Европа алармира: Опасността от покушения все още не е приключила
Когато самолетите се разбиха и сградите рухнаха в онази слънчева септемврийска утрин преди 25 години, вълните на ужас и скръб се разпростряха далеч отвъд центъра на Ню Йорк, селските райони на Западна Пенсилвания и покрайнините на Вашингтон.
Те проникнаха във всяко кътче на Съединените щати. В големи и малки общности и разклатиха усещането на американците за сигурност и мястото им в света. Сърца се късаха из цялата страна – не само на онези, загубили близките си, но и на непознати, които скърбяха за тях. Атентатите от 11 септември не оставиха никого безразличен, обединявайки хората в един нежелан миг на ужасяваща споделеност, пише в статия по повод годишнината от атентата Altoonamirror.com.
Последиците са все още тук
Четвърт век по-късно последиците все още са тук. Всички живеем в свят след 11 септември, белязан от строги мерки за сигурност и наблюдение. Но ето каква е истината: американците не живеят в един и същ свят. Значението, което атентатите и техните последици придобиха, не се свежда до единна гледна точка, споделяна от всички – поради хронологични, политически и лични причини.
Това е мозайка от смисъл и скръб, толкова разнообразна, колкото и самата нация, в която се случиха събитията от 11 септември.
Това е донякъде неизбежно. В крайна сметка, самият ход на времето означава, че оттогава насам са се родили десетки милиони млади американци. За тях събитията от 11 септември са нещо, за което научават в часовете по история.
Възгледите на хората за 11 септември и последиците от него обаче са оформени и от човешки фактори, като например политиките и действията на управляващите. А нападнатата Америка вече е била нация със собствена история и вътрешни напрежения – със спорни въпроси и разногласия, които са били подложени на допълнително изпитание от това катастрофално събитие.
„Едно и също събитие – било то бедствие, шок или дори процесът на възстановяване – се възприема по коренно различен начин в зависимост от вашата социална мрежа“, казва Даниел Олдрич, професор в Североизточния университет (Northeastern University), който изследва общностите и тяхната устойчивост.
Тези мрежи могат да съществуват под различни форми и на различни нива. Сред тях са: хората, загубили близки; онези, които с месеци са разчиствали отломките на „Кота нула“; хората, мотивирани да постъпят в армията; онези, загубили работата си в тежко засегнати сектори като туризма и въздушния транспорт; както и хората от определени държави и общности, към които след атентатите се е гледало с повишено подозрение, пише dnes.bg.
Мащаб на последиците
Роля за въздействието и дори за скръбта, породена от събитията на 11 септември – изиграват и решенията, взети от правителството на САЩ след атаките, като например преструктурирането на държавни ведомства и създаването на Министерството на вътрешната сигурност, както и решенията в сферата на външната политика, като нахлуването в Афганистан.
Въпросът за имиграцията е бил спорен още преди нападението: кой да бъде допускан в страната? Кой да може да остане? Какво означава да си американец и кой може да претендира за това определение? След 11 септември темата придобива ново измерение, белязано от засилен страх и подозрителност. Това засяга най-вече хората, изповядващи исляма, или онези, идващи от региони с преобладаващо мюсюлманско население.
Така например през 2002 г. федералното правителство въвежда Националната система за регистрация при влизане и излизане от съображения за сигурност (NSEERS). Тя задължава мъжете над 16-годишна възраст, които не са граждани на САЩ и идват от 25 държави (почти всички с преобладаващо мюсюлманско население), да се регистрират на определени гранични пунктове или в имиграционни служби, ако вече се намират в страната. Критиците определят мярката като форма на расово и религиозно профилиране, а впоследствие, през следващото десетилетие, тя е премахната.
„Представата за съществуването на външна заплаха, олицетворявана от хора с определен външен вид или произхождащи от конкретни държави, изигра ключова роля при реорганизацията на Министерството на вътрешната сигурност. Тя продължава да влияе и върху начина, по който се отпускат средства и се насърчава превръщането на имиграционната ни система – а и на обществото като цяло – в обект на засилени мерки за сигурност“, отбелязва Джейеш Ратод, професор в Юридическия факултет на Джорджтаунския университет.
Това наследство е видимо в съществуването на Администрацията за транспортна сигурност (TSA), както и в цялостното затягане на мерките за сигурност в обществото.
„Идеята, че трябва да направим всичко възможно, за да се защитим от тази заплаха – каквато и да е тя, макар и неопределена по своята същност – се превърна в напълно нормализирано явление“, казва Ратод.
Периодът след атентатите от 11 септември доведе и до създаването на Службата за имиграционен и митнически контрол (ICE) – агенция, която днес е известна на обществеността най-вече с провеждането на агресивни и силно спорни акции срещу имигрантите по време на управлението на Доналд Тръмп.
Европа: Джихадистките групировки са сериозна заплаха
В навечерието на годишнината от атентата на „Ал Кайда“ срещу Съединените щати, Европа е на мнение, че джихадистките групировки все още представляват сериозна заплаха за сигурността, но се появи и нова опасност, движена предимно от млади хора в интернет, което буди безпокойство у властите.
Точният мащаб на мрежата, стояща зад явлението, наричано „нихилистичен насилствен екстремизъм“, остава неясен. По време на операция за пресичане на дейността ѝ през юни и юли обаче полицейски разследващи от девет европейски държави откриха около 4340 уеб адреса, свързани с „The COM“ – името, с което е известна въпросната онлайн общност.
„Това е насилие заради самото насилие“, заяви в интервю за Асошиейтед Прес Бартян Вегтер, координаторът на Европейския съюз по въпросите на борбата с тероризма, в навечерието на 25-ата годишнина от атентатите на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон.
Като цяло през миналата година бяха регистрирани 45 терористични нападения в 10 от 27-те държави – членки на ЕС, въпреки че никое от тях не беше мащабно събитие с голям брой жертви.
Около половината от атаките бяха предотвратени или неуспешни, но въпреки това загинаха шестима души. Общо 486 души, заподозрени във връзки с тероризъм, бяха арестувани в 21 държави членки, сочат данните на полицейската агенция на ЕС“ Европол“.
Джихадистки групировки, често ръководени или вдъхновявани от мрежи извън Европа, стоят зад 24 от нападенията и са свързани с повече от 70% от арестите.
Сред задържаните около една трета са били на възраст под 18 години, предимно момчета.
„Европол“ не води статистика за нихилистичния насилствен екстремизъм, тъй като определенията за него варират, а извършените деяния могат да попаднат както в категорията на обикновената престъпност, така и в тази на тероризма.
От „Европол“ заявиха, че престъпници използват изображения и аудиозаписи за създаване и редактиране на пропаганда, включително чрез „дийпфейк“ (deepfake) технологии, мемета и GIF-ове. Ботове, базирани на изкуствен интелект, се използват за привличане на нови членове и разпространение на терористични идеологии, докато приложения с изкуствен интелект служат за проучване и подготовка на нападения.
