Какво разкриха анкети и SWOT анализи при изготвянето на стратегията за развитието на образованието в Благоевград?!

Зам. кметът Б. Шалявска: Благоевград е жив и е със страхотни икономически показатели, сред областните градове сме на 9-о място по доходи

Почти половината от училищата нямат осигурен достъп за здравословно хранене на учениците. Над 35% от гимназистите не са сигурни какво искат да правят, завършвайки училище. Повече от 270 деца са с образователни затруднения, но без поставена диагноза и затова не могат да бъдат подкрепени. Тези и редица други констатации бяха направени по време на публичното представяне на два ключови документа – проект на Стратегия за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците (2025-2027 г.) и проект на Стратегия за развитие на образованието в община Благоевград (2026-2030 г.), каквато досега на общинско ниво няма. Темата предизвика голяма интерес и зала № 5 се изпълни с директори на училища и детски градини, учители, кариерни консултанти, преподаватели от Югозападния университет и АУБ и представители на институции.

„Преди да ви представя всички насоки, които има в документите, искам да ви представя колегите от  „Заедно в час“, които бяха изключително ценни в проучванията на терен“, каза в началото зам. кметът по образованието и бизнесразвитието Боряна Шалявска.

Представителите на „Заедно в час“ заявиха, че работата на изследователите е да бъдат огледало, а също така да бъдат независими и да обобщават, като избягват всякакви динамики.

Стана ясно и че екип от 6-има представители на НПО-то са били на посещения в детски градини и училища, наблюдавали са уроци, анкетирали са 800 респонденти /родители, учители, учители, директори/.

Също така е направен SWOT анализ, тоест идентифицирани са силните и слабите страни на предучилищното и училищното образование в общината.

Б. Шалявска уточни, че са създадени два проекта на документи – Стратегията за подкрепа за личностно развитие и за развитие на образованието /2026-2030 г./, като целта на идеята е да се създаде една цяла система и да се работи в синхрон.

А иначе самата стратегия с обем от 57 страници съдържа анализи на средата и изходно състояние, данни за общината, демографски и социално-икономически контекст, раждаемост и прогнози. Представени са и данни за успеваемостта на националните външни оценявания в 4, 7, 10 клас и държавните зрелостни изпити в 12 клас. Очертани са и специфики, предизвикателствата в училища и ДГ, кадровата обезпеченост, обобщени са резултатите от анкетите…   

Посочено е, че основните сектори, определящи икономическия профил на общината, са: услуги (търговия, хотелиерство и ресторантьорство, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране), индустрия (промишлено производство, строителство, преработваща промишленост) и аграрният сектор. Средната брутна работна заплата в общината нараства за периода 2019-2024 г., като позицията на Благоевград спрямо останалите 27 областни общини в страната се подобрява значително – от 21-о място през 2019 година до 9-о място през 2024 г.

През 2019 г. средната заплата е била 930 лв., след това 1044, 1214 лв., а през 2024 г. достигна 1914 лв.

„Редовно излизат публикации как Благоевград е на дъното, как умира. Не е така! Благоевград е жив и е със страхотни икономически показатели. Подчертавам: Благоевград е на 9-о място сред областните градове по доходи, а ако трябва да погледнем всички 265 общини, ние сме на 44 място. Не сме на дъното, не сме малко над дъното, нито в средата. Ние сме в предните позиции“, заяви зам. кметът и допълни, че има какво да се желае, като например инвестиции и подходящи условия за развитието на младите хора.    

Що се касае до образователната мрежа, на територията на общината има общо 30 образователни институции /17 училища, 13 детски градини/ с близо 12 хил. деца и ученици.

В детските градини работят общо 270 педагогически и 261 непедагогически специалисти, обслужващи 2 697 деца в 14 институции (13 детски градини и предучилищните групи на 9 ОУ „Пейо Яворов“).

Средното съотношение е 10 деца на един педагогически специалист, което е благоприятен показател и отразява добра кадрова осигуреност с основен педагогически персонал.

По отношение на специалистите за подкрепа на личностното развитие картината е значително по-нееднородна. Общо в предучилищното образование са ангажирани 32-ма специалисти – 15 логопеди, 8 психолози и 9 ресурсни учители. Всички самостоятелни детски градини разполагат с поне един логопед, което осигурява базово покритие за ранна логопедична подкрепа. Изключение прави 9 ОУ „Пейо Яворов“, в което функционира подготвителна група с 31 деца, но няма логопед. Училището разполага с 2-ма психолози и 2-ма ресурсни учители, които обслужват цялото училище (200 ученици от първи до седми клас и 31 деца в подготвителни групи).

Същевременно в 6 от детските градини (ДГ №1 „Ведрица“, ДГ №4 „Роса“, ДГ №6 „Щастливо детство“, ДГ №8 „Вечерница“, ДГ №10 „Мак“ и ДГ „Детски свят“) нямат нито психолог, нито ресурсен учител и разполагат само с един специалист – логопед. Това ограничава възможностите за ранно идентифициране на деца с потребности от допълнителна подкрепа и за осигуряване на навременна психологическа помощ.  Най-добре обезпечени са ДГ №11 „Здравец“, ДГ „Синчец“ и ДГ „Първи юни“ – с по 3-4 специалисти от различни профили.

Съответно в училищата работят общо 856 педагогически специалисти, обслужващи 9076 ученици. Средното съотношение варира между 9,7 (основни училища) и 11,4 (профилирани гимназии) ученици на един педагогически специалист, което потвърждава добрата обща осигуреност с основен педагогически персонал.

Средната възраст на педагогическите специалисти е под средната за страната, а в училищата нерядко за една позиция кандидатстват над 40 души.

Осигурени са различни форми на взаимодействие с  Факултета по педагогика на ЮЗУ „Неофит Рилски“ за привличане на млади специалисти, включително наличие на базови детски градини и базови училища, което създава пряк канал за практическа подготовка и подбор на кадри. По отношение на специалистите за подкрепа на личностното развитие се наблюдават значителни диспропорции между отделните видове училища: Основните училища разполагат с общо 19 специалисти за 2144 ученици. Покритието с психолог или педагогически съветник е 100%, с логопед – 80%, с ресурсен учител – 80%. Същевременно разликите между отделните училища са драстични – от 1 специалист на 50 ученици в 9 ОУ „П. Яворов“ до 1 специалист на 330 ученици в 3 ОУ „Д. Талев“, което е най-критичното съотношение сред всички основни училища. Средните училища показват най-балансираната картина – 20 специалисти за 3067 ученици, със 100% покритие по всички видове подкрепящи специалисти (психолог или педагогически съветник, логопед, ресурсен учител). Въпреки това натоварването варира значително – от 1 специалист на 114 ученици в СУИЧЕ до 1 на 234 ученици в 7 СУ. Профилираните гимназии представляват зоната с най-остър дефицит. Всяка от трите гимназии (ЕГ „Акад. Л. Стоянов“, ПМГ „Акад. С.П. Корольов“, НХГ „Св.св. Кирил и Методий“) разполага с по 1 специалист (психолог или педагогически съветник) за между 658 и 838 ученици. Нито една профилирана гимназия няма логопед или ресурсен учител. Общо 2271 ученици се обслужват от само 3-ма специалисти – съотношение 1 на 757. Професионалните гимназии показват аналогична картина – всяка разполага с по 1 специалист за 323-524 ученици, без наличие на повече от един вид подкрепящ специалист в нито едно училище.

„Дефицитът на подкрепящи специалисти в гимназиалния етап заслужава особено внимание предвид характерните за юношеската възраст предизвикателства – психично здраве, изграждане на идентичност, кариерно ориентиране и превенция на рисково поведение“, се казва в стратегията.

Впечатление прави, че в проекта на документ е направен отделен коментар за 8 СУ и СУ „Иван Вазов“ в квартал „Струмско“,

които са със статут на средни училища, но повече от 10 години не реализират държавен план-прием /след 7 клас/ и на практика функционират като основни училища.

„Въпросът дали статутът им следва да бъде променен няма еднозначен отговор. От една страна, административната яснота предполага статутът на институцията да отразява действителния обхват на образователната услуга. От друга – запазването на статута на средно училище дава на общината стратегически резерв и гъвкавост да разкрие бързо прием в гимназиален етап, ако демографската ситуация, нормативни промени или потребностите на пазара на труда го наложат. Настоящата стратегия предлага да бъде извършен целенасочен анализ на прогнозния брой завършващи 7 клас, капацитета на съществуващите гимназии и потребностите на местния пазар на труда. На база на анализа ще бъде обсъдено предложение за бъдещия статут на двете училища – преобразуване в основни, разкриване на прием в конкретни профили или запазване на статута като стратегически резерв. До вземането на решение двете училища продължават да функционират в настоящия си статут“, пише в проекта на стратегията.

По време на изложението си зам. кметът засегна и темата за резултатите от националните външни оценявания в 4, 7, 10 клас и матурите в 12 клас, като ги определи като страхотни и трайно над средните за страната. Уточни и че възрастта на педагозите е под средната за страната.

„Заслужаваме да бъдем разпознати като истински регионален център на образованието“ категорична бе Б. Шалявска

и акцентира, че наред с хубавите неща има и предизвикателства. Така например към настоящия момент има 6 филиала на детски градини в жилищни блокове. Групите, разположени на етажи от блокове, разполагат с ограничени вътрешни пространства (стандартен апартамент, преустроен за група), с минимално дворно пространство и често без подходящи условия за физическа активност на открито. Родителите идентифицират именно тези филиали като източник на най-сериозни оплаквания. Помещенията не са проектирани за целите на предучилищно образование и не могат да бъдат адаптирани до ниво, съответстващо на съвременните стандарти за среда за учене и игра. Затова и една от стратегическите цели е поетапно извеждане на децата от блоковите филиали.

Наред с общо 5-те филиала в селата има и 7, разположени в сгради на други институции – като Колежа по туризъм, 5 СУ, 11 ОУ, ЦСОП… Това носи допълнителни рискове: зависимост от институцията – домакин на сградата, ограничен контрол върху средата, дейностите и процесите, потенциални конфликти при ползване на общи пространства.

„Почти половината от училищата нямат осигурен достъп за здравословно хранене на учениците. Над 35% от нашите гимназистите не са сигурни какво искат да правят, завършвайки училище. При допълнително проучване в образователни институции във връзка с деца със СОП /специални образователни потребности/ се откри притеснителен факт, че има над 270 деца без поставена диагноза. Те са с образователни затруднения, но тъй не са с поставена диагноза, не могат да бъдат подкрепени”, продължи с предизвикателства и нещата, които трябва да бъдат променени, зам. кметът и говори за водещите принципи на стратегията. Един от приоритетите е децата да се обучават в подходяща за тях сграда.

Най-дългогодишният проблем касае Езиковата и Математическата гимназия, които са с общо 1620 ученици и делят една сграда.

„Това продължава прекалено дълго и повече не може да бъде пренебрегвано“, категорична бе Б. Шалявска и обясни, че има одобрен проект и финансиране /на стойност 9 026 858 евро/ за изграждане на нова образователна сграда, спортна зала и обновяване на 9 ОУ. Освен това е съгласуван и готов да бъде реализиран проект за обновяване дворните пространства на 11 училища и ремонт на МУЦТПО /на стойност 4 077 803 евро/.

„Целта ни е качествен и пълноценен едносменен режим във всички училища. Достъп до спорт и здравословно хранене. СТЕМ центровете и кабинетите да се ползват по предназначение и по-малко като класни стаи, защото и това се случа в някои училища. Също така да бъдат изведени деца от филиалите на детските градини в жилищни блокове. Искаме и да подкрепим младите учители, да са мотивирани, да започват и да остават на работа. Искаме да работим в партньорство с университетите, за да може да се извършва и изследователска дейност и необходимите обучение, които са целенасочени. Много би било полезно и ще се радвам, ако срещна подкрепа да се разработи система за обратна връзка от страна на ученици и родители в посока учители, директори и възпитатели. Това трябва да бъде тристранен процес“, обобщи зам. кметът и съобщи за намерението всяка година да се провежда конференция „Образование“ за споделяне на добри практики и примери, да се говори за иновативни подходи.

Внимание бе обърнато и на професионалното образование и кариерното ориентиране на учениците, комуникацията с бизнеса, подкрепата за всяко дете, равен достъп до качествено приобщаващо образование, устойчива система за работа с деца и младежи от 4 до 29 години.

В обобщен вид стратегията съдържа 5 приоритета: образователна инфраструктура, подкрепа за човешките ресурси, засилване на междуинституцианалното партньорство и ролята на общината, подкрепа за професионалното образование и кариерно ориентиране, подкрепа за деца със СОП, изявени дарби и социално-емоционални предизвикателства”, което всъщност е и стратегията за личностно развитие /2025-27 г/.

С думите „Мечтайте смело!“ Б. Шалявска помоли присъстващите да извадят телефоните си и с една дума да опишат как си представят образованието през 2030 г.

На екрана се появиха думи като ефективно, иноватоивно, достъпно, реализиращо, трансформиращо, качествено…

Последваха коментари и дебати. Думата взе председателят на Постоянната комисия по образование, култура и вероизповедания към Общински съвет – Благоевград Антония Сивикова, която е учителка в Езиковата гимназия. Тя изтъкна, че в по-голямата си част учителите и класните ръководители /като изключи себе си/ не знаели нищо за учениците извън училище. Затова предложи да бъде създадена онлайн платформа, където ученици и родители да споделят /в това число и анонимно/ неща от живота си.

Представителят на областната администрация в лицето на Миглена Бачева и директорът на 9 ОУ Василка Величкова адмирираха усилията на общината и проект на стратегията. Че е шокирана от някои от направените изводи и твърдения, заяви общинската съветничка и преподавател в Югозападния университет Василиса Валеова. Зачете и част от констатациите, според които „детракторите” са недоволни, че при учители липсва мотивация и желание за качествено преподаване и използват остарели методи („комунистически“ подходи, изграждане на страх, а не уважение). От обясненията стана ясно, че всъщност имало хора, критици и т.нар. „детрактори”, които по принцип са недоволни от всички. И именно за да не се изкривява обективната картина и реалността, е включено и тяхното мнение.

„Докато писах стратегията, мечтаех смело“, призна Б. Шалявска. В разговор с репортер на „Струма“ тя уточни, че предстои събиране на обратна връзка за предложения и коментари относно стратегията. След това в началото на март ще бъде внесена за обсъждане в Общински съвет.

„Надявам се до края на март на бъде гласувана от ОбС. Следва и съгласуване с Регионалното управление на образованието и започваме да действаме, като част от инициативите вече са започнали. Важното е да се знае, че целта е този стратегически документ е не „да измисли топлата вода”, а да обедини вече добре функциониращите звена, единици и програми, така че да може заедно да се надграждат“, каза в заключение зам. кметът.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА