Животновъдът Айше Мурат е сред учредителите на Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България преди осем години. Самата тя се занимава с животновъдство от почти 20 години, като в началото залага на овце. Постепенно преминава към отглеждането на говеда, като в началото те са 10, а днес наброяват стотина.
Заедно със съпруга си и единия си син развиват семейната ферма в близост до град Якоруда, Благоевградско.
„Изградихме добра база. Полагаме доста труд и средства, затова все още стискаме зъби и се надяваме на едни по-добри и справедливи времена“, споделя пред agri.bg стопанката.
– Отглеждате животни от породата „Херефорд”. Защо избрахте точно нея?
– Нашият край е планински и не разполага с много земя. Тя е предимно девета категория. Тази порода е не толкова претенциозна към пашата и храненето. Доказала се е като доста издръжлива, понеже лятото ги качваме на паша в Национален парк „Рила“ на високо надморско равнище, където времето предлага изненади.
– Кой за какво отговаря във Вашето стопанство?
– Взаимно си помагаме. Започваме от най-важното и всеки се включва с каквото може. Синът се занимава повече с техниката, а аз – с документите. За пашата в Балкана се редуваме.
– Какво в работата Ви носи най-голяма радост?
– Грижата за малките. Раждането и оцеляването на всяко теленце е от значение. То е приход, който е важен за фермата и нейното развитие. Радвам се, когато съм постоянно сред тях. Имам и любимци, разбира се.
– Какво Ви крепи в трудни моменти?
– Крепи ме това, че мога да разчитам на подкрепата на млади хора, и се надявам, че те ще останат да развиват животновъдството в България. Трябва да се мисли в посока как да се стимулират младите, например чрез наемане на земя с предимство. Нали младите са бъдещето?! Ако успеем да ги задържим тук, а да не заминат за чужбина, ще бъде голямо постижение.
– Ако министърът на земеделието изкара 24 часа като животновъд, на какво бихте искали да го научите?
– Няма нужда да му казвам нищо. Той ще добие представа какво представлява животновъдството на терен, защото в много случаи теорията и практиката се разминават. Тогава може би ще има една по-сериозна и по-отговорна подкрепа от страна на Министерството на земеделието, а не само празни приказки, че животновъдството е приоритет. Хората, които създават наредбите и стратегическия план, трябва да са наясно какво се случва на терен. Тогава те наистина ще оценят труда на животновъдите.
– Членувате в Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България още от нейното създаване през 2015 г. В каква насока искате да се развива месодайното говедовъдство у нас?
– Трябва да се работи към подобряване на генетиката и храненето и към увеличаване на бройките. Но как да стане, като ние, животновъдите, имаме толкова много проблеми. Тенденцията е към модернизация и улесняване на работата, но всичко това е свързано със средства. А когато опираме до тях, за нас е важно първо да предоставим храна на животните и после всичко останало. А храната става все по-скъпа. Миналата година една рулонна бала беше 50 лв., а сега е 120 лв., което е доста сериозно увеличение на цената.
Надявам се парламентът да гласува предложените промени в Закона за ползването на земеделски земи, с които местните животновъди да получат предимство при разпределението на държавни и общински пасища. Тогава ще успеем да наемем дългосрочно площи, които ни се полагат по закон, и да увеличим животните. Имаме капацитета, имаме фермата, все още имаме силите и желанието, но пашата ни е най-големият проблем.
– Как се разтоварвате в свободното си време?
– Освен животновъд аз съм и баба. Имам трима внуци, които проявяват интерес към животните, но все още са малки и трябва да внимавам, когато са във фермата. Децата са изключително любопитни, искат всичко да пипнат и да видят. Много обичам да прекарвам време с тях, но за съжаление то ми е ограничено.
