Ако се възхищавате на идиот, рискът да станете идиот е много висок, казва режисьорът за новия си филм
Теодор Ушев е роден в Кюстендил, България, през 1968 г. Завършва специалност „Плакат” през 1994 г. в Художествената академия, София. От 1999 година живее в Монреал, Канада, където се развива като мултидисциплинарен артист, работейки в сферата на анимационния филм, видео инсталацията, живописта, илюстрацията и игралното кино. Анимационните му филми печелят повече от 250 награди по света, вкл. номинация за „Оскар” на Американската академия за филмови изкуства за „Сляпата Вайша“ през 2017 г. Авторът е носител на множество награди за мултидисциплинарното си изкуство.
С призив „Майната му на Путин, майната му на Тръмп и майната му на Нетаняху“ Теодор Ушев откри Международния фестивал за анимационно кино в Анси, Франция. Форумът започна на 8 юни с прожекция на пет късометражни филма, сред които и „Живот с идиот“ на Ушев.
Пълният цитат на Ушев всъщност завършва с „Майната им на фашистите“, но последният призив се губи в бурните аплодисменти, избухнали в залата, уточнява режисьорът. Публиката е била от около 1000 души и преди да встъпи в нецензурната порция от речта си, Ушев се извинява на артистичния директор на фестивала Марсел Жан, разказва „Дедлайн”.
„Живот с идиот“ е френска продукция по едноименния разказ на Виктор Ерофеев, възприеман като критика към съветския режим. Филмът е подбран в основната състезателна програма на фестивала и вече привлича международните критици. Разказва се за Владимир, овдовял и след двата си брака обикновен човек, който е обвинен от властта, че не е достатъчно трудолюбив и наказанието му е да заживее с Вова – идиот, който общува само с една-единствена сричка и освен това е почти глух.
„Живот с идиот“ е „образец за изразяване на политически послания и сурови емоции“, пише „Варайъти“ и нарежда заглавието сред 10-те продукции, които не са за изпускане в програмата на фестивала в Анси.
„Теодор Ушев адаптира историята в суров, експресионистичен филм с остри монтажи и интуитивни щрихи – пише „Варайъти“. – Домашният хаос между персонажите води до обществена критика, подсилена от агресивен звуков дизайн и сурова естетика. Най-новият филм на Ушев, продуциран от френската компания Miyu Productions, приковава вниманието и оставя следа“.
Философията на новия си филм Ушев побира в един цитат, споделен в „Дедлайн“: „Ако следвате стъпките на един глупак, вероятността вие сам да се превърнете в глупак е много висока; ако се възхищавате на идиот, рискът да станете идиот е много голям“.
„Живот с идиот“ е с продължителност от само 15 минути, но зад проекта стоят години усилия. Ушев за първи път прочита разказа на Ерофеев преди повече от 25 години, разказва той за Animation Magazine. Правата за историята са купени от Ерофеев през 2019 г. от продуцентската компания – период, в който писателят трябва да емигрира от Русия в Германия, за да се защити от режима на Путин. Още същата година вече има чернова на сценарий, писан от Ушев и дъщеря му Александра.
В абсурдната история са вплетени теми като тоталитаризъм, насилие и женомразство, обобщава режисьорът: „Беше предизвикателство да се вдъхне остър хумор, като същевременно се запази добрият вкус и се избегне вулгарността. Самата техника е изключително трудоемка и работата самостоятелно върху всеки кадър не беше лесна задача. На всичкото отгоре това беше най-малкият бюджет, с който някога съм работил. След 20 години в анимацията научих едно нещо – никога да не се тревожа как публиката ще възприеме даден филм. Ако хората не са съгласни с „Живот с идиот“ или дори се чувстват скандализирани от него, ще го считам за успех. Целта ми е да предизвикам дискусия“.
За Ушев това е завръщане в афиша на фестивала в Анси, след като през 2020 г. печели наградата за най-добър късометражен филм със „Сляпата Вайша“. Има и още четири награди от форума за анимационно кино, достатъчно, че в изданието „Cinеmatraque“ да попитат „какво би бил фестивалът в Анси без Теодор Ушев?“ „Трудно е да изпитваш и капка емпатия към Владимир – пише изданието. – Озвучен от Доминик Пинон, героят има дарбата да става все поотвратителен с всяка изминала секунда. Късометражният филм напълно прегръща неговата гледна точка: неговата (втора) съпруга, към която той сякаш не изпитва много чувства, се изразява само чрез лирични песни (от сопраното Луси Пейдж). Но идиотската му страна в крайна сметка заема все повече място всеки ден и нахлува в рисунките на Теодор Ушев също толкова силно. Идиотизмът е заразен и се превръща в начин на живот… странно свойствено за човека. Зад този идиотизъм се крият всички човешки недостатъци: алчност, насилие, сексизъм. Зад филма на Ушев човек може да си представи остра атака срещу мъжествеността. Но също и срещу екстремистите и онези, които застрашават днешния свят“.
Фестивалът в Анси продължава до 14 юни.
Преди дни, на 4 юн,и в Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена беше открита изложба на твореца от Кюстендил. Тогава пред/www.bulgaren.org Ушев заявява: „Хуморът и иронията могат да ни обединят” .
-Вие обичате да експериментирате, когато творите. Какви картини показахте в БКИ „Дом Витгенщайн“?
– Изложбата се казва „Знаеш ли, че…? Теории на конспирацията“ и името вече подсказва тематиката. Представям картини, които са рисувани върху истински военни палатки. За първи път направих нещо такова през 2023 г. за изложбата ми в замъка Анси във Франция, където всичко бе изкупено и сега е собственост на музея. Оттам тръгна идеята и вече две години работя по този начин. За настоящата екпозиция продължих серията с теории на конспирацията. Най-старата всъщност е от 1346 г. и се отнася до обсадата на татарите на крепостта Kафа, която тогава се владее от Генуезкото кралство. Това е и първият случай на биологична война, защото нападателите катапултирали тела на загинали войници, заразени с чума вътре в крепостта, и така разпространявали болестта. Напускайки Кафа с кораб, генуезците донасят чумата в Европа и предизвикват втората чумна епидемия. Въпреки тези логични обяснения, все още битува легендата, че татарите са изпратили оса, заразена с чума.
– Как успявате да трансформирате дезинформацията в изкуство?
-Всъщност това беше и основното ми предизвикателство. Аз вярвам, че изкуството може да се случи от всичко и не е задължително да е непременно красиво и изящно. Понякога грозното, гротескното е по-интересно за рисуване. При тези картини използвам стара техника, позната от Индонезия – батик. При нея се рисува с восък, а след изчистването му остава само боята. Това е един от най-старите и възвишени начини за рисуване върху плат, но в моя случай тази фина техника се прилага върху груб брезент от военни палатки, което засилва контраста.
Първоначалната ми идея беше да изложа само пейзажи, които съм рисувал в последните години, но мястото на изложбата – Виена и още повече Дом Витгенщайн, ме предизвикаха да работя по темата за конспиративните теории, шпионажа, дезинформацията. Виена винаги е била пресечна точка на различни интереси, а красивата сграда, проектирана от философа Лудвиг Витгенщайн, има невероятна съдба. Тук Маргарет Стоунбъро е събирала интелектуалния елит, след заминаването й за Америка сградата е превърната в лазарет за руски войници, по-късно е спасена от разрушаване от българската държава. Преплитането на различни епохи и личности е благодатна почва за всякакви спекулации и теории и реших, че няма по-подходящо място за излагането на творби с тази актуална тематика. Все пак ще има и пейзажи, но те ще са само контрапункт на големите платна, приличащи повече на поле на бойни действия.
- Кои съвременни теории на конспирацията сте представили в своите платна?
- Разказвам 14 истории, като се започне от историята с ваксините, които уж убиват, преминем през това, че американците не са стъпили на Луната, илюминатите, които ръководят света, плоската Земя и свършим с биологичните лаборатории в Украйна. Всички те са породени от вечното желание на човека да търси някакви мистични и секретни обяснения, загърбил параноично всякаква логика и смисъл.
Теориите на конспирацията винаги са били, но днес с още по-голяма сила, много мощно оръжие, насочено срещу хората.
- Защо хората днес толкова лесно и бързо прегръщат конспиративните теории?
- Хората винаги са предпочитали да си измислят теории и колкото и невероятно да звучат, и колкото и да са лишени от елементарна логика, те са се възприемали по-лесно. Днес светът стана изключително сложен, взаимносвързан и бърз, което го прави труден за осветляване и осъзнаване.
Чрез конспиративните теории човек се опитва да намери достъпен начин за обяснение на сложните неща. Това е особено типично за хора, които се чувстват нещастни и неоценени, защото така те откриват външна причина за собствения си неуспех.
По-лесно е да се прехвърли отговорността за личния провал върху външен фактор, отколкото да се анализират и търсят причините за несполуките.
Зад всяка конспиративна теория стои атавистичното желание на мнозина да се противопоставят на прогреса и да се омаловажат научните достижения. И това се оказва по-примамливата позиция пред усилието да се търси истината, да се събират и навързват факти в тяхната логична последователност. С развитието на социалните мрежи и демократизацията на медиите, които позволяват на всеки да сподели каквото му хрумне, разпространяването на дезинформация и конспиративни теории стана много лесно и се случва със светкавична скорост.
- Наблюдаваме този процес буквално в целия свят. Има ли някаква българска специфика в него?
- Не мисля, че точно в тази област ние се отличаваме с нещо. И в България се „въртят“ същите наративи и фалшиви новини, както и в останалите държави.
Сякаш вече сме имунизирани срещу истината. Хората четат избирателно, подозрителни са към фактите и не са готови да вложат време и усилия да търсят и сравняват информация, а предпочитат да вярват на нещата, които четат в определени медии, сайтове, канали. Знаете, че има специално финансиране от определени кръгове за фалшиви новини и разпространение на дезинформация. Отделно, че има сайтове, които за няколко кликвания повече са готови да публикуват всевъзможни чудновати истории.
- Сякаш колкото повече нараства броят на конспиративните теории и се повишава нивото на фалшива информация, толкова по-фрагменирано и разделено става обществото ни. Може ли изкуството да спомогне за изграждането на мостове по между ни?
- Много се надявам изкуството да може да обединява. Аз по принцип не давам отговори, а предпочитам да задавам въпроси. Ето и заглавието на изложбата е въпрос „Знаеш ли, че…? Конспиративни теории“ – от тук могат да тръгнат десетки теории и въпроси. Тъжното е, че при толкова източници на информация ние невинаги се информираме, а по-скоро дезинформираме.
- Има ли все пак спасение?
- Опитът ми, базиран на живот в различни държави, показва, че общества, които умеят да се шегуват със себе си и да се приемат с ирония, са по-стабилни и по-резистентни на дезинформация.
Струва ми се, че ако приемаме света с доза хумор и иронията, можем да се обединим. Ние обаче станахме свръхчувствителни и бързаме да се обидим, вместо да се надсмеем над себе си.
Под претекст за наранено национално достойнство се впускаме в безсмислени спорове. Вече почти няма нови вицове, защото загубихме чувството си за хумор, а неговата липса води до голяма разруха. Мислим си, че не сме засегнати от войната, но тя ни удря там, където най-много боли – тя опустошава чувствителността на хората, претъпява емпатията им. И нещата стават трагични.
- Вие сте човек с категорична обществена позиция. Смятате ли, че изкуството може да промени нещо в политиката?
- Аз винаги съм вярвал в утопичната и романтична представа за света, който може да бъде променен чрез силата на изкуството. За да се случи това обаче, трябват хора, които да имат очи да го видят, да го разпознаят и оценят. В последно време имам усещането, че изкуството е по-слабо, то сякаш е скрито, затлачено с несъществени неща. Шумът в медийното пространство е безобразен – залива ни всевъзможна битова, ненужна информация и хората не могат да достигнат до същественото, до истински важните неща, те не виждат изкуството. То не е задължително да бъде красиво, но трябва да провокира и показва къде има скрити бисерчета.
Изкуството не е шумно, не си служи с лозунги, а с дискретни намеци, напомняния.
- И все пак изкуството може да ни спаси, нали?
- Мисля си, че спасението е в още повече изкуство. То трябва да излезе от залите и галерии и да бъде навсякъде и по всякакъв повод да залива света.
