Местните категорични – има някакво много сериозно разминаване между официалната инфлация от 0,3% и тази на масата, която е поне 30%
Според официалната статистика през февруари инфлацията в България се е свила до 0,3% на месечна база, но усещането на благоевградчани е поне за 30%. То се формира от цените на зеленчуците, месото, млечните продукти и хляба, които само за 1 месец – от 4 февруари до 3 март, са се повишили с десетки проценти.
Данните са от Информационния портал за наблюдение и сравнение на цените на част от хранителните продукти в малката потребителска кошница в България и показват някакво необяснимо и много сериозно разминаване между инфлацията и цената на храните.
Например през изминалия календарен месец 1 кг охладена кайма 60/40 свинско/телешко в страната е поскъпнал с 23.89%, а в Благоевград – с 19.62%. Охладен свински бут без кост вече е с 11,11% по-скъп в Благоевград, при 9.61% средно за България. Цяло пиле охладено в страната се е увеличило с 6.22%, в Благоевград – с 4.52%, а замразеното е поскъпнало съответно с 10.19% и 8.91%. Пилешките бутчета са прибавили към сцената си нови 14.35%, а пилешкото филе – 9.59%.
И не е само месото. Килограм ориз в страната е поскъпнал през февруари с 10.72%, а в Благоевград – с 10.89%. Традиционният за българската трапеза боб на дребно в страната се е оскъпил с 4.09%, а в Благоевград – с 11.70%.
Благоевград чупи по скъпотия националната статистика по отношение на кравето масло в пакетче от 250 г. За месец в страната то е поскъпнало с 23.24%, а в областния център на Пиринско – с рекордните 37.50%.
Докато средно за България през февруари цената на бялото саламурено сирене от витрина е поевтиняло с 1.17%, в Благоевград то е добавило към цената си нови 11.15%. Аналогично е положението с кашкавала от краве мляко – при поевтиняване през февруари с 2.91%, в Благоевград цената му на дребно е с 1.05% по-висока. Така е и при яйцата размер М – 3,77% по-евтини в страната, 6.12% по-скъпи в Пиринския край.
Цените на някои от плодовете и зеленчуците пък са с абсурден ръст. Например морковите в България са поскъпнали през февруари с 8.47%, но за Благоевград поскъпването е с 19.16%. Ябълките, които във веригите са 2,99 евро, са регистрирали поскъпване за месец с 44.84% в страната и 58.23% в Благоевград. Бананите, чиято цена е около 1,84 евро, в България са поевтинели с 1.30%, но в Пиринския край са поскъпнали с 5.80%. За месеца лимоните са поскъпнали с 60.68%, а портокалите – с 58.69%. Дори картофите са качили към цената си 2,87%. Неусетно е поскъпнал и насъщният – бял хляб от 650 грама вече е по-скъп в Благоевград с 20.53%, а хляб „Добруджа“ със същия грамаж струва 28,19% повече, отколкото през януари.
Извън коментар са някои от продуктите в голямата потребителска кошница. Например килограм лешници през януари беше 20 лв., сега е 20 евро.
Макар и малко, има и храни от първа необходимост, които през февруари са поевтинели. Например доматите, които се внасят от Турция средно срещу 60 цента за килограм, в магазинната мрежа са около 2,89 евро, но все пак това е с 13.98% по-евтино, отколкото ги купувахме през януари. Краставиците на цена от 3,52 евро в страната са поевтинели с 21.18%, а в Благоевград – с 29.63%. Поевтиняване с 13,31% се забелязва при зрелия лук, с 22.27% при олиото, с 0,70% при захарта /за страната поевтиняването е с 13,64%/, с 4.32% при прясното мляко и с 8.13% при киселото мляко.
Същевременно вчера КЗК обяви идеята си из цялата страна да се изградят регионални пазари, тържища и складови бази, за да може производители да реализират по-лесно продукцията си. Това щяло да спести разходи за транспорт и доставка и ще допринесе за по-ниски цени на хранителните продукти. Как обаче ще се озаптят крайните надценките в магазините – все още не е ясно. Самата КЗК обяви, че има стряскащи надценки при храните – 73% при каймата, 91% при кашкавала, 77% при млякото, 82% за сиренето, 89% при яйцата. Рекордьор е минералната вода със 135%.
Най-проблемен се очертава млечният сектор, на който предстои допълнително по-задълбочено проучване. Според представители на бранша производителите на млечни продукти са принудени да ги предлагат под себестойност, което води до влошаване на рецептурата и по-ниско качество. В същото време изкупните цени на суровото краве мляко у нас са сред най-ниските в ЕС – с близо 10% под средното ниво. През последните 5 г. производството е намаляло с 25%, а вносът е увеличен с 43%.
Анализът на КЗК заедно с препоръките е предоставен на изпълнителната и законодателната власт, за да предприемат административни и нормативни мерки.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
