Много шофьори продължават да следват стар навик: да превключват на неутрална скорост, за да оставят колата да се движи по инерция надолу по наклона. Както пише Blikk, най-добре е да се избягва този навик.
Забелязано е, че при по-старите автомобили с карбураторни двигатели впръскването на гориво се е случва дори по време на спиране с двигателя. Затова, за да намалят разхода на гориво, шофьорите са се движили по инерция, когато е възможно.
При съвременните автомобили с двигатели с директно впръскване на гориво работят по съвсем различен начин. Когато автомобилът се шофира с отпуснат педал на газта, впръскването на гориво често се изключва напълно. В този момент колата по същество работи с нулево гориво.
Освен това движението по инерция изисква гориво, поради което старият метод може да има обратен ефект върху съвременните автомобили.
В публикацията се отбелязва също, че при шофиране с висока скорост, съпротивлението на задвижващия механизъм упражнява естествен ефект на забавяне. Това се нарича спиране с двигателя. Съзнателното използване на този ефект не само намалява разхода на гориво, но и значително намалява натоварването на спирачната система.
Освен това постоянното превключване между неутрална и предавки означава повишено натоварване на съединителя, което намалява експлоатационния му живот.
Изданието добавя, че движението по инерция има и друг сериозен недостатък: водачът на практика губи част от контрола над колата. В този момент той може само да управлява и спира, но не и да ускорява, ако е необходимо.
В днешно време движението по инерция е по-скоро стар, навичен рефлекс, отколкото полезна техника на шофиране.
Съвременните технологии за превозни средства и гъстотата на трафика изискват различен подход.
Защо шофьорите увиват ключовете на колата си във фолио?
„Уест Сайд Джърнъл“ вече писа за това защо някои шофьори увиват ключовете на колата си във фолио. Оказва се, че това е свързано с нов метод за кражба на автомобили.
Съвременните автомобили с безключово влизане са уязвими към така наречените релейни атаки. Престъпниците използват специални компактни усилватели, които прихващат слабия радиосигнал от ключодържател, съхраняван у дома.
Схемата е проста: единият крадец стои на вратата на апартамента, другият е близо до колата. Устройство близо до апартамента „улавя“ сигнала на ключа, усилва го и го предава на другия крадец при колата. Колата приема сигнала, сякаш ключът е на няколко метра разстояние, и лесно отключва вратите.
Когато ключът е изцяло обвит в няколко слоя алуминий, той е затворен в така наречената клетка на Фарадей – щит, който създава непроницаема бариера за радиовълните.
Алуминият е отличен проводник на електричество, така че електромагнитните вълни просто се разпространяват по повърхността му и не могат да проникнат. В резултат на това ключодържателят спира както да приема, така и да предава сигнали.
