Огромен брой дупничани посетиха двата големи храма в града през целия ден за един от най-почитаните празници – Успение на Пресвета Богородица.
Успение Богородично или Голяма Богородица, както го нарича народът, е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението й. Според преданието, на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си.
На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Разрешава се риба. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
В храм „Покров на Пресвета Богородица“ на този ден традиционно се извиват големи опашки пред няколкото икони на Божията майка.
На централно място в обновената през последната година църква беше поставена голяма плащеница, на която е изобразено именно Успението на Пресвета Богородица. Празничната света литургия беше отслужена от отец Добри Добрев, като миряните първо палеха свещички за здраве и благополучие на семействата си, а след това търпеливо чакаха своя ред да оставят дарове върху масата с плащеницата и пред иконите. После повечето от тях минаваха покрай отец Васил, който ги миросваше и благославяше.
Репортер на „Струма“ срещна в църквата богослова Живка Мантаркова. Тя прекарва 28 години в музея на Рилския манастир. Първоначално започва работа като екскурзовод, когато все още е студент в Богословския факултет. Впоследствие става уредник и старши-уредник на музея в Рилската света обител. Живка Мантаркова е един от хората, които са изследвали подробно живота на закрилника на Дупница и най-почитания български светец – свети Йоан Рилски. В интервю за вестник „Струма“ през 2023 година тя разказа интересни факти от житието на светеца и сподели, че е доволна и горда от свършеното през годините. Към днешна дата тя е преподавател по религия в ОУ „Евлоги Георгиев“ и СЕУ „Св. Паисий Хилендарски“.
„Света Богородица има няколко празника, на които я почитаме. Първият от тях е Рождество, след това е Въведението й в храма, Благовещение, Покров Богородичен и Успение, който е най-големият. Успението е денят на нейната блажена смърт. Но това не е обикновена, човешка смърт, а на Божията майка. Нарича се блажена, защото успението е блажено заспиване за вечността. При светците най-големият празник е точно това – възхвалата на техния подвиг. Майката Божия е носила в утробата си Божия син и поради тази причина утробата й е осветена. Дева Мария е била най-святата, най-чистата, най-красивата и най-прекрасната и заради това Бог я е избрал за Божия майка. В деня на Нейното Успение само Нейният син слиза за пречистата й душа. При светците ангелско войнство възнася техните души. Докато при Богородица е единственото изключение, защото Тя е носила Исус Христос в утробата си. Затова Той слиза за нейната пречиста душа. Именно поради тази причина на иконите обикновено се изобразява Богородица, полегнала на един одър. Около нея са Христовите апостоли, които по чуден начин Бог е събрал на едно място, защото те са били по цял свят, за да проповядват словото Божие. Така, над одъра и Божията майка, виждаме Господ Исус Христос, който държи в ръката си една мъничка фигурка. Това е символ, за да можем зримо да видим нещата, тъй като не можем да зърнем душата. Поради тази причина художникът изобразява душата като малка фигурка, а Исус Христос държи душата на своята пречиста майка. Това е едно блажено успение и заспиване на вечността. В житийната литература пише, че тогава Божията майка е била 64 години, макар че това не е записано в Библията“, разказа Живка Мантаркова.
Тя завърши, че Пресвета Богородица е винаги сред нас, чува нашите молитви и ни помага, застъпвайки се за човешкия род пред Господ:
„Пресвета Богородица е най-голямата застъпница за човешкия род. Самият Нейн син Господ Исус Христос не може да й откаже нищо, защото тя е толкова милосърдна към човешкия род. Самата тя е човек, богочовек, и тя знае нашите човешки грешки и немощи. Затова, когато някои от светците са се качвали до небето и са искали да видят Божията майка, са се учудвали. Те са питали къде е майката на Бог и са изразявали желанието си да я видят, но са им казвали, че тя е долу, на земята. Тя е винаги сред нас и винаги ни помага“.
Димитър Икономов
