Държавата официално призна, че продължава да не прави нищо по отношение на скандалното споразумение от 1995 г. между България и Гърция, според което страната ни трябва да дава на гърците до 29% от водите на река Места, но на практика дава 90%.
Въпросът бе повдигнат от благоевградския депутат Цвета Рангелова и касаеше участието на България във форума в гръцката община Като Неврокопи „Водата обединява“, който се проведе в края на септември. Каква позиция е имала България на този форум, кои лица са ни представлявали, в какво конкретно се изразява представителството ни на тази среща и предоговорени ли са условията на договора от 1995 г. в полза на България – това бяха въпросите, зададени от Рангелова на министъра на околната среда и водите Манол Генов.
Оказва се, че на тази среща България не само не е тропнала по масата, за да бъде ревизирано скандалното споразумение, но и е изпратила само един представител, и то не директно от МОСВ, а от Благоевград.
„От страна на МОСВ участие е взел на експертно ниво представител на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” /БДЗБР/. Съобразно компетенциите му същият е направил презентация относно действащите План за управление на речните басейни и План за управление на риска от наводнения с времеви хоризонт 2027 г.“, признава си в отговора до депутатката министър Генов.
Според него „Формата на проведеното събитие – конференция, широкото представителство на различни гръцки заинтересовани страни, както и участието на само един експерт, и то от регионална структура на МОСВ, не предпоставят воденето на каквито и да било преговори, в частност с такива, свързани с елементи на спогодбата между правителствата на България и Гърция за ползване водите на река Места“.
Иначе казано – въпросът не е повдиган.
Така България за пореден път и в пълен синхрон с поведението си през последните 30 г. вместо да направи елементарно усилие да спаси земеделието в Гоцеделчевско, до което вода от Места не стига, прати благоевградски експерт да прожектира на гърците какви мерки сме предприели на хартия, за да няма наводнения.
Любопитна подробност е, че форумът в община Като Неврокопи е бил организиран в рамките на програма, финансирана от гръцкия Зелен фонд. Фондът предоставя проектно или програмно финансиране на гръцки институции от централната и местна власт, неправителствени организации, академични структури и др., свързани с опазване и възстановяване на околната среда. Презентацията на БДЗБР определено е била от полза на домакините, защото в нея подробно е описано какво прави държавата ни за опазване водите на река Места, която те ползват. Ползата за България пък е била, че сме участвали в съвместен форум по любимата тема на ЕС – околната среда.
Хронологично спогодбата между правителствата на България и Гърция за водите на река Места е подписана през 1995 г., влязла е в сила през 1996 г. и е със срок на действие до 2031 г. Според нея България предоставя на Гърция 29% от обема на водосбора на река Места, срещу което Гърция поема ангажимент да отвори три КПП – Гоце Делчев, Рудозем и Златоград. Граничният пункт Рудозем-Ксанти все още не е отворен.
В споразумението, сключено като условие от страна на Гърция да се съгласи да започнем преговорите за присъединяване към ЕС, има клауза в срок да 1 г. след подписването му да бъде измерен приблизителният годишен водосбор на река Места, на базата на което да се изчислят тези 29%. Това не е направено и до днес. И понеже измерване няма, вместо 29%, Гърция от десетилетия получава 90% от водите на Места, твърди бившият екоминистър Любка Качакова.
Друг е въпросът, че съгласно чл. 1 от спогодбата тези 29% се дължат спрямо общия среден естествен многогодишен отток на реката за периода 1935-1970 г. Този отток е определен в размер на 1,5 милиарда кубически метра годишно, което няма нищо общо с настоящата хидроложка действителност. Съгласно Плана за управления на речните басейни в БДЗБР за периода 2022-2027 г. естественият отток на река Места е 950,53 млн. куб.м годишно. А всъщност дори и в най-дъждовните години не той надвишава 800-850 млн. куб.м, твърди Качакова. Истината е, че ние им даваме почти целия отток, тъй като на р. Места нямаме язовир или друго голямо съоръжение.
Ние язовир нямаме, но гърците имат. 1 г. след подписването на споразумението те успяват да построят язовир „Тисаврос“ в Северна Гърция, който с водите на Места произвежда електроенергия за около 500 млн. евро на година. Името е много сполучливо избрано, защото на гръцки „тисаврос“ е „съкровище“. Язовирът е най-големият енергиен източник на Гърция и неговата мощност е по-голяма от тази на трите язовира от Каскада „Арда“, взети заедно. Дължината му е 34 километра. За сравнение, дължината на „Искър” е 10 км. Този язовир е непосредствено след границата и се пълни почти изцяло с води, формирани на наша територия – от реките Места и Доспат, с общ водосборен басейн от 5100 кв.км. За сравнение, водосборният басейн на яз. „Искър” е 1046 кв.км.
Язовирът в Гърция е построен с цел генериране на електричество и за напояване. Към него е построена и ПАВЕЦ с 3 турбини, всяка от които генерира по 128 mW.
И когато имаме недостиг на електроенергия в България, купуваме обикновено от Гърция на отворения европейски пазар. Така веригата се затваря – южните ни съседи ни продават ток, добит от нашата вода.
В същия момент по течението на река Места и особено в Гоцеделчевския район няма никакви системи за напояване, което прави земеделието изключително трудоемко и в Гоцеделчевската равнина земеделие почти няма. Поради недостига на вода през лятото много села минават на воден режим.
След подписването на спогодбата за Места страната ни замразява всички проекти за използването на водите на реката на българска територия. А всички тези проекти и на инж. Куков, и на проф. Патоков са за комплексно използване на водите на наша територия – първо за напояване и след това производство на електроенергия.
Специалистите са категорични, че България не трябва да подписва нова дългосрочна спогодба за ползването водите на Места след изтичането на тази от 1996 г. Страната ни има всички основания да постави въпроса за споделяне на икономическите ползи от произведената с водите на р. Места електроенергия от ВЕЦ на яз. „Тисаврос”.
Тази година няколко пъти от правителството подхвърлиха, че работят по въпроса за уреждане на нови дългосрочни отношения с Атина за водите на Места и на река Арда, която е в същото положение. Подробности не се съобщават. Знае се обаче какво точно от намеренията ни все още не е изпълнено. Например това, че Министерството на околната среда щеше да има оперативен център за управление на трансграничните води, с ежедневен мониторинг, публичен достъп до данни и автоматични аларми при промяна на дебита. Щеше да има двустранен протокол с ясни прагове и компенсаторни механизми – ако се поддържа по-висок отток към съседна държава, фермерите на горното течение да получават субсидия или приоритетен достъп до ресурси. Нямаше да се чака суша, за да се реагира. Решенията щяха да бъдат в сила преди кризата, не след нея. И т.н. Не е изключено все някога това да се случи, но засега само броим кризите с безводието и участваме с презентации в безплодни международни форума.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
