Арсени Костенцев – българският Гарибалди, и надеждите на горноджумайци през Руско-турската война 1878 г.

Руско-турската война от 1877-1878 година е поредна между Русия и Турция и за част от земите на Балканите се оказва освободителна. В резултат на нея се създава Княжество България и подвластната на Турция част Източна Румелия. Войната обаче не се оказва освободителна за голяма част от Македония, а това включва и град Горна Джумая /Благоевград/ и Горноджумайска каза /околия/ в тамошното турско административно устройство.

В Пиринския край е известно, че руски войски стигат на изток до седловината Предел, на юг от селата Сърбоново /Брежани/ и Изворите /Симитли/, а мястото, докъдето са стигнали руски солдати, сега е обозначено с паметен знак и се намира край шосето между Симитли, Крупник и Черниче. На запад казаци достигат и до селата Лешко и Селище. Взвод казаци стига и в Кресна /Стара Кресна/, но това е вече по времето на Кресненско-Разложкото въстание.

РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА В 1878 ГОДИНА ПО ДОЛИНАТА НА Р. СТРУМА В ЗАПИСКИ НА СТЕФАН КАРЧЕВ ОТ СЕЛО КРЕСНА /СТАРА КРЕСНА/

Стефан Георгиев Карчев /1850, Кресна – 1956, Ветрен, Пазарджишко/ получава образование в родното си село, Мелник и Банско. Учителства в Кресна и по време на Кресненско-Разложкото въстание е секретар на главния войвода Стоян Карастоилов. След въстанието учителства в много селища, включително и в село Славовица, където ученик му е бъдещият министър-председател Александър Стамболийски, с когото поддържа и приятелски връзки до убийството му.

Даскал Стефан Карчев е сътрудничел на вестниците „Зорница” в Цариград и „Марица” в Пловдив. Автор е на стихотворения, мемоари и други творби, събрани в сборниците „Кресненска сбирка” и „Ветренска сбирка”. Изявява се във фолклористиката, сред основателите е на Археологическия музей в Сандански. Дарява личната си библиотека и много ценни авторски и други материали на Етнографския музей в Пловдив, а на родното си село – личните си недвижими имоти. Читалището в Стара Кресна сега носи името му. Любопитство представляват писмените спомени на Стефан Карчев /непубликувани досега/, в които календарно проследява Руско-турската война по долината на Струма във фазата й през 1878 година и събитията след нея до Кресненско-Разложкото въстание в календарно обозначение по стар стил.

З.I. – 1300 души пехота и конница руска се опитва да опази от турски грабежи побягнали турци към Разложко и Мелнишко.

4-5.I. – 300 души въстаници в с. /дн. град/ Рила, нападнали селата Стоб и Пороминово и с успешен бой взели 70 души турски пленници.

14.I. – Сражения, сбивания между 600 души турски аскер при селата Кочериново, Бараково, с резултат един убит християнин, от турски аскер неизвестно.

31.I. – Събрали се 600 души въстаници, заградили град Горна Джумая от двете страни и изпратили парламентьор Спас М. Петров от Лом с предложение да се предадат турците, обаче те го пресрещнали с изстрели и той едва се спасил с бягство.

5.II. – Русите с 1100 пешаци и конници с 4 оръдия тръгнали от Дупница и като стигнали баира над Кочериново и изхвърлили гранати, станали сражения в Бараково – при моста на Рилска река. Бил е убит един турски войник. От изхвърлените 6 гранати една попаднала в Горна Джумая, турците взели да бягат.

6.II. – Русите пристигнали на 5.II. през нощта, а въстаниците от Ораново, Градево изгорели през нощта Железнишкия мост над р. Струма на южна страна и бягащите турци били принудени да пътуват по лявата страна на реката, дето били заградени, едни взети пленници, други избити и ограбени, трети в Струма се хвърлили и се удавили. Русите поставили на турското село Осеново 250 души стража, на Сърбиново и Крупник по една рота войници патрул – постове, за да пазят от изненади и грабежи.

6.II. – На Света Петка турците изкарали с бой хора от Кресна и ги откарали на Шейтан Кюприя /на р. Струма/, за да помагат на бягащи турци да прекарват животни и багаж.

23.II. /и до 27.II./ турците с 1500 души редовен аскер под командата на Асли Бег от Петрич нападнали села. Водени сражения със 130 четници от четата на войводата Торолинко /Стою Торолинко от Кършияка/.

1.IX. – Турски аскер напада село Сенокос, че не дало на гръцкия владика владичината.

16.IX. – Турски аскер и башибозук води сражение с чети при село Грънчар /сега не съществува/.

5.X. – През нощта под водачеството на 15 войводи към 600 въстаници заградили 110 души турски аскер, квартирувал в двата хана на братята Цвето и Мито Вескови в Кресна. Пламва Кресненското въстание.

В това сражение /по описание на Карчев/ станали жертва 3-ма селяни, 1 къща, 8 души юшуджии, 1 въстаник, 9 души аскер, 4-ма турци ранени, 3-ма въстаници ранени, 110 турци пленени и хранени 38 дни с по 2 овни на ден, хляб и ориз в Кресна, във Френски и Милошев хан.

1878 ГОДИНА В ГОРНА ДЖУМАЯ И ГОРНОДЖУМАЙСКО В КРАТКО ПРЕДИСЛОВИЕ ОТ АРСЕНИ КОСТЕНЦЕВ – БЪЛГАРСКИЯТ ГАРИБАЛДИ

Арсени Георгиев Костенцев /1842, с. Ново село, Щипско – 6.XI.1921, София/ е виден деец на националноосвободителните борби, книжовник и просветител. Освен като учител е работил и като пътуващ книжар. Учителства на различни места, а от 1872 до 1879 година е учител в Горна Джумая. Заедно с учителя Костадин Василков превръщат училището от начално в класно. Член е на ръководството но християнската община в Горна Джумая, учредител на местен таен революционен комитет, който работи съвместно с такъв комитет в Рила. Дейно работи по подготовка на местното население за въстание през 1876 година. По време на Руско-турската война организира чета за защита на населението от бягащите турски войници и население. Турското привременно управление на Горна Джумая е член на местния съдебен съвет. След връщането на турците в града /1879 година/ се преселва в Бобошево и е учител в погранични селища. Автор е на ръкопис „Спомени”.

Животът на Арсени Костенцев от времето на учителстването му в Горна Джумая е изпълнен с много любопитни истории и перипетии. По негова информация при погрома на Априлското въстание и най-вече след клането в Батак турците в Горна Джумая се били много наежили. Арестувани били Георги Чапрашъков, Георги Мициев и учителят Димитър Марков, отведени в София и осъдени там на смърт. Потърсено било застъпничество от влиятелния арнаутин Ахмедаа Белградлията, търговец на тютюни, но той успял да издейства освобождаването само на Чапрашъков и още един от тримата, който да бъде този, който той посочи. Тримата направили съвещание в присъствието на Ахмедаа Белградлията. Димитър Марков тогава казал: „Щом не може и тримата, то нека се освободят двамата Георгевци”.

През същата нощ Димитър Марков бил доведен от Горна Джумая и бил обесен на моста всред чаршията /до реката/, известен е в Горна Джумая като просветител-възрожденец, занимавал се е и с търговия, един от най-видните участници в националноосвободителните борби. Роден е в 1842 година в Горна Джумая. Учил е в Рилския манастир. Един от основателите е на революционния комитет Горна Джумая – Рила.

РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА ВОДИ ДО ПРИВИДЕН СЪЮЗ МЕЖДУ МЮСЮЛМАНИТЕ И ХРИСТИЯНИТЕ В ГОРНА ДЖУМАЯ

В началото на Руско-турската война в Горноджумайска каза се случват чести набези, зверства и грабежи от черкезки групи. Първенците от страна на турците и първенците от общината на българите се събрали на съвещание за взаимопомощ. Случилото се заслужава да бъде припомнено. Стигнало се до съгласие, щото турците да бранят българите от черкезите и башибозуците, а българите пък – турците от русите и комитите.

Какво се случва /по описание на Арсени Костенцев в резюме/: Събира се голяма част от населението: граждани, свещеници, учители от училището, и всички отиват в турския конак. Там ходжи започват своите молитви и събралото се християнско множество извиква: „Да живее хиляди години царят!”. Започва да пее поп Ангел „Спаси, Господи, люди, твоя” и всички му пригласят и се споглеждат, защото знаят, че тази молитва е за руския цар, а не за турския султан.

Като свършили молитвите, каймакамът се обърнал към всички: „Слушайте, братя по вяра, и вие, комшии, снощи получихме телеграма, в която пише: „Великият княз Николай, който бил в Едренската църква /Одринска/, го заробили!”. „Хиляди години да живее царят!” – пак викат всички, като това се отнася пак за руския цар.

Към края на 1877 година в Горноджумайско често нахлуват грабители черкези. Случват се и сражения. Много горноджумайци забягват в околните села. Арсени Костенцев и други ръководни дейци организират две чети: едната повежда Иван Андреев от София и Иванчо Костов, също от София, а другата се води от Арсени Костенцев и Михаил Векилски от Ловеч. Повечето от четниците са от Радомирско, Самоковско и Трънско. Това е вече време, през което руски войски се придвижват на юг по Струма. Част от населението и от селата взело да се укрива из горите. Ехтежът на военните действия започва да се долавя и в Горноджумайско. Бягащи турци извършват безчинство. Арсени Костенцев отива в Дупница и се среща с руския предводител майор Иван Павлович Орлински и му разяснява обстановката. Току-що се завърнал до Кочериново, и бил застигнат от руска кавалерия и артилерия и почернели от тях Кочериновските ливади. Дошла и пехота, разделена на две, тя поема през деретата край Джумайското шосе, а по шосето пак поема кавалерията. Турците били подкарали към 200 коли за плячка. Завързва се престрелка. Изстреляни са няколко гранати, една от които достига Горна Джумая. Побягват турците, а освободената плячка от добитък и имущество е върната на хората. Турците в Горна Джумая също започнали да бягат, тъй като се уверили, че падналата там граната е руска. Това вече е по време, когато войната е достигнала почти до селцето Сан Стефано пред Цариград.

Тежка се оказва съдбата на бягащите турци. Навлезли в Кресненския пролом, те са притиснати от комитски чети и въоръжени селяни от района. В настанали пукотевици било изоставено имущество, добитък, мнозина от бягащите турци се удавили във водите на Струма. Горна Джумая като казалийски град вече е с привременно руско управление. От София идват губернаторът Алабин и Марин Дринов със задача да устроят бъдещото управление на града и района.

Случаят с идването на гостите от София е описан от Арсени Костенцев:

„Посрещнахме ги в дома на Вуйн Петков /Двояков/. Васил Разсолков от името на гражданите им поднесе хляб и сол. Дринов се обърна към мен и ме попита:

– Вие да не бяхте Костенцев?

– Да, аз съм! – отговорих му.

Хвана ме за ръката и ме препоръча Алабину с тези думи:

Вот болгарский Гарибалди, Арсени Костенцев!

Алабин ме потупа по рамото и каза:

Да живеете!”.

Посрещането завършва с избор на съдебен съвет с председател Васили Разсолков, Арсени Костенцев става негов член, както и Коте Гошев. Изборът се извършва със зърна от фасул и царевица по стара древногръцка традиция. По същия начин са избрани и Градският, и Окръжният съвет. За окръжен началник се утвърждава руснакът Йосиф Висарионович Шевченко.

ГОРНОДЖУМАЙСКА ОБЩИНА В 1871 ГОДИНА

Общината в Горна Джумая се учредява в 1871 година, в която се включват църковното и училищното настоятелство. По време на Привременното руско управление тя подпомага изграждането на местните органи на власт. Към руското управление действа Джумайско военно окръжие, ръководено от руския военен деец, щаб-капитан Йосиф Висарионович Шевченко. Към задълженията си той е поел и уреждането на местния административен и обществен живот, има участие в подкрепа на Кресненско-Разложкото въстание, а след погрома му полага грижи за облекчаване съдбата на бежанците в Пиянечка, Малешевско, Кресненско и Разложко. По време на Временното руско управление в Горна Джумая се установява и руски гарнизон, командван от Иван Павлович Орлински /Орлинский/, майор от руската армия, който с командван от него боен отряд освобождава Горна Джумая на 12 февруари 1872 година. Почива в 1879 година и е погребан в двора на църквата „Въведение Богородично”. Носител е на престижния орден „Св. Анна”.

По време на Временното руско управление на Горна Джумая градът е освободен, но това е само до проведения в Берлин конгрес на Европейските велики сили, по силата на взетите от него решения и Горноджумайско, а и цяла Македония са оставени отново под властта на все още феодална Турция. Тези решения, разделящи доскоро общи земи и брат с брата, не се приемат от оставеното под робство население. И това води до нови борби, в които е съпричастно и Горноджумайско, а Горна Джумая се оказва негов център.

На трети март 1878 година в Сан Стефано свършва Руско-турската война, но гръмове от бунт ехтят до края на същата година, а и до пролетта на 1879 година. Отговорът на решенията на Берлинския конгрес е Кресненско-Разложкото въстание.

ГОРНА ДЖУМАЯ – ОРГАНИЗАТОР И ОБЕДИНИТЕЛ НА ВЪСТАНИЧЕСКИТЕ ДЕЙСТВИЯ

Берлинският конгрес се провежда в Берлин от 1 до 13 юли 1878 година с представителство от Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Италия и Турция. С взетите решения на територия между Дунав и Стара планина със Софийска област се създава самостоятелно Княжество България, а на юг от Стара планина се образува провинция под името Източна Румелия, оставаща под пряката политическа и военна мощ на Турция. Тези решения водят до пламването на едно голямо и добре организирано въстание, наречено Кресненско-Разложко.

Едва свършил работата си Берлинският конгрес, и в знак на недоволство в страната започва изграждане на комитети „Единство” с цел оказване на съпротива срещу взетите решения. Тези комитети съсредоточават дейността си главно в осигуряване на доброволци, снабдяване с оръжие, боеприпаси и храни за подготвяното въстание. Първият комитет „Единство” се създава в Търново на 10 септември 1878 година. Следват го Севлиево, София, Плевен, Враца, Пловдив, Габрово, Тетевен и други селища.

Комитет „Единство” се учредява и в Горна Джумая и на него се пада задачата да поеме грижите на обединител и организатор на въстанието. Горноджумайският комитет „Единство” превръща Горна Джумая в център на ръководенето на въстанието и отправен пункт за доброволческите чети става разпределител на получаваното оръжие, храни и боеприпаси. Председателството на комитета се поема от Костадин Петков Босилков /Бошулков/, а помощници му стават Георги Панов – подпредседател, Сотир Стоименов – касиер, Иван Козарев – главен писар, Иван Ризов – помощник-писар, Маноил /Мане/ Марков и Георги Наков – членове.

Председателят на комитета Костадин Босилков /1842, Копривщица – 1919, София/ е служил като учител в София, Пловдив, Велес и е бил главен учител и на училището в Горна Джумая. Дейността му в националноосвободителните борби е най-вече по време на въстанието. Това потвърждават и една огромна кореспонденция и други документи, намерили място вече с оповестяването й в много исторически трудове, включително и с материали, посветени на Кресненско-Разложкото въстание, в книги на патриарх Кирил, академик Гавраил Кацаров, Дойно Дойнов и много други историци.

Въстанието получава името си Кресненско-Разложко, защото пламва в село Кресна /дн. Стара Кресна/ на 5 октомври 1878 година. В него се включват чети на известни войводи, сред които са Стоян Карастоилов, Кочо Лютов /Лютата/, Кръстьо Светиврачки, дядо Георги Гаджала, Стою Торолинко, Димитър Беровски. Пожарът обхваща най-напред селищата от лявата страна на Струма, отминава Мелнишко, прехвърля се отдясно на Струма из Малешевска планина, Огражден и Петричко, пламва и в Разложко и навътре из Македония. Известен е краят му – след много сражения се стига и до много убийства, грабежи, изгаряния на къщи, църкви и училища. Бежански поток търси убежище на север към Дупница и София.

1878 ГОДИНА В ЕПИЛОГ ЗА ГОРНА ДЖУМАЯ

По време на въстанието Горна Джумая е свободен град, макар и под руско управление. Причините за погрома на въстанието са известни – неравност в силите, като турците използват многобройна войска и башибозук. Голяма причина се оказва и станали вътрешни ежби и борби за овластяване на въстанието, които все още не са съвсем изяснени. На тези събития се спира в спомените си и Арсени Костенцев. Те дават нова окраска на случили се събития и главно за тези, свързани с убийството на главния войвода Стоян Карастоилов и арестуването на началник-щаба на въстанието Димитър Попгеоргиев Беровски.

„От София дойде в Кресна – пише той – една компания начело със Стефан Стамболов и състояща се от Ильо Войвода, Стателов, Андрея Гьоргов и дядо Натанаил Охридски и още няколко хашлаци, и поискаха да вземат Стоян войвода заедно с четата му под своя заповед и команда. Стоян войвода им отговори, че както е работил досега сам, пак ще си работи занапред и на другарите се не давал. В отсъствие на дружината му и по заповед на Стефан Стамболов той бил разстрелян в стаята си /в дома на Никола Попов в Ощава – б.а./, докато спял. Димитър Попгеоргиев пък биде заловен и вързан докаран в Джумая. Майор Орлински заповяда веднага да го застрелят, но ние всички се застъпихме, че той е честен човек и с големи заслуги. Орлински му каза тогава: „Вие щяхте да бъдете застрелян досега, но ви спасиха тези хора”. И му удари две плесници. Със смъртта на Стоян Карастоилов умря и кресненското дело”.

С тези описания на случилото се Арсени Костенцев дава нещата в по-нова светлина и част от вината по убийството на Стоян войвода по изпълнителя му, руския майор /черногорец/, водещ се като атаман на въстанието, Адам Калмиков, явно е бил подбуден от българския министър-председател Стефан Стамболов.

След края на Кресненско-Разложкото въстание и Горна Джумая се връща от Турция. На руската военна част и друга администрация се разпорежда да замине за Дупница. В Горна Джумая се събират хора, със сълзи на очи молят руското управление да съдейства това да не се случи. Арсени Костенцев е натоварен да изрази искането на джумайци пред Негово сиятелство генерал-адютанта княз Дондуков-Корсаков. Искането е предадено и с него е запознат господар-императорът на Русия Александър II, който според Арсени Костенцев е казал: „Аз положих колье /колове/ на мира при Сан Стефано, но дойде Берлинският договор и ги изкара. Ако и да изкара колье, то дупките си остават…”.

БОРИС САНДАНСКИ