Повече от 45 минути отнема на доктор Роузмари Куган – 33-годишна астронавтка от Северна Ирландия, да влезе в скафандъра. Трима нейни колеги я набутват, притискат, дърпат и стискат, за да я вкарат в специално проектирания костюм. Поставят шлема на главата й. След това тя се потапя в басейн с дълбочина над 8 метра, пресъздаващ условия, близки до широкия Космос, за да се изследват показателите и реакциите й. И все пак това далеч не е така стряскащо, както предстоящото пред д-р Куган. Ако премине през изпитанията успешно, тя може да стане първата жена, разходила се на Луната, пише divamagazine.bg.
Наскоро британската астронавтка, която официално влезе в екипа на Европейската космическа агенция през 2022 г., бе подложена на най-трудното изпитание досега – да установи дали е готова за излизане в открития Космос. Тестът се проведе в един от най-големите басейни в света: Лабораторията за неутрална плаваемост на НАСА в Космическия център „Джонсън“ в Хюстън, Тексас.
В басейна с дълбочина 12 метра има реплика в реален размер на Международната космическа станция, а „космическата разходка“ тук е най-близкото състояние до безтегловност, възможно да се симулира на Земята.
Мечти за звезди
Д-р Роузмари Куган е родена в Белфаст. Завършва като астронавт на Европейската космическа агенция през април 2024 г. и оттогава се упражнява за бъдеща мисия. Астрофизик с две магистърски степени от университета „Дърам“ и докторска степен по астрономия от Съсекс, тя е избрана да се присъедини към програмата за обучение на астронавти през 2022 г., след като побеждава повече от 22 500 кандидати.
Роузмари е едва третият астронавт на Обединеното кралство след Хелън Шарман, първата британка в Космоса (1989), и Тим Пийк ( 2015). Амбициите й се раждат още в детските години, макар да звучат фантазьорски.
„На кариерния ден в училище обикновено не срещаш астронавти – казва тя. – Не се срещаш с хора, които са го направили, не чуваш техните истории“.
Може би затова и не може точно да определи момента, в който избира да последва стъпките на Нийл Армстронг.
„Често ме питат кога съм решила, че искам да стана астронавт? Не мога да говоря от името на другите, но при мен идеята да летя в Космоса винаги се е въртяла в главата ми. Била съм очарована от Космоса, макар невинаги да знаех как ще се докосна до него. А сега, когато вече съм астронавт и мога да отида там, това е сбъдната мечта!“, казва Роузмари.
В нейния голям изпитен ден тя трябва да прекара повече от 6 часа под вода, облечена в костюма, и не крие, че се е подготвяла повече от 6 месеца в Космическия център „Джонсън“, за да усвои техниката на движение и дишане. Споделя, че ръцете изнасят най-голямата тежест.
Копие на реалността
С помощта на реплики на Международната космическа станция Роузмари се запознава и с живота, който астронавтите водят по време на мисиите. Тя прекарва с часове в модули на лабораторията с реални размери – пространството е много тясно, особено като се има предвид, че астронавтите обикновено живеят дълги месеци на борда. „Намираш се в изолирана среда, но мисля, че усещането за клаустрофобия се облекчава от това, че има цял един нов свят навън“, обяснява астронавтката.
Обучението на Роузмари обхваща всеки аспект от пътуването в Космоса – включително как да използва тоалетната на борда. Тя демонстрира тези умения пред журналисти на BBC, които представят обучението й в репортаж.
„Долната част е за твърдите отпадъци – казва тя, сочейки тоалетна в малко помещение, която прилича на нещо от стар къмпинг. – Тази фуния тук е свързана с въздушна всмукателна система и там се изхвърлят течните отпадъци“. Всъщност водата е толкова ценен ресурс, че на космическите станции урината се рециклира в питейна вода. Ако жените астронавти изберат да не потискат месечния си цикъл с лекарства, има специален филтър – той се поставя върху конуса, в който се уринира, за да се предотврати попадането на кръв в системата за урина. Това е особено важно за процеса на пречистване на течността.
Безтегловността се симулира чрез регулиране на плаваемостта на астронавтите в басейна. По време на тренировките водолази постоянно регулират плаваемостта на Роузмари, за да направят преживяването възможно най-близко до реалността в условията на безтегловност. Тя се движи бавно, придържайки се към потопената конструкция с два карабинера. Всяко хващане е внимателно избрано по пръчките по външната страна на всеки модул. Те са на същите места като на истинската станция – важно за изграждането на мускулна памет, ако се наложи да излезе в открития Космос на 322 км над Земята. Това е бавна и трудна работа, изискваща много сила в горната част на тялото и физически усилия в горещия обемен скафандър.
Стръмната крива
„Трябва да бъдеш много ефективен с енергията си. Не искаш да направиш нещо погрешно и да се налага да го повтаряш. От действията ти зависи не само твоят живот, но и този на партньорите ти“, казва Роузмари.
Екипът в контролната зала наблюдава всичко, което се случва под водата, чрез видеовръзка. По време на тренировъчното обучение Роузмари работи заедно с друг астронавт, за да изпълнят списък с ремонти и поддръжка на станцията за теста. Бившият командир на космическата станция Аки Хошиде от Японската агенция за аерокосмически изследвания е на разположение за съвети. Той е извършил четири космически разходки и казва, че за новите астронавти обучението е стръмна крива.
Когато не е на тренировки, Роузмари обича да посещава „Сатурн V“ – ракетата, която отведе астронавтите от „Аполо“ на Луната през 1969 г. Повече от 50 години по-късно НАСА планира скорошно завръщане към земния спътник с програмата „Артемис“. Европейски астронавти ще се присъединят към по-късните мисии до 2030 г. „Изключително вълнуващо е, че ние като човечество се връщаме на Луната, и разбира се, ако мога да бъда част от това, ще бъда много щастлива. Мисля, че е невероятно да се разходя по повърхността й“, споделя британката.
