В средата на юни 1869 г. и вт. пол. на август 1872 г. Дякона създава пет революционни комитета: в Мехомия (Разлог), в Добърско, в Рилския манастир, в с. Рила и в Горна Джумая (Благоевград)
„Левски – това е раздвижената и разнолика Татковина в едно лице”.
Проф. д-р Христо Гандев
От самото начало на своята революционна дейност Левски носи Македония в сърцето и мислите си. В дописка до Каравеловия вестник „Свобода“, писана втората половина на 1870 г. и публикувана на 13 ноември 1871 г., той пише: „Ний, българите, бяхме честити чак отсега да се сдобием с вестник [на]пълно свободен, пред когото [да] се дава правото на всеки народ, да представим народното ни мнение пред светът, че и ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там дето живее българинът – в България, Тракия, Македония; па и от каквато и да е народност да живеят в този наш рай, ще бъдат равноправни с българинът в[ъв] всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.
Това е подчертано и в решението на Общото събрание в Букурещ през април-май 1872 година, което потвърдява Левски за главен апостол за цяла България, Тракия и Македония. Левски навлиза в най-зрелия етап на своята дейност. От май 1869 до пролетта на 1872 г. преобразува десетки революционни ядра (кръжоци) в частни революционни комитети (ЧРК).
Първата обиколка (6.12.1868 – 24.02.1869 г.) е с разузнавателна и кадрово-подборна цел. Стартира от Турну Мъгуреле (градче срещу Никопол) с параход по Дунава до Русе. Оттам по жп линия Русе-Варна и с параход пристига в Цариград. От османската столица през Одрин и Мустафа паша (дн. Свиленград) Левски влиза в Тракия и се връща във Влашко през Русе.
Втората обиколка (11 май – 28 август 1869 г.) на Апостола условно делим на пет етапа. Темата засяга трети и четвърти етап (между 10-29 юни).
Пламен Павлов (2021): „Според доц. Пламен Божинов втората обиколка е следвала „матрицата“ на първата – Левски отива с параход до Цариград и оттам потегля из българските земи… Именно втората обиколка убеждава Левски, че замисляното от емиграцията въстание не може да бъде подготвено в кратък срок. В резултат на личните си контакти с десетки дейци Дякона поставя акцент на необходимостта от дългосрочна подготовка, осъществявана от комитети „на място“.
Веселина Антонова (2023): „В средата на май 1869 г. Левски напуска Цариград и предприема втора обиколка, разпространява прокламация сред съидейници на Тайния централен български комитет (ТЦБК) [на Иван Касабов]. Целта на многобройните му срещи е да активира създадени от „верните приятели революционни ядра по места и да основе нови, които постепенно да се обособят в революционни комитети“.
На 26 май 1869 г. руският консул в Одрин И. А. Иванов праща на колегата си в Пловдив Найден Геров предупредителна телеграма: „Тук ми казаха, че са преминали трима емисари от Букурещ с препоръчителни писма до Вас. Ако е истина, бъдете предпазлив!“.
„Тримата души – отбелязва Иван Лалев (2019) – са Васил Левски, Васил Ганчев Плевнелията и Сава Младенов. В Одрин пристигат само няколко дни, след като са присъствали на събрание на Цариградския български комитет. Сведение за това съвещание намираме в протокола от разпита на Васил Ганчев, предаден и заловен в Лопушанския манастир. Информацията се съдържа в дипломатическо донесение на А. Шулц до Ф. Бойст във Виена от 22 август [1869 г.] от Видин“.
Около 23-24 май Левски вече е в Пловдив. В писмо от 30 май 1869 г. до Христо Георгиев в Букурещ руският вицеконсул Найден Геров освен датата на пристигане на Апостола в Пловдив намеква за дейността му, без да крие негативното отношение към нея.
Васил Левски не успява да създаде революционен комитет в самия Пловдив. По време на обиколките си из страната изгражда комитетска мрежа, включваща ред селища в Пловдивския край, но самият Пловдив, като османски административен център със силно присъствие на властта, остава извън комитетската мрежа на Вътрешната революционна организация (ВРО).
Проф. Иван Унджиев (1967): „В началото на юни от Пловдив Апостола отива в Перущица, където учителствувал неговият другар от първата легия Петър Бонев. „Семето на революционния дух благодарение дейността на Петър Бонев било отдавна хвърлено, та без особени усилия сега биват положени основите на местния комитет“.
След Перущица Левски посещава Пазарджик.
Димитър Църпев (Етнографски музей – Батак): „През 1869 година водачът на съмишленическата група Петър Горанов се среща с Васил Левски. Тогава Апостола прави втората си обиколка в България и извършва усилена организационна работа. В началото на юни той е в Пазарджик. Първото тайно събрание става в дома на Никола Ръжанков. Освен него присъстват Михо Стефанов, Стефан Консулов и Петър Горанов. Самият той предава в записките си решаващо значение на срещата си с Апостола. Той пише, че „зародишът на Баташкото въстание е още във… времето на мъченика на българите Васил Левский-Апостол на свободата. С последния имам няколко пъти частни срещи и разговори относно въстанието и за по-добрия начин във време за добиване въстаници и оръжие“. Записките са завършени на 1 май 1883 година в Пазарджик, където тогава живее Горанов. Трябва да се отбележи, че е документирана само срещата с Левски през 1869 г.“. (Васил Левски и Априлското въстание в Батак. [Във: „Васил Левски и неговите сподвижници във Втори окръжен център. Научна конференция. – Пазарджик, 7 юни 2007, с. 106]).
След Пазарджик в маршрута на Апостола „зейва“ темпорална пропаст. Не се знае къде е бил. Биографите са объркани: две седмици след Пазарджик следите на Апостола се губят… Къде e бил между 10-28 юни, когатонавръх Петровден (29 юни)пристига в Сопот!…
Тази темпорална пропаст се „вижда“ и в издадения 1987 г. фундаментален труд. „Васил Левски. Документален летопис, 1837-1873“. На 23-26 май 1869 г. Левски е в Пловдив. В края на май – началото на юни посещава Перущица, Пазарджик и други селища в Чепино. Това е в Северозападните Родопи. И изведнъж… в края на юни Левски „пребивава в Сопот, където задигат палтото му, в което турската полиция намира компрометиращи документи и чуждо тескере“.
Георги Тахов е първият, забелязал този темпорален (времеви) пропуск от около десетина и кусур дена между Пазарджик и Сопот.
Тъй като няма сведения Левски да се е върнал обратно в Тракия, най-вероятно около 10 юни 1869 г. от Пазарджик през Чепино и Аврамова седловина
ЗА ПРЪВ ПЪТ ЛЕВСКИ ВЛИЗА В МАКЕДОНИЯ,
в Разлога, котловина, заключена между три планини – Пирин, Рила и Родопите.
Георги Тренчев, д-р на историческите науки: „От 1971 г. насам, когато се говори и пише за Левски и Македония, някои изследователи споменават за основаването на революционен комитет в Мехомия (дн. Разлог) и за приписката на поп Коста Савов Чилев. За пръв път приписката става достояние в статия (в. „Поглед“, 14 юни 1971 г.), публикувана от Иван Шивачев под псевдоним Иван Николов – Зарин“.
Открита на стр. 48 в книгата „Основите на православието“, притежание на свещеника, четем: „гр. Мехомия, 14 май 1914 г. Трябва да се помни отъ всички, че презъ лятото на 1869 година въ Мехомия идва апостола Васил Левскiй и основа революционенъ комитетъ отъ 12 души въ къщата на Кипре Максевъ.
Свещ. К. Савовъ“.
При по-детайлно проучване Г. Тренчев открива и публикува втора, по-важна приписка (Виж: „Македонски преглед“, 2001, №4, с. 139-143). В нея поименно е посочен 12-членен състав на Мехомийския революционен комитет.
„Така беше и така да се помни. Собранието стана въ края на юнiй 1869 г. Собрали се бяхме: Иованъ даскало, Коста Савовъ, Коле Каназиревъ, Тасе Хаджийски, Кипре Максевъ, Иованъ Кондевъ, Яне Ботковъ, Глиго Миджилизовъ, Иованъ Максевъ, Илинъ Кулинъ, С. Татарски, Б. Юруковъ.
Апостола говори много и тежко. Беше гласовитъ и сиреозенъ. Слушахме го сосъ внимание. Заклехме се да работимъ здраво и смело. Само така ще се избавимъ отъ проклетото турско робство, завърши словото си Левскiй. И ние работийме както ни заповяда апостола. Гонението срещу насъ беше големо.
Свещ. К. Савовъ“.
След Мехомия Левски поема на север към с. Добърско, древно селище, което свързва Разлога с Рилския манастир. Защо?! Има стар път, който води от Света Гора през Неврокоп-Банско-Мехомия-Добърско до Светата рилска обител. След като основал ЧРК в Мехомия, именно по него минал Апостола.
Родолюбив учител, Лазар Цинзов, в бележит труд „Село Добърско“ (Пловдив, 2004): „Добърско се явява крайно село. Над него са гората и планината, а там навътре в планината е Рилският манастир…“.
Той привежда сведение на Методи Джупанов за идване на Апостола в селото (разказано му 1963 г.): „Тайното събрание се провело в Солуновата къща. Цяла нощ мъжете слушали словата на един рус момък. Сетне са научили името му – казвал се Васил Левски“.
Най-вероятно човекът, съпровождал Левски от Мехомия през Добърско към Светата рилска обител, е бил Коста Тантилов (тогава на 35 години). Родът Тантилови от Карлово имал разклонение в Мехомия. Това отбелязва Илия Тантилов, научен работник в Историческия музей в Разлог. „Сега се разбра, че Васил Левски е бил пратен през пролетта 1869 г. със специална задача от комитета в Букурещ до Рилския манастир. Коста Тантилов, втори син на родения в Мехомия [1814 г.] Алекса Тантилов, е кираджия [тур. лице, превозващо с каруца стока или пътници]. Кираджиите са били тогавашните „каналджии“, така че най-вероятно именно той е откарал безпрепятствено Левски до манастира… а братята му са организирали по това време комитет. Апостола не е спал в Кипревата къща – това противоречи на всяка конспирация, а по-вероятно е отседнал в дома на Тантилови. Хората, при които е квартирувал, не ги е включвал в комитета, за да може да идва и друг път, без местния комитет да знае къде се е настанил“. [Разклонение на Карловския род Тантилови в Разлог. (Във: Българско Възраждане. Идеи, личности, събития. Годишник. Том 18. София, 2023, с. 137].
Какво и
КОГО ТЪРСИ ЛЕВСКИ В РИЛСКИЯ МАНАСТИР?
Човек неслучаен. Там служи на Бога отец Кирил, родом от Батак, пратен в Карлово в тамошния метох. Тогава Васил Кунчев е послушник на вуйчо си. Отец Кирил става негов духовен наставник. От 1868 до 1870 година архимандрит Кирил е игумен на Светата рилска обител.
Левкийски епископ Варлаам (1928), игумен на Рилския манастир: „Другъ достоенъ игуменъ е билъ иеромонахъ Кирилъ, родомъ отъ с. Батакъ… Въ 1855 год. билъ изпратенъ въ Карлово и тамъ стоялъ до края на 1867 год., когато билъ избранъ за игуменъ и стоялъ до 1870 г. и втори пътъ отъ 1880-1883 г.“.
Защо Левски отива при своя духовен наставник? Да получи опрощение за „греха с раздечването“, както и благослов за родолюбивата си мисия. И не само. Именно тогава е основан първият монашески революционен комитет. Той е трети по ред РК, основан от Апостола през втората декада на юни 1869 г., след тези в Мехомия и Добърско.
Да поясним: През османското иго и Възраждането Рилският манастир е смятан за македонски. Йордан Иванов („Северна Македония“, 1906, с. ІV): „Най-после, всичките чужди и домашни географии, като напр. на Фотинова, Неофита Рилски и др., отъ първата половина на ХІХ в., поставятъ северните македонски граници по вододела на горня Струма, а градовете Дупница, Кюстендилъ, Щипъ, Кратово – въ Македония. Приключването на Дупнишко и Кюстендилско въ Македония се подкрепя не само географски и исторически; то има силни етнографски основи: исторически горня Македония представя изобщо еднородна целина по езикъ, обичаи и антропометрия“.
Минават три години от първото влизане на Левски в Македония. До август 1872 г., когато настава време за второто му влизане в Пиринска Македония.
Да върнем темпоралната „лента“ година по-рано. През 1871 г. Левски посещава за трети път Цариград. Там се среща с д-р Константин Робев, представител на изтъкната търговска фамилия от Охрид. Срещата е датирана въз основа спомени на Марко Д. Балабанов и д-р Хр. Стамболски, и се реализира в последните дни на август.
Пламен Божинов (2017): „Запознанството с видния охридчанин открива нови възможности и Апостола се възползва от случая, за да уговори едно евентуално свое посещение в Охрид и да отвори нов канал за проникване и разпространение на революционната пропаганда в югозападните български земи… Това събитие показва, че посещенията на Левски в имперската столица нямат значение единствено и само за местната българска колония, а му отварят непознати преди това възможности и нови пътища към други по-отдалечени български краища…“.
Ето откъс от писмото на Апостола до д-р К. Робев година след запознанството им в Цариград. За съжаление оригиналът е изчезнал от архива на ген. Ал. Протоеров след неговото убийство юли 1928 г.
„Дойде най-сетне часът, та да помислим и за вашия край. Работата не ми позволяваше досега да мисля и за Македонията. По-напред трябваше да се извърши всичко тук по-близо до брега [на Дунава], та постепенно да вървим все напред към Македония и Тракия. Аз помня много добре каквото сме говорили в Цариград, че там при по-спокойно може да се работи, щото по-малки съмнения жа се хвърля по работите, а и ние мислим, че ако трябва да се развие байрака, това трябва да стане по синките страни на нашето отечество… Да даде бог здраве, като мина към Щип и Скопия, ще гледам както и да е да дойда и във ваший град, та да наредим потребното. Лицето, което вие жа приемете, ще ви предаде билети и устава на привременното ни правителство и каквото й потребно наредете там до моето идвание…
6. авг. 1872 На всегда ваш брат: Дервишооглу Аслан – В. Лъвский“.
Твърде вероятно е писмото с революционни книжа до д-р К. Робев до Охрид да е било занесено от Михаил Костенцев, родом от Щип. Той е свързан с книжара Христо Данов от Пловдив и се занимава с разпространение на литература из Македония. М. Костенцев е по-голям брат на Арсени Костенцев, известен с безценна мемоарна книга за Горна Джумая (дн. Благоевград).
Междувременно през юли – нач. на август 1872 г.
СЕ ЯВЯВАТ ПЪРВИТЕ КРИЗИСНИ ЯВЛЕНИЯ
във ВРО, породени от ескалиращо напрежение между Левски и Димитър Общи, анархо-авантюрист, сърбин от Дяково (Метохия), представящ се за македонски българин. Целта му е да бъде пратен за апостол в Македония. Но Левски не рачи. Тъй като, освен че Д. Николич е тотално неграмотен, е съмнителен, недсциплиниран, корумпиран.
Тогава още двамина дейци претендират за апостоли на Македония: Тодор Пеев (интелектуалец и председател на Етрополският ЧРК) и поп Георги Тутмаников от Видраре. Най-големи шансове има Т. Пеев, като учител основал ЧРК в Кюстендил (1871 г.). Той основал (в нач. на 1872 г.) втория монашескиРК в Македония – в Осоговския манастир край Крива паланка (северозападна Вардарска Македония). Първия монашески Левски основава юни 1869 г. в Рилския манастир.
Крумка Шарова (1991): „На 29 юли и 6 август с.г. [1872] Т. Пеев настоява да получи пълномощно за работа в Македония. За това той действувал в съгласие с Д. Общи. Отговорите на Левски не са запазени и не знаем какви са били съображенията му да не даде пълномощно на учения Т. Пеев, проявил се като енергичен организатор в Етрополе и околностите, участвувал в Общото събрание и в комисията за изработване на програмата и „Устава на БРЦК“.
За отказа на Левски да даде пълномощно на Т. Пеев (подобно на Д. Общи) К. Шарова търси обяснение в личността. Но пропуска важни факти. От една страна, писмото на Левски до д-р К. Робев в Охрид, в което изявява желание да отиде към Самуиловата столица. От друга страна, по време на Софийския процес (януари 1873 г.) става ясно: наистина Охрид е посетен от виден деец на ВРО.
Първи факт. Знаем, че Левски разрешава да се издаде временно пълномощно на Т. Пеев от името на Тетевенския ЧРК, подписано от В. Бошаранов, секретар на Д. Общи, касаещо действия на юг към Радомир, Кюстендил и Македония, до идването на новия печат от Букурещ. В този важен и труден период Т. Пеев придобива все по-голяма роля.
Й. Иванов (1906): „Революционното българско движение, което се бЕ разширило изъ дунавска България и Тракия, сполучило да пусне коренъ и въ сЕверна Македония. ПроповЕдникъ на бунтовнитЕ идеи тукъ станалъ главниятъ кюстендилски учителъ Тодоръ ПЕевъ учителствувалъ въ Кюстендилъ презъ 1868-1871 г. [който]… вече въ 1872 г. презъ летото… заминалъ отъ Кюстендилъ за монастиря св. Якимъ [Осоговски]“. [Северна Македония, 1906, с. 307,308, 371].
Вторият факт е отразен в протоколите с разпити на Димитър Общи и Анастас Попхинов. Техните признания доказват: Т. Пеев заминал на югозапад към Вардарска Македония, в направление Охрид. Показанията на Анастас Попхинов потвърждават тайната апостолска мисия на Т. Пеев в старата Самуилова столица. Че не сърбинът Димитър Николич-Общи и поп Георги Тутмаников, а Т. Пеев заминал за Македония. На 13.12. 1872 г. А. Попхинов признава: „Даскал Тодор замина за Охрид, за да отвори канал“.
Как се развиват нещата?
На 6 август 1872 г. Т. Пеев праща трето писмо до Левски. В него пише за предстоящо съвместно пътуванена двамата към Вардарска Македония. Разсъждавайки за необходимостта от Общо събрание на вътрешните дейци и че най-удачното място е Македония, пише: „Седмото [питание] е за ОТИВАНИЕТО НИ въ Радомиръ, Кюстендилъ и Криворечна паланка, за да се наредятъ и тамо сигурно работите, като устроимъ общини, пощи, тайни къщи и пр.“.
Това съвместно пътуване на Левски и Пеев, вероятно уговорено края на юли 1872 г., става наложително поради архиважна причина. Лоши събития в Ловеч, свързани с нелеп инцидент, принудили Апостола временно да се отдалечи от Ловешко, Тетевенско, Орханийско и Софийско.
„На 14 август по пладне Левски влиза с В. Ветьов, и двамата предрешени, в къщата на чорбаджи Д. Халача… Акцията е неуспешна. За да не бъде издадена комитетската тайна, Левски убива слугата му. Успява да се измъкне и укрива в лозята край Ловеч, откъдето след минаване на опасността се прибира в града. На 15 август се среща отново с В. Ветьов край Ловеч и му помага да се измъкне невредим от акцията“. [„Васил Левски. Документален летопис 1837-1873. София, „Д-р Петър Берон“, 1987, с. 150].
Събитията между 15 и 28 август 1872 г. „говорят“ за наличие на ТЕМПОРАЛНА ПРОПАСТ в пътуванията на Апостола, неотразени в прецизно съставеният „Документален летопис“ на В. Левски. Пръв забелязва проф. Ив. Унджиев (1945): „На 3 август Апостола е в Ловеч, а на 14 август той извършва в същия град нападението в дома на Денчо Халача. След тая дата дирите му се губят и едва в края на месеца, 28 и 29 август, той се появява във Враца. Следователно, като най-вероятна дата, към която бихме могли да отнесем тая „обиколка“ на Левски в Македония, остава времето между 14 и 28 август, или още по-точно до 25 август, понеже на тая дата той се е застоял най-дълго на едно място“.
КАК ТЕМПОРАЛНО ПРОТИЧАТ СЪБИТИЯТА?
След 15 август Апостола напуска Ловеч и се укрива в Тетевен. В Правешкия хан свиква събрание, информира местните дейци за Ловчанската несполука. Убийството в центъра на Ловеч вдига на крак турската полиция и принуждава Левски да напусне западния сектор на ВРО. Форсмажорната ситуация води до решение: заедно с Т. Пеев да заминат за Северна Македония. От Кюстендил през Деве баир към Крива паланка. Там е Осоговският манастир с игумен бележита личност – отец Аверки поп Стоянов, родом от с. Рила, Дупнишко.
Акад. Й. Иванов (1906, с. 371): „Презъ юни 1872 г. виждаме стария 70-годишенъ учитель да стане председатель на втория македонски български революционенъ комитетъ при помощници: свещеникъ Филотей, учительтъ въ Паланка Дим. Петровъ Любеновъ и Дим. Пчелински. Комитетът билъ основалъ отъ апостола Тодоръ Пеевъ. Следъ освобождението отецъ Аверки мина въ Кюстендилъ и стана игуменъ на Жаблянския монастиръ край Струма (Радомирско), дето се и помина на 2-и ноември 1881 г.“.
Да поясним: За Й. Иванов първият македонски комитет, основан юни 1870 г. от Т. Пеев, е Кюстендилският. Авторът няма как да знае, че първият е този в Мехомия (Разлог). Изчисленията на автора се базират на тезата, че в Северна Македония влизат Кюстендилско и Дупнишко.
Като време първата и последна обиколка на Апостола из Вардарска и Пиринска Македония стартира след 16-17 август 1872 г. Тази обиколка е бинарна (двойнствена).
Това предопределя особената, необичайна
БИФУРКАЦИОННА МИСИЯ В ЮГОЗАПАДА.
Терминът „бифуркация” иде от латинското bifurcus – „разклонен”) – разделяне на две; раздвояване. Географският пример е в Южна Америка. Две реки, Ориноко и Рио Негро, свързани с естествен канал (Rio Casiquiare) между две реки, които текат в различни посоки. Река Касикияре е класически пример за речна бифуркация (разделяне), свързваща две големи реки – Ориноко и Амазонка.
Как мисията на Левски и Т. Пеев е „бифуркационна“? Между 17-20 август 1872 г. двама конници пристигат в Осоговския манастир. След като участват в разширено заседание на манастирския РК, се разделят. Бифуркационният момент настъпва, когато двамата апостоли тръгват в различни посоки. Тодор Пеев тръгва на югозапад – към Охрид. Левски тръгва на юг-югоизток – към Горноджумайско.
Бифуркацията е реализирана вт. пол. на август 1872 г. на три етапа:
Първи етап. В. Левски и Т. Пеев. Маршрут: Тетевен-София-Радомир-Кюстендил-Крива Паланка-Осоговски манастир [17-20 август 1872].
Втори етап. Т. Пеев тръгва на югозапад във Вардарска Македония. Вероятен маршрут: Осоговски манастир-Крива паланка-Куманово-Скопие-Галичник-Охрид-Велес-Щип-Крива паланка (ок. 21 – ок. 30.08.). [Връщане: Кюстендил-Радомир-София-Етрополе-Тутманци (31.08. – ок. 7-8.09.1872 г.)].
Трети етап. Левски тръгва на юг-югоизток през Дупнишко към Пиринска Македония. Вероятен маршрут: Осоговски манастир-Кюстендил-Дупница-Рилски манастир-с. Рила-Горна Джумая. [Връщане: с. Рила-Рилски манастир. (Време: ок. 21-25 август 1872 г.)]. През Самоковската порта на манастира Левски тръгва на север. Маршрут: Самоков-София-Тетевен-Голям извор-Видраре-Враца. [Връщане: Враца-Черепишки манастир-Видраре-Тутманци (ок. 26.08. – 7-8.09.1872 г.)] . Тук Левски праща куриер в Етрополе да провери върнал ли се е от Охрид Т. Пеев. На 7 септември Пеев идва в махала Тутманци и докладва на Левски за свършената работа.
Този факт е изнесен пред турския съд на 27.12.1872 г. от куриера Дидьо Пеев, съпровождал Левски до Враца и обратно. Д. Пеев: „…[от Етрополе] дойде и даскал Тодор. Той [Дякона] запита даскал Тодор: „Какво направи из местата, които обикаля?“ А той отговори: „Раздадох книжата, които носех, и свърших добра работа“ (Виж: „Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд“. София, 1987, с. 171).
За монашески РК в Осоговския манастир пише и Левкийски епископ Варлаам 1928), игумен на Рилския манастир: „Иеромонахъ Аверкий, той е родомъ отъ село Рила и е братъ на Рилския монастиръ… Презъ 1872 год. бил е председателъ на Македонския революционенъ комитетъ“.
Важно свидетелство за посещението на Левски в Крива паланка са мемоарите на Михаил Македонски (1925), български просветен и обществен деец от Крива паланка.
„Църквата изненада нашето любопитство, когато видехме вътре всички кметове с благоговения навели глави. На стъпалата на олтарските двери стоеха изправени с епитрахили на шия, двамата братия свещенослужители, отец Амфилохи и отец Иринарх, иеромонаси, на възраст между 40 и 45 години, които наскоро беха дошли от Зографския манастир в Св. Гора… До троновете, що са за певците, стоеха неподвижно двама човеци непознати: единият сух, с висок ръст, рус, с по-дълги мустаци, а другият по-низък, също русокос и с малки мустачки… Какво стана по-нататък, нощуваха ли тая вечер кметовете в манастира, закъде заминаха двамата чужденци, кои беха те и как се именуваха, ние не знаехме, нито пък се интересувахме да знаем…
Отпосле разбрахме, че са давали клетва за верност и постоянство на оглашени по-рано кметове в революционното дело и че двамата непознати и ненадейни на манастира гости да били апостолите, дяконът Левски и Тодор Пеев. Това разкритие ми стана известно едвам през 1888 г.: през т.г. бех окръжен управител в гр. Хасково.
По него време, Тодор Пеев, сега покойник, беше на служба при Министерството на вътрешните работи – главен админис[тративен] инспектор. Той бе дошъл в Хасково по служебни работи и благосклонно се отзова на поканата ми да дойде у дома ми на обед. В заведения разговор по разни въпроси ме запита, от кой град съм. Като разбра, че съм от Криворечна паланка, добави: „Аз много добре познавам града Ви; там има и манастир „Св. Иоаким Осоговски“. Едно време ходихме заедно с Левски по агитация за освободителното дело и заклехме по-интелигентните кметове от Вашите села. В лицето на игумена отца Аверкия ние, революционерите, имахме една сигурна прикрита станция, добре запазена и неподозрителна за турската власт“. (Спомени отъ Михаилъ Ив. Македонски. София, 1925, с. 17-19).
След Крива паланка Левски и Т. Пеев се разделят. Апостола тръгва на изток-югоизток през Кюстендил и Дупница към Горна Джумая. Заобикаля Дупница и влиза в Рилския манастир. Там е знаменитата сцена на Левски с рилските старци, описана от Стоян Заимов (1895). Сетне в село Рила ревизира основаният от него още юни 1869 г. Рилски ЧРК, четвърти по ред в Македония след тези в Мехомия, Добърско и Рилския манастир. Пети е този в Горна Джумая.
Да се позовем на спомените на Георги Начев (1928). Те „говорят“, че Апостола минал през Дупница до с. Рила и Рилския манастир. Всъщност първо посещава манастира, а сетне отива в с. Рила, за да посети Горна Джумая. Там има само революционно ядро.
Отговор на въпроса „Кога е създаден ЧРК в село Рила?“ дава Петър Кузманов (1993). Споменава важен факт, свързан със с. Рила и с Рилския манастир. Наличие на революционен комитет и по-точно негова секция в Рилския манастир, чийто секционен лидер бил старшият на пандурската част, охраняваща манастира. Левски създава тази секция още при първото отиване (юни 1869), когато игумен е неговият духовен наставник йеромонах Кирил. Петър Кузманов: „Така че към есента на 1872 г. Рилския манастир представлява утвърдено революционно средище и за македонските българи, и за целия народ“.
Спорът е: учредил ли е Левски комитети в Дупница и Горна Джумая?! В Дупница такъв няма до Априлското въстание.
Георги Начев: „Дохождалъ е великия апостолъ на Българската свобода Василъ Левски неколко пъти въ нашия край, но по некои сведения, които съмъ взелъ, дохаждалъ е в Дупница, с. Рила и Джумаята съ целъ за образуване тайни комитети. Единъ пътъ е дохаждалъ като търговецъ на добитъкъ, като се е отбилъ въ Рилския монастиръ, където е водилъ тайни разговори съ Спасе Пандуро и е искалъ да образува въ манастира комитетъ, та при случай на нужда да намератъ прибежище въ монастира комитите“. (Тук се визира създаденият юни 1869 г. монашески РК).
Следващ текст визира август 1872 г.: „Другъ път е дохождалъ съ турска форма, като турчинъ и транзитъ, безъ да спира въ Дупница, е заминавалъ за село Рила, където е ималъ разговоръ съ тамошния кметъ Георги Захариовъ… Въ неговата къща е пренощувалъ и на сутриньта още въ зори потеглилъ за Рилския монастиръ, където е водилъ тайни разговори съ Спасъ Пандуро. Оттам презъ Горна Джумая е заминалъ за Македония. Въ Горна Джумая е билъ въ тайни връзки съ Измирлиовъ, на кого сина [Георги Измирлиев-Македончето] му биде обесенъ отъ турците въ гр. Горна-Ореховица…“.
Васил Левски се познавал с Димитър, бащата на Георги Измирлиев, бъдещия втори апостол на Търновски революционен окръг. Ст. н.с. Йордан Ванчев (1986): „В началото на ХІХ век в града се издигат видните български фамилии Измирлиеви, Мициеви, Коте чорбаджи Гошеви, Маркови, Андонови, които са ядрото на една нова градска среда, която си поставя по-високи идеали: стопански, културни и национални идеали“.
Списание „Минало“, кн. 7-8, 1912 г.: „Димитър Стоицов Измирлиев – бащата на революционер, е роден в Горна Джумая и е един от изявените дейци на обществено-политическия живот на българите в града през Възраждането. Той подпомага усилията и на местния революционен комитет по подготовката на Априлското въстание в града и района, а освен това внася известна парична сума в касата на Букурещкия централен революционен комитет“.
Имало ли е в Горна Джумая революционен комитет и кога е създаден?
Арсени Костенцев в своите спомени: станал учител в Г. Джумая малко преди Орханийската авантюра (22.09.1872) на Д. Общи. Потвърждава важната роля на РК в с. Рила. Че Горноджумайският РК бил подчинен на Рилския: „Рила ни беше център на комитетските работи“. (Арсени Костенцев. Спомени. София, 1984, с. 84).
Славчо Гоцев: „Има и други сведения, които също потвърждават, че Васил Левски е посетил Горна Джумая. За това разказва Георги Константинов Чорбаджигошев. Когато става дума за училището в Джумая, повтаря думите на своя баща Коте Чорбаджигошев: „В същото това училище през лятото на 1872 година е идвал великият син на майка България Васил Левски. Тук, в това училище, е правел събрания на родолюбиви българи и будел тяхното съзнание за свобода. Преспал Левски на тавана на училището, а на другата заран заминал за с. Рила. От посочените сведения научаваме имената на четиримата дейци, които били във връзка с Левски – войводата Иван Костадинов, Димитър Измирлиев, Бояджи Георги и Коте Чорбаджигошев. Тези лица са вероятно едни от първите, които полагали клетва и образуват, както събщава Димитър Х. Ралов, Дупнишко-Джумайския комитет“.
Че след комитетското събрание Левски преспал в тавана на училището, противоречи на конспиративните правила. Най-вероятно е бил дома на влиятелния пред турците Д. Измирлиев.
Елена Чалгънова (2023), научен работник в Регионален музей – Благоевград, правилно отнася посещението на Апостола в Горна Джумая към втората половина на август 1872 г. Позовава се на Иван Унджиев (1945), текст на малцина учени известен, за „темпорална пропаст“ в пътуванията на Левски между 14 и 28 август 1872 г.
След като основал ЧРК в Г. Джумая, през с. Рила и Рилския манастир Левски се изтегля на север, към Северозападна България. Пристига във Враца на 28-29 август (Спомени на Мито Анковъ за размирните години (1972 – 1878). София, 1936, с. 8].
Да резюмираме: Левски ведно с Т. Пеев влиза във Вардарска Македония около 21 август 1872 г. Посещават Осоговския манастир. След като се разделя с Т. Пеев, Апостола тръгва на югоизток за Пиринска Македония. Сумарно Апостола влиза три пъти в Македония (два пъти в Пиринска, а третия – във Вардарска). Две влизания в Пиринска: 1) Юни 1869 г. учредява три ЧРК – в Мехомия, Добърско и Рилския манастир. 2) След 21 август август 1872 г. е учреден Горноджумайският ЧРК. Трето влизане (след 17-18 август 1872) във Вардарско: съвместното с Т. Пеев посещение на Осоговския манастир.
НИКОЛА СТОЯНОВ
