20 български туроператори, сред които и благоевградчанката Здравка Чимева, направиха 10-дневна опознавателна обиколка на Китай. Страната, позната на повечето от нас единствено като четвъртата по големина по площ, втора по население и световен производител на всякакви стоки, включително и български мартеници, се разкри пред българите и в друга своя светлина – една безкрайно чиста и подредена страна, издигнала в култ природата, обръщаща внимание на всеки детайл, с музикални пешеходни пътеки, 3D шоута на всеки ъгъл, забавляващи се пенсионери и безкрайно усмихнати и услужливи китайци.
Въпреки че буквално е обиколила целия свят, Чимева се прибра от Китай с убеждението, че ще й трябват седмици, за да осмисли всичко видяно в екзотичната азиатска страна.
На прима виста какво все пак успя да разкаже за рейда в столицата на Китайската народна република – Пекин, където живеят 21 млн. жители:
Мащабите в град с население колкото 4 Българии не могат да се осмислят. При кацането на самолета на една от стотиците писти ни натовариха на автобус, с който пътувахме половин час до летището. По тротоарите игла няма къде да хвърлиш от хора, и всички усмихнати, поздравяват те и се опитват да ти направят път. Хотелите са на по 30 етажа, огромни сгради, но с много въздух между тях.
Организация: При пристигането ни в Пекин багажът ни се забави и дойде ден по-късно. Доставиха ни го в хотела до последния куфар, без да се налага да ходим пак до летището, да го издирваме, да пишем молби. При една от митническите проверки на една от колежките бяха взели един по-голям дезодорант. Още на следващия ден и той бе доставен опакован до рецепцията на хотела.
Улиците: Китайците се движат с електромобили и за 10 дни не видяхме една катастрофа или задръстване. Пълна дисциплина. При този многохиляден поток не видяхме нито един фас или хвърчаща книжка, или куче. Сградите са огромни и издържани цветово /сн. 2/, и явно при построяването им монтират и климатици в специални куфарчета, които се сливат с фасадата и стоят много красиво.
Пешеходните пътеки са направени като пиано /сн. 1/ и при стъпването на всеки клавиш той светва в определена светлина и издава тон. Не само за децата, и на нас ни беше много забавно да минаваме по тях.
Природа – издигнали са я в култ. Човек не може да си представи толкова зеленина на едно място, колкото видяхме в Пекин. И докато ние в Благоевград садим теменужки, които изкарват по 1-2 седмици, там навсякъде е засаден бръшлян, който е зелен през всички сезони. А дърветата ще ми останат най-силното впечатление от Китай. Всяко от тях е обгрижено до маниакалност. Там, където корените му са повдигнали плочките, е направено специално високо легло, пълно с камъчета, или самата пътна настилка е изрязана около корените му в красива форма, за да се запазят /сн. 3, 4, 5/. Алеите са пълни с осветени дървета. Видях едно много високо и напълно изсъхнало, но на върха му беше поникнало едно клонче и около него бе изградена цяла конструкция, за да се запази и да не се прекърши.
Храна – противно на очакванията ни, беше доста прилична: морски дарове, ориз, пилешко, сладко-кисели сосове… Единственият проблем е, че в страната не ползват сол, защото е вредна за организма. Добре че бяхме предупредени предварително и си носехме от България. Това е и формулата – солница в джоба и европеецът няма никакви проблеми в Китай.
Пенсионери – Всички се пенсионират на 55 г. Който желае, продължава да работи – като охрана, като доброволец по поддръжка на парковете, но много от тях просто започват да си живеят живота. В един от парковете видяхме огромна група пенсионери, всички облечени в еднакви униформи, които хвърляха някакво топче в чашка и се заливаха от смях.
Култ към личността – далеч не е толкова видим, колкото си го представяме в Европа. Портрет на секретаря им на Китайсаката комунистическа партия видяхме само на техния Партиен дом. Е, разбира се, той е на площад, който събира 20 000 души. А аз случайно попаднах в едно дюкянче, където собствениците бяха окачили на стените портрети на Сталин, Ленин, Маркс…
Промишленост и земеделие – ами те просто произвеждат всичко. Говори се, че част от производството им е изнесено на кораби, за да не плащат данъци. А и земеделието им е много добре развито, защото, докато се придвижвахме между два града с влак на въздушна възглавница, в който изобщо не усещаш, че пътуваш, през прозореца се виждаха хиляди нивички и оризови полета, всяка от тях обособена в съвършен квадрат, за да е приятно за окото.
Стандарт на живот. При население от 1,450 млрд. бедното им население е по-малко от 1%. Ходихме и в такъв бедняшки квартал, където дрехите се простират като в нашите села – на въжета отвън, но и тук цареше абсолютна чистота. В по-заможните квартали броят на стълбите пред дома издава нивото на богатство на собствениците – колкото повече са стъпалата, толкова по-заможно е семейството. Не разбрахме какъв е стандартът им на живот, но цените по пазара са безбожно ниски за българските стандарти – чушки и домати по 40 стотинки килограма, кромид по 50 ст. Стоката им по магазините няма нищо общо с тази, която пристига в България. Правят великолепни реплики на световни марки, които излизат почти без пари.
Записа: ВАНЯ СИМЕОНОВА
