЕН ЕНЕРГИЕН ИМПУЛС,
будещ националната свяст и гордост, подсказва как гърците посрещнаха вестта за открития гроб на Филип ІІ Македонски във Вергина.
Показателен паралел: „Така гръмва сензацията, наречена „Гроба на цар Самуил”. Николаос Муцопулос обаче е огорчен от отношението на гръцката държава към находките му. По собствените му думи научната гилдия там съзнателно запазва ледено мълчание. Мълчание, което коренно се отличава от огромния възторг при откриването през 1977 г. от археолога Манолис Андроникос край Вергина на погребение, интерпретирано твърде хипотетично като гробница на Филип ІІ Македонски. Гръцкото правителство обаче веднага го обявява за гроба на бащата на Александър Велики. По-късно пък новоучредената македонска държава си присвоява като национален символ звездата, изобразена върху урната с праха на погребания там неизвестен владетел“.
За жалост малцина се осмеляват да говорят публично. Проф. Н. Овчаров: „За гърците мощите на този владетел нямат никакво значение. Време е отново да направим постъпления пред нашата южна съседка те да бъдат пренесени у нас. Така ще бъде изпълнен и заветът на техния откривател, който е бил напълно наясно какъв е произходът на цар Самуил“.
Обществеността заслужава да научи истината за пропуснатия шанс да получим тленните останки на цар Самуил. Българите трябва да знаят, че освен политически, преди тях висши научно-културни институции са срамната причина да не последваме присърце примера на гърците…
НИКОЛА СТОЯНОВ
