Константина Георгиева е в свои води в мъжкия свят на мореплаването. Тя е на 31 години и е втори помощник-капитан на голям круизен кораб.
Половината част от годината прекосява морета и океани в компанията на екип от различни националности, пише „24 часа“.
“Отговорностите на втория помощник-капитан са много сериозни, но когато обичаш това, което правиш, то е удоволствие”, казва Константина.
В продължение на месеци тя е далеч от родината, защото пътува с лайнер в Карибско море, акостира на екзотичните острови там или където я отведат правилата на договора с престижна американска компания. Ежедневието е натоварено,
работи по 10 часа на ден без почивка
Корабът е 110 хил. тона, а тя отговаря за навигацията му, за сигурността на повече от 4 хил. пасажери, както и за някои екологични аспекти, свързани с дейността на лайнера.
След края на всеки договор я чакат нейните близки и цели 3 месеца почивка в родната Варна. Често част от отпуска тя ползва за повишаване на квалификацията си. В началото на тази година ще има специална подготовка в Нидерландия, за която много се вълнува.
Намирайки призванието си, Константина знае, че ще мине през още много учене и тренировки, но има огромно желание. Дано стане първата жена капитан в компанията, за която работи от 4 години.
Константина разказва скромно за изминатия път, мечтае да има повече жени в сериозните морски професии.
Да бъде втори помощник-капитан, не е нейната детска мечта. Тя е искала да се посвети на медицината. Дядо Костадин Добрев е работил много години като машинен боцман в компанията БМФ.
В нейните спомени остават всички морски истории, които той разказва – така случки от държавите, които е посетил, остават в съзнанието й.
Романтиката и приключенията се преплитат, тя си представя всички като приказни герои и не ги забравя години наред. Той отдавна не е между живите, но на Константина още липсват дългите им разговори. Жалко, че не може сега да види любимата си внучка в униформа с пагон.
Младата жена първо завършва “Международни икономически отношения” в Икономическия университет във Варна. Още на втората година обаче усеща, че това не е нейното поле, но не се отказва.
С времето усеща, че морската професия е това, което я привлича най-много, и постъпва във Висшето военноморско училище със специалност “Корабоводене”.
Вече знаех – тръгна ли веднъж, крачка назад няма
Първият ми стаж беше на ветроходната баркентина “Калиакра”, след което започнах в престижна японска компания на автомобиловози. Не беше лесно да я намеря, търсенето продължи дълго, много компании затваряха врата пред мен и любезно ми казваха: “Не взимаме жени за тази позиция”, спомня си младата жена.
