В продължение на над 30 години Румяна Янева работи в УБО-НСО и отговаря за изхранването на първите мъже на държавата – Тодор Живков, Жельо Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, както и на целия висш ешелон на ЦК на БКП. Инженер-технолог, със специалност “Химия и технология на храната”. За цялата си кариера не е допуснала нито един височайши стомах да пострада. Омъжена е, има внуци. След като се пенсионира, напуска София и живее в Бургас. В интервю пред nabore.bg тя за първи път разкрива сензационни факти за начина на хранене на първите мъже в държавата от соца до края на 90-те години на миналия век.
– Г-жо Янева, защо надебеляват българските политици броени месеци, след като дойдат на власт? Премиерът Борисов определено напълня, финансовият министър Владимир Горанов направи бузи, да не говорим за главния прокурор Сотир Цацаров?
– Това категорично не е вина на моите колежки, които ограмотих и оставих, след като се пенсионирах. Службата по безопасност няма вина. Най-големи проблеми имах по времето на социализма. Кой къде какво е ял се знае във всички разузнавания, но ако нещо се случи в кенефа – извинявайте за израза, нарича се посиране и това не е вулгаризъм, а защитна реакция на организма при дискомфорт – аз отивам на военен съд, защото аз съм се подписала. Милко Балев закусваше в руския клуб, обядваше във френския и вечеряше в Бояна – кажете ми от какво ще се продриска? Чисто професионален въпрос. Сега отговарям на въпроса ви, защо като се изкачат във властта, стават като лоени топки? Първо, защото стресът е част от пейзажа. Но е трябвало да знаят, че ще има стрес. Повече от очевадно е, че те отиват там неподготвени за държавници. Стресът увеличава многократно усещането за глад. Има един лаф – масови мероприятия са тези, при които жизненоважни проблеми се решават на маса. Това означава, че тях непрекъснато някой някъде ги кани. В такива покани има такива трапези на аванта, че нямаш възможност да избереш това, което ти е полезно, защото мисълта ти е някъде другаде. Тези хора очевадно показаха потресаваща неграмотност в храненето. И ако някой подценява храненето като битовизъм, значи той още не е еволюирал за 22-ри век.
В продължение на 30 години аз не знаех нищо нито за здравния картон на Живков, нито за останалата сволач, която вървеше след него. Можете ли да си представите как потъвах от срам пред чуждестранните гости на българския държавник, когато видят, че той не умее да си служи с прибори, което се учи в техните държави през първите седем години!
– Бихте ли дали конкретен пример за наш държавник, който не се е хранил правилно?
– Другарят Жан Виденов си оставяше най-редовно лъжицата в супата. Някои негови министри се опитваха да му помогнат, казвайки: „Бихте ли отсервирали супата на премиера?”. Само че той не е дал знак, че е приключил с нея. За всеки коктейл ни набиваха канчетата, че преди това трябва да се изядат две препечени филийки черен хляб, овкусени със зехтин и сол. Което значи да се сложи една преграда на база биохимия в стомаха, защото от вратата се почва с наздравици, за да се намали влиянието на алкохола с цел да не си тръгнат на четири крака, излагайки себе си и държавата, която представляват.
– Има ли връзка между начина на хранене и начина на мислене и поведение на нашите политици?
– Има една мисъл – ние сме това, което ядем. Нашата българска кухня има толкова древни традиции. Според Петър Дънов и Ванга богомилите са пратени тук, за да докажат на хора с по-близко до тяхното космическо ниво на интелект как да се хранят, как да се къпят, как да ползват слънчевите лъчи за лечение. Защо държавниците ни изглеждаха по-левенти, преди да нахлуят във властта? Правителствена болница днес има много повече ангажименти, отколкото имаме с изхранването на въпросните господа. Такъв човек е подвижна болница.
– Как различавате чревоугодниците от гастрономите във властта?
– Човек обича себе си и си угажда. А тези хора дори не могат да бъдат наречени чревоугодници. Прощавайте, но най-точната диагноза е “кофа за боклук”. Първо, ядат безразборно, защото друг плаща. Второ, никога нямат време – това е биохимически, космически процес – да оставят организма си да смели поетото, да отдели отработеното, шлаката и да остане само това, което е за развитие и доизграждане на организма. Дънов казва: В нашия организъм е закодирано самолечение, просто ние не му даваме възможност да се прояви, като го ангажираме само с храносмилане. Трябва само да ги видите на живо или в кадър, за да разчетете кой кога какво е ял, но не като меню, а като стомашно натрупване. Един руски диетолог казва: Ако кожата ни прозираше, около стомаха ни щеше да се види един Чернобил. Ако изяденото е много и недобре сдъвкано, то не се усвоява, а гние. Вече можем да говорим за диагностика: политик значи дебел. По същия начин сканирам и Ангела Меркел. Видях някъде нейна снимка на нуди плаж – коремът й започва от сливиците. Тя не прави нищо поне малко да заличи този дискомфорт във фигурата. В същото време не всеки слаб човек е аскет, по бургаското Черноморие дефилират повече бременни мъже от бременни жени. Защо аз трябва да нося отговорност за някой, който не обича себе си!
Най-послушният ми клиент беше Тодор Живков. На всичко отгоре беше гнуслив, след оная целувка с Брежнев три пъти си плакна устата с калиев перманганат. Не че ми вярваше. Всеки ден моите схеми се проверяваха в Правителствена болница. И когато аз се подпиша, специален екип, който отговаряше за неговото хранене, проверяваше правилността на моите схеми за блюдата му, после идваше Данчо Стоичков да ги наготви.
Посредствеността за три секунди щеше да унищожи цялата служба: един гаф да стане някъде по веригата – и няма Данчо Стоичков, няма Румен Ралчев, няма охрана – всички бяхме аут. Всяко стомашно разстройство на един държавник е международен тероризъм, тъй като поражда дискомфорт в неговото мислене. Кажи ми с какво се храниш, за да ти кажа какъв си – това е такава космическа истина, че аз не знам как великият вожд на българския народ в момента не е стигнал до нея. За водите на Путин отговаряли пет души – за бръснене, пиене, къпане, хранене и т.н. За да бъде отровен един човек, е нужно само отровата да е водоразтворима. Аз сама отговарях за всички видове водни контакти на всички президенти. Навремето мой колега от обкръжението на Фидел Кастро ми каза: До момента имаме 136 опита за отравянето му с вода.
– Е, да се надяваме, че държавните ни мъже не страдат от параноя.
– Външният им вид говори, че те са неспасяеми. Когато стана аварията в Чернобил, бях подложена на терор от съпругите на партизанския отряд – защо не внасяме храни отвън за нуждите на УБО и НСО. Обвиниха ме, че не защитавам здравето им. Лабораторията на БАН доказа, че ветровете на Балканския полуостров духат от запад на изток и следователно радиоакттивният облак е бил отнесен към Румъния и Молдова, т.е. облагодетелствани сме от местонахождението си. Непрекъснато носеха в лабораторията, която аз контролирах, някакви вносни храни, та да хапне фамилията на аванта. Такива случаи ме потискаха повече от всичко друго.
– Някъде споменавате, че за Вас кошмарна дата е била 7 септември, рождения ден на Тодор Живков.
– България почти не знаеше за този ден. На 6 срещу 7 септември аз почти не можех да спя от притеснение. Толкова ли нямаше средно интелигентни правчани, които да се обадят, ако не на мен, на генерал Кашев, и да кажат: за рождения ден на нашия земляк искаме да има това и това. А те си идваха с манджите. И точно по време на Чернобилския период, тъкмо вече бяхме научили, че е имало такава авария, на 7-ми септември пристигнаха поредните земляци. В рамките на БАН вече беше издадена заповед във вид на нормативен документ: до повторно определяне на краен срок се замразява консумацията на няколко продукта, сред които мляко и млечни продукти. Причината е, че в стомаха на кравите заедно с тревата попадат и прахови частици, замърсени с радиоактивни вещества, които са водонеразтворими и се натрупват, после попадат в млякото и месото. Другарките и другарите от Правец обаче носеха и мляко. Аз изчетох заповедта и направо се гипсирах. Имаше някакъв отговорник, който следеше моите сервитьорки, да не би да изядат нещо. Той видя, че млякото го няма, и се развика, но момичетата му казаха: Нашият токсиколог го спря. Не дойде да ме попита, а отиде при секретарката на Живков, небезизвестната Ангелина. Тя веднага ме наклепа на Кашев и след малко той хукна към бюфета, където изобщо не му беше мястото, и каза зад гърба ми – „Тука някакво мляко търсят, къде е?”. Ето го – отвърнах. А защо не е на масата? – попита Кашев. Защото има наредба за забрана – обясних аз. Аааа, така ли? – каза Кашев и толкова. Искам обаче да добавя нещо. Имаше тайна вечеря на високо равнище с шефа на “Мерцедес”. Ние всички бяхме с ниви”, лади, волги, евентуално със ЗИЛ, ако сме на държавна работа. Казаха ми: спешно трябва да се изготви меню, оправяй се и се изнасяме, защото срещата е икономически важна и строго секретна, човекът не може да дойде в България, защото сме соцлагер. Ето менюто: бяла ракия евксиноградска, бяло вино евксиноградско, червено вино евксиноградско и коняк – евксиноградски, за да бъде по протокол всичко фирмено. Човекът е милиардер. Но човекът е възрастен, над 75 години, със стомашни проблеми, не яде, не пие, нищо не прави. Много капризен. Сервираха фасул на плакия, което значи почти на каша, пълнен с червени сушени чушки, леко запечени на фурна, с греяна ракия. Човекът забрави, че не пие, забрави, че не яде, зачерви бузите и обзаведе гаража с мерцедеси. Това беше индивидуалният подход на Живков към хората, които трябват.
– След толкова години ежедневен стрес как успяхте да запазите здравето си, как поддържате добрата си форма – с две думи, как оцеляхте?
– Знаете ли какво значи дегустация? Аз всеки ден дегустирах три-четири вида хляб, за да могат да закусят другарите, след това три-четири вида прясно краве, овче и козе мляко. Козето е най-близо до човешкото мляко и го ядяха само отговорни другари. Следобед пристигаха седем-осем вида колбаси, имаше специална колбасарска работилница във Врана – супер технологична, екологична и пр. Всичките ги дегустирах. Имаше моменти, когато се чувствах като кофа за боклук.
– А как се храните днес?
– Сега се храня както аз искам, защото успях да запазя себе си, доколкото позволяваше истеричната обстановка. Но пък се обзаведох с колит, понеже през цялото работно време дегустирах, както и с фарингит, защото като виждах Митка Гръбчева и Вълка Горанова, и гласът ми падаше от притеснение. Те имаха толкова негативно излъчване и толкова капризи, нищо не работеха и получаваха всичко на аванта. За хранене въобще да не говорим – нищо не разбираха, а викаха защо съм ги ощетявала. Аз се подписвах навсякъде, поне да се подписваха и те. Веднъж ме свалиха от самолета – тъкмо заминавах с децата за Варна, защото Милко Балев не харесал някаквъв вид боза. Аз оцелях с пот, но прекалено много хора искаха да не оцелея. После никой не искаше да дойде на моето място. Трябваше да отговарям за тяхната храна и да се подписвам за това, но в повечето случаи не контролирах нещата. Но имах жесток респект сред моите подчинени готвачи и сервитьори.
– Не Ви ли прави впечатление колко много сравнително млади хора имат шкембета, гуши и бузи? Как мислите, тези хора правят ли секс?
– Веднага ви отговарям в стил “социализъм”. Не можех да понасям като дата 7 септември. Същото се отнасяше и за 8 март. Задължително го празнувахме с административните началници, които в повечето случаи бяха деца на активни борци, с по три шкембета. На едно тържество ме покани един такъв шкембелия и в жежката му прегръдка аз бях на половин метър от физиономията му, защото нямаше как да преодолее натрупването на тлъстини, нито пък аз исках това. В един момент, за да не почне да дрънка глупости, му казах: Другарю еди кой си, аз мога да помогна като диетолог за вашето здраве, дайте да направим нещо, и т.н. А той отвърна, цитирам дословно: Румяна, под голям камик голяма риба се крие. И аз, понеже съм много тактична, му рекох: Не ви ли се струва, че камъкът е утрепал рибата? Мисля, че отговорих на въпроса ви. Сексът е преди всичко биохимия, психика и химия и не става по поръчка на партия, правителство и държавна власт. Сексуалният потенциал е заложен във всеки човек от самото му раждане. И когато натрупаш нещо, което биохимически променя организма ти, то се отразява най-вече там. Особено при мъжете тази сфера е много по-чувствителна, защото биохимично при тях сексът зависи от мисленето. Ако те нямат мислене, тогава за какво говорим!
– Означава ли това, че не бива да очакваме от политиците подвизи в тази област?
– Не сме ги сложили там с тази цел. Извинявайте, но като видя Тръмп, и губя всякакво желание. Сексът, макар че беше мръсна дума при социализма, беше свързан с оцеляването. Сексът е залог за щастие, казва Петър Дънов. И не го казва като политическа агитация, а като обяснение, че трябва да имаш сексуална активност в здравословния смисъл, за да носи щастие и на теб, и на срещустоящия. В същото време защо трябва ние да плащаме в пряк и в преносен смисъл за сексуалните комплекси на определен брой хора? В рамките на еволюцията от появата на човека насам ние като че ли прогресивно деградираме. Извинявайте, но по улиците дефилират такива дебели момченца, че не искам да ги виждам даже по шорти.
– Човешкият пейзаж у нас видимо се промени през последните 25 години, казва писателят Владимир Зарев. Не забелязвате ли някаква деградация във физиономиите на доста българи?
– Тя идва отвътре. Какво значи деградация? В Япония средната продължителност на живота е 83 години. Но там храненето означава култ към собствената личност. А ние тук – щом някой плаща, давай да ядем! Ние сами си сговнихме пейзажа – епитетът ми е хранителен. Кога в българската кухня е имало бургери, хамбургери, сандвичи с по три тона хляб? При това са смесени зеленчуци, сирене, колбаси! Ако българите бяха грамотни, бизнеси като “Макдоналдс” и сие щяха да фалират. Впрочем знаете ли коя е най-скъпата манджа в българската кухня? Стар фасул постна яхния, а не чер хайвер и агнешко печено. Защото сума време се кисне, вари и изхвърля водата, за да се махнат нещата в люспите, които предизвикват онези усещания в стомаха и червата.
– Малцина са хората като Вас, които знаят за какво става дума. А как успяхте да съхраните нервната си система?
– В началото ми беше много трудно да свикна с мисълта, че съм различна. Партията не прощаваше на различните. Това е стара болшевишка максима. Само Кашев, царство му небесно, и починалият миналата година шеф на протокола на Живков д-р Борис Джибров ме спасяваха от всякакви закани и заплахи. Имаше един момент, в който си изградих като кредо или като максима следното: ох, днес е понеделник, ако не ме уволнят два-три пъти, значи съм сбъркала нещо. Уволняват ли ме, значи го правя професионално, каквото и да е то. И забележете – вечно ме заплашваха партизански дъщери, синове, зетьове… Кой е Янчо Таков? Никой като професионал. Кой е Кеворк? Гений, също като професионал. Иван Славков трябваше да назначи в телевизията Янчо Таков под натиска на майка му. Тогава беше апогеят на “Всяка неделя”, Кеворк беше недолюбван… Знаете ли, написах едно ръководство със заглавие “Диетата – стил на живот”. Накрая завършвам със следното изречение: Ако всеки инвестира в себе си и в най-близките си, светът ще стане още по-прекрасен.
– И накрая, как успяхте да не допуснете нито един гаф с храната през всичките тези години?
– Допусна го с лакомията си тогавашният лидер на БЗНС Петър Танчев. Това се случи по времето на един конгресен земеделски форум, за коктейла на който Петър Танчев беше поканил 4000 души. И сам определи менюто, в което имаше шест вида кремове, приготвени на яйчена и млечна основа. Опитах се да изтегля тези кремове от менюто, но Танчев се наложи. Опитах се да го убедя поне яйцата да вземем от стопанството във Врана, но в крайна сметка яйцата бяха внесени от “Яйцекооп”, снесени 30 дни преди чернобилската авария, които, оказа се, не бяха чисти. В крайна сметка няколко души получиха разстройство след коктейла. Разбира се, не Чернобил беше виновен, а кухнята на хотел “Родина”, където беше коктейлът. Там имало от няколко дни салмонелоза, но не казали, за да не се лишат от височайшите гости. Беше ми забранено на мен и на колежката, отговаряща за бюфетите в НДК, където бяха деловите заседания, да напускаме гарнизона. Тоест за известно време бяхме поставени под арест. Спаси ни Чудомир Александров, който успя да убеди началника на УБО генерал Илия Кашев, че вината не е наша. Когато започнаха да проверяват кои точно са пострадали, стана ясен източникът на заразата.
Ванга предупреди Людмила да не търси гроба на богинята Бастет
– Г-жо Янева, познавахте ли Людмила Живкова?
– Не бях допускана до Людмила. Може би това беше една от формите да ме изолират от властимащите, за да не мога да ги ползвам по предназначение. Защото всички сервитьори, готвачи, кой ли не имаха вили, коли, апартаменти, да, съветски, но ги получаваха, без да чакат. Забраните важаха за мен. Мила, както наричаха Людмила, съм я гледала крадешком при мероприятията й, нямах куража да се запозная с нея. Тя за мен беше изключително различно момиче, много правилно, но не по съветски образец възпитано, за което свалям шапка на майка й – Мара Малеева. Виж, с Владко Живков доста се изложиха с възпитанието му. Не семейството, хората около него. Но той беше друг характер и там трябваха други подходи, а не макаренковски. Помня, когато бях на Владко Живков пионерски ръководител. И веднъж в класната стая той се качва по чиновете, а аз казвам: „Слез от там, защото ще ида утре при директора с баща ти“. А едно друго хлапе каза: „Вие знаете ли кой е татко му – Тодор Живков“. И тогава в първи клас беше Владко. Хората около него вече печелеха от това, че той е дете на Живков. Другите го провалиха детето. Резултатът от подобно отглеждане можете да го намерите и в други лица – Янчо Таков например е по същия начин възпитаван. Но Тодор Славков – на Людмила сина, не е. Той е друго поколение и не е отгледан от Политбюро. Него го гледаха като майка му. Обожавах телевизията по времето на Иван Славков. Голям човек беше той!
– А Людмила?
– Тя беше толкова вярваща във Ванга, че ходеше там като у дома си. Нейният охранител е споделял това. Всички обаче се страхуваха пророчицата да не й каже нещо и да я срине духом, както и физически. Людмила се срещаше със семейство Рьорих. Те бяха нестандартно мислещи хора, които пропагандират здравословното хранене и мислене. Не за друго, партийните забрани си бяха инквизиция, а не идеология, само матрица за ограничаване на индивидуализма. Аз винаги съм се съпротивлявала на това. В същото време Рьорих и съпругата му са доказани космически контактуващи умове и имаха директна връзка с Тибет, където се твърди, че е запазена информация за по-еволюирали индивиди, за шестата раса. Но това нещо са изпуснати реплики, които знам. Чувала съм, че Людмила стигала до второ и трето енергийно ниво на получаване на информация от други светове. Тогава тя получила правото да има духовен гуру – тибетски монах. Рьорих й дават такъв – в Лондон, той живее в цивилизования свят. Самата Людмила вече става заплаха с това, че има много информация. В същото време тя изважда много факти от санктпетербургската библиотека за това, че България има 8000-на история, а не 1300. Това се оказва информация от древен архив, който е изчезнал по време на турското робство и се оказва откраднат от руснаци.
– Ванга приятелка ли е била с Людмила?
– Да. Тя за всеки проблем се съветваше с Ванга. Людмила праща въпроса и охраната се връща с отговора от пророчицата. Друга известна дама с космическо мислене беше Нешка Робева. Тя бе другият човек, който Живков смяташе, че никога няма да го продаде за жълти стотинки. От мой колега знам и друга любопитна история. Веднъж пред Министерство на културата един беден селянин искал среща с Людмила. И хората й му казват: „Не може така, трябва да си запишете час“. Той обаче три дни виси там в най-големия пек. Накрая охраната й казва, а тя: „Бива ли така, веднага да влезе човекът“. И охранителят, който пише по-късно за това, той живееше в Бургас, останал вътре в стаята, за да не се страхува Людмила. Та именно тогава човекът извадил карта върху животинска кожа на местността, в която била погребана богинята Бастет. Той твърдял, че картата посочвала място в Странджа, на което се намира гробницата на тази египетска богиня с глава на котка. Човекът дори посочил точното място, на което е погребана богинята в саркофаг – скала в местността Седлото между върховете Голямо и Малко Градище, почти на самата граница с Турция.
– Какво стана после?
– Людмила Живкова, известна със своя интерес към всичко тайнствено и окултно, била заинтригувана и веднага показала картата на Ванга. И получила в отговор удивителен разказ. Пророчицата разказала, че това е хилядолетно послание към хората с безценна стойност и главната му ценност не е саркофагът и това, което е написано на него. Там е представена историята на света, обхващаща две хиляди години до наши дни и 2000 години от бъдещето, казала Ванга. Пророчицата казала още, че погребаната богиня държи в скръстените си на гърдите длани жезъл от извънземен материал, който излъчва в Космоса невидим енергиен лъч. А около богинята са подредени несметни богатства – изделия от злато, скъпоценни камъни и оръжие. Но Ванга предупредила Живкова, че не бива в никакъв случай да се нарушава покоят на богинята. И че всяка година в нощта на 5 май, когато на Земята пада първият лъч на слънцето, а после и първият лъч на Луната, на мястото на погребението стават чудновати явления. Думите на Ванга обаче само разпалили любопитството на Живкова и тя поръчала на един от най-доверените си лица – Кръстю Мутафчиев, тогава шеф на отдела за културно наследство, да се заеме с изследването. Организирана била експедиция от петима души: самият Мутафчиев, племенницата на Ванга – Красимира Стоянова, археолог по образование, още един археолог – Иля Прокопов, журналистът изследовател Цеко Етрополски и водачът на експедицията Иван Николов. Експедицията се подготвяла в условията на строга секретност, за което допринасял и фактът, че търсеният район се намирал в погранична зона с охрана и ограничен достъп на населението до нея. Независимо от предупреждението на Ванга групата решила да направи разкопки в подножието на тайнствените скали. Открити били много неща, но аз лично не знам какви. Скоро след това обаче, през юли, неочаквано умира Людмила Живкова. Голяма част от хората смятат, че всъщност кончината й е причинена от този акт на археолозите. Кой знае…
– Кои бяха предателите на Людмила от обкръжението й?
– Един от най-продажните в нейното обкръжение бе секссимволът на всички бабиери от БКП Александър Лилов. Докато беше жив, толкова искаше да я има Людмила под ръка, и дори създаде илюзия, че й е любовник. А той изобщо не можеше да се сравнява с Иван Славков. Батето казваше: „Людмила се ожени за мен, защото е от Правец, заради софийското жителство“, голямо чувство за хумор имаше.
– Вашите срещи с Живков какви бяха?
– Докато работех в УБО, човекът изобщо не ме познаваше. Запознахме се, когато той падна от власт и беше под домашен арест в дома на Жени Живкова. Първата среща стана по моя инициатива. Той приемаше между 11 и 13 ч. всички, които искат да му отидат на свиждане. Бях предупредена, че всичко се записва на касети. След първата ни среща му гостувах още 5-6 пъти и все си приказвахме около час. Аз елегантно хулиганствам – той задава въпроси, аз отговарям в мой стил. Не се държеше надменно и чрез моите отговори се ориентираше за настроенията на улицата.
– За друга високопоставена личност – Брежнев, как го посрещахте?
– Той умираше за ловни трофеи, които да си кичи по стените. Пристига веднъж на лов в Кричим. И там кротко го чака един вързан елен, който Леонид Илич трябваше да улучи случайно. Но той не трябваше да разбере, че е вързан, а да има усещането, че го е отстрелял. А еленът – с уникални трофейни рога. И тогава се разиграва много забавен сатиричен театър. Брежнев „убива“ елена и отива да се хвали на Живков. А Живков тъжен. Леонид Илич го пита: „Тодоре, какво става?“, а Живков отговаря: „Ами нямаме нефт, нямаме газ, трудно ни е“. „Това ли било, нямаш проблеми – получаваш 15 000 тона нефт“. Звучи като приказка, но е самата истина.
