Едва 256 от завършващите първи гимназиален етап искат да проверят знанията си по чужд език
2909 десетокласници от 55 училища в област Благоевград подлежат на национално външно оценяване /НВО/. Както е известно, наред с български език и литература завършващите първи гимназиален етап /10 клас/ досега полагаха и изпит по математика. От тази учебна година от Министерството на образованието въведоха промяна и за пръв път външното оценяване ще е по математика с интегриране на други учебни предмети.
Самият формат включва 18 задачи, от които 12 са по математика, две – по билогия, също две – по химия, и по една от областта на физиката и географията. Това само по себе си е предизвикателството за учителите, още повече че учебните програми по предметите не са напаснати и в учебниците няма интегрирани задачи, но това не пречи на МОН да експериментира.
А иначе настоящите десетокласници са нагладен пример за неспиращата реформа в българското образование. Те са първият випуск, който започна изцяло по новите учебни програми още от 1 клас. Тогава от много бързане да бъде приет новият Закон за предучилищното и училищното образование от МОН не смогнаха с доставянето на нови учебници и децата стартираха образованието си по новите програми със старите учебници, а учителите безспирно принтиха листчета със задачи и материали.
Малко по-късно настана и трескава подготовка за НВО в 4 клас, което трябваше да е с нов елемент. За да се минимализира субективният фактор и евентуално учители да не подсказват на децата, от МОН решиха диктовката от националното външно оценяване по български език да е на аудиофайл.
Заради Ковид пандемията изпитите не се проведоха, което бе посрещнато с облекчение от учителите, а усилията на родители, имащи за домашно да правят с децата по 10 диктовки през ваканциите, не се увенчаха с успех.
С предизвикателства бе изпълнена и подготовката на НВО в 7 клас. Мнозина от кандидат-гимназистите по това време „нямаха късмет“ със задачите по математика и на национално ниво успеваемостта падна до 35.29 т. /при максимални 100/, което продължава да е най-ниският постигнат резултат от НВО по математика в 7 клас.
Вече като деветокласници, ученицитe „попаднаха“ на PISA – международно изследване, провеждащо се през три години и оценяващо функционалната грамотност на 15-г. ученици и умението им да прилагат знанията в практиката.
В средата на октомври 2024 г. бе проведен пробен изпит, като от МОН пуснаха инструкции по време на теста в училищата да не бъдат допускани представители на медиите. Пилотното изследване, включващо задачи по природни науки /химия, физика, биология/, трябваше да е в рамките на два дни /14 и 15 октомври/, но на втория ден платформата на министерството се срина и се наложи да бъде дадена допълнителна дата, което само по себе си демотивира мнозина от явилите се ученици. Също така не стана ясно и публично не бе оповестено как са се справили деветокласниците.
Добрата новина е, че ако просветното министерство не измисли някой нов изпит в 11 клас, то до завършването на средното образование на настоящите десетокласници им остават само предстоящото НВО и матурите.
Освен по БЕЛ и интегрирана математика учениците в 10 клас могат по желание да положат и изпит по чужд език и по информационни технологии за измерване на дигиталните компетентности. От тази възможност обаче са се възползвали малцина. На фона на масовата матура по английски език едва 250 десетокласници са изявили желание да проверят знанията си по чужд език. 42-ма от тях са за английски – ниво А1, 113 за В1, 95 за В1.1., има и 5-има по испански и един по руски език. За информационните технологии подадените заявления са 183.
Националното външно оценяване по български език и литература е на 17 юни, а по математика с интегриране на други учебни предмети е на 19 юни.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
