Те са съпрузи, чиято съдба ги е призвала да бъдат съдии на най-големите винени състезания в света. Заради работата си те обикалят надлъж и нашир, живели са в Америка, а след това и в Русия. Донка Костурска е родена във винен регион – Благоевград, долината на Струма, и във фамилия, която винаги е била свързана със земята на този слънчев и плодороден край. Завършва Математическа гимназия, УНСС и СУ (като магистър по маркетинг). С Димитър Николов създават семейство, чиято история започва с шоколад и продължава с дегустация на хиляди вина годишно в търсене на перфектния вкус.
Една случайна искра разпалва любов, която ги отвежда на пътешествие през два континента. „Беше любов от пръв поглед“ – споделя тя за началото през 2002 г. Шест месеца по-късно Димитър, който учи туризъм, заминава на стаж в Чикаго, като преди това иска ръката й от нейния баща в Благоевград. Донка не се поколебава и заминава с мъжа си. Семейството се установява в Чикаго, където Димитър работи като директор „Храни и напитки“ в голям хотел. Именно там, заобиколен от богата винена селекция, той се запалва по изкуството на сомелиерството и изкарва два курса.
„Пробвахме много вина и се запалихме. Тогава бях бременна с първото ни дете, но опитвах по няколко глътки. Стана ни интересно и се записахме на курсове“, спомня си Донка, която през 2004 г. ражда дъщеря си Калина в Чикаго.
След три години в Америка двамата се връщат в България. Димитър започва работа като сомелиер в Банско, Донка – в Американския университет в Благоевград, а семейството им се увеличава с второ дете – синът им Никола.
Следва ново предизвикателство – преместване в Москва, където живеят в престижния квартал „Сокол“, само на три спирки от Кремъл. Именно там през 2012 г. решават да създадат винен сайт, като идеята е българите в чужбина да могат да си поръчват лесно български вина. Характерно за техния сайт е, че те не продават вино, което не са опитвали и одобрили. Работят с малки производители, които нямат нужния обем, за да присъстват в големите вериги.
„Тогава онлайн пазаруването беше голяма новост. Повечето ни клиенти дойдоха от България, макар че очаквахме друго. За първите шест месеца имахме само две поръчки от чужбина. Помня ги и до днес – от Германия и Монте Карло“, разказва Донка.
От 2014 г. семейството се установява в България, имат и физически магазин, както и шоурум за дегустации. И двамата имат сертификати от WSET (The Wine & Spirit Education Trust).
„Когато някъде по света кажеш, че имаш сертификати от WSET, вече те приемат много по-добре и разговорът минава на друго ниво“, пояснява Донка.
„Изкарахме невероятен късмет, че се върнахме в България през 2014 г., точно когато всичко започна да се разпада“, спомня си Димитър.
Днес той е главен съдия в най-големия и авторитетен винен конкурс в света – Decanter World Wine Awards.
„Да си главен съдия означава да избираш най-доброто вино измежду всички останали“, обяснява той.
Съпрузите са били на много места по света, включително Шампан и Бордо, където дори са участвали в местния маратон. За Димитър и Донка виното е повече от професия – то е мисия.
„Всичко е свързано с хубава храна, хубаво вино, хубави хора, приятели. Да заразяваш хората с изкуството на виното е нещо много приятно, дори магично“, казва Димитър.
„Българинът започна да пие бяло вино, но си купува предимно вносно. България е прекалено топла и белите вина стават доста алкохолни, не са толкова балансирани. По-добрите бели вина у нас са от северната част, където е по-хладно“, коментира Донка. Според нея тук има добро „Шардоне” и „Мискет”.
„Преди години мнозина си мислеха, че розето се получава от смесване на бяло и червено вино. Днес винената култура е по-добра, но консумацията на розе остава много по-ниска от тази на бялото вино. Иначе розето е универсален партньор за храна. Ако не знаете какво вино да изберете, няма да сбъркате с розе“, съветва Донка. От червените вина у нас тя харесва най-много „Рубин” и „Мелник”.
Друга особеност за България е, че тук по ресторантите се предлагат вина от цял свят. В Италия и Испания например е голямо изключение, ако заведение предлага чужди вина.
Пред jenatadnes Донка сподели преди време: „Формулата ми за идеален живот е 50% семейство + 30% вино + 10% спорт (всеки ден) + 10% други хобита = 100% щастие“.
– Какво е виното за теб?
– То винаги е било част от моето съществуване, защото съм от Долината на Струма и от семейство с лозе – отглеждането на грозде, правенето, селектирането, продаването на вино беше нашият живот. Виното е една постоянно отворена книга, приключение до непозната дестинация, желана и търсена среща с нещо ново и различно, което разказва истории.
– Защо точно вино, а не кафе, уиски или джин например?
– Защото виното успя да отговори на моя емоционален и приключенски характер. Е, преди него работех именно във водеща компания за кафе и шоколад, тъй че съм се натъквала и на тях по житейския си път. Те ми помогнаха да усетя и сладката, и горчивата страна на бизнеса и живота, но виното ме настигна в един по-зрял момент, когато открих и истинската любов.
– Мислиш ли, че в България има двоен стандарт за реализацията на жените?
– Като управляваща малка семейна компания, с кратък опит в корпоративна среда, смятам, че жената все по-често успява да намери достойно място в доминирания от мъже управленски свят. Аз лично се чувствам прекрасно в мъжки екип, но ако някой ден пропорцията жени-мъже по върховете на компаниите се обърне в полза на жените, успехите според мен ще са още по-големи. Познавам много успели български жени, но „мачизмът“ определено все още съществува по нашите ширини. Да се наеме жена на ръководна позиция е рядкост – мъжете често нямат смелост да вземат подобно решение.
– А как е във винения бранш?
– За щастие жените в българското вино са пряко и активно ангажирани в индустрията и вярвам, че това ще бъде ключово за развитието й. Макар лозарството и винарството да са смятани за мъжки занимания и професии, много стойностни жени вече пишат съвременната история на българското вино. Това ще остави отпечатък и ще ни отличи сред другите световни винопроизводители.
– Кой кого откри: ти – виното, или то – теб?
– По-скоро аз го открих. Докато живеехме в САЩ, аз бях на 25-26 г., бременна с дъщеря ни, и Димитър ми даваше да опитвам по глътка различно вино от хартиена чаша за кафе. Накрая се появи един чаровен и елегантен американски „Пино Ноар”, който ме накара да го „съблека“, т.е. да открия ароматите, вкусовете, характера му, и това увлечение някак продължи. Но главният „виновник“ си остава Димитър.
– Как се роди идеята за винен сайт?
– Това стана в Москва. В една мразовита пролетна вечер през 2012 г., когато с Димитър търсехме начин да съхраним връзката си с българското вино и индустрия – защото той беше тръгнал вече по този път, а аз бях съпруга, грижеща се за децата и семейството, която вътрешно се бунтува да е в ролята единствено на домакиня. И тогава дойде идеята.
В Москва през 2012 г. вече имаше установена онлайн търговия (17-20% от целия пазар за вино по онова време), а България развиваше бавно този канал. Опитите за онлайн продажби не бяха обещаващи, но ние успяхме да направим от разстояние и от кота нула – при непрекъсната комуникация с програмисти и дизайнери – наш собствен домейн за вино. Първоначалната идея беше да селектираме най-добрите български вина, а после да разширим портфолиото си с вина от Балканите и света.
Димитър е нашият винен експерт, който внимателно и прецизно избира виното. Аз се заех с нелеката задача да изградя онлайн платформата и маркетинговата стратегия, както и социалното присъствие на сайта.
– Има ли българинът интерес към онлайн продажбите на вино? Доверява ли се на препоръките ви?
– Онлайн продажбите на вино в България все още са в зародиш. Те винаги ще са един от многото канали на пазара, но ще имат все по-голяма добавена стойност. Първите 3 години бяха периодът, в който трябваше да покажем кои сме, да натрупаме знания и опит. Клиентите ни се довериха, защото бяха жадни за информация и за достъп до по-редки вина – най-вече извън София и пределите на България. Все още голям дял от продажбите ни са за Европа и за любопитни винолюбители там. Това ни дава смелост да се развиваме и разкриваме новото лице на българското вино.
– Кой е най-купуваният продукт или услуга на вашия сайт?
– На първо място е, разбира се, българското вино, но през последните 3 години се разви и виненият абонамент. Една услуга, която дълго обмисляхме, докато не намерихме формулата, която прилагаме сега. Трябваше ни време да се утвърдим, за да може клиентите ни да се доверят на нашата селекция и чак след 8 години напълно да разчитат на нас да изберем виното за тях. Вино абонаментът е подобен на този за вестник или списание – всеки месец клиентът получава бутилка или няколко – с вино от ценови клас и тип, който предварително е избрал за определен период.
Подходът ни е индивидуален към всеки клиент. Общувайки с него, градим винения му профил – така минимизираме изпращането на вино, което не би му харесало. Вкусът е субективен и рискът е голям, но когато подходим персонално, някак си успяваме да удовлетворим всяко небце.
– Проявява ли публиката у нас интерес към курсове за изграждане на винена култура?
– Все повече млади и неангажирани във винената индустрия хора искат да учат, да надграждат и развиват своята винена култура, защото тя е едно истинско съкровище с емоционален и социален характер.
– Има ли винена култура в България?
– Тя е един много важен актив, скрито оръжие, което всеки уважаващ себе си консуматор на вино би трябвало да има и да обогатява. Все повече са хората, които се интересуват, четат, дегустират, пътуват заради виното, и това е страхотно. Консуматорът определено повишава винената си култура, но идва казусът с нивото „от другата страна“ – тоест у обслужващия екип в ресторанта, магазина или избата. Много често тези хора приемат това свое занимание за някаква временна работа и рядко влагат усилия и средства в квалификацията си. А това може да доведе до ситуация, в която клиентът да има повече познания от персонала.
– Трудно ли е да бъдеш дама във винения бранш? Кои са най-съществените ни предимства и недостатъци?
– За да си истинска дама във винения бранш, трябва наред с познанията, авторитета и ангажираността да имаш и време, за да докажеш себе си в този приеман за мъжки бранш. Тоест да, трудно е! В България се оказва, че много жени успяват да пишат съвременната винена история – това ми дава сили да изявя и собственото си желание да съм част от нея. Основното ни предимство е, че виното е емоционален продукт, а повечето жени сме емоционални. Виното изисква отдаденост, търпение и страст – типично женски характеристики. За момента не откривам недостатъци – трудно е, но жените сме създадени да се справяме с трудностите и това ни прави силни.
– Коя е Дони извън винения контекст?
– Емоционален (понякога твърде емоционален), активен, постоянно пътуващ и търсещ новото човек. Обичам семейството си и отдавам много енергия за тях. Обичам да снимам, затова често можеш да ме видиш с фотоапарат или смартфон, откъсваща се встрани, за да уловя момента. Обичам спорта, той е неизменна част от мен и ежедневието ми – започнах с бягане (имам зад гърба си даже един винен маратон от 42 км в Бордо), а сега много активно се занимавам с кросфит. Всеки ден, хайде 6 пъти в седмицата, съм в залата, където се разтоварвам от напрежението. Сега се подготвям дори за състезание – това тренира не само тялото ми, но и духа ми, помага ми да решавам казуси и да сбъдвам мечти.
– Виното запазена територия ли е и за кого? Какво мислиш за представянето на жените на винената сцена у нас?
– Вече не! Очевидно е, че в последните 10 години българската жена заема все по-сериозна роля във винения бранш: дали като агроном, дали като винен технолог, лектор, сомелиер, или като управляващ изба, ресторант, магазин, винен клуб, като търговец или маркетолог… Това се получи някак естествено и елегантно, както само ние, жените, го можем. Жените на българската винена сцена сме много и всяка иска да даде максимума от себе си. Това много ме радва. Трябва да има конкуренция, която да стимулира развитието ни.
– Кой и какво те вдъхновява?
– Активните, търсещи хора – тези, които не се побират в рамки. Вдъхновява ме и самото вино, неговият многообразен и деликатен характер. Вдъхновява ме и спортът, активността, която ни развива не само физически, но и ментално.
– Кое вино те описва най-добре като личност и би му се наслаждавала дълги години?
– Аз съм любопитен пътешественик и обичам разнообразието. Само едно вино ще ми е трудно да назова, а и виното също се развива – това го прави различно всеки път. Но „Пино Ноар” е сортът, в който откривам себе си – чувствително, елегантно и деликатно вино, с доказан характер. Неговата прозрачност, първичност и комплексност се разкриват постепенно и ме карат да търся още и още в него, а и в себе си, за да бъда по-добра утре.
