В България се провежда най-големият зимен фестивал в Европа – „Сурва“. Вече шест десетилетия той е не само емблема на Перник, но и на страната ни. Хиляди сурвакари, кукери, бабугери живеят за „Сурва“. Влагат душата си в изработката на маските и костюмите, за да изгонят злото и да посрещнат доброто. Фестивалът в Перник събира хиляди български участници и международни групи и гости от цял свят. Това доказва световното му значение. Още през 2009 г. градът е обявен за Европейска маскарадна столица, а през миналата година бе обявен за световен център на маскарадните традиции.
„Сурва“ е пример за ценности, които пускат мост към различните култури и не разделят хората. И тази година по традиция във фестивала участваха и военнослужещи, съобщи armymedia.bg. Старши лейтенант Даниел Николов се занимава със сурвакарски игри повече от 20 години. Участва в тях в два образа – като звънчар и като дявол към сурвакарската група на село Светля, Пернишка област. Тази традиция му е предадена от неговото семейство и за него е изключително важно да я съхрани и предаде на следващите поколения.
„Подготовката за сурвакарските игри започва около месец – месец и половина по-рано. Маските, костюмите и звънците са изцяло ръчна изработка – от дърво, кожи, рога и пера. Костюмите са направени от парцали в цветовете на българския трибагреник – бяло, зелено и червено“, споделя офицерът.
Той е от София. През 2018 г. кандидатства в Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски“ във Велико Търново със специалност „Мотопехотни и танкови войски“. Обучението му в университета му дава не само професионални знания и умения, но и изгражда у него чувство за дисциплина, отговорност и дълг. През 2023 г., след успешно завършване на НВУ, постъпва на служба в 78-ми батальон, където заема длъжността командир на взвод в рота за осигуряване на команден пункт.
Маската на дявола, с която участва, е на повече от 30 години. „Поддържам я и до днес в отлично състояние, така че да изглежда сякаш е изработена наскоро. Тя ми е подарък от много близък на нашето семейство човек и има голяма сантиментална стойност за мен“, казва още старши лейтенант Николов.
Редник Даниел Методиев служи в 78-и батальон за осигуряване на длъжност младши шофьор в рота за осигуряване на командни пунктове. На служба е от 7 месеца, иначе е сурвакар в сурвакарската група на село Садовик в община Брезник.
„Правя се от петгодишен. За мен това е тръпка, емоция и неописуемо изживяване, което не може да се опише само с няколко думи. Цяла година чакам с нетърпение този момент. Когато сложа на себе си чановете и маската, няма по-голямо преживяване“, споделя редник Методиев. Той използва класическите думи за описание на участието си в маскарадните игри – да се „направиш“, тоест да се маскираш, да смениш самоличността си временно чрез „пренаправяне“ с нов „лик“-маската, която реално те превръща в образа, който целиш – ритуалният образ, който пренася човека в друго време, пространство и с различна същност и нова роля. Това е целта на кукерите, или по-общо казано – маскарадните и сурвакарски игри, които са характерни не само за България, но за целия регион и отвъд него дори.
Редник Методиев сподели в кратки бележки преживяванията си като участник в сурвакарска група.
„Правил съм се в различни персонажи – звънчар и билюкбашия (старши). Звънците и маската тежат приблизително около 90 килограма. Ликът, или маската, е направен от копанка на върба и дървени летви. Върху тях слагам крила и препарирани животни. Дрехите са изработени от червен и зелен плат. Сурвакарската ни група е една от най-старите и автентичните в Пернишкия край“, споделя още сурвакарят с подчертана гордост и органично достойнство.
Част от екипировката му за участие в сурвакарските игри е и сабя, която е семейна реликва и се предава от много години от баща на син или от дядо на внук, както се предават и повечето орнаменти и традиции, използвани и наблюдавани при участието в този вид маскаради.
Този костюм на редник Методиев за участие в игрите, когато е старши или билюкбашия, се превръща в истинско произведение на изкуството с автентични елементи, повечето от които с изявена историческа стойност.
Редник Явор Борисов служи в рота за разгръщане на командни пунктове в състава на 78-и батальон за осигуряване. На служба е от 5 години, като заема професионалната позиция шофьор.
„Постъпих в Българската армия, защото това е една сигурна и развиваща професия, която позволява израстване както в професионален план, така и в личния живот“, споделя редник Борисов. От 10-годишен участва във фестивала „Сурва“.
„Когато започнах да си ходя често в моето село Стефаново, покрай приятелите ми и аз се запалих по маскарадните игри. Направих си костюм, който е специфичен за всяко село в Пернишкия край. Купих си звънци, което е най важното и след това направих първата си маска. И така на 14-годишна възраст вече бях напълно готов със всичко за участие в игрите и фестивала.
„Участвал съм в различни фестивали в Перник, Кюстендил и в маскарадни игри в Раковски, Виноградец и Ветрен“, споделя още редник Борисов.
