Николет Асенова Костова е на 19 г. Завършила е ПГ „Акад. Сергей П. Корольов“ в Дупница, а в момента е студентка първи курс, специалност „Треньор по таекуон-до“, в НСА. Започва да тренира любимия спорт на 13 г. Неколкократна шампионка е на България в кат. 49 кг. Има 2 медала от мултиевропейските първенства. Клубна вицеевропейска шампионка в Гърция. През последните 4 г. е медалистка от балканиадите, през изминалата година грабна титлата в Румъния.
– Г-це Костова, какво е усещането да сте номер 1 сред толкова успешни спортисти?
– Усещането е прекрасно и удовлетворяващо. Благодаря на всички, че бях оценена. Гордост е за мен да нося тази титла.
– Откъде идва любовта към таекуондото и има ли в семейството Ви други спортисти?
– Моята любов към таекуондото започна още в 5-и клас в ОУ ,,Неофит Рилски’’, където учех. Оттогава до днес това е моята страст, това е моят спорт. В семейството ми аз съм единственият спортист, дядо ми по майчина линия Емил Соколов е бил професионален борец с множество спечелени турнири, за съжаление е починал, преди да се родя, но може би генът си е казал думата.
– Кой запали искрата да се захванете с боен спорт?
– Започнах в подготвителна група по таекуон-до с треньор Жоро Евтимов. Точно той запали желанието ми да се занимавам с този спорт. След това бях одобрена за основната група, защото показвах много добри резултати. До ден-днешен си спомням с какъв респект влязох в залата при г-н Христо Михалчев. Другата ми страст е мотокросът. Още от малка моят баща Асен Костов ме качи на мотор и ме научи да карам. Дори като малка, когато бях на 6 години, се състезавах на традиционния мотокрос в Бобошево и спечелих 2-ро място.
– С какво заслужихте наградата „Спортист №1“?
С треньора си Хр. Михалчев
– Годината беше успешна за мен. На балканиадата в Букурещ се изправих срещу едни от най-силните състезателки на полуострова. Жребият избра да играя срещу шампионката на домакините. Победих я с 10:0 и така взех титлата. Първа съм в кат. 49 кг у нас, при това нееднократно. Имам множество медали в България и от силни турнири в чужбина. Участвах и на олимпийските квалификации за Токио.
– С какви впечатления сте от съседна Румъния, където се състезавате често, и по-какво българите си приличаме с румънците?
– Впечатления от съседна Румъния нямам много, въпреки че съм участвала в доста турнири там. Но ние отиваме на състезанието предишния ден и си тръгваме веднага след това. Имам няколко приятелки, които са румънски състезателки, и мога да кажа, че те са същите момичета като нас, които имат същите цели и мечти.
– Имали сте възможност да посетите Полша, Словения, Турция…
– Покрай състезанията имах тази възможност да бъда в Румъния, Турция, Полша, Словения, Босна и Херцеговина, Испания… Навсякъде ми харесва, прави ми впечатление, че хората са дружелюбни и отзивчиви навсякъде. Някои държави са по-развити от нас, други не толкова, но най-любимата страна, в която се влюбих от пръв поглед, е слънчева Испания. Там бях очарована от хората, от сградите, от храната и най-вече от духа, който витае, наситен с много положителни емоции.
– Вие сте студентка в НСА. Как се отрази изолацията по време на пандемията и какво мислите за онлайн обучението?
– Аз уча по индивидуален план, за да мога да продължа да се състезавам, и нямам особени впечатления от студентския живот. Изолацията обаче не ми се отрази добре, а и не само на мен. Социалните контакти са силно ограничени, постоянният страх да не се заразя и да не заразя другите около мен стресира. Състезанията бяха прекратени, дори се наложи да тренираме онлайн от вкъщи. Пропускаме толкова много вече 2 години…
– Какво мислите за ваксините и самата Вие ваксинирахте ли се?
– Все още не съм се ваксинирала. Правих си тест за антитела и така открих, че съм прекарала вируса абсолютно безсимптомно. Наистина съм объркана за ваксините. Прекалено много негативна информация се изсипа в медиите за тях първоначално и ми е трудно да отсея кое е истина и кое не.
В планината, любимото място за релакс
– Ако попаднете в агресивна среда, как ще реагирате – със сила или с дипломация?
– Разбира се, че с дипломация. Таекуондото ни учи на дисциплина и самоконтрол и смятам, че когато си добре възпитан, не трябва да отвръщаш на агресията с агресия.
– Според Вас как чрез спорта и специално с таекуондото може младите хора да се спасят от съвременните зависимости като наркотици, алкохол, агресия?
– Спортът за мен е основата, която ни държи далеч от тези зависимости. Когато спортуваш, твоето тяло е на първо място, поставяш си цел и я следваш, за да успееш. Имаш изработен спортен режим за деня. В нашия клуб тренират много малки деца в 1-ви, 2-ри клас, и когато пораснат, те вече ще имат изградени спортни навици и трудно ще се поддадат на такива зависимости.
– Зад всеки един успял спортист стои трудът на един треньор…
– Треньорът е много важен в живота на един състезател. Той вярва в теб, дори когато ти самият не го правиш. Човекът, който ме изгради не само като спортист, а и като личност, това е Христо Михалчев. Неговият труд, напътствията и тренировките са в основата на всичко. Благодаря му от сърце. Благодаря и на другите ми треньори – Венци Михалчев и Теодор Георгиев, които са винаги до нас на татамито и в живота. Това са прекрасни млади специалисти, които дават всичко от себе си за отбора и за нас.
– Какви качества трябва да притежава един таекуондист и кои са Вашите идоли в спорта?
– Таекуондото е бойно изкуство, система от физически упражнения и духовно развитие, хармония на ума и духа, насочени към усъвършенстване. Таекуондото учи на отговорност, честност и почтеност. Истинският таекуондист знае как да се държи навсякъде и по всяко време. Нямам идоли в спорта. Всеки, който е решил да тренира и да усъвършенства себе си като спортист и личност, е достоен за уважение.
– Спазвате ли диетичен режим и как минава един Ваш тренировъчен ден?
– Един спортист винаги спазва диета, няма други начини. Моята категория е 49 кг и е доста трудно да пазя килограмите си. Не ям тестени и сладки неща, наблягам на месото и салатите, въпреки че е доста трудно, особено сега по празниците. Тренировките са по две на ден, кондиционни и спаринги.
– Какво Ви предстои в началото на 2022 г. в професионален план?
– През новата година имам пълна програма – лагери в Гърция и Русия, световно и европейско първенство за жени, силни турнири в Албания, Словения, Белгия, Италия…
– Може ли един спортист в България да се издържа само със спорт, или трябва да работи допълнително?
– За съжаление в България спортът не е добре финансиран. Непрекъснато се търсят спонсори, които да поемат разходите на спортистите. Аз като неработеща и учеща разчитам предимно на моите родители и на СК „Гладиатор“. Федерацията ни също поема разходите по лагери и състезания.
– Имате ли желание, след като завършите, да заминете в чужбина и там да се развивате професионално?
– Засега не съм обмисляла заминаване в чужбина, нека първо завърша обучението си в НСА.
– Според Вас какво трябва да се направи в България, за да може младите хора да останат в родината си и тук да търсят реализация?
– В България трябва много неща да се променят, особено за младите хора. Но не аз, а политиците трябва да отговарят на този въпрос. От тях зависи да ни задържат в родината.
– Как се виждате след 10 години?
– Не зная, може би на първо място жива и здрава, по-мъдра, по-опитна и по-успяла. Надявам се за още повече спечелени турнири и състезания.
– Какво е за Вас таекуондото и какво ще пожелаете на младите хора, които имат желание да тренират този интересен спорт?
– За мен таекуондото е начин на живот. То е всичко за мен, всеки един избор в живота, който правя досега, се базира на таекуондото. Да бъда здрава, да побеждавам, да се целя в още по-високи спортни резултати, да се докажа като един отличен спортист. Пожелавам на младите хора, които искат да се занимават с този спорт, да бъдат уверени в себе си, да се борят и никога да не се отказват, защото понякога е наистина трудно. Те трябва да знаят, че всичко, което може да се постигне, е плод на много труд, усилени тренировки, които каляват духа и тялото. Таекуондото създава истински бойци не само на татамито, а и в живота.
Разговаря НИКОЛАЯ ИВАНОВА
