Във връзка с публикувана статия, съдържаща мнение на читател на ежедневника, изпълнена с недоказани обиди и клевети, уронваща престижа и доброто име както на ИМ – Петрич като институция, така и на мен като директор, считам, че следва да бъде дадено обективно и реално обяснение за изложените факти и обстоятелства. Авторката на въпросната статия – госпожа Петрана Попкочева, служителка в ИМ – Петрич, претендираща, че е компетентна като такава, очевидно не е наясно със заеманата длъжност от прекия й началник. Поради тази причина първоначално следва да бъде пояснено, че аз не е временно назначен на длъжност директор. В резултат на проведен конкурс по реда на Закона за културното наследство съм назначен на длъжността директор, като следва да се има предвид, че двете понятия са с различно значение.
Изложеното в началото на визираната статия от госпожа Попкочева, че от постъпването си на работа през 2017 година е била под постоянно напрежение, както и разсъжденията й какво вероятно си е мислел директорът на ИМ – Петрич, е доста несериозно и обидно. С подобна насоченост са посоченото осъвместяване на няколко длъжности, за които е взимала една заплата. Богатото въображение и конфликтният характер на госпожа Попкочева очевидно взема превес над реалността, работната обстановка и отношенията на служителката както с колеги, така и с по-висшестоящи от нея в служебната йерархия, какъвто е директорът на музея. От досегашната работа на г-жа Попкочева в институцията се установи, че трудно работи в екип и същата многократно се е конфронтирала, освен с прекия си началник, така и с колегите си. Не става ясно какво общо има цитираното в статията „висше образование, със стаж като учител и асистент в университет“ на г-жа Попкочева, с изложеното от нея.
Неоснователни и неподкрепени с никакви доказателствени средства са и абсурдните твърдения на служителката за арогантно поведение спрямо нея, забрани за хранене и др., с които оправдава липсата си на мотивация и желание за работа. Поради тази причина съответно е безсмислено и коментирането им. Всеки служител в музея при постъпването си подписва и длъжностна характеристика, в която са определени задълженията му. Дейността в музея е регламентирана с Правилника за вътрешния трудов ред, а работното време и почивките на служителите са регламентирана със заповед на директора на ИМ – Петрич. Освен това, както пише и самата служителка, същата многократно депозира жалби и докладни до община Петрич както срещу прекия си началник – директора на ИМ – Петрич, така и срещу колеги, с които работи, с което уронва престижа и доброто име както на институцията, така и на директора и служителите в нея.
Във въпросната статия служителката заявява, че информирала Инспекцията по труда, като нямало никакви резултати. Това частично излагане на информация не кореспондира по никакъв начин с реалността. В резултат на подадените сигнали от страна на г-жа Попкочева са извършвани проверки от страна на Инспекцията по труда, във връзка с които има и решение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Съгласно изложеното в решението на Главна инспекция по труда, всички сигнали от служителката за нарушаване на трудовите й права са неоснователни и недоказани, и съответно отхвърлени като такива.
Изложеното в статията, че в някакъв момент г-жа Попкочева е „съобщила“, че се специализира и впоследствие й е „забранено“ да учи, е несериозно и противоречи на правните разпоредби, определящи реда, по който следва да стане това. Съгласно разпоредбата на чл. 169 от Кодекса на труда (КТ), работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството, със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер на 25 работни дни за всяка учебна година. Съобразно алинея 3 на визираната норма, служителите, които отговарят на посочените условия, имат право и на платен годишен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, проект или дисертация. Допълнително работниците или служителите имат право на неплатен отпуск в хипотезите на т. 1-4 по чл. 171, ал. 1 от КТ. Алинея 2 на чл. 171 от КТ въвежда правото на работника или служителя, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството, когато съгласие на работодателя не е дадено, на неплатен отпуск в размерите по ал. 1, намалени наполовина. В тази връзка, за да се ползва платен или неплатен отпуск в посочените хипотези, следва да са налице следните условия:
- Работникът или служителят да учи в средно или висше училище.
- Без откъсване от производството, тоест законодателят е изключил редовната форма на обучение.
- Дадено съгласие за обучението от страна на работодателя.
От изложеното от госпожа Попкочева е видно, че не е искала такова съгласие от директора на музея, същата е записала редовна форма на обучение, което не отговаря на изискванията на императивната разпоредба на закона ученето да бъде без откъсване на производството. От правото на чл. 171, ал. 2 от КТ може да се ползва само работник и служител, който се обучава без откъсване на производството, което отговаря на задочна, вечерна или дистанционна форма на обучение.
В тази насока е и правото на работник или служител да прекрати трудовото си правоотношение без предизвестие в случаите, когато продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура. С това законодателят е гарантирал правото на гражданите на образование, като от това право е могла да се възползва и госпожа Попкочева.
Съгласно изложените твърдения от госпожа Попкочева, същата е била незаконосъобразно уволнена. Липсва посочване на обстоятелството, че госпожа Попкочева е била освободена от длъжност поради подадена от нея молба за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 325, ал. 1 от КТ. В рамките на посочения 7-дневен срок, съгласно визираната разпоредба, е взето становище по подаденото заявление, съгласно което същото е прието от директора на музея и е издадена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на служителката. Същевременно в деня на връчване на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, два дни след подаване на молбата за напускане, служителката очевидно размисля и подава Заявление за оттегляне на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение. В хода на съдебното обжалване на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение същата е потвърдена на първа инстанция, като мотивите на съда са подкрепени с практика на Върховен касационен съд.
В хода на съдебното производство и пред двете инстанции госпожа Попкочева не излага всички факти от значение за делото, като прикрива обстоятелството, че по времето, за което твърди, че не работи, същата има сключен договор и трудово правоотношение с община Петрич, и съответно получава трудово възнаграждение. Госпожа Попкочева, в качеството си на жалбоподател, по време на съдебното производство излага неверни данни и обстоятелства, с които въвежда в заблуждение съдебните инстанции, като това оказва влияние в последвалите съдебни решения. Така цялата й публикация цели да урони моя и на институцията престиж.
СОТИР ИВАНОВ, директор на ИМ – Петрич
