Това, което предложих сега, е предназначено само за доброто на моята страна, защото простият въпрос е: ще смените ли министрите си и ще запазите Империята, или ще запазите министрите си и ще загубите Кралството?
Уйлям Пийт Младши
Най-трудното в историческия и политически живот е да се намери баланса между емоциите и справедливостта, между пристрастията, от една страна, и обективността на деятелния разум, от друга. Най-трудно е обаче постигането на този баланс в сферата на високата политика.
Това най-ярко се прояви на Мюнхенската конференция (14.02.2025 г.), където с речта си US вицепрезидентът Джей Ди Ванс нанесе
ТЕЖЪК УДАР В НЕУМОРНО ДЪРДОРЕЩАТА ЧЕЛЮСТ
на неолиберална Европа.
Боян Чуков: „Европейският съюз изживява решителен момент днес. ЕС на Фон дер Лайен в този си вид е като САЩ на Байдън. А във Вашингтон вече духа друг вятър с идването в Белия дом на Тръмп, който има съвършено нова визия за света“.
Ето какво още каза Ди Ванс: „Страхувам се, че свободата на словото е в отстъпление, и в името на доброто чувство за хумор, приятели мои, но и в името на истината ще призная, че понякога най-силните гласове за цензура идват не от Европа, а от моята собствена страна, където предишната администрация заплашваше и принуждаваше социални медии да цензурират така наречената „дезинформация“. Нашето правителство насърчаваше частни компании да заглушават хора, които смеят да изрекат това, което се оказа очевидна истина… И точно както администрацията на Байдън изглеждаше отчаяна да заглуши хора, които изразяват мнението си, така и администрацията на Тръмп ще направи точно обратното, и се надявам да можем да работим заедно в това отношение. Във Вашингтон има нов шериф в града. И под ръководството на Доналд Тръмп може да не се съгласяваме с Вашите мнения, но ще се борим да защитим правото Ви да ги изразявате на публичния форум“.
С тази си реч, писа Боян Чуков, „Джей Ви Ванс обра овациите на националистите, на патриотите, и обратно – смути и разсърди компрометираната брюкселска върхушка“.
Докато речта на американския вицепрезидент в Мюнхен бе посрещната с негодуващо мълчание, то същият ден украинският президент Зеленски бе посрещнат с бурни ръкопляскания. Бившият филмов комик едва ли не бе посрещнат като световен лидер. Няма значение, че отдавна е с изтекъл срок на мандата си и съгласно Конституцията на Украйна президентските пълномощия се поемат от председателя на Върховната рада (парламент). Парламентарният лидер ведно със Зеленски бе принуден да скита от столица в столица като безмълвен багаж!
До онзи ден (25 февруари), когато украинският парламент гласува продължаване на пълномощията му с резолюция, събрала конституционно мнозинство (268 гласа от общо 450). Текстът на резолюцията: „Върховната рада припомня, че президентът на Украйна Володимир Зеленски бе избран на свободни, прозрачни и демократични избори. Неговият мандат не е поставен под въпрос нито от украинския народ, нито от Върховната рада“. Документът също така потвърждава, че Зеленски ще остане на поста си, докато новоизбраният президент поеме властта съгласно украинската конституция“.
На няколко пъти между Тръмп и Зеленски прелитаха искри. Най сериозната:
ПРАВ ЛИ БЕ ТРЪМП, ОБВИНЯВАЩ КИЕВ
и персонално Зеленски за войната в Украйна.
Нашенски експерт коментира обвинението. Кирил Кирчев: „Вместо да критикува Путин, който нападна Украйна, Тръмп е недоволен от това как украинският президент Володимир Зеленски защитава страната си. Доналд Тръмп остро разкритикува управлението на президента Володимир Зеленски, базирайки се на неверни тези. Президентът на САЩ заяви, че е „много разочарован“, че Украйна не е сложила край на войната, и погрешно твърди, че конфликтът е започнал от Киев… Доналд Тръмп неочаквано намекна, че Украйна е виновна за войната с Русия, и настоя Киев да проведе нови избори“.
Точните думи на Тръмп: „В Украйна в момента има ръководство, което позволи войната да продължи – война, която изобщо не трябваше да се случва“.
Изразът на Тръмп бе тенденциозно тълкуван. Той засяга не настоящата ситуация, а онази в 2019 г., когато Зеленски встъпи в длъжността президент с обещание да спре гражданската война, като изпълни подписаните 2015 г. Мински договорености, чийто гарант бе Европейският съюз в лицето на немския канцлер Ангела Меркел и тогавашния френски президент Франсоа Оланд.
Още на 24 декември 2024 г. бъдещият специален пратеник за Украйна Кийт Келлог в ефира на Fox Business обяви: „Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп иска да постигне споразумения между Русия и Украйна, които да гарантират справедлив и дългосрочен мир. Такива опити са правени и в миналото“, каза Келог, като припомни споразуменията от Минск, които „се провалиха с гръм и трясък“. Тръмп няма да допусне тази ситуация да се повтори“.
Още преди победата на Тръмп на изборите в САЩ „Файненшъл таймс“ цитира съветници на републиканците, според които политикът може да предложи план, който да представлява „преосмисляне“ на споразуменията от Минск, но да включва механизми за принуда и наказания за неизпълнение на споразуменията.
В споразуменията от Минск от 2014-2015 г. бяха заложени основните мерки за разрешаване на ситуацията в Донбас: прекратяване на огъня, изтегляне на тежките оръжия от бойната линия и редица политически принципи за уреждане на конфликта. Така например Украйна беше задължена да приеме закон за специален статут на някои райони на Донецка и Луганска област с провеждане на местни избори, след което Киев трябваше да поеме контрола върху границата на регионите. Нито Петро Порошенко, нито приемникът му Зеленски не изпълниха договореностите. Точно обратното, украинските сили започнаха бойни действия в Донецкта и Луганска област.
На 22 февруари 2022 г. Путин заяви, че споразуменията от Минск вече не съществуват, след като Москва призна Донецката и Луганската народна република. От своя страна, украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е решил да откаже да изпълнява споразуменията, защото е осъзнал, че те няма да доведат до уреждане на въпроса и няма да гарантират суверенитета на страната. Зеленски ги нарече наложени.
Бившият германски канцлер Ангела Меркел, под чието ръководство бяха сключени споразуменията, ги нарече „опит да се даде време на Украйна“ да укрепи армията си, а бившият френски президент Франсоа Оланд се съгласи с нейната оценка. Оттогава руските власти неколкократно коментираха тези думи, като заявиха, че „никой нямаше да изпълни споразуменията“ и че Русия е била „измамена и това е влошило ситуацията“.
На 22 февруари 2022 г. започна „специалната военна операция“, бързо форсирана в пълномащабна война, която този месец навърши пълни три години.
Очевидно Тръмп се надява на рестарт на преговори, но от нов тип. На 18 февруари заяви, че е „разочарован“ от реакцията на Киев, изненадан, че не е поканен на разговорите в Саудитска Арабия. „Чух, че са разстроени – каза той – че не са имали място [на преговорите]. В продължение на три години те имаха място на масата за преговори, а и много преди това. Всичко това можеше да се реши много бързо, дори неопитен преговарящ можеше да намери решение още преди години, без загуба на толкова много територии и без загуба на никакви животи…“.
Непосредствено след Мюнхенската конференция, в Париж Макрон, един безтегловен френски президент, се разбърза. Безтегловен: партията му е на трето място и загуби парламентарно мнозинство. Като контра на почналите предварителни разговори в Ер-Рияд (Саудитска Арабия) между американска и руска делегации, начело с топ дипломатите им Марко Рубио и Сергей Лавров, на 17 февруари
МАКРОН СПЕШНО СВИКА „ПАРТИЯТА НА ВОЙНАТА.
Защото там се говореше главно за поредната и този път огромна военна помощ, за общоевропейска армия. Това стана на две порции. Бяха само „ястребите“ (Великобритания, Германия, Испания, Нидерландия, Полша и Дания). Втората порция бе за евронедорасляците. Там, без никой да я е упълномощил, външният министър на Германия Ана Бербок, заяви, че ЕС ще предостави 700 млрд. евро на Украйна, за да продължи самоунищожителната война. На предизборен митинг в Потсдам дипломатическото недомислие рече: „Ние усилваме натиска върху американците, за да разберат, че те има какво да губят, ако те престанат да поддържат либералните демокрации на Европа“…
Главният упрек към Тръмп е, че със своя план за спиране войната в Украйна извадил Путинова Русия от изолация. Боян Чуков: „Тръмп обективно му помага да се справи с вътрешните му опоненти. Разкриват се чудовищни корупционни схеми. Един от тези корупционери е Чубайс, който направи така, че да изключи електронните системи на Латвия, Литва и Естония от руската и по този начин намали зависимостта им от Русия. Друг известен корупционер си стои спокоен на топло при Путин като секретар на Съвета по сигурност на Руската федерация (РФ). Бившият военен министър Сергей Шойгу.
Тръмп едва ли знае известна мисъл на Ленин (впрочем плагиатствана от Хегел):
„ПОЛИТИКАТА Е КОНЦЕНТРИРАН ИЗРАЗ НА ИКОНОМИКАТА“.
А той не е просто президент. Идва от бизнеса, от големия бизнес. На усилията за приключване войната в Украйна той гледа като на бизнес сделка. Което е непонятно, недопустимо за „моралистите“.
Това което прави Тръмп, е опит да приложи диалектиката между геополитиката и геоикономиката. Диалектика в особена конфликтна среда. Той търси начин да получи изгода от това да спре войната с последващи стъпки, които са във вдъхновяващия предизборен лозунг „Да направим Америка отново велика“.
Б. Чуков: „Доналд Тръмп иска 50% от всички концесии в Украйна, които са дадени по отношение на украинските ресурси на други държави. Т.е. не говори само за редките природни минерали. Тръмп си иска не само връщането заемите, които по времето на Байдън Щатите безвъзмездно са дали на Украйна, а се знае, че по корупционна линия, голяма част от тях не са били употребени по предназначение, за нуждите на войната.
На Конференцията на консервативните политически действия (Conservative Political Action Conference [CPAC]), неотменима част от политическия календар на американските консерватори, Тръмп заяви, че САЩ имат намерение да сключат съглашение с Украйна не само за редки метали, но и за други ресурси. По неговите думи на САЩ са нужни тези ресурси, за да се „постараят да се върнат вложените в Украйна пари“, доколкото европейските страни оказвали помощ на Украйна под формата на кредити, докато САЩ – безвъзмездно. „Затова ние искаме редки метали и нефт, и всичко, което можем да получим“.
Хъка-мъка Киев отговори: „Украйна и Съединените щати са постигнали окончателно споразумение относно украинските природни ресурси, което ще бъде ратифицирано от украинското правителство. Документът включва създаването на общ инвестиционен фонд за възстановяване на страната. Според украинския министър-председател Денис Шмигал предварителният договор предвижда юридически обвързващи условия за формирането на Инвестиционен фонд за възстановяване на Украйна. Фондът ще бъде управляван съвместно от двете страни при равноправно участие във финансирането му. Американската страна демонстрира подкрепа за украинските стремежи към получаване на гаранции за сигурност, насочени към установяване на траен мир в региона. Споразумението се очаква да бъде официално одобрено от украинското правителство още днес“.
Този петък (28 февруари) се очаква посещение на Зеленски в Белия дом, където двамата президенти ще подпишат споразумението.
Мария Чернева: „Ако мирът в Украйна е възможен, днес той изглежда като една бизнес сделка. И ако има нещо сигурно в нея, то това е целеустремеността на американския президент да се справи с все по-силната зависимост на американската икономика от Китай. Но освен предвидимите ходовете на Тръмп, лишени от сантимент и дипломатичност, бизнес интересите са най-ясните ориентири в хаоса на политическата сцена“.
Няма съмнение: светът най-сетне получи своя бизнес шериф.
Кремъл реагира бързо по темата: „Руският президент Владимир Путин предложи на Съединените щати да обмислят съвместен алуминиев проект на руска територия, сътрудничество в областта на редкоземните метали и отваряне на американския пазар за руски алуминий. Преди няколко години Русия доставяше на САЩ около 15% от местното търсене на алуминий, но след въвеждането на защитни мита от 200% през 2023 г. руският метал спря да навлиза на американския пазар. „Ако бъде взето решение да отворим американския пазар за нашите производители, тогава можем да продаваме приблизително 2 милиона тона (годишно) на американския пазар“, каза Путин за кореспондента на „Россия-24“ Павел Зарубин в понеделник (24 февруари) вечерта. „Русия е един от безспорните лидери по запаси от тези редки и редкоземни метали. Имаме ги на север – в Мурманск, в Кавказ – в Кабардино-Балкария, в Далечния изток, в Иркутска област и в Якутия, в Тува. Това са доста капиталоемки инвестиции, капиталоемки проекти. Ще се радваме да работим заедно с всякакви чуждестранни партньори, включително американски“, заяви Путин.
Фундаменталната промяна в геополитическите цели и интереси на Америка още с началото на управлението на Доналд Тръмп подсказва: налице е реанимация на
ГЕОПОЛИТИЧЕСКАТА КОНЦЕПЦИЯ НА АДМИРАЛ МЕХЪН,
който в свой труд (The Influence of Sea Power upon the French Revolution and Empire, 1793-1812) анализира британската дипломация при кабинета на Пийт Младши (1759-1806), чиято политика довежда до поражението на Наполеон Бонапарт. Макар да не го доживява.
Всъщност, пръв за адмирал Алфред Мехън намекна Боян Чуков: „В Близкия изток всичко поутихна. Случайно! Тръмп иска спокойствие в Близкия изток и Северна Африка, за да пренасочи усилията си към Азия. Стратегическият план на Тръмп е подчинен на геополитиката на адмирал Мехън (1840-1914) – КОНТРОЛ НА ВСИЧКИ ВОДНИ ПЪТИЩА в света, по които тече световната търговия“.
Мехън е американски морски адмирал, геостратег и историк, „най-важният американски стратег на 19 век“. Неговата концепция за „морска сила“ е базирана на идеята, че страните с по-голяма мореплавателна сила ще имат по-голямо световно влияние; тя е представена в книгата му „Влиянието на морските сили върху историята, 1660-1783“, публикувана 1890 г.
От историята знаем за Континенталната блокада, наложена от Наполеон Бонапарт на Великобритания, с цел да парализира търговията й с Европейския континент. Наполеон Бонапарт (1769-1821), френският император (1804-1814, 1815), има амбициозен план за тотален контрол над континентална Европа. Контрол не само над европейските държави, постигнат с ред блестящи военни кампании, но и тотален контрол над моретата и основни търговски пристанища.
Тилзитският мир (26 юни 1807 г.) между Русия и Франция превръща двете големи империи в съюзници срещу Великобритания и Швеция. Това предизвиква суров ответ: 1809 г. води до война на Петата коалиция на Австрийската империя и Обединеното кралство срещу Наполеонова Франция. Прусия и Русия не участват във войната. Но за цар Александър І става ясно: страната им е следващата за овладяване.
Първият пробив на блокадата става, когато руският цар Александър І открива пристанищата си за търговските кораби на Великобритания. Това довежда до нахлуването на Наполеон в Русия и началото на неговия край. Адмирал Мехен: „Отпадането на царя довело до фатален разрив в линията на континенталната блокада, откривайки на английските стоки обезпечен, макар и околен път. Не бидейки в състояние нито да предвиди своето поражение, нито да се откаже от веднъж поставената цел, Наполеон се решил на война с Русия. Велик учител на съсредоточаването на силите, той ги разделил между двата края на Европа, и какво се получило от този резултат е добре известно на всеки“.
Да се върнем в наше време…
Когато Тръмп се закани да върне на Щатите Панамския канал, това не бе случайно. И резултатът не закъсня още при първата стъпка: след посещението на Марко Рубио в Панама.
Медиите го отразиха: „В резултат на засилен дипломатически натиск от страна на САЩ, Панама официално обяви решението си да се оттегли от мащабната китайска инфраструктурна инициатива „Един пояс, един път“. Това историческо решение бе обявено от панамския президент Хосе Раул Молино след посещението на американския държавен секретар Марко Рубио в страната, където бяха проведени ключови разговори относно китайското влияние в региона.
Решението на Панама се явява първият значим успех във външната политика на новата администрация на президента Доналд Тръмп. Страната вече е изпратила 90-дневно предизвестие до Китай за намерението си да не подновява участието си в инициативата.
Експертите разглеждат това като пример за успешна „дипломация на ръба на конфликта“, водена от администрацията на Тръмп.
Особено внимание се отделя на въпроса за Панамския канал, който е от стратегическо значение за световната търговия. САЩ изразяват сериозна загриженост относно присъствието на китайски компании в управлението на две ключови пристанища на канала. Американската страна разглежда това като потенциална заплаха за националната си сигурност и нарушение на американско-панамския договор от 1977 г. Всичко това се вписва в доктрината „Мехън“, която Тръмп стриктно ще следва.
В какъв смисъл Тръмп се учи от адмирал Мехън? Тръмп следва духа на имперска Великобритания, великолепно описан от адмирала: възстановяване на СВОБОДНИЯ ТЪРГОВСКИ ДУХ и развой в целия свят, потискан от регулациите в Евросъюза и от перфидните практики на китайския бизнес. В конкретния случай стратегически, с политически механизми (агресивна дипломация), елиминиращи китайския контрол на Панамския канал.
Твърде вероятно е бъдното поведение на Тръмп по друг въпрос. Макар по него да пази мълчание. Чакащ момент и повод военному да се оттегли от Европа. Накъде? Тръмп набелязва рязък и безпрецедентен
СТРАТЕГИЧЕСКИ ВОЕННО-ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАВОЙ
на САЩ към Източна и Южна Азия, използвайки своите проксита (Виетнам, Малайазия, Тайван, Южна Корея и Япония) като контра на китайската икономическа агресия.
Андрей Кортунов, руски геополитически анализатор: „Всеки, който има поне малка представа за теорията на международните отношения, би трябвало да помни христоматийната формула на бащата на британската геополитика Халфорд Макиндер: „Който владее Хартленда, владeе Световния остров, който владее Световния остров, владее света“. За онези, които гледат скептично на геополитическите конструкции и геополитическата терминология, тази логична верига звучи като безсмислено шаманско заклинание.
Макиндер интерпретира „Хартленд“като географския център на Евразия, и по-точно – като масивната централна и североизточна част на азиатския континент, която в общи линии съвпада с азиатските владения на Руската империя и Съветския съюз. Изглежда очевидно обаче, че в наши дни „евразийското ядро“ следва да се търси на юг от суровите, зле усвоени и слабо населени сибирски пространства и безплодните пустини на Централна Азия. Също както и по времето на Макиндер, Сибир и Централна Азия си остават резервоар на гигантски суровинни и енергийни ресурси. Както и преди, тези територии могат да се разглеждат като „велика естествена крепост“ на сухоземните народи – естествено, отчитайки новия арсенал от инструменти за проектиране на военната мощ, възникнали през ХХ век. Тези територии обаче така и не се превръщат в истинска „ос на историята“ – въпреки прогнозите на Макиндер тяхната транспортна инфраструктура остава незавършена и разпокъсана, а ролята им за развитието на евразийския континент през последните сто години по-скоро намаляваше, отколкото нарастваше“.
Авторът лансира хипотеза: „През ХХІ век евразийският Хартленд се намира там, където самият Макиндер е разполагал т.нар. „Вътрешен полумесец“: На първо място, на териториите на Китай и Индия, по отношение на които останалите части на евразийския масив – Русия, Централна Азия, Югоизточна Азия и дори огромният „европейски полуостров“ на азиатския континент – изпълняват ролята на своеобразни континентални лимитрофи. Независимо от цялото неоспоримо значение на тези лимитрофи в евразийската история, политика, икономика и сигурност, съдбините на Евразия зависят на първо място от това, как ще се формират отношенията в новия Хартленд – между Китай и Индия. А от това каква ще бъде съдбата на Евразия в немалка степен зависи бъдещето на целия свят и в това ключово отношение Макиндер е актуален повече от всякога“.
Горният текст визира най-важното прокси на Вашингтон – Индия, която също е заплашена от китайската икономическа агресия.
Ето забележителен текст за значимостта на географско разположения „търговски център“, какъвто несъмнено през ХVІІІ-средата на ХХ век е била Великобритания, а след Втората световна война САЩ.
„Съвършено аналогична с това роля играела – пише А. Мехън – по силата на своето географско положение и неоспоримото господство в морето и Великобритания по време на Френската революция. Нейното морско могъщество и търговски дух постепенно, и в същото време бързо отгледано от предишните поколения, й дали възможност веднага да стане търговско депо, където се събирали продуктите от всички страни и морета, открити по това време за търговия. Обкръжена от своята водна опора, разсичана по всички посоки от корабите на нейния могъщ флот, Англия спокойно можела да изпълнява своето дело на огромна европейска манифактура“.
Доналд Тръмп преформатира мисленето на гениалния геополитик, приложимо и в съответствие потенциите на САЩ. Учейки се от адмирал Мехън на базата на отрицателния пример на Наполеон, трябва да обезпечи постигането на главната си цел:
ДА НАПРАВИ АМЕРИКА ОТНОВО ВЕЛИКА.
Става дума за възстановяване позициите на САЩ в редица ключови места, не само съгласно реанимираната от Тръмп доктрина „Монро“, но и в останалия свят.
Основният проблем пред Тръмп е какви ще бъдат взаимните отстъпки относно Украйна, както и в други възлови точки на планетата (Сирия, Латинска Америка и пр.). Това днес прави Тръмп. Възползвайки се от войната в Украйна, той ще търси договорка с Русия, която чрез санкциите на ЕС е изолирана и икономическа отслабена. Тръмп ще й предлага изход от изолацията: с цена на отстъпки в Украйна и в Африка.
Че Тръмп и Русия търсят пътища за договаряне още преди да приключи конфликтът в Украйна, е заявлението на Путин, че няма против споразумение за редките минерали, които се намират в контролираните от Кремъл украински територии.
Твърде вероятна е и договорка в Близкия изток. Путин, загубил политически и военни позиции след падането режима на Башар Асад, вероятно като цена за отстъпка в Украйна ще получи гаранции от Вашингтон да блокира газопровода от Катар към Средиземно море в посока Европа. Тръмп печели и Путин печели. След войната в Украйна несъмнено отново руска газ ще потече на запад, а Тръмп ще получи бонус относно пазара и природните ресурси на огромна Русия за сметка на Евросъюза.
А Европейският съюз тепърва ще има проблеми. Съмнението, което започна да мъчи европейците след финансовата криза от 2008 г., бе поставено като въпрос от директора на института „Стратфор”, един от водещите американски институти за стратегически анализи и прогнози. Джордж Фридман нарича Европейския съюз глобален лидер с глинени крака в последната си книга, появила се на книжния пазар в Съединените щати в края на януари [2015 г.]. Евроскептицизъм – в остър, полемичен и сладкодумен стил.
Кой има и кой няма интерес от обединена и силна Европа? Фридман задава въпроса. И подчертава, че мирът по време на Студената война е наложен от Съединените щати и Съветския съюз. Подчертава също разбирането си, че европейският химн „Одата на радостта“ е красива илюзия без покритие. И че за разлика от Европа, Америка никога не е обещавала мир или благоденствие, а само възможност за постигането им. Така поставя още един въпрос – какво ще държи хората заедно в братството, наречено Европейски съюз“.
Ключов въпрос за бъдещето на Украйна е: ще бъде ли член на НАТО или само на Евросъюза. Това зависи изключително от Вашингтон. А днес там е новият шериф, който по иначе гледа на ролята на НАТО, респ. и на Украйна.
Да се върнем в 90-те години и да поясним позицията не един всепризнат геополитически анализатор. Збигнев Бжежински. В 1990 година каза за бъдещото положение на САЩ в света: „Съединените щати вече станаха световен полицай, но аз мисля с все по-нарастваща увереност, че ние ще бъдем световен контрольор. На международната система все още е нужен арбитър, и САЩ ще играят тази роля“.
Седем години по-късно в своята книга-бестселър „Голямата шахматна игра“ (1997 г.) Бжежински пише по-убеден: „Днес Америка е арбитърът на Евразия, като нито един проблем, свързан с тази част от света, не може да бъде разрешен без участието на Съединените щати или в противоречие с техните интереси“. Това е същият този Бжежински, който малко преди смъртта си предупреди, че Украйна не може и не бива да влезе в НАТО.
Американският геостратег болезнено се фиксира върху срока и значимостта на темпоралната продължителност на американската доминация над Евразия: „В този контекст от изключително значение е как Америка „дирижира“ Евразия. Евразия е най-големият континент на земното кълбо и е решаваща в геополитическо отношение. Сила, която контролира Евразия, би контролирала два от трите най-развити и икономически най-продуктивни региона в света. Бегъл поглед върху картата също така подсказва, че контролът над Евразия (по-горе споменахме Хартленд – бел. авт.) води почти автоматично до господство над Африка, превръщайки Западното полукълбо и Океания (разб. Тихия океан) в геополитическа периферия на главния континент в света… Евразия е средоточие и на политически най-активните и динамични държави. След Съединените щати следващите шест най-големи потребители на военна техника са разположени в Евразия… Евразия разполага с около 60% от световния БНП и с около три четвърти от познатите в света енергийни ресурси“.
Ето защо Тръмп пренасочва вниманието към Азия, по-точно Източна и Южна. Знаменитият френски политик и специалист по международна политика Жан-Пиер Шевенман (2014 г.) отбелязва тревожен процес: все по-ефимерно действащият принцип на националния суверенитет се потъпква и арогантно нарушава не само от малки, но и от Велики „хищници‟.
Ще прости ли Украйна, украинският народ на безогледната агресия на Русия, атакуваща не само военни цели, но и цели жилищни квартали, електропреносната мрежа, хидросъорженията и пр.?!
Макс Вебер“ „Една нация прощава винаги материалните щети, които са й нанесени, но не и унижаването на достойнството й, особено когато това се прави от позицията на всезнаещ оракул“.
За кого се отнася тази мисъл. За Америка на Обама и Байдън? За Русия на Елцин и Путин? Или за неолиберална „политкоректна“ Европа?!…
Някои анализатори, като Боян Чуков, смятат, че светът върви към „Ялта-2“, към ново пренареждане на картите.
Само че, за разлика от 1945 г., на Ялтенската конференция геополитическите играчи са били трима: Съветският съюз (Сталин), САЩ (Рузвелт) и Великобритания (Чърчил). Сега са пак трима, един изпадна, друг влезе: USA (Тръмп), Китай (Си Дзинпин) и Русия (Путин). Това може и да стане след приключването на войната в Украйна. Ще видим…
НИКОЛА СТОЯНОВ
