Николай Бошкилов е бивш депутат от БСП в Благовград. След 4 г. в парламента той отказа да бъде включен в новата листа и се върна към частния си бизнес, свързан с отглеждането на грозде и винопроизводството. Разговорът ни е за политика и вино.
– Г-н Бошкилов, след един мандат в парламента Вие отказахте да се кандидатирате за 45-о НС. БСП съвсем скоро влиза в предизборна кампания, липсва ли Ви тръпката от срещи с избирателите, писане на политически речи, формулиране на предизборни обещания?
– Добре го казахте – обещания! Особено през последните две години се наслушахме на какви ли не обещания и гимнастики на езиците за справяне с кризата – здравната, финансовата и енергийната. Реално тези похвати са по време на кампания. В последните три народни събрания се водеше ожесточена партийна атака, както казват хората – изядоха се. Загуби се парламентаризмът. Давам пример с 44-о НС, в което бях четири години, това между другото беше последното с пълен мандат. Тогава приехме редица закони, решаваха се приоритетно проблеми, независимо от партийната принадлежност. Аз самият съм участвал в изработването и след това в приемането на повече от 20 законопроекта. Имаше резултати, уверявам Ви. Но не, не смятам на този етап да се впускам в така наречената надпревара за властта.
– Тоест сега предпочитате полето пред жълтите павета?
– Категорично. Това, което върша в ежедневието, ме удовлетворява! Аз не се срамувам да съм наравно с работниците на лозята и избата. А и, честно казано, по-здравословно е да си на чист въздух, отколкото в пленарна зала.
– Какво е състоянието на лозарството в България в момента?
– Лозарството винаги е бил един рентабилен подотрасъл на земеделието. Тази значимост във времето се дължи предимно на спецификата и особеностите в производството и преработката на грозде, свързани с историята, религията, традициите, законодателството, географското местоположение и почвено-климатичните условия на страната и региона, както и на диетичните и лечебни качества на гроздето и виното. Един от големите ежегодни проблеми в лозарството е опазването на реколтата от болести и неприятели. През последните години фитосанитарната обстановка в лозовите стопанства е усложнена. Перманентно се разпространяват и нанасят загуби на реколтата познатите болести – манa, брашнеста мана, cиво гниене, но напоследък се появиха и причинители на екскориозата и на еутипиозата, които са силно вредни. Биологичните възможности на лозата и защитните реакции към патогените се увеличават, когато се провеждат комплексни мероприятия – избор на терени, балансирано торене, напояване, подбор на сортовете грозде. Иначе спасение няма.
– Каква ще е реколтата тази година във Вашите лозя?
– Относително е. Като цяло се очаква добър добив тази година, напук на метеорологичните изненади. Специалистите от земеделското министерство предвиждат с около 20 процента повече от миналогодишната реколта. Но пак казвам – различни са показателите в регионите. Тук, в Благоевградска област, ще берем грозде като миналата година. Евфемистично – кой каквото е постлал, на това ще легне, съответно, дай Боже, да напълним бъчвите с качествено вино и да имаме отлично търсене. Нека да е берекет!
– В момента всички цени вървят нагоре – на горивата, електричеството, препаратите, амбалажа. На каква цена ще е гроздето тази година?
– Няма да отегчавам читателите Ви, на тях и без това им е писнало от оплакващи се производители и търговци. Средно с около 30 процента всичко върви нагоре. Трудът поскъпна, транспортът също. Повече плащаме ние за гориво, за съдове, за бутилки, за амбалаж. Нека да започнем гроздобера, да пресметнем разходите. Субсидиите в отрасъла не са достатъчни, но се справяме.
– Европа от няколко години е залетяла по биопродуктите. Каква точно е разликата между биовиното и онова, което пиехме до момента, освен вероятно цената?
– Биологичното вино наистина е по-качествено. Излиза съответно и по-скъпичко, а тази година цената му ще е още по-висока. Ние също отглеждаме биологично грозде и произвеждаме такова вино. Важното е да се спазват правилата в сектора, и то страшно стриктно. Биoлoгичнoтo винo, ĸoeтo пoлyчaвa opгaничeн cepтифиĸaт oт Mиниcтepcтвoтo нa зeмeдeлиeтo, нe мoжe дa cъдъpжa пecтициди, xepбициди и други добавки. С категоричност е бeз гeнeтичнo мoдифициpaни opгaнизми, кoитo нe ca paзpeшeни дa ce изпoлзвaт в биoлoгични изби. ГMO дpoждитe cъщo ca зaбpaнeни зa изпoлзвaнe в биoлoгичнoтo пpoизвoдcтвo нa винo. Πpoгpaмaтa зa cepтифициpaнe на биовиното е много строга – пpeминaвa се през нея вcяĸa гoдинa. И контролът е жесток – непрекъснато се вземат проби от почвата и лозите, анализират се партидите биовино. Позволените препарати са така наречените „контактни“ препарати на базата на мед и сяра, те не проникват в тъканите на лозята, лесно се отмиват от силен и продължителен дъжд и трябва съответно да се направи ново пръскане. При биовината е позволено добавянето на сулфити в определени норми, на сертифицирани биотанини, ензими и дрожди. Здравото, енергийно вино може да се роди само от здраво, енергийно грозде, което пък от своя страна може да се постигне само на здрав, енергиен терен. Интензивното земеделие, пестицидите и химичните препарати изтощават почвата и отнемат от силите й, с времето животът в нея намалява, микроорганизмите измират и тя става стерилна. От една мъртва почва е невъзможно да се роди живо, енергийно вино.
– Има ли бъдеще българско вино в Европа?
– Преди трийсетина години нашето вино беше еталон за качество в цял свят. Впоследствие, след приватизацията на бившите винпроми и заради желанието за бързи печалби, някои колеги започнаха да правят компромис с качеството. Това доведе до развенчаване на мита за неповторимото българско вино и в момента нашето място на световните пазари се заема от вината „Нов свят“ – Чили, Аржентина, Австралия, ЮАР. От известно време се наблюдава тенденция за възвръщане на пазарите поради факта, че колегите разбраха грешките си. Моето мнение е, че с биовината ще преборим конкуренцията на изброените по-горе страни.
– Лесно ли намирате хора за работа през сезоните на Вашите лозови масиви в района на Ласкарево?
– Човешкият фактор е особено важен в земеделието. Живот и здраве да е, разчитам много на трудовите хора. Стремим се да механизираме, но все пак има и операции, за които е нужна човешка ръка. Има традиции в района на нашите лозови масиви – гроздоберът е малък празник. Същите хора се грижат почти целогодишно за лозичките – от орането до зарязването им, плевене, пръскане… Не пропускат, разбира се, да се почерпят от гроздовия еликсир. Те имат и свои лозя. От година на година обаче намаляват работоспособните мъже и жени. Естествено, добрият стопанин знае как да ги задържи, освен ако не заминат зад граница.
– Преди години България беше страната, в която всеки имаше в мазето бидони с кисело зеле и вино. Продължават ли благоевградчани да разчитат на домашното производство, или вече сме достатъчно европеизирани, че да си купуваме всичко наготово?
– За съжаление, въпреки усилията, които се полагат, в домашната изба не може да се постигне нужното ниво на хигиена и стерилност, каквото може да си позволи професионалната. Виното съзрява във времето и е прието, че някои видове вина разкриват потенциала си със стареенето, ароматите стават по- интегрирани и балансирани. В домашни условия обаче този процес не може да се случи. Благоевградчани продължават да правят домашно вино, имам много приятели, които дори и да не отглеждат лозе, купуват грозде и го слагат в съдовете си. Напоследък много от тях се допитват, търсят съвременни начини за правенето на вино, за съхраняването му и най-вече да бъде горчиво, но пивко.
– Няма как да не коментирате и за ползите от консумацията му?
– Пиeщитe винo са здрави хора. Πo-cпeциaлнo чepвeнoтo винo нaмaлява pиcĸа oт зaтлъcтявaнe и cъpдeчнocъдoви зaбoлявaния. Kaтo ce имa пpeдвид тoвa, пиенето трябва да е в yмepeни ĸoличecтвa. Умepeнaтa ĸoнcyмaция нa винo e cвъpзaнa c пo-виcoĸ пpиeм нa aнтиoĸcидaнт, нapeчeн pecвepaтpoл, ĸoйтo пoмaгa в бopбaтa cpeщy yвpeждaнeтo нa cвoбoднитe paдиĸaли, пoдoбpява работата на cъpцeтo, изгражда зaщитa cpeщy aтepocĸлepoзaта, нaмaлявa нaтpyпвaнeтo нa тpиглицepиди и xoлecтepoл. Има и защита от инcyлт и нaмaлявa pиcĸa oт диaбeт и мeтaбoлитeн cиндpoм. С други думи, е лек за редица сериозни заболявания. Освен това е единственият вкусен илач, затова не трябва да се пренебрегва.
Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА
На селяндурите мястото им е на полето, не в Парламента!