Реколтата от грозде в региона на Кюстендил е добра като количество и качество, каза доц. Симеон Крумов от Института по земеделие – Кюстендил. Той поясни, че по време на пролетните мразове, които унищожиха реколтата от овощни видове в района на Кюстендил, пъпките на лозите все още не са били развити и това е причината реколтата от грозде в региона да е добра.
„Няколко години поред има едно захлаждане в този период, което задържа развитието на зимните очи. Това се оказа причината, поради която реколтата беше добра“, посочи доц. д-р Крумов, цитиран от БТА. По думите му засушаване през лятото е допринесло за опазване здравето на лозите, тъй като гъбичните заболявания се развиват при наличието на влага и роса. На засушаването се дължи и високата захарност на гроздето. По думите му в някои райони сушата се е отразила върху едрината на гроздовите зърна, което пък е довело до по-нисък рандеман и по-нисък добив като килограми, но за сметка на това качеството е добро и компенсира количеството.
Доцент Крумов посочи, че Институтът по земеделие в Кюстендил разполага с колекционно лозово насаждение с около 50 сорта – както винени, така и десертни. В института се правят изпитвания по развитието на различните сортове грозде, тъй като климатът се променя.
„Лозата е по-сухо устойчива от овощните видове. Тя не страда по този начин от сушата. С това затопляне на климата се развиват растенията все по-рано и това е проблем за късните пролетни мразове“, посочи още доц. д-р Крумов. По думите му реколта 2025 може да се определи като прецедент, тъй като грозде има, а череши, сливи, ябълки и круши няма.
„Въпреки че климатът се променя, хубаво е стопаните в нашия район да се придържат към сортове с ранно и средно ранно зреене. Така те достигат до технологична зрялост и захарно съдържание, което е подходящо за производство на определен тип вина“, посочи доц. д-р Крумов. По думите му от десертните сортове подходящи за района на Кюстендил са „Велика”, „Плевенски фаворит” и „Гарант”, като последните два сорта са междувидови хибриди, които са с повишена устойчивост на стресово-биотични и абиотични фактори. От винените сортове са подходящи „Трапезица” и „Рубин”, тъй като те са с по-къса вегетация. Доцент Крумов изрази надежда, че зимата ще бъде мека, тъй като през около шест-седем години температурите през зимния сезон падат до критични за лозата стойности, а пролетта да бъде хладна, за да се забави развитието на растенията и да се избегнат пролетните мразове.
