С 11 гласа „за“ Конституционният съд се произнесе, че понятието „пол“ по Конституция трябва да се разбира само в биологичния му смисъл, а държавата няма задължението да зачита правно самоопределяне на хората към различен от биологичния пол. Делото беше образувано по искане на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд по повод съдебната практика и колизията на българския основен закон и Конвенцията за правата на човека и основните свободи.
Преди месец с голямо мнозинство евродепутатите приеха резолюция, с която настояват правата на еднополовите семейства и партньорства да бъдат зачитани, както на хетерогенните двойки. Конституционният съд взе решението си въз основа на десетки становища – в тях преобладава мнението, че Конституцията говори само за „мъж“ и „жена“. Всички мнения на поканените да изложат тезите си експерти и организации са достъпни тук.
„Дневник“ препубликува части от няколко от тях, за да илюстрира различните гледни точки по темата.
Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Държавата е длъжна да зачете самоопределянето като част от правото на личен живот
Действащата Конституция е първата, която се тълкува в съответствие с европейския правен ред, както и с практиката на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз, а Конституционният съд е длъжен да ги вземе предвид.
Съвременната наука разграничава няколко вида пол – генетичен, гонаден, хормонален, психичен, социален, граждански и др. В езика на хуманитарните науки, на медицината и психологията понятието „пол“ има всички тези значения. То е по-широко по обхват от биологичното обяснение на пола.
Дори биологичният пол невинаги дава яснота за точното детерминиране на човек като мъж или жена. Макар и рядко, още при генетично детерминиране на пола са възможни отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми (XX при жените и ХУ при мъжете). Явлението е известно в медицината като хермафродитизъм, а индивидите носят отличителни полови белези и на двата пола. Това е достатъчно основание, за да се приеме, че българското законодателство не трябва да схваща понятието „пол“ единствено като биологична даденост.
Подобно възприятие отрича постиженията на медицинската наука, както и актовете на Световната здравна организация като специализирана агенция на ООН, на която организация е член и Република България. В МКБ-10 транссексуалността е изрично призната и предвидена като форма на психическо разстройство. Именно транссексуалността е онова особено състояние, при което се наблюдава разлика между психичния и биологично детерминирания пол. Безспорно установената транссексуалност е и медицинският критерий, залегнал в практиката на съдилищата по делата за промяна на юридическия пол. Медицинската наука е доказала, че адаптирането на психичния пол към биологичния е невъзможно, но от друга страна – обратното е възможно от много години насам.
Това разбиране за пола като единство от биологичен, генетичен, гонаден, хормонален, психичен, социален и др. е залегнало и се е превърнало в преобладаващо разбиране и в съдебната практика на българските съдилища в охранителните производства за смяна на пола.
В съдебната практика, която отрича допустимостта на смяната на пола, се излага аргумент, че законодателството на Република България не урежда подобна възможност. Този аргумент обаче пряко противоречи на един от основните принципи на гражданското съдопроизводство, залегнал в чл. 2 и чл. 5 ГПК, а именно, че съдът не може да откаже да разгледа молба на гражданин с мотив, че липсва правна уредба. Делата за смяна на пола не са непознати за българската правна система, разглеждат се по реда на охранителното производство в ГПК, а материалните предпоставки са изведени от практиката на ЕСПЧ и ВКС.
Чест аргумент в обществото за недопускане на промяна на пола са социалните и осигурителните права на мъжете и жените и опасността от сдобиване с привилегии в това отношение при смяна на пола. Такива привилегии обаче почти не съществуват.
Правата на жената по Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване са свързани преди всичко с бременността и раждането (облекчени условия на труд за бременна жена, отпуски и др.), които са обективни състояния. От тях може да се ползва само тази жена, която е в напреднал стадий на бременност и след раждане. Отпуск по майчинство може да се ползва включително от бащата. Единственият проблем остава условията за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за които обаче е предвидено да бъдат почти изцяло изравнени до 2037 г., а позоваването от страна на съдилищата на тази хипотетична „привилегия“ би било неоправдана и непропорционална намеса в личния живот на лицето.
Не съществуват конституционни пречки пред зачитане на самоопределянето на едно лице към другия пол, различен от биологичния, при наличието на конкретни критерии, които следва да бъдат установени от Върховния касационен съд на Република България в неговото тълкувателно решение, поради което държавата е длъжна да зачете това самоопределяне като част от правото на личен живот.
Филип Димитров, конституционен съдия: Полът не може да се изчерпи с наличието на ХХ или ХУ хромозоми
Приемайки общата формула на диспозитива, намирам за необходимо ясно да се отбележи, че преценката на компетентните органи, и в частност на съда, за степента на налични или предизвикани промени в биологичните характеристики на пола не може да се изчерпи с наличието на ХХ или ХУ хромозоми.
Основната цел на Конституцията е чрез институциите и съотношението между тях да защитава свободата на гражданите (т.е. това, което никой не трябва да може да им отнеме), макар и в последните десетилетия акцентът да се премества върху правата в тесен смисъл на думата (т.е. това, което някой, обикновено държавата, трябва да им даде или поне осигури). Затова българският конституционен законодател e приел, че тя не следва да се занимава с това кой как се преживява. Тя обаче не може да пренебрегне свободата на гражданите да извършват действия, чиито последици попадат в широкия кръг биологични белези на половата идентичност.
Доколкото биологията познава различни междинни състояния, биологичните характеристики следва да се разглеждат като континуум. Есенциална характеристика на властта е възможността да преценява (и избира) как точно да реализира прерогативите си, в случая с администрацията и съда – как точно да осъществят преценката си. Съдът е властта, която в най-висша степен извършва конкретната съпоставка на общата норма със специфичните характеристики на всеки отделен стигнал до него случай. Затова би било полезно Конституционният съд да подчертае в мотивите си, че настоящото тълкуване не преклудира възможността на компетентните органи, и в частност на съда, да преценява кои оперативно или хормонално предизвикани изменения в достатъчно изявена степен променят този биологичен набор от характеристики, сред които хромозомите са основен, но не единствен определящ белег, и въз основа на това да приемат решения, чиито правни последици трайно предефинират половата идентичност.
Доц. д-р Румен Бостанджиев: Принципите на хуманизма би следвало да са с приоритет
Сложният процес на изграждане на индивидуалната сексуалност задължително предполага непрекъснато интегриране на изброените четири аспекта на сексуалността – биологичния, психичния и социалния пол в съчетание със сексуалната ориентация. В този смисъл е очевидно, че понятието пол няма как да се отъждествява само с един от аспектите (биологичния) на този комплексен феномен, а задължително включва и останалите три. В случая говорим за обективен факт, който няма как да бъде интерпретиран по различен начин в зависимост от различни идеологически, религиозни или културни пристрастия.
Процесът на половата диференциация невинаги следва ясното поляризиране между двата пола – мъжки и женски. (…) Възможно е разминаване между биологично определения при оплождането пол и чувството за полова идентичност, развиващо се още от детството и задълбочаващо се през пубертета и зрялата възраст. Това състояние се означава в Международната класификация на болестите (МКБ) като транссексуалност.
През пубертета започва формирането и на сексуалната ориентация, която също може да бъде различна от обичайната хетеросексуална.
Изтъквам тази сложност в детерминирането и изграждането на половите характеристики при човека, за да подчертая колко едностранна и неадекватна е интерпретацията на понятието „пол“ единствено в неговото биологично измерение.
Закрепването на подобно разбиране като юридическа норма има изключително неблагоприятни последици, свързани с невъзможността лицата в транссексуално състояние да променят по съдебен ред своя граждански пол (името и ЕГН в документите за самоличност). Дългогодишният ми терапевтичен опит с такива лица категорично показва, че без подобна промяна огромната част от тях перманентно преживяват тежък стрес и са сериозно затруднени при намиране на работа и контакти с институциите. Това е причина за хронични депресивни състояния, които в миналото, когато промяната на гражданския пол бе невъзможна, често водеха и до суицидни действия.
Когато разглеждаме половата идентичност като съвкупност oт биологични, психични и социално-културни характеристики, важно е да изтъкнем приоритетното значение, което има психичният пол. Медицинската практика категорично е доказала, че при разминаване между биологичния и психичния пол (транссексуалност) всякакви опити насилствено психичният пол да се адаптира към съществуващия биологичен пол са безуспешни. Обратната възможност е заложена като принцип в съвременната медицинска помощ при лица в транссексуално състояние, при които промяната на гражданския пол е първата стъпка в терапевтичната програма, която дава възможност за последваща коригираща хормонална и хирургична интервенция и радикално подобрява възможностите за социално интегриране и функциониране на тези лица.
Всякакви доводи да се откаже категоричното желание на хората в транссексуално състояние да променят гражданския си пол са в грубо нарушение на човешките им права и не отговаря на никакви социални интереси, тъй като този избор засяга единствено заинтересованите лица и техните партньори.
Идеологизирането и политизирането на темата за пола противопоставя традиционните религиозни догми на съвременните научни познания и утвърдената в съвременния свят терапевтична практика. Когато става дума за защита на човешките права и оказването на ефективна професионална помощ при лица в транссексуално състояние, принципите на хуманизма, би следвало да са с приоритет.
Проф. д-р Даниел Вълчев: Правната идентификация на лицата не е техен личен въпрос
Известно е, че към момента няма понятие или израз, които в рамките на българския език да съответстват по смисъл и обем на понятието gender („genre“).
Словосъчетанието социален пол, което понякога се употребява в аналогичен контекст, според мен е некоректно, най-вече заради заложения в него потенциал за недоразумения и скрито индоктриниране. Това словосъчетание предпоставя разбирането, че полът бива два вида (биологичен пол и социален пол), като вторият има ценностен приоритет над първия (доколкото човекът е повече социална единица, отколкото организъм) и поради това е по-важен за обществото. Оттук пък очаквано се извежда тезата, че тъкмо социалният пол е меродавен в контекста на социалните практики, в това число и за нуждите на правната идентификация на човека.
Моето мнение е, че би било добре в българския език да се утвърди езиков еквивалент на gender (genre), най-малкото за да може да се води разговор по тези теми с ясни тези и относими аргументи. Обратното означава да продължат опитите за водене на формални езикови игри с важни социални последици, както и злополучните опити за преднамерен превод на международни актове, както в случая с т.нар. Истанбулска конвенция. Според мен този езиков еквивалент не бива да съдържа думата „пол“ по изложените вече съображения и аз лично съм склонен да използвам някое от словосъчетанията социо-сексуална нагласа (ССН) или социо-сексуална роля (ССР).
Правната идентификация на субектите е претърпяла огромно развитие през последните няколко века. Това развитие е поне в две посоки – към все по-голямо навлизане на техниката и технологиите при физическото идентифициране на лицата (със следващите от това юридически проекции) и към все по-голяма свобода на отделните индивиди да определят някои от характеристиките на тази идентификация (облечена в съответни юридически процедури). Моето разбиране е, че правната идентификация на лицата (и особено на физическите лица) не е и не би следвало да бъде изцяло техен личен въпрос. Това е въпрос, който е значим за цялото общество.
Доц. д-р Светослав Димов, ръководител катедра „Генетика“ към Биологическия факултет на СУ: Причините за алтернативна полова самоидентификация не са добре изяснени
Понятието биологичен пол произлиза от начина на възпроизводство на биологичните организми, които притежават пол (някои растения, гъби и животни, включително и човек). Организмите, които се размножават по полов път, притежават пол в биологичния смисъл на думата. При половия начин на възпроизводство новият индивид може да възникне единствено в резултат на сливане на два различни типа гамети (специализирани полови клетки), които се образуват съответно от индивидите от двата алтернативни пола.
При бозайниците и човека тези два пола са женски и мъжки, като индивидите от женски пол могат да образуват само яйцеклетки (единия от двата типа гамети), а индивидите от мъжки пол могат да образуват само сперматозоиди (другия тип гамети). Оттам следва и биологичното определение на понятието „пол“, като според него полът представлява съвкупността от фенотипни признаци (външни белези, включително и анатомични особености, и физиологични особености и статус), които характеризират индивидите, произвеждащи съответния тип гамети. По отношение на физиологичните особености става дума най-вече за секрецията на хормони, от които зависят както производството на съответния тип гамети за дадения пол чрез насочване на цялото индивидуално развитие в такава посока, че да се развият съответните анатомични особености, но също така и да се произвеждат специфичните хормони за дадения пол при настъпването на полова зрялост.
Желанието за размножаване и продължаване на вида, което е основният инстинкт в цялата жива материя на Земята, при бозайниците и човека се определя именно от хормони, които, от една страна, регулират продуцирането на съответния тип гамети, но от друга – влияят върху мозъка по такъв начин, че индивидите от единия пол да изпитват сексуално желание и влечение към индивидите от противоположния пол. Последните от своя страна могат да бъдат изявени в различна степен при различните индивиди, което най-общо, но не единствено, може да бъде предизвикано от някакъв хормонален дисбаланс (променени съотношения в количествата на съответните хормони).
Причините за подобен хормонален дисбаланс, водещ до липса на сексуално влечение или алтернативна полова самоидентификация, са комплексни и не са добре изяснени от биологична гледна точка, като има и научни данни, че в някаква степен могат да бъдат и генетично детерминирани, тоест резултат от конкретния генотип (съвкупността от всички гени) на индивида.
По Конституция понятието „пол“ трябва да се разбира само в биологичния му смисъл
Понятието „пол“ по Конституция трябва да се разбира само в биологичния му смисъл, а държавата няма задължението да зачита правно самоопределяне на хората към различен от биологичния пол. Това се посочва в решение на Конституционния съд, взето с 11 гласа „за“ и едно „особено мнение”.
„Принципите и разпоредбите на действащата Конституция не позволяват да се изведе позитивно задължение на държавата да зачете правно самоопределянето на лицата към пол, различен от биологичния, тъй като това би било несъвместимо със съдържанието на конституционното понятие „пол“ като основополагащо за конституционната и законова уредба на брака и семейството“, пише в решението си съдът.
Магистратите анализират вложеното традиционно разбиране за понятието „пол“ в Конституцията – само биологичното, основаващо се на половата бинарност, семейните отношения, конституционната закрила на майчинството и българските традиционни ценности, и по-конкретно с основната религия, изповядвана от преобладаващата част от българите – източноправославното вероизповедание.
Конституционният съд приема, че при разглеждането на понятието „пол“ в контекста на историческата и духовна традиция и ценностните разбирания на българското общество законодателят е вложил в понятието, съответно и в Конституцията, разбирането единствено за биологичния смисъл, при който полът се определя от генетични фактори, наследени от родителите, и обуславя репродуктивното поведение на индивидите.
За да стигнат до решението, конституционните съдии посочват, че ако се приеме обратното, това би означавало Конституционният съд по тълкувателен път да промени съдържанието на конституционния термин „пол“, който биологически се определя към момента на зачеването, с „полова ориентация“ – понятие, което по своята същност е социално конструирано и е свързано с вътрешното усещане на човека за полова принадлежност, независимо от биологичните му белези.
Конституционните съдии обобщават, че начинът, по който държавните органи в системите на различните власти ще приложат това решение при осъществяване на функциите си, ангажира тяхната конституционна и законова компетентност, но при зачитане на даденото от КС задължително тълкуване, според което в Българската конституция (а следователно и в българското право) понятието „пол“, като обуславящо личния и семейния статус на гражданите, има само биологично съдържание.
За транссексуалните да се произнасят съдилищата
В решението на няколко пъти се цитира и произнасяне на съда за Истанбулската конвенция, както и решение на КС от 1992 г., в което е прието, че полът е признак, който не се изменя във времето.
„Дори и да се приеме, че решаването на проблема за правния статус на транссексуалните лица може да се постигне само чрез тълкуване на Конституцията (по отношение на което Съдът изразява несъгласие, мотивирано по-долу), по въпроса за значението на конституционното понятие „пол“ и възприемането му единствено в неговото биологично съдържание не е налице такава фундаментална промяна в обществените отношения, която да е основание Съдът да отстъпи от разбирането си, обективирано в Решение № 14 от 1992 г. по к.д. № 14/1992 г. и потвърдено впоследствие в Решение № 13 от 2018 г. по к.д. № 3/2018 г., според което Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид“.
Според Конституционния съд половото самоопределяне може да бъде основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми (ХХ при жените и ХУ при мъжете) лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола, следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана. Състоянието се определя като интерсексуално. Такава промяна не би била в противоречие с разбирането за „пол“, заложено в Конституцията и основаващо се на половата бинарност, обясняват съдиите.
Дали обаче действащото българско законодателство разполага с необходимата регламентация, не е в компетентността на КС, а на съдилищата в системата на съдебната власт. С други думи – те ще решават как да се произнасят по такива дела. При отсъствие на законова уредба по въпроса единствено законодателят в лицето на Народното събрание е компетентен да вземе решение дали да има такава и да заложи в нея включително критериите, въз основа на които се вписва полът на интерсексуалните лица в актовете им за раждане, посочват още съдиите.
Решението е подписано с „особено мнение” на съдия Георги Ангелов, а Филип Димитров е с различно становище по част от мотивите.
