Двата нови документални сборника на Комисията по досиетата: „ДС и анархистите“ и „ДС и земеделците“, бяха представени вчера в зала 313 на Правно-историческия факултет на ЮЗУ – Благоевград, който заедно с департамент „История и цивилизация“ на АУБ бяха организатори на събитието. На събитието присъстваха председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, както и нейни членове, ректорът на ЮЗУ проф. Борислав Юруков, деканът на ПИФ доц. Николай Марин и зам. деканът доц. Валентин Китанов, Маркус Вийн – ръководител на департамента „История и цивилизация” в АУБ, които отправиха приветствия към участниците.
Модератор беше ексвътрешният министър проф. Веселин Вучков, преподавател по наказателен процес, като дискусията се предаваше онлайн през YouTube канала на ЮЗУ.
„В сборниците са описани организираните репресии от Държавна сигурност спрямо съпротивителните движения срещу настъпващия комунизъм след 9 септември 1944 г., като техни центрове е имало и в Югозападна България. Най-яркият пример за анархист е Георги Константинов от Благоевград, който на 3 март 1957 г. прави опит да взриви паметника на Сталин в столицата, но от сигурна смърт го спасява само това, че след няколко дни умира Сталин. Последователи на анархистите има в Петрич, Сандански, Гоце Делчев, които системно са преследвани, следени, арестувани и хвърляни в затворите. ДС дори създава тайна анархистка организация в Сандански – БАТО, с 10 членове, младежи на 15-16 г., чийто задача била да следят и вербуват хора.
Има 21 документа в сборника за последователи на анархистите в Пиринския край. 4 села от Санданския район са събирали пари за родители на деца, които са били въдворени в трудовите лагери, каквито е имало над 80 в страната“, разказа Екатерина Бончева от Комисията по досиетата.
„В Горноджумайска околия е имало много силна опозиция – земеделци, легионери, иванмихайловисти, горяни, които са се съпротивлявали срещу новата комунистическа власт. Много от тях са били хвърляни в затворите и трудовите лагери заради това, че са искали да си запазят земята, заради опити за бягство през граница в Турция и Югославия. Братята Крум и Иван Неврокопски от Горна Джумая са били пребивани в концлагера в Белене като последователи на Никола Петков”, посочи Иванка Жекова от Комисията по досиетата.
„Миналото трябва да се преосмисля, за да не се повтаря. Най-малкото да се повишава гражданското съзнание на най-младите, което е неотстъпна последователна политика в целия демократичен свят, особено на тези държави, които са преминали през тоталитарен период. В момента темата почти отсъства от предизборния дебат в цялата предизборна година и едва намира мънички акценти в предизборните програми. Непрочитането на този период от миналото ни има непоправими последици до ден-днешен. За съжаление след кончината на най-големите радетели на тази идея – демократи, земеделци, които бяха по затворите и доживяха промените, темата започна да позаглъхва. С някои от тях се запознах още като студент – Ценко Барев, Милан Дренчев, Тодор Кавалджиев – те бяха пример за хора, които не искаха мъст, а истината да излезе наяве.
В сборника можем да открием много човешки съдби. Интересно име е Светла Даскалова, която в периода, в който е част от групата на БЗНС „Никола Петков“, има изключително патетични и въздействащи речи от парламентарната трибуна. Тя е една от първите, изведени с Никола Петков от залата, който след няколко месеца е обесен. Самата тя лежи по арестите и изведнъж следва едно превъплъщение и Светла Даскалова отива в казионния БЗНС, дълго време е депутат от нашия район и над 20 г. министър на правосъдието“, заяви за „Струма“ проф. Веселин Вучков.
Той изрази загриженост към съдбата на Комисията по досиетата, която през 16-годишния си период на съществуване по силата на закона, приет с консенсус от политиците, е събрала огромен архив с документи на бившите комунистически служби. За времето, когато той беше зам. министър на вътрешните работи в периода от 2009 г. до 2013 г., под негово ръководство МВР организира предаването на над 1 милион архивни единици по линия на Държавна сигурност към новото архивохранилище на Комисията по досиетата в гр. Банкя. Оттогава се въвежда и проверка за принадлежност към ДС на кандидатите за работа в МВР.
„20 000 са установените лица с принадлежност към ДС, от които 17 000 са обявени. 500 000 са извършените проверки на лица, заемащи публични длъжности. 55 са издадените документални сборници. И всичко това е направено от служителите на Комисията по досиетата”, отбеляза нейният председател Евтим Костадинов.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
Представянето на двата сборника на Комисията по досиетата се състоя в ПИФ на ЮЗУ
Модераторът на събитието проф. Веселин Вучков с председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов и зам. декана на ПИФ доц. Валентин Китанов
