/продължава от миналия брой/
На 17 октомври ми се обади кадровикът на Комитета по туризъм и ми каза на следващия ден да се явя при председателя Лъчезар Аврамов. Предложи ми да ме изпратят за 6 месеца във Франция да изуча мениджмънта на хотел с 2000 легла, какъвто щеше да се строи в Боровец.
ОТБЕЛЯЗА КОЛКО МНОГО МЕ ЦЕНЯТ КАТО КАДЪР И ИСКАТ ДА ОГЛАВЯ ТОЗИ ХОТЕЛ (СЕГАШНИЯ „РИЛА“).
Отказах, тъй като връщането в Благоевград за мен беше реабилитация. Започваше подготовката за посещението на Дипломатническия корпус, която в същността си бе строителна епопея, а аз исках да участвам в нея. Извършиха се грандиозни строителни работи, то беше една малка революция за града. Беше привлечен целият строителен потенциал на окръга. Всяко строително предприятие получи обект за изграждане. Целият град беше разкопан, но ентусиазмът беше много голям, градеше се един нов град и основната заслуга бе на Лазар Причкапов.
НА МЕН СЕ ПАДНА ЧЕСТТА ДА ИМАМ ПРИНОС ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА НЯКОЛКО КУЛТОВИ СГРАДИ В ЦЕНТЪРА НА ГРАДА
– „Купола“, снек-бар „Русалка“ и ресторант „Космос”. Като инвеститор на „Купола” имах честта да направя първа копка. И понеже в него имаше много обекти и останаха недовършени, трябваше да положа доста усилия строителството да приключи и да се въведат в експлоатация. В новите икономически условия приложих нов икономически подход. Въвеждайки заплащане на акорд, привлякох много строителни бригади и решаващият фактор на материалния стимул вършеше чудеса. Започнах поетапно да пускам заведението за бързо хранене, кулинарния магазин, дневния бар, нощния бар, ресторанта, сладкарницата и накрая магазина.
По същото време
РАЗКРИХ ТУРИСТИЧЕСКО БЮРО В ХОТЕЛ „ВОЛГА”, ТОВА БЕШЕ ПРЕЦЕДЕНТ В СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ХРАНЕНЕ В СТРАНАТА.
Назначих Здравка Чимева да го оглави, тя беше много дейна и се беше справила много успешно преди това като управител на хотел „Волга”. За кратко време реализирахме приход около 50 000 долара. Това ми даде възможност да осигуря валута на директора на строителното предприятие Георги Ганджов да си купи компютър и така го ангажирах с предимство да ми осигурява бетон за строителството, защото кризата беше много голяма. Сега това изглежда смешно, но тогава да имаш компютър беше лукс, а Георги Ганджов беше новатор.
Исках предлагането в нашите заведения да е по-различно, затова за кухнята в нощния бар докарах готвач от съседна Македония. Провокирахме огромен интерес с празнични шоу програми като „Блясък в Купола”.
ТАКА ЗАПОЧНА СЪВМЕСТНОТО НИ СЪТРУДНИЧЕСТВО С ГОЛЕМИЯ ШОУМЕН ЖОРЖ ГАТЕВ.
От Серес, Гърция, дойде сладкарят Нико да прави многоетажни красиви торти и така през 1991 г. пуснахме един след друг всички обекти в комплекс „Купола“.
ИЗГРАЖДАНЕТО НА СНЕК-БАР „РУСАЛКА” Е СЪЩО МОЕ ДЕЛО.
За да се спази срокът за откриването му, 60 души работиха по довършителните работи последната нощ преди откриването му.
Много специален обект за мен беше изграждането на ресторант „Космос”. Първият секретар на градския комитет на партията тогава Георги Кехайов ми казва: „Ангелов, в София до НДК има едно битово заведение, можеш ли да направиш такова?“. Казах му, че по-хубаво ще направя, ако не ми се мешат. Проектант стана арх. Саргалиева, изключителен професионалист, но когато ми представи проекта, се шокирах, защото бе проект на модерно заведение с пиано. Консултирах се със заместник-министъра на вътрешната търговия тогава Петко Тодоров, знаково име за туризма. Той ме успокои, че като метна битови покривки на масите, проблемът ми ще е решен, важно е предлагането. В менюто традиционната тогава за всички заведения мешана скара замених с регионални ястия. На количка пред клиентите главният готвач предлагаше своя специалитет „Кебап в тиква”, облечен в бяла премяна и шапка на главата.
ЗАВЕДЕНИЕТО СТАНА ГОЛЯМА АТРАКЦИЯ, ТОЛКОВА ИНТЕРЕСНО И ПОПУЛЯРНО, ЧЕ СТАНА ЛЮБИМО МЯСТО НА МЕСТНИЯ ХАЙЛАЙФ И СПЕЦИАЛНИТЕ ГОСТИ НА ГРАДА.
Артисти от пловдивския театър бяха написали в книгата за впечатления: „О, миг, поспри!”, и т.нар. суперлативи. Впечатлен от отзвука, министърът на вътрешната търговия по това време Катерина Аврамова издаде заповед всички директори на „Обществено хранене“ в страната
ДА ДОЙДАТ НА ФОРУМ В БЛАГОЕВГРАД И ДА ВИДЯТ КАК СЕ ПРАВИ РЕГИОНАЛНА КУХНЯ.
На този семинар основния доклад изнесе Елиана Масева, която тогава беше юрисконсулт при нас, а впоследствие стана първият кмет на Благоевград, избран след промените.
В цялата си кариера съм се водил от стремежа да предложа различен и нетрадиционен туристически продукт, който да провокира любопитството. Реализирал съм много идеи в тази посока, но една е много специална за мен. Проучвах организирането на пътуване до Будва с влак заради природните красоти, но се оказа, че транспортът с влак през Сърбия е по-скъп от самолетния билет. Тогава се заговори за закриване на линията Септември-Добринище и се роди идеята за пътешествие с теснолинейката. Така щяхме да се възползваме от красотите на Рила, Пирин и Родопите и да дадем своя принос за запазването на тази важна за местното население линия.
Ръководството на БДЖ тогава беше много адекватно, казаха: „Ако набереш 400 души, даваме ти самостоятелен влак“. И аз го направих,
С 420 УЧЕНИЦИ ОТ СОФИЯ, БЛАГОЕВГРАД, САНДАНСКИ И ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ ТЕСТВАХМЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НОВИЯ НИ ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТ ЗА ПЪТУВАНЕ ДО НАЙ-ВИСОКАТА ЖП ГАРА НА БАЛКАНИТЕ.
Украсихме влака, раздадохме на децата балони и знаменца, а те посрещнаха композицията с викове, защото мнозина за първи път се качваха на влак. Бях отделил един от вагоните специално за колеги туроператори от Гърция, Сърбия и Македония. Пътуването беше много емоционално заради фантастичните гледки и детската глъч с песни и забавни игри с много награди. На гара Аврамово ни посрещна лично кметът на селото с пита и мед заедно с голяма част от местното население, които искаха да защитят теснолинейката, и тя да продължи да функционира. Посрещането беше много впечатляващо, 100 каба гайди огласиха долината, момичета в носии се смесиха с екскурзиантите, а готвач в бяла униформа вадеше от скарата дъхави кюфтета и кебапчета и ги раздаваше на огладнелите пътешественици. Беше много красиво и внушително!
Поради големия интерес есента повторихме пътуването с 250 ученици, след това отново за около 250 служители от ВиК дружества… Оттогава всяка късна пролет и есен ние продължаваме да организираме пътувания за ученици и групи до най-високата гара на Балканите с добавяне на нови и различни атракции, съобразени с таргета.
Неизменни са церемонията за издигане на българското знаме под звуците на националния химн, последвани от „Хубава си, моя горо“, пушещата скара и щурата веселба на децата по зелените ливади. Често нашият ритуал са провежда на 1 юни и тържествено се раздават свидетелства за завършване на учебната година.
УЧИТЕЛИТЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ НАХВАЛЯТ, ЧЕ В ТЕЗИ ПЪТУВАНИЯ СЕ СЪЧЕТАВАТ ГЕОГРАФИЯ, ИСТОРИЯ И ПЪЛНО ЩАСТИЕ ЗА ДЕЦАТА!
Тук не мога да не отбележа голямата помощ и съдействие от ръководството на БДЖ на гара Аврамово, които се грижат тревата винаги да е окосена, а теренът почистен, за което си заплащам.
Много често родители също проявяват интерес да пътуват с групата, за тях специално поръчах и бе монтирана пейка под разкошните борове, откъдето да се наслаждават на играта на децата си. Щастливи сме, че през годините с туристическия продукт, който разработихме даваме своя принос теснолинейката да продължи да съществува. Убедени сме, че тази линия има огромен потенциал не само заради местното население, за което жп линията е връзката с останалия свят, но и с възможностите за туристическия бранш да привлече наши и чуждестранни туристи да се наслаждават на омайните гледки от ретро влакчето. Радвам, че след нас
ЗАЧЕСТИХА ОРГАНИЗИРАНИТЕ ГРУПОВИ ПЪТУВАНИЯ С ТЕСНОЛИНЕЙКАТА, НО ЗАСЕГА САМО НИЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ГО ПРАВИМ СЪС СПЕЦИАЛЕН РИТУАЛ
и логистика, което много допада на учениците и учителите.
Като говоря за историята на туризма в Пиринско, се изкушавам да споделя още нещо значимо не само за мен, а за бранша като цяло.
НА МЕН СЕ ПАДНА ЧЕСТТА ДА БЪДА ПРОВОДНИКЪТ НА ЧАСТНАТА ИНИЦИАТИВА В БЪЛГАРИЯ.
През седемдесетте години при мен като директор на „Балкантурист“, клон Сандански, дойде Димитър Грозев, беше заместник-председател на Комитета по туризъм и бивш шеф на Полувисшия институт по туризъм в Бургас. Каза ми, че от най-високо място ни е поставена задача отдалечени и нерентабилни обекти да се дадат на предприемчиви хора да ги разработят. До този момент частна инициатива в социкономиката ни не съществуваше. Управителят на ресторант „Спартак” Никола Шопов заедно с жена си Розка, която беше добър готвач, и Благо, тогава младо момче за всичко, беше екипът, на който се доверих тогава. Ангел Косачев, кмет на Мелник, беше много инициативен човек, реставрира редица обекти, и ми предложи механата в центъра на село Рожен. При годишна печалба на клона от 178 000 лв. за обектите ни в Сандански, Петрич, Кулата, Златарево и Мелник им заложихме в началото да отчитат по 40 хиляди лева от оборота на механата. Те започнаха с голямо усърдие, като изцяло обновиха менюто и започнаха да предлагат разнообразна и интересна кухненска продукция. Това
ПРОВОКИРА НЕВЕРОЯТНО ГОЛЯМ ИНТЕРЕС И ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА ИДВАХА ДА ВИДЯТ КАКВО Е ТОВА ЧУДО
частна инициатива (тогава това си беше мираж, екзотика). Тогавашният младок Благо сега е собственик на мотел „Рожена“ на входа на селото. В кухнята му в 80-90% асортиментът е от онова време и продължава да се радва на голям интерес. След години, когато станах директор на „Обществено хранене“, дойде момент, когато отдадох всички обекти на подобен принцип.
Както знаем, историята е важна, за да градим по-успешно бъдещето. Аз винаги съм бил чувствителен към средата, в която живеем и
ЩЕ СИ ПОЗВОЛЯ ДА ОТБЕЛЕЖА НЯКОИ ВАЖНИ ЗА ЛЮБИМИЯ МИ БЛАГОЕВГРАД ИДЕИ, КОИТО, СИГУРЕН СЪМ, ЩЕ ТЛАСНАТ СИЛНО ИКОНОМИКАТА И РАЗВИТИЕТО КАТО ЦЯЛО НА ГРАДА НАПРЕД.
Никога не съм бил политически ангажиран, но ценя и подкрепям знаещите и можещите, затова ще си позволя да акцентирам на няколко важни неща, които биха превърнали любимия ми Благоевград, място с огромен потенциал, в атрактивен и успешен туристически център.
На първо място е река Бистрица, този бисер, какъвто малко градове имат привилегията да имат. Освен редовно да се почиства, ПОРЕЧИЕТО МОЖЕ ДА СТАНЕ ОГЪРЛИЦАТА НА ГРАДА СЪС СВЕТЛИННИ ЕФЕКТИ И КРАСИВИ АРХИТЕКТУРНИ РЕШЕНИЯ,
а частта от аквапарка до Бачиново да се оформи като зона за спорт и релакс с атракции и анимации. Това ще привлича като магнит туристите и със сигурност ще повлияе на икономиката на града. Самият аквапарк е на много красиво и подходящо място и да не работи толкова години е недопустимо. Тази година коледната и новогодишна украса на площада при общината и на кръговите кръстовища е чудесна, но главната търговска улица вечер е мъртвило. Не е скъпо всеки търговски обект да сложи светеща украса,
СЛОЖНО ЛИ Е ДА СЕ ПРОВОКИРА ИНИЦИАТИВА ЗА НАЙ-КРАСИВА ВИТРИНА, ФАСАДА НА БЛОК, НА КЪЩА…
Градът ще се преобрази с празнични светлинки! Плочките по площад „Македония“ отдавна са за ремонт, фонтаните на площад „Г. Измирлиев“ може да са много по- впечатляващи и атрактивни, както в Плевен, в Букурещ…
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА СЕ ДОРАЗВИЕ СКИ ЦЕНТЪР „КАРТАЛА“ ЗА ЦЕЛОГОДИШЕН ТУРИЗЪМ,
а Благоевград (както и селата в общината) да се развие като фестивален център, както направиха Банско, Разлог и др. Фестивалите променят визията и икономиката на едно населено място, а Благоевград дори разполага с истински експерт в тази сфера – шоуменът Жорж Гатев, който само за 2 години може да постигне блестящи резултати. Много идеи може да се коментират за развитието на общината и би било добре да се отвори обществена дискусия или да се организира форум, който да излезе с конкретни предложения и за реализацията на по-мащабните да се търси външно финансиране.
Подготви
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Без да си политически зависим смях в залата