„В област Благоевград към момента функционират 31 приемни семейства, при които са настанени 28 деца. Това е крайно недостатъчно“, съобщи директорът на „Социално подпомагане“ Ал. Балевски по време на дискусия по темата.
Като част от инициативата „Приеми ме“ представители на институции, родители и духовници обсъждаха предизвикателствата, значението, нуждата, и не на последно място – подкрепата за приемната грижа.
В началото бе излъчен емоционален и въздейства филм. Главната героиня Жулиета Георгиева сподели как взима решението да стане приемен родител в момент, в който дъщеря й е вече 20-годишна, а синът й – на десет. След обсъждане със семейството си и получаване на тяхната подкрепа третото й дете, по това време на 2.5 г., а сега абитуриент, влиза в дома й. Началото не е било леко, но ги сближават дълги разходки сред природата и увлечението по изобразителното изкуство.
„Би трябвало да има повече приемни родители, така даваме шанс на едно дете да израсне в нормална семейна среда“, категорична бе Ж. Георгиева и акцентира, че чрез приемната грижа човек дава шанс и на себе си, и на хората от семейството да станат по-добри, по-емпатични.
Повече хора да се включат в грижата за деца в риск чрез приемното родителство, призова заместник областният управител на Благоевград Радослав Динев и изрази надежда, че дискусията ще има реален принос за повишаване на информираността и ангажираността на обществото към темата.
Директорът на дирекция „Социална и жилищна политика“ в община Благоевград Мила Соколова обърна внимание на взаимодействието между всички ангажирани институции и подкрепа от обществото.
„Съвременните герои са приемните родители, защото носят отговорност за децата 24 часа в денонощието, 365 дни в годината“, коментира Ал. Балевски и изтъкна, че благодарение на развитието на мрежата от приемни семейства в страната са закрити редица специализирани институции за деца. Това е позволило преминаването към по-индивидуализирана грижа в семейна среда. „Разковничето е всички да работим заедно и да вярваме в общия резултат“, категоричен бе директорът на „Социално подпомагане“.
В дискусията се включиха и представители на Югозападния университет в лицето на зам. декана на Факултета по педагогика доц. д-р Вяра Цветанова, ръководителят на катедра „Социална педагогика и теория и методика на физическото възпитание“ доц. д-р Юлиана Ковачка и ас. Ася Георгиева, която е професионален приемен родител от 2017 г. и досега се е грижила за четири деца, наред със собствените си.
От първо лице тя разказа за взетото решение, периода на адаптация, изграждането на доверие и най-трудния момент. „Раздялата е много трудна и за детето, и за семейството. През този период то е част от нашето семейство. Вярваме, че когато се реинтегрира в биологичното си семейство, това е за негово добро, но преходът е тежък“, призна ас. Георгиева.
Изключително искрени и емоционални бяха и думите на отец Велизар Гогов, служещ в храма в Симитли. Той сподели за личния си опит като осиновител, като изтъкна, че както приемната грижа, така и осиновяването са възможности за подкрепа на деца в нужда, но изискват различна нагласа и готовност от страна на семействата.
„Необходими са отговорност и самопожертвователност, за да има повече приемни семейства“, заяви и отец Андон Шавулев, който от години участва в инициативи в подкрепа на деца от уязвими групи, включително чрез спортни дейности.
„Когато безкористно помагаш, печелиш доверието на хората и те също стават по-добри. Примерът въздейства“, каза още отец Шавулев, а ръководителят на Православния информационен център в Благоевград Емилия Дафкова акцентира на приемната грижа като благородна кауза.
Инициативата „Приеми ме“ е насочена към развитието на приемната грижа в България и повишаване на капацитета на ангажираните с нея – социални работници, общински служители, приемни родители и др.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
Гербаджийски плужек и нагаждач