Aнтибиотиците са спасявали стотици хиляди човешки животи от създаването си до днес, но в нашето съвремие все по-често се сблъскваме със силно повишаваща се резистентност към тях. Най-просто казано, резистентността означава, че антибиотикът вече не лекува ефективно бактериалната инфекция, не въздейства правилно на организма или въобще не унищожава бактериите, срещу които всъщност е създаден. В резултат на вече появилата се резистентност към даден антибиотик, много по-малко такива остават ефективни срещу определения проблем, а винаги е важно да има повече от една възможност за лечение. Феноменът антимикробна резистентност е естествен процес, възникнал милиони години преди използването на антибиотиците от човека, споделя доц. Иван Иванов.
Феноменът антимикробна резистентност е естествен процес, възникнал милиони години преди използването на антибиотиците от човека, споделя доц. Иван Иванов.
Днес обаче се е превърнал в световен проблем с огромни мащаби и последствия. Ако същата тази антимикробна резистентност продължи да нараства с настоящите темпове, то до 2050 г. тя ще вземе около 10 млн. жертви – цифра, съизмерима със смъртността от ракови заболявания към този момент, допълва притеснителните факти доц. Иванов.
Превърнала се бързо в една от десетте глобални заплахи пред човечеството, изискващи незабавна намеса и интервенции според СЗО, антимикробната резистентност е буквално бомба със закъснител.
Изключително притеснителен е и фактът, че от началото на COVID пандемията в България се наблюдава едно чувствително покачване на употребата на антибиотици (с до 30%), което нарежда страната ни на 4-то място сред всички европейски държави по употреба на антибиотици в извънболничната помощ.
Самолечението и необоснованата употреба на широкоспектърни антибиотици, освен че е опасна практика, се очаква да доведе множество проблеми и до трудно лечение на редица болести, предупреждава доц. Иванов.
Ще станем свидетели на неефективно лечение на бактериалните пневмонии, ръст на рецидивиращите инфекции от Helicobacter pylori (язвената болест), както и усложнениe при лечението на салмонелози и кампилобактериози при децата. Трудно ще е лечението в бъдеще и на сексуално предаваните инфекции като гонорея и хламидии, които до днес се лекуваха успешно.
Стряскащата статистика показва, че 59% от българите смятат, че вирусните инфекции се лекуват с антибиотици, а 43% си ги назначават сами2. Апелът на доц. Иванов към всички е да не посягат към антибиотик, който не им е изрично предписан от лекар.
Доц. Иванов е категоричен, че е нужно спешно да променим отношението си към употребата на антибиотици. Антимикробните продукти трябва да бъдат разумно използвани – само при нужда, в необходимата доза и продължителност на лечение, при доказана ефикасност след определяне на микробната чувствителност. Наблюденията на доц. Иванов се потвърждават и от лекарите в практиката.
Доц. Иван Иванов – завеждащ Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ в Националния център по заразни и паразитни болести
