Калина Петрова Гергинова е родена на 04.03.2002 в София, но живее със семейството си в Дупница. Завършва с отличен успех ОУ „Евлоги Георгиев“ в Дупница, а след това ПГ „Христо Ботев“ с отличен успех през 2020 г. Приета е в специалност „Китаистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ в София. В момента е трети курс и от близо 6 месеца учи в едно от най-елитните учебни заведения в Шанхай, Китай – Фуданския университет, където ще прекара една година. За впечатленията й от Шанхай разговаряме с Калина Гергинова от далечен Китай.
– Г-це Гергинова, Вие сте завършили випуск 2020 г. на ПГ „Христо Ботев“ в Дупница с успех 5.98. В момента сте студентка трети курс в специалност „Китаистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ в София, а от близо 6 месеца сте в Шанхай, Китай. Какво Ви провокира да отидете там?
– Нашата специалност ни дава възможност да отидем в Китай за една година, а най-добрият начин да научиш един език е да се потопиш напълно в средата, затова и аз реших да дойда тук. В избора си на град се колебаех между Пекин и Шанхай, тъй като там са най-добрите университети. Може би везната все пак се наклони в полза на Шанхай благодарение на една преподавателка, която ми препоръча Фуданския университет, който е топ 3 в Китай. Сега съм много щастлива от избора си и смятам, че за чужденците Шанхай може би е най-удобният за живеене град.
– Откъде идва любовта Ви към китайския език?
– Още в началното училище имах идеята да уча китайски, но само като хоби. След като влязох специалност „Китаистика“, постепенно обикнах този език, който е изключително богат, древен, чиито трудности те предизвикват да се развиваш, да се дисциплинираш и да упорстваш, а когато ги преодоляваш, те правят щастлив. Освен че китайският открива много в чисто практическата стойност на изучаването му, докосването до културата и абсолютно различния начин на мислене, различна логика на изказ и въобще логика на действие, различна философия на живот те карат да разчупиш рамките си и добавят още ценни знания за света в кошничката си.
– Какви бяха първите Ви впечатления, след като кацнахте на китайска земя?
– Тъй като преди да дойда в Шанхай, аз участвах в едно от най-големите състезания по китайски език – „Китайски езиков мост“, имах възможността да обиколя няколко града в Китай. Първите ми впечатления бяха дружелюбността и отзивчивостта на хората, мащабът и дисциплината при организирането на проекти, невероятната красота на природата, удобството и модерността на живота тук. Много ми харесва, че винаги се чувстваш в безопасност, без значение дали си чужденец, или не.
– Как Ви приеха Вашите колеги в Шанхай и има ли много чуждестранни студенти?
– Програмата, по която уча аз, е за чуждестранни студенти, така че в групата ми всички са чужденци. В самия университет, разбира се, също има хора от цял свят. Отношенията с повечето от колегите ми са доста близки, успяхме да се сприятелим, понякога излизаме и се забавляваме заедно, пътешестваме. Различната националност изобщо не ни пречи, дори прави разговорите по-интересни, защото всеки споделя повече за своята култура, традиции, история, ценности.
– Как възприемат българите и какво знаят за България?
– Макар някои колеги да не знаеха много или изобщо за България, бяха открити за общуване и с любопитство ме разпитваха за родината ми. Основното, което знаят, са киселото мляко и българската роза. Много се радвам, че имах възможност да изнеса кратка презентация за София и се надявам, че впечатленията и спомените им ще бъдат положителни.
– По какво си прилича и различава китайската образователна система от нашата?
– Този въпрос е доста дълъг за обяснение. При тях идеята е в университета да се влезе трудно и да се излезе лесно, а при нас е обратното. Най-трудният момент от обучението им са именно техните ДЗИ („гао као“). На практика обаче това, което виждам, поне тук във Фудан, е, че китайските студенти продължават да учат денонощно, програмата им е много натоварена. Освен това, за да намерят добра работа, са принудени да учат магистратура и докторантура. Най-ярката разлика е невероятно голямата конкуренция, каквато ние не можем дори да си представим. От тази гледна точка сме много облекчени.
– Студентите имат ли възможност да работят, докато учат, и правят ли си често купони?
– Не съм достатъчно добре запозната с този въпрос. Възможност за работа и партита имат, но поради натовареността им не вярвам да е чак толкова голяма.
– След завършването си получават ли добра реализация по специалността си?
– В момента ситуацията с намиране на работа в Китай е затруднена. Понякога дори докторската степен не е гаранция за добра реализация. И отново голяма роля играе конкуренцията.
– За тези близо 6 месеца Вие сте имали възможността да се докоснете до тяхната култура, бит. Какво Ви е направило най-силно впечатление?
– Впечатленията са толкова много, трудно е да ги събера в няколко изречения. Нека да речем, че техният устрем да се усъвършенстват, да се развиват, да вървят напред, да надскачат другите и себе си, да бъдат водеща сила ме поразява изключително. Сякаш до голяма степен хората тук наистина работят за тази обща цел. Най-важното – имат цел, нещо, което за съжаление на България й липсва от десетилетия.
– Шанхай е една от най-известните туристически дестинации в Китай. Успяхте ли да разгледате голяма част от забележителностите на града?
– Да, вече бях на доста от известните места, но и още много ми остават. Шанхай е огромен и е невъзможно да се похвалиш, че си видял всичко. Освен това архитектурата е толкова разнообразна и имам чувството, че без да излизаш от Шанхай, би могъл да видиш много голяма част от архитектурните стилове въобще. По принцип Шанхай се възприема като един от най-модерните градове в Китай и повечето хора си представят крайбрежната „Уайтан“ и кулата „Източната перла“, но всъщност се откриват и доста места в традиционен китайски стил.
– Какво най-много Ви харесва от китайската кухня и кои са най-популярните ястия, които се приготвят в Шанхай?
– Шанхайската кухня е сладка, богата е на морски дарове, често се използва соев сос, вино. Всъщност почти всички кулинарни традиции са заимствани от съседните провинции Дзянсу и Джъдзян. Едно от най-известните и може би любимото ми ястие е „сяолунбао“ – вид пелмени, приготвени на пара, с различна плънка.
– След като завършите обмена в Шанхай, коя ще бъде следващата Ви дестинация за обучение?
– След обмена ще се върна в София, за да завърша обучението си, а оттам насетне все още нямам конкретен план.
– Вие сте млад човек, който обича изкуството, културата и пътешествията. Освен Шанхай сте успели да разгледате и столицата на Армения – Ереван. Този град с какво Ви плени?
– Ереван през нощта и Ереван през деня сякаш са два различни града. Тъй като през деня е твърде горещо, повечето хора се разхождат вечер, тогава можеш да усетиш истинския живот на града. Успяхме да отидем и до езерото Севан и манастира Севанаванк – те заедно с Гуейлин в Китай и Седемте рилски езера са моите топ 3 най-красиви природни пейзажа. Нямам търпение да се върна пак на това място, да почувствам неговия простор, чистота и умиротворение. Освен това арменската храна ме върна назад към стария истински вкус на продуктите, бях в детството си за миг! Минск също остави у мен много добри спомени. Този град има особен чар, широта, атмосфера, даже някаква аристократичност като че ли. Най-впечатляващото в Беларус за мен беше чистотата, подредеността и дисциплината.
– След като завършите висшето си образование, къде виждате реализацията си. Имате ли желание да живеете и работите в Китай или в друга страна извън България?
– Да, би искала да пътувам по света, да се докосна до повече места, а защо не и да поработя и да поживея там за известно време.
– Имате ли хоби, с което обичате да се занимавате през свободното си време?
– Единственото хоби, което никога не изоставям и то никога не изоставя мен, е пеенето. То ме успокоява вдъхновява, вълнува.
– Вие пишете стихове още от ученичка. Откъде идва вдъхновението Ви и бихте ли описали в книга впечатленията си от Китай?
– Вдъхновението ми идва от ситуациите и хората, с които се сблъсквам – някога добри, някога не толкова. Когато едно чувство те изпълни и почне да те задушава, имаш нужда да го излееш навън. Относно книга за Китай – за момента нямам такива планове, но кой знае.
– Как се виждате след 10 години?
– Честно казано, не се замислям често по този въпрос, особено след пандемията избягвам да си правя дългосрочни планове. А и хората казват: „Ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му плановете си“. Така че имам по-скоро надежди, а именно да бъда уравновесена, стабилна и хармонична в личен и професионален план, да умея да се радвам на всеки миг и да възприемам всяка случка като специален дар, да бъда по-мъдра, по-добра, по-близка до Божия замисъл. Всичко друго са детайли.
– Какво ще пожелаете на Вашите състуденти в България?
– Яснота на погледа и мъдрост при вземането на решения, упоритост и трудолюбие при постигането на целите, любов към процеса и търпение по пътя.
Разговаря НИКОЛАЯ ИВАНОВА
Много овча и е физиономията на тази мома…