Производители и търговци на борсата в Кърналово отчаяни: Продаваме на безценица, даже подаряваме, вносът и еврото убиха пазара

Цената на прословутите петрички праскови се срина до 0.50 евро за килограм За да започне да ражда едно дръвче, са необходими 4 г. грижи

„Продаваме под себестойността на продукцията, даже и подаряваме част от стоката си“ – това е обобщението, направено от търговци и производители на борсата при Кърналово, която репортер на „Струма“ посети преди дни. Така по обяд на тържището имаше малцина търговци, като клиентите се брояха на пръстите на едната ръка. А малцината купувачи проявяваха интерес основно към известните със своите вкусови качества и аромат петрички праскови. Жена, която е сред най-големите производители в региона, бе наредила множество касетки директно на тротоара пред входа на борсата. Тя сподели, че не желае да дава интервюта, но в неофициален разговор коментира тенденциите и пазара.

„Цената на прасковите в момента е от 0.50 евро до 1.50 евро за килограм в зависимост от качеството. Имайки предвид, че миналата година килограм струваше между 3.50 и 4 лв., то сега даваме прасковите са буквално на безценица и много под себестойността им. И това не се отнася само за прасковите, но и за тиквичките, доматите, краставиците… Просто наистина е много, много жалко за всички, които разчитат на препитание от земеделие“, констатира с отчаяние и болка жената, която се занимава точно с това. Като регистриран земеделски производител тя заплаща осигуровките и всички такси за една година, тоест всеки месец, а сезонът на прасковите е не повече от 3 месеца. Обясни и че дръвчетата изискват ежегодни грижи, работата е изцяло на ръка, но не се знае каква ще е продукцията, като има и немалък риск от измръзване.
„Прасковата започва да ражда на 4-ата година. Тоест 4 години човек трябва да полага грижи за дръвчето, за да започне евентуално да бере нещо. И няма да се спирам на всички разходи, че един литър препарат скочи до 150 евро.
И, да, преходът към еврото и вносът от Гърция също убиха и продължават да сриват пазара. И как при тези условия и реалности да оцелява и да се развива българското земеделие“, зададе риторичен въпрос производителката, която продължава да се мъчи и всяка година засява млади фиданки, за да види тяхното развитие след 4 г. с останалата й минимална надежда за препитание.

„Няма какво да пиша колко струват, направо си вземи една касетка“, така възрастен мъж отговори на въпроса каква е цената на огромните и хубави смокини, подредени внимателно в щайги. Сподели, че ги дава по 0.50 евро за килограм, при 1 евро средно за борсата, но купувачи нямаше.
Млад мъж, също продаващ смокини, пък се оплака, че на борсата идвали много пенсионери, които подбивали цените и били доволни, като изкарат 20 евро към пенсията си. По думите му имало и „дърти комунисти“…
Сергия с разнообразна стока бе подредила Здравка Груева, която сподели, че гледа градина най-вече за да се занимава с нещо и да не мисли за глупости. Разказа и за цените на доматите, вариращи от 80 евро за дребните за консервиране до 2.50 евро за огромните „селски“ домати.

Централно място заемаха и червената капия за 1.50 евро килограма, корнишоните на същата цена и дините по 0.60 евро. В съседство имаше и щайги с грозде за по 1.50 евро, сини сливи, струващи 1 евро килограма, и цяла будка с чували картофи, струващи 6 евро за 10 килограма.
„Какво да кажа, няма надежда, работата е на буксир. Разходите са много – печалбата малка“, обобщи леля Здравка и допълни, че основно разчитат през борсата да минат софиянци или чужденци.

А темата за оцеляването и съществуването на родното земеделие отдавна е с предизвестен край. Все повече производители се отказват от обработването на земята и дейността си. Така например още през месец юни цената на дините край Любимец, област Хасково, се срина до 0.12 евро за килограм. Месец по-късно бе регистриран и нов спад до 0.7-0.8 евро за килограм. Това принуди редица производители да излязат на главния път и да изхвърлят иначе прекрасните дини.

През месец януари пък земеделец от Кнежа обяви, че подарява зелки, и остави на полето 60 тона от зеленчука.
Според производителите основният проблем е не толкова свръхпроизводството, колкото вносът. Те твърдят, че голяма част от предлаганата продукция в търговските вериги е вносна, докато българската остава по нивите. Земеделците настояват за по-строг контрол върху вноса и по-ясни правила на пазара.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА