Борис Дерменджиев: Благоевградчанка е позирала за паметника „Братска могила“, не е правен по снимка на Веса Бараковска“

Премахването му ще е малко като „лов на вещици“

В днешно време всеки иска да се информира набързо за всичко от интернет, но там за паметника „Братска могила“ в Благоевград информация почти няма. Тъй като баща ми, скулпторът Крум Дерменджиев е автор на този паметник, реших да взема отношение във връзка с публикацията на вестник „Струма“ от 28.07.2023 г.  „Паметникът на Веса Бараковска в парк Ловен дом скара благоевградските общински съветници“.

 Впечатлението за обществена неинформираност се поражда и от изказванията, че паметникът представлявал „символ на тоталитарния режим“ и затова подлежал на премахване и преместване в Музея на изкуството от периода на социализма в София.

КОНЦЕПЦИЯТА НА ПАМЕТНИКА

 Става въпрос за паметник, който се състои от: 1. Релеф на заловени въстаници срещу османската империя – некомунисти. 2. Паметна плоча за Христо Ботев – некомунист. 3. Скулптура на една анонимна българка – антифашистка, за която има непотвърдена народна легенда, че това е фигура на Веса Бараковска.

Впрочем същата народна легенда я има и за паметника на незнайния македонски четник в Благоевград – хората упорито настояват, че това е именно Тодор Александров, въпреки че паметникът изрично е посветен на НЕЗНАЙНИЯ четник, а не на Т. Александров.

 Цялостната концепция на “Братската могила“ е твърде комплексна, за да бъде заклеймяван като “тоталитарен паметник”. На централно място върху постамента е отдадена чест на Христо Ботев, издялани са думите му: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“. Доколкото разбирам, идеята е и Христо Ботев, като част от този паметник да бъде вкаран в Музея на изкуството от периода на социализма. Вторият компонент, това са релефите от другите две страни на постамента, озаглавени „Заловени въстаници“. Тези орелефи са свързани с Освобождението на България от османско присъствие и доколкото разбирам и те, като част от паметника, би трябвало да отидат в Музея на изкуството от периода на социализма.

Независимо, че към момента тези орелефи са откраднати от паметника, те продължават да са си част от него, като първоначален замисъл и очакват своето възстановяване обратно. Мисля, че с тяхното възстановяване би трябвало да се заеме Общински съвет – Благоевград. И на трето място, това е паметник-костница /точно така е записан в документацията/ на загиналите против фашизма, като фигурата на жената с вързани ръце е свързана с тази борба.

Въпреки легендата, че това е именно Веса Бараковска, на практика няма такова документално потвърждение, за да се твърди отговорно, че това е неин паметник и затова подлежи на премахване. Не Веса Бараковска е позирала за създаването му, а една красива благоевградчанка. Тоест, скулптурата не е правена по снимка на Бараковска, а е правена с жив модел, като са запазени снимки именно от момента на създаването му, които безспорно доказват това.

В същото време Христо Бараковски е позирал за този паметник, но за релефите, които са върху постамента. Ето какво разказва той през 2001 година пред БНР по този повод: „Тогава се откри горе на Братската могила. Даже аз помня, като студент в София съм му позирал за някои от фигурите, които бяха релефите отдолу, те бяха изкъртени, няма ги, но си спомням цялостния процес на изграждане на тоя паметник. За мен бай Крум е едно олицетворение на силата на твореца, неговото упорство, неговата плодовитост, трудолюбието му и ако мога да го кажа в съвременен израз – един абсолютен работохолик, който живее буквално, живее изключително чрез труда си, ако не се труди, той не би могъл да живее и в този смисъл той е пример за всеки художник“.

ЦЕНЗУРА

Още нещо, което не се знае за този паметник, е фактът, че женската фигура в своя първоначален вариант е била цензурирана.

Запазени са снимки на първия вариант за паметника. Както всяка поръчка по онова време тя е трябвало да премине задължително през експертна комисия на СБХ.

Според цензорите в СБХ първият вариант за паметника на Крум Дерменджиев е бил с твърде подчертани женски форми и затова авторът е трябвало да си го цензурира и преработи.

В този вариант женската фигура е с подчертана гръд и полуразкопчана риза, като намек за извършено насилие и надругателства над нея, докато е била с вързани ръце зад гърба си. В този смисъл днес може да се възприема и като паметник срещу насилието над беззащитни/вързани жени.

КАКВО КАЗВА ЗАКОНЪТ

 От правна гледна точка „Братската могила“ е паметник-костница, който със сигурност не подлежи на преместване, а само на поставяне на табелка, но само ако не бъде приет вариантът за премахване на петолъчките от постамента, което технически не е трудно. Именно това е записано в алинея 6 от Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен по отношение на паметниците-костници.

 За да бъдем обективни, трябва да отбележим, че в архитектурната част, която е проектирана от двама архитекти, не от баща ми, са включени няколко каменни петолъчки. Защо това е направено, след като паметникът е в памет на антифашисти? Вероятно по същата причина, поради която и Христо Ботев по онова време го пишеха комунист, въпреки че не е.

 По аналогия с петолъчката на Партийния дом в София Общински съвет – Благоевград би могъл да обсъди компромисния вариант, при който само петолъчките да бъдат премахнати, а релефите с въстаниците против османската империя да се възстановят. По този начин ще бъде спазен Законът за обявяване на комунистическия режим за престъпен и изискването му да няма петолъчки, поставени на обществени места, но в същото време, без да се посяга на скулптурни произведения, които не са свързани идеологически с БКП и не пропагандират комунизъм.

 Върху този паметник няма шмайзери или картечници, за да бъде причислен към противозаконната пропаганда. Това е просто исторически спомен за хора – българи, които са живели и умирали преди настъпването на този режим.

 Паметникът официално никога не е бил наричан „Паметник на Веса Бараковска“, а „Братска могила на загиналите в борбата против фашизма“, за което свидетелства и една архивна пощенска картичка на паметника от „Фотоиздат“.

Аз не успях да открия никъде в архива, баща ми да твърди, че това е тя. Твърдят го други хора, които нямат връзка с паметника. Снимките показват, че той е променял на няколко пъти намерението си на кого трябва да прилича тя в лицето.

БОРИС ДЕРМЕНДЖИЕВ