Латинка Петрова е родена на 1 януари 1944 година в с. Горна Козница, Кюстендилско. Тя произхожда от стар търговски род, чийто предци идват от град Прилеп. Баща й е финансист от София, но със завидни артистични наклонности и доживява до 96-годишна възраст. В тогавашния ВИТИЗ влиза след втория си опит и завършва актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Сърчаджиев заедно със състудентите си Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Илия Добрев, Продан Нончев, Меглена Караламбова, Милен Пенев и други. На 1 януари 1974 г. Латинка Петрова се омъжва за тенора от „Радио София“ Красимир Джонгалов, с когото има една и съща рождена дата, каквато е и и датата на сватбата им. Двамата имат син и дъщеря. Дълги години актрисата работи в Сатиричния театър, където играе над 100 роли. Интересува се от десетилетия от езотерика и 4 пъти е посещавала пророчицата Ванга. Любимката на народа сподели пред bgdnes мнението си за ситуацията в странат и предстоящите промени с влизането на еврото.
– Здравейте! Какво мислите за еврото?
– Просто съм щастлива, че доживях и това след падането на социализма. Съгласна съм, разбира се, да го въведем и не мога да разбера това аборигенство у някои наши съграждани да се борят срещу еврото. Боже, Боже, Боже! Толкова много се разделиха хората, но остава една класа, която възражда България, и пътува, и живее и една друга каста, която непрекъснато слага България на дъното, рисува некролога й. А влизането ни в еврозоната е крачка напред за България и обединение и приобщаване към цивилизования свят.
– Как бихте разсеяла и оборила онази каста, която се тревожи, че животът ще стане по-скъп в така или иначе най-бедната страна–членка на Евросъюза?
– Хората мислят така, защото има емисари, които ги обработват. Българинът по принцип е много доверчив човек и първосигналната му система започва да работи, че по стотинки, по стотинки и ще му вземат парите. Колко пъти му се обяснява, че ние отдавна сме вързани към еврото! Колко пъти се казва на българина да спре да хвърля пари от терасата и той продължава да хвърля! И се страхувам, че именно тази част от българите винаги ще роптаят срещу възраждането на България и срещу прогреса й! Тъжно ми е за тези българи, които излизат по площадите да се борят за левчето си. Тъжно ми е, наистина!
– Освен наивитета кои са другите слабости и недостатъци на българина?
– Доверчивостта на българина, да знаете, е до време и винаги идва момент, когато той избухва. Но доверчивостта ни не е полезна във времето, в което живеем, заради динамиката му и трябва много бързо да се ориентираме в правилния път. Българинът все се доверява на лидери, защото му били симпатични, говорели като него и казва: „Абе, мой човек е тоя! За него ще гласувам!“, но не знае дали този водач е образован и не знае какви са критериите за водач. Освен това анархията е тотална в България вече! Ние дори не се питаме вече кой колко получава, това от Запада го взехме. Постоянно се строят някакви неща с едни непозволени пари, обогатяват се едни полухора, които започват да грабят отнякъде за някакви пътища… Радвам се, че този Паскал го връщат в България и ще отиде на съд, а за него се знае от толкова много години, а не е съден нито веднъж от правораздаването ни, което е проблемът на България! Корупцията у нас е много жестока, не че я няма по света, но у нас е в особено големи размери. От горе до долу се краде, това е тъжен факт. В бъдеще обаче ще дойде моментът на просвещение, когато ще се говори и ще се действа по доблест и чест, но засега все още сме далече. Всеки, ако може 5 лева да вземе отнякъде, ги взема, за съжаление.
– Вие имате спомени от преди промените. Как се промени България през близо 4-те десетилетия преход?
– Промени се за добро страната ни. Не мога да кажа, че сме обеднели, след като виждам какви потоци българи се изнасят за почивка през уикендите в посока Гърция, в половината Гърция се говори на български, всички накупиха там къщи, и тук къщи се строят. Лошото е, че има много богати и много бедни у нас, но това е законът на битието. Много млади хора бързо се ориентираха и станаха специалисти в работата си, нещата се промениха много, но за добро. Съжалявам, че 50 години ми минаха в онова време, в което бяхме затворена държава, съжалявам за това време, когато вярвахме в комунизма, социализма, когато ни караха да вярваме, разбира се. Аз лично никога не съм вярвала в тази утопия. Въпреки че някои си поживяха и тогава. Аз на никого не завиждам, просто тъгувам за онази част от България, която не се е събудила и няма да се събуди за новото, за това, че България е в бъдеще време вече! Просто ми е тъжно за тия хора, как се събират по пейките и говорят за това, че България ще си загуби идентичността, че нашата историческа памет ще загине и не знам какви още други глупости. Но има емисари за всичко.
– Как ще коментирате настоящия български парламент?
– България едва ли е имала такъв сбирток от народни представители – зидаромазачи, фаянсаджии и не знам какви други професионални родственици… Ние избираме партия и лидер, а оттам нататък успява да се намушка кой ли не и да дава акъл от трибуната и като слушам с каква лексика са – колко лош български език се говори, просто тези хора присъстват в парламента заради едни много добри заплати, затова им е борбата! Такова Народно събрание не сме имали никога!
– Какви са хубавите черти на българина?
– Гостоприемен е все още, последният залък ще си даде, всичко слага на масата. В нашия народ има едно бохемство, което е останало отколе – да посрещне, да даде, да бъде добра компания. Хубаво е, че не сме забравили и доблестта си. Изречението „Давам ти честна дума!“ не е забравено, още седи някъде в родовата памет и е като мъжество, като проява на характер и на истинност. И се впечатлявам, когато някой каже „Честна дума!“. Така беше някога. Не си заключахме колите, вратите на домовете, но нещата се промениха и взехме доста от лошата част на Запада, но мисля, че ще напреднем и ще вземем от цивилизованата страна на Запада. Младите хора натам са тръгнали. И аз много вярвам в тях!
