Писателят Цанко Серафимов разкрива в книга историята на християнските храмове в родния му край, изградени от негови предци след пророчески сънища, той продължава традицията и построи най-новия – „Св. Паисий Хилендарски“
Цанко Серафимов е автор на повече от 25 книги с поезия, публицистика и белетристика. Наскоро бе преиздадена книгата му „Баничанската малка Света гора”, чийто рецензент е Неврокопският владика Серафим. Тя започва с обширната студия „Апостол Павел по нашите земи – за пръв път в Европа – донася божествената искра на християнската вяра”. Авторът ни „разхожда” из вековете на утвърждаване на християнството по българската земя, за да достигне до епохата на Възраждането, когато Българската църква извоюва своята самостоятелност. Отразени са и борбите с гръцката патриаршия в Неврокопска епархия.
– Г-н Серафимов, преди една година излезе книгата Ви „Баничанската малка Света гора”. Скоро се появи съобщение, че е отпечатан нов тираж. На какво се дължи интересът към това издание?
– Моето родно село Баничан, което се намира на няколко километра от гр. Гоце Делчев, е от онези скромни духовни огнища, където християнската вяра е опазила чист българския дух на хората. Дори в годините на комунистическия атеистичен режим там се строяха църкви. Пак в тези години и досега в селото ни няма дете, което да не е кръстено по християнски ритуал, няма младоженци, които да не са венчани (понякога тайно), няма погребение, в което духът на покойника да не е предаден на Господа чрез посредничество на свещеник.
– Защо поставихте на книгата за заглавие „Баничанската малка Света гора”? Не е ли много претенциозно?
– В Баничан има един манастир и шест действащи храма. Ако Асеновград е градът с най-много църкви от глава на населението и заслужено го наричат Малкият Йерусалим, моето село с 600-те си жители държи рекорд в България.
– Уикипедия съобщава, че църквата „Св. Архангел Михаил” в с. Баничан е обявена за паметник на културата. Каква е историята на този храм?
– В романа ми „Баничанската Света Богородица”, рецензент на който е Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим, много подробно съм разказал за създаването на този храм. Около 1850 г. в селото се озовали двама чуждоземци – брат и сестра арменци. Те намерили в Баничан спасение след поредни османски кланета над угнетените им сънародници. Хората в селото не възприели обаче странните им имена – Ованес и Рипсимия, както и фамилията им Газян. За по-удобно Ованес наричат Юван, а Рипсимия – Бисера. Те пък възприели фамилното име Стойков, тъй като в Баничан имало много хора с име Стойко. Били родени във вилаета Битлис, където властвали кюрдски феодали. Цялото им семейство било затрито от разбойническа банда, а двамата едва успели да избягат, като спасили част от семейното съкровище…
Когато Юван се задомява с Варвара, момиче от Даг Чифлик (Добротино), с булката в Баничан пристигнала и малката Цвята, родена в село Горенци, Драмско, единствена от семейството й останала жива след чумната епидемия. Тя била приютена от бащата на невестата, дюлгерин из Беломорието, и станала част от тяхното семейство… Тази скромна бежанка (моята прапрабаба) по-късно с богоугодните си дела ще остане завинаги в историята на селото, на цяло Неврокопско.
Бисера дълги години страда от тежка неизлечима болест. Юван дори заминава с група поклонници за Божи гроб в Йерусалим да моли милост от Господа за изцерението на сестра си… Когато тя след известно време починала, той решил да изгради – по поръка на Бисера – храм в селото. Особен трепет предизвикват и днес словата, които греят на входната врата на църквата: „1864 г. – м. август, 15 ден. Съгради се тази църква во имя Святих Архангелов Михаил, Гавраила и прочих и с настояванието почтение господаре и с изждивението на сичките православни християни, които живеят в това село Баничан, за телесното им здраве и за душевното им спасение и за вечна памят Юван Ст., Георги Тод., Юван Ил., Георги Ал., Петко Цв., Никола Бож., Герак поп Димитър, Ил. Стоян, Ст. Никола граде”.
Църквата е изографисана от Герги Георгиев от Банската живописна школа. Една част от иконостасните икони са поръчани и платени от Юван Стойков (Газян) и от жена му Варвара, а другите са от по-заможни хора от Баничан и околните села – общо 35 икони.
До западната стена на храма, вляво от входа, е направена пристройка – голяма стая за килийно училище; тук се учили на четмо и писмо деца от Баничан, Борово, Балдево.
– С Вашата фамилия е свързан и Баничанският манастир „Успение на Пресвета Богородица”. Разказът Ви за това духовно място е много трогателен…
– Моята прапрабаба Цвята Серафимова, за която стана дума по-горе, получила съновидение – ангел небесен дошъл в съня й и й съобщил, че на хълма над селото, където някога имало манастир с 30 монаси, опустошен от османците през 14 век, е заровено нещо, което Господ е наредил тя първа да се докосне до това тайнство… Ангелът й посочил и точното място…
На празника Малка Богородица, 14 септември, тя се изкачила на високия хълм и започнала да копае на посоченото място. И какво се разкрило?! Икона. Малка икона на Света Богородица с Младенеца!… Баба Цвята посегнала да я вземе, но ръцете й се разтреперели, краката й отмалели и тя седнала на земята, неоткъсвайки очи от иконата, която била обсипана с късчета пръст. Забелязала, че в долния край на иконата дъската е обгорена.
„Целият манастир е изгорял, но Бог е спасил Света Богородица” – помислила си тя… Както била седнала, баба Цвята пак посегнала към иконата, взела я и я сложила в скута си, несмеейки да я почисти от пръстта. Но не издържала дълго: най-напред премахнала песъчинките от лицата, после от цялата икона. Изправила се и изведнъж слънчевите лъчи облели иконата и тя сякаш заблестяла, а отразената светлина заслепила очите на баба Цвята. Сторило й се, че около нея всичко е светлина, а тя не може да види нищо… Изплашила се… Не разбирала какво става с нея… А била сама на високия баир. С една ръка притискала иконата до гърдите си, а с другата пипнешком търсела казмата, но не я намерила… „Ослепях!…” – почти извикала баба Цвята. И тръгнала инстинктивно по пътеката, по която се изкачила на баира… Тя просто получила шок, от който временно изгубила зрението си.
За кратко време хората от Баничан изградили дървен параклис. На освещаването му на Рождество Богородично през 1904 г. пристигнал и Неврокопският митрополит Иларион. В обръщението си към селянините той казал:
„Този скромен Божи храм, който ще наричаме „Успение Богородично”, дължим на нашата скромна свята мъченица баба Цвята. Аз съм уверен, че с Божията воля и нашата вяра, с вашите усилия това манастирче, както вие наричате този малък църковен дом, след време ще засияе със стария блясък, както е било, когато са служили тук онези монаси, които сега почиват в гробовете си съвсем наблизо…”.
Днес манастирът е едно от забележителните духовни места в Неврокопския край. След последните му обновления той е желано място за поклонници и туристи.
– От книгата Ви разбираме, че въпреки забраната за изграждане на нови храмове по време тоталитарния режим жителите на Баничан „надхитрят” властите и построяват храма „Св. Атанасий Велики”.
– Храмът е изграден през 1978 г. Но на няколко пъти строителството е било спирано. След намесата на Неврокопския митрополит Пимен, който припомнил на местните управници, че в държавата има закон, с който се разрешава реставрация на съществували някога храмове, изграждането на църквата „Св. Атанасий Велики” продължило до покрив.
Освещаването е станало на 25 април 1999 г. от Неврокопския митрополит Натанаил.
– Неслучайно сте нарекли книгата си „Баничанската малка Света гора” – разбираме, че и внушителната църква „Св.св. Константин и Елена” е изградена върху основите на древен храм…
– Една потънала в храсталаци и шубраци местност близо до река Туфча хората наричаха Св. Константин. В средата на 20-и век благочестивият християнин Иван Качаров бе построил наблизо нова къща. Мир не му давал фактът, че някогашното светилище се е превърнало в убежище на неприятни твари… И един ден той взел брадва и кирка и започнал да разчиства мястото. После докарал баластра, пясък и цимент. Вече бил купил голям метален кръст, който бетонирал, за да се знае къде е бил някогашният храм. Особени усилия за осъществяването на това голямо богоугодно дело положила дъщерята на Иван Качаров – Тодорка Узунова. Много баничанци се включили в разчистването на терена около железния кръст. Открили напълно запазени основи на църква. Това още повече ентусиазирало хората. С цялостното изграждане на храма се заел отец Ангел Товиров. Иконите на иконостаса са нарисувани от братя Дунчеви от с. Гърмен. Освещаването е извършено на празника Св.св. Константин и Елена на 21 май 1992 г. от Неврокопския митрополит Пимен.
– В Баничан върху тракийска могила, обрасла с дъбова гора, се белее малък параклис на името на светите апостоли Петър и Павел. Каква е неговата история?
– Землището около тракийската могила в местността Сърничето е наследствен имот на баща ми Илия Серафимов и леля ми Велика. На това място има следи от някогашни сгради, парчета от керамични съдове намирахме в нивата… След съновидение на баща ми имотът е подарен за построяване на параклис, като за целта той предоставя и голяма сума пари. Малката постройка е направена през 1989 г.
– Много красив е храмът „Преподобна Параскева-Петка”. Кой е проектантът на този дом на вярата?
– Мястото за изграждането на тази църква съвсем не е избрано случайно – гробищният парк в с. Баничан, където почиват нашите скъпи мъртъвци. Проектът за архитектурния облик на храма е изработен от отец Николай Давидов, който е със строително образование и ръководи цялостното изграждане на храма. Основният камък е положен на 14 октомври 2006 г. от Неврокопския митрополит Натанаил. Основни ктитори са прот. Николай Давидов, който служи в Баничан от 2002 г., и Карамфил Ст. Славчев, кмет на селото от 1999 г. до 2010 г.
До храма е построен голям трем, където се извършват помени с поднасяне на обредна храна за душите на мъртвите.
– Най-новият храм в Баничан носи името на св. Паисий Хилендарски. Негов ктитор сте Вие и покойният Ви брат. Как стигнахте до идеята за построяването му?
– С покойния ми брат Желязко решихме да продължим фамилната традиция, започнала от времето на нашата свята баба Цвята. Защо избрахме за патрон на църквата името на атонския монах? Защото българите вече 250 години възприемат неговия знаменит труд „История славянобългарска” за свещена книга… В българската наука и в публицистиката е утвърдено становището, че Паисиевият труд се определя като манифест на Новото време и като ясно изразена програма за българското национално пробуждане.
Със спомоществователството на Кристина Барбова, писателка, и Момчил Тодоров, книгоиздател, иконостаса сътвориха дърворезбарят Илия Васов и художникът доц. Сашо Рангелов, автор и на мозаечната икона над входа на храма. Цялостното изграждане се осъществи от Стоян Брожденов с помощта на Живко Попов.
Храмът „Св. Паисий Хилендарски” е знак, който да напомня на поколенията, че през 18-и век Баничан е едно от малкото чисто християнски селища, намиращо се на пътя от Рилския манастир към Света гора, където великият монах е могъл да намери покрив и топла храна в изнурителното пътуване до Атон и обратно. Има исторически сведения, че селото е посещавано от монаси от Рилската обител.
– Защо новият патриарх Даниил, след като застана начело на БПЦ, избра първо да посети Неврокопска епархия, а първата му спирка бе с. Баничан?
– Българският патриарх Даниил, който се бе посветил в служба на Бога в Неврокопска епархия – в манастира „Св. Георги” в Хаджидимово, подстриган от Неврокопския митрополит Натанаил, направи първото си посещение като глава на Българската православна църква на 7 ноември 2024 г., когато бе чествана 130-годишнитата от създаването на Неврокопската българска епархия като част от Българската екзархия.
Патриарх Даниил неслучайно реши да почете с внимание миряните в село Баничан. Той е добре информиран, че то е своеобразна малка Света гора с манастира, с църквите и параклисите си. Негово Светейшество бе посрещнат в Баничан по старовечен български обичай с хляб, сол и с целувание на ръка.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
