Crossing Jumaya festival в Благоевград провокира не само добро настроение в началото на лятото, но и много реакции, които продължават, защото хората искат диалога за добрите културни практики в града ни да продължи и да се развива. Това е поводът за интервюто с журналиста Любима Бучинска, инициатор и автор на този фестивал. Говорим за отзвука от фестивала и гледаме към бъдещото му развитие.
- Идеята за новия фестивал за музика и съвременно изкуство Crossing Jumaya тръгва от журналиста Любима Бучинска. Казвам го, защото съм свидетел как през годините ти търсиш и предлагаш на благоевградчани запомнящи се културни събития с естетически стойности.
- Юле, всъщност онова, което се стремя да правя през последните 13-14 години, от деня, в който бях поканена от тогавашния екип в общината да помогна за структуриране на културните политики, а после и с опитите си да продължа диалога със следващите в управлението, е в известен смисъл по-различно от предлагането на еднократни културни събития, повече или по-малко харесвани и успешни. По-скоро усилията ми бяха хвърлени да работя концептуално за развитие на Благоевград като фестивален град на Балканите, посока, в която днес не само аз вярвам.
Това, разбира се, не е никак лесна кауза, направо „невъзможна“ на моменти, защото повечето от новите лица в управлението на града идват не просто с неразбиране или подценяване на ролята на културния сектор, а и без да правят разграничение между политическа програма и дългосрочна градска стратегия.
Ясно е, че фестивален град не се създава за един мандат, а се изгражда за десетилетия. Да вземем примери като Единбург, Авиньон, или пък Нови Сад и Сараево – нито един от тези градове не е постигнал своя фестивален образ за четири години. Там различните управления вероятно са променяли някакви детайли, но със сигурност не са поставяли под съмнение общата посока. Реалностите обаче при нас са други. Да прекратиш живота на утвърдени платформи с по осем издания, със свои създадени публики, както вече се е случвало, да започваш всеки път „от нулата“ е изключително вредно. Така се губи институционална памет, а градът пропилява натрупания капитал. Не може и няма никакъв шанс да се изгради бранд.
Много се надявам Crossing Jumaya, на който възлагам големи надежди, да има късмета да прескочи капаните по пътя си и да се развие като един от стратегическите културни проекти. Казано накратко – да бъде една истинска история на успеха.
– Как се роди тази нова идея и как подбра хората, с които да работиш, за да има резултат с добър ефект?
– Идеята за Crossing Jumaya е в резултат от едно вълнение и вдъхновение от срещата ми с Никола Груев-Котарашки, който участва в седмото издание на „Благоевград Blues & Jazz“ през 2025 г., едно от устойчивите и разпознаваеми събития през последното десетилетие, вече с неоспорима културна тежест. Бяхме го поканили заедно с извънредния мултиинструменталист Сандо Сандов за афтърпарти в клубна обстановка с най-новия им проект, както и за представянето на документалния филм за него „Балканска черна кутия“, заедно с режисьора Цветан Драгнев, голям киномайстор, което бяхме включили в съпътстващата програма. Но така се случи, че след трагедията в Кочани „Фолтин“ не можаха да пристигнат и вместо тях Котарашки и The Rain Dogs, първата му група, закриха фестивала.
А аз, най-неочаквано и за мене самата, получих възможността часове наред да наблюдавам Никола, да се потопя в излъчването му, в начина му на мислене и възприемане на света, да вдишвам музиката му, знаейки добре, че най-силните и вдъхновяващи оценки за нея идват не от България, а от световната world music сцена. Особено от музикални журналисти и критици, легендарни имена, които имат усета да откриват нови музикални явления, като Чарли Жилет от BBC например, макар че най-много ми хареса онова, което е написал Тим Къминг от The Independent за „Opa Hay“ – че музиката на Котарашки прилича на „разкъсано съновидение през ароматния звуков пейзаж на нощна София“. Много вярно и много красиво.
От този момент вече знаех, че това е човекът, с когото искам да поставя началото на нов фестивал в Благоевград. Различен от всички останали в България, новаторски като дух. Не след дълго му се обадих и почти веднага разбрах, че гледаме в една посока и се разбираме с малко думи.
Нещо повече, очаквам занапред това да се окаже едно от най-силните стратегически решения за развитието и утвърждаването на Crossing Jumaya. И не защото Котарашки е изявен артист, а защото има мислене на музикален изследовател и куратор. Убедена съм, че той ще наложи собствен фестивален почерк, което е най-голямата сила. Да постигнем така онази разпознаваема естетика, която се създава само от силен артистичен директор.
- И все пак не те ли притесняват някои реакции в града като тази, че трябва да се дава възможност на местни хора да курират такива събития?
– Вероятно това са разбираеми човешки реакции, може би и страхове някакви, но със сигурност не е стратегия за развитие на нов фестивал, който да се опира на професионални критерии. „Той не е от Благоевград“ е слаб аргумент и ако все пак решим да го приложим последователно, това би означавало университетите да работят само с местни преподаватели, театърът да кани само местни режисьори, а оркестрантите единствено местни солисти. Така никой град няма шанса да стане културен център, не вярвам някой да твърди обратното.
Има твърде съществена разлика между фестивал, който служи на местната общност, и фестивал, който да е затворен за външни идеи. Първото е необходимост, а второто – ще се въздържа да изрека думата, за да не засегна някого.
Трябва да стане кристално ясно, че колкото по-амбициозна е една фестивална платформа, толкова повече ще има нужда от хора отвъд границите на Благоевград. Въпросът е те да идват не вместо местната сцена, а заедно с нея, както подходихме с Crossing Jumaya Festival. Това е формулата, която обикновено работи най-добре.
А и самата аз съм от Благоевград, нали (усмихва се), и е естествено да искам да оставя в моя град поне частица от уменията, които съм натрупала през годините, така както са го правили и предците ми. С „Франкофоли“ по някакви причини не успях в това да свържа знаменитото време на идването на френския фестивал в Благоевград в началото на 90-те по покана на кмета с най-голям принос Елиана Масева с големите надежди на повторното му завръщане, както исках и се надявах, но пък един нов, вдъхновяващ и адекватен на днешната ситуация собствен проект на Благоевград, с ясна художествена теза, може да се окаже правилното решение.
И освен всичко друго, ако погледнем културната идентичност на града, world music изглежда като естественото международно направление. Кръстопътният ни град може да стане врата към музикалното многообразие на Балканите и Източното Средиземноморие. Това е територия, в която все още има място за силен лидер.
Ако Crossing Jumaya обаче иска и има амбицията наистина да се превърне в голям международен кураторски проект, какъвто го виждам, трябва да се развива като фестивал на съвременната култура, в който world music е водещата ос, но не и единственото изкуство. Тогава ще предложи не просто силна концертна програма, а преживяване.
- Фестивалът е не само успешен, за него ще се говори може би до следващото издание, защото хората вече го очакват. Видяха културни събития, които отдавна не са се случвали в нашия град. Каква обединяваща нишка търсихте между градската и музикалната програма на фестивала?
– Crossing Jumaya е замислен с двойна структура, която според мен е неговото голямо предимство. Градска програма, която започва в началото на седмицата и музикална кулминация в петък и събота. Ако беше само два дни със силни концерти, щеше да бъде един много добър музикален фестивал, но когато започва още в понеделник с изложба на произведения на Златю Бояджиев, връщайки вниманието към паметта на мястото, продължава със Сашо Стоицов, знакова фигура в съвременното изкуство, и младия визуален артист Боря Шапшалова, като приемственост между поколенията, после разговор за Радичков с режисьор, чиято биография е свързана с Благоевград и Драматичния театър… фестивалът започва да изгражда разказ за града и културната му идентичност, да създава смисъл, да придобива интелектуална тежест.
Това вече е кураторски проект. Най-силните фестивали в Европа са не просто сцена, а програма, кураторска идея, мрежа от пространства, градско преживяване.
Голям плюс е, че още с първото издание на Crossing Jumaya успяхме убедително да покажем как музикален разказ и контекст съществуват в една обща рамка, не сме търсили други специални връзки. Нещо, което с течение на времето следва да го превърне от музикален фестивал в културна институция.
- Всички знаят, че Любима Бучинска е инициатор на проекта за съвременно изкуство на Община Благоевград и Градската художествена галерия, който се ръководи от художника Сашо Стоицов. Какво развитие виждаш в този творец сега, когато участва в градската програма и изненада публиката на фестивала със своята изложба „Природно 2”?
– Не толкова инициатор, колкото се опитвах да бъда медиатор, който да обърне светлината към Сашо Стоицов, един от най-значимите български съвременни художници, по това време дистанциран от културните процеси в родния си град, особено след заминаването си за Ню Йорк и годините там. Да покажа колко всъщност безценен е той и как постигнатото от него с легендарната акция и изложба „11.11.88“ и организираната година по-късно първа национална изложба за неконвенциално изкуство „11.11.89“ може да намери продължение в настоящето, както и стана.
И съм страшно щастлива, че съм вложила поне частица в голямото дело, също с подкрепата и партньорството, разбира се, на друг важен за града автор, какъвто е Иван Милушев, директорът на Градската художествена галерия, за да продължи Благоевград да допълва все повече събираната с много внимание и усилия колекция за съвременно изкуство. Като обществено „духовно богатство“, което неизбежно някой ден ще постави началото на Градски музей за съвременно изкуство.
А Сашо е прекрасен, името му остава в книгите и учебниците за българско съвременно изкуство и няма да скрия, страшно се зарадвах, че той веднага прие поканата ми, при това в труден за него момент поради здравословни причини, да направи тази забележителна изложба „Природно 2“ в голямата зала на галерията, като част от общия им проект с младата авторка Боря Шапшалова, също благоевградчанка, чиито творби пък видяхме в малката зала.
Няма да забравя мига, когато прекрачих входа, енергията и тези светлинни вълни, които веднага ме поеха и обгърнаха, с усещането, че съм в разказа на най-изисканото европейско галерийно пространство.
В „Природно 2“ е целият той, десет години по-късно, след ретроспективната му изложба „Пробив“ на същото място, с присъщата му лекота, игра, радост… и същевременно този съсредоточен, интензивен размисъл и покана към публиката да погледне отвъд видимото, да се включи в разговора за света, който изграждаме и наследяваме.
Колко Сашо е по-различен днес от късните 80-те, Мария Василева го е казала по блестящ начин: че няма друг автор от неговото поколение, който толкова се е променял и толкова е останал верен на себе си. Тези думи улавят същността на творческия му път – това негово постоянно движение, промяна, без загуба на собствена художествена идентичност.
- В каква степен музикалната селекция отговори на очакванията на публиката, какъв е изводът ти?
– При изграждането на музикалната линия на 12 и 13 юни, петък и събота, преживяхме една действително необичайна и впечатляваща селекция. Истинска фестивална кулминация и празник на площад „Македония“, който някак придоби европейски дух и атмосфера, всички го усетиха. Като ново влюбване в мястото, особено за външните хора, пристигнали специално за събитието.
Беше голяма радост и удовлетворение за нас с Никола, както и за целия екип на общината. Истинско щастие, защото имаше драматично забавяне с обявяването на програмата и рекламата на фестивала. Но трудности съпровождат всяко ново начало… и в крайна сметка е важен резултатът, нали така… и че изводите са направени.
- Как се стига до музикалните групи на световно ниво, каквито бяха участниците тази година, и какво лично тебе те впечатли от концертните им изяви?
– Ето за тази роля на Никола говорих в самото начало. И тук имам предвид не само международната му легитимност в world music средите – тъй като кариерата му преминава през европейската world music мрежа, включително участия на престижни международни форуми и класации – а най-вече способността му да създаде свой собствен фестивален почерк. Ако трябва, примерно, да го сравнявам с някои от европейските имена, бих се насочила към онези артистични директори, които са музиканти, визионери и куратори едновременно. Единственото, което бих следила като предизвикателство към него и новата му роля, е балансът между авторски вкус и отвореност. Сигурна съм, че този баланс ще бъде намерен, и че това е човекът, който с категоричност може да изгради разпознаваем международен профил на Crossing Jumaya. Защото големите фестивали се помнят именно по вкуса и визията на хората, които стоят зад тях. Котарашки има точно такъв ясно различим вкус.
Това, естествено, пролича още при първото издание на Crossing Jumaya, особено чрез присъствието на нюйоркчаните Hazmat Modine, едно от най-необичайните и магнетични явления на световната сцена. И тъй като никога няма нищо случайно, ще спомена, че Никола се запознава с фронтмена и създател на групата Уейд Шуман, художник и преподавател в Нюйоркската академия по изкуствата, една късна вечер на частно парти при последното си пътуване в Съединените щати. За да получи година по-късно българската публика шанса да слуша на живо тези изключителни музиканти, също да се докосне до безкрайно сърдечни и широко скроени личности в Благоевград, като част от европейското им турне „Good Friend Tour 2026“.
За мене те бяха откритието на първото издание на Crossing Jumaya. Раздадоха се на сцената, а всички ние пяхме с тези магьосници и танцувахме, особено на „Bahamut“, това огнено парче. Импровизациите им, музикалните диалози, в които влизат, груувът без прекъсване са забележителни и няма да се забравят. Вече си мечтая как някой ден отново ще можем да ги поканим.
- А успя ли първото издание на Crossing Jumaya да излезе от рамките на местното събитие и да привлече международно внимание?
– За наша голяма радост и изненада, фестивалът вече започва да присъства в международната концертна мрежа. Пример за това е платформата Songkick, където събитието е публикувано като част от турнето на Hazmat Modine.
От моя гледна точка особено ценното е, че това не е резултат от платена рекламна кампания или от инициатива на организаторите, а идва по естествен път – чрез международния екип на самите артисти и техните booking агенции. Знак, че фестивалът вече е разпознат като реален партньор в международната концертна сцена.
Оттук следват и няколкото важни ползи за нас. Името Crossing Jumaya Festival започва да се индексира от Google като самостоятелен фестивал, навлиза в екосистемата на платформи като Songkick и Spotify и постепенно започва да се свързва с международната world, jazz и blues сцена. Това е извънредно важна първа крачка към международната разпознаваемост на фестивала. Още по-ценно е, че тя е постигната по естествен начин – благодарение на доверието на артистите и техните професионални мрежи, а не чрез централизирана PR кампания.
- Има ли вече идеи за следващото издание на Crossing Jumaya Festival? Тази година успяхте да съчетаете идеите си с интересите на публиката, с естетиката и качеството на културния продукт. Какво ще добавите към всичко това в бъдеще?
– Още с първото издание стана ясно и за организатори, и за публика, че Crossing Jumaya има потенциала да бъде не просто музикален фестивал, а да се развива като мултижанрова кураторска платформа, със силен музикален център. Самото понятие world music е повече от музикален жанр и най-успешните фестивали в Европа не предлагат просто концерти на своите публики, а културно преживяване.
По тази причина сме решени да запазим двойната структура, в която на музиката се гледа не като на самостоятелен продукт, а като част от големия културен разказ за града. Така мотото „Един град, много светове“ работи много по-дълбоко и запомнящо се чрез Градската програма, отколкото само чрез концертите.
Искаме фестивалната седмица да започва в понеделник, постепенно да въвлича публиката чрез изложби, кино, театър, срещи, артистични намеси и други културни активности, които превръщат целия град в сцена. Не мисля, че е важно да добавяме повече събития, а по-скоро всяко следващо издание да има своя собствена идея и по-ясна кураторска линия, която да обединява различните изкуства в едно цялостно преживяване.
Онова, с което не бихме направили компромис, са високите художествени критерии и вкус, внимателната селекция и представянето на най-добрите образци на срещата между традиция и съвременност, между местното и световното.
Колкото и утопично да прозвучи, ако фестивалът действително получи шанса да се развива последователно и сега трябва да си представя как ще изглежда успехът след десет години, твърдя, че за Благоевград със сигурност ще се знае и споменава като първото място, за което се сещат професионалистите, когато става дума за балканска world music cцена. А Crossing Jumaya ще произвежда културни събития, които не могат да се случат никъде другаде.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
