Бившите осмокласници от набор `58 на гимназия „Христо Ботев“, випуск 1973 година, се събраха на другарска среща в родното Мурсалево за 49-и път след завършването. Дойдоха съученици от съседните села и градове, от столицата, гастарбайтери… В началото на срещата всички почетоха паметта на шестима свои съученици, отишли си от живота без време.
„За мен и моите съученици годините, прекарани в любимото ми училище в Мурсалево, са незабравими. Това са най-щастливите младежки мигове. В училището от четвърти до осми клас учеха и децата на селата Драгодан и Цървище, където имаше училища само до четвърти клас. Децата от съседното с. Драгодан и Цървище ги докарваха с кола в понеделник и си ги взимаха в петък, бяха на пансион в училището. Нашият класен и любим учител беше Аспарух Бошов, който ни преподаваше по литература. Преподавателите ни бяха млади, около тридесетгодишни. Голям тандем бяха семейството учители – преподавателката ни по руски език и пеене Вергиния Пороминска и съпругът й Димитър Поромински, който освен преподавател беше и хоров диригент. Той създаде и училищен хор за децата от Мурсалево и Слатино. Организираше за учениците и забави с танци и музикални вечеринки, които по-късно се превърнаха в дискотеки, на които идваха младежите и от Дупница, и от Благоевград, колко много хора създадоха семейства след запознанство на тези дискотеки. Това беше ново за времето си. Когато учихме тук, в Мурсалево и съседните села всяко семейство към ТКЗС-то гледаше тютюн. Всички ниви бяха засадени с тютюн, а децата и младежите нижеха, садяха, беряха тютюн в кошове и го прекарваха в каручки с магарета. Тютюнът ни даваше работа и пари за дрехи, обувки, хората с пари от тютюна си направиха къщи, и волги, жигули и лади си купиха. Имаше много работливи хора, нямаше недоимък. Сега само едно семейство в Мурсалево отглежда тютюн. Какви времена бяха…”. Това разказа една от красивите и елегантни дами на срещата – Магделена Джоргова, която е от Мурсалево, но от 37 г. е снаха в съседното село Слатино. Тя майка на син, който от 20 години живее в Америка, женен за българка, и дъщеря, която живее в София и има детенце в трети клас.
„Синът, снахата и дъщерята са с по две-три висши образования, гордея се с тях. Синът и снахата са отдавна американски граждани и идват в България само като на екскурзия. Синът ми не е доволен от това, което вижда тук, и ми казва: „Мамо, как да се върнем? В Америка имаме и настояще, и бъдеще, ценят ни като специалисти, а в България качествените хора не им трябваха и преди 20 години, и сега не им трябват. Само за да си сменя шофьорската книжка, на колко опашки и пред колко гишета чаках, отпуската в това ми мина, а в Америка всичко е онлайн”.
Нейната съученичка Детелина Шаварска допълни: „Ние, нашият набор, израснахме в тютюна в Мурсалево, с него се и изучихме”.
В разговора се намеси и съученикът им Николай Недокланов, чиято съпруга е на гурбет в Испания, който сподели: „Бях 34 години автокранист в легендарната дупнишка строителна фирма „Автомагистрали Хемус“, която през последните 12 години бе унищожена, продадена и разпарчатосана от хора от много високо място във властта. Видях и управлението на инж. Пешев, лека му пръст, и управлението на спуснатия от ГЕРБ Йордан Йорданов, при когото фирмата беше приключена. За тридесет и четири години като автокранист днес получавам 400 лв. пенсия, а наскоро разбрах, че депутатската заплата на тия, където само се карат в парламента, е 11 500 лв. При което всички присъстващи на срещата хлъцнаха с думите: „Каква наглост, какво народно предателство, а тука в съседните села разкарват с кола хляба на хората и го дават за 1,60 лв., а за кучетата 1 лв. самуна, баничката 2 лв. Те си взимат големите пари, а 80-годишни пенсионери от Мурсалево и Драгодан плащат ток и храна с 500 лв. пенсия. Не искаме такива депутати”.
Най-младоликият съученик от мъжете Иван Иванов, който също е пенсионер и е изкарал 42 години в градския транспорт в София, сподели: „Все по-голям става пътният трафик в София и моите колеги работят в много стресови условия. И през моята младост наборите ми напускаха селата и отиваха на работа в столицата, защото от цялата страна там бяха най-добри заплатите. И сега е така. София оголи от население другите малки градове на страната, което е катастрофално“.
Мурсалевката Емилия Детинска дойде на другарската среща от бобовдолското село Мламолово, където живее.
Една от красавиците на набора – Детелина Шаварска, душата на компанията, сподели: „Гурбетът един път дава, а три пъти взема. 17 години бях със семейството си в Испания. Късмет, че синът и дъщерята са в България. Тези на върха, които управляват държавата от годините на промените, са заели всички места в администрацията ни с калинки. Какви избори ще има? Талантливите и истински образованите не им трябват, затварят за тях всички възможности тук и им сочат вратата за чужбина. Не сме гастарбайтери, а бежанци по принуда. След гурбета виждам, че продължават партийните назначения и няма спирка. Парите, които съм изкарвала в Испания, са нищо в сравнение с парите на депутатите и политиците, като гледам какви дворци имат и какви коли карат… Имам внучка на 21 години. Как ще живеят младите хора, като половината от тях са с единия крак в чужбина, ще могат ли да си намерят половинки и да създадат семейства? Виждам, че това е голям проблем за страната ни, защото много съседи, роднини и познати между 35 и 55 години са несемейни и без деца, не могат да си намерят работа и другар в живота. Сега срещата с моите връстници ми приповдигна духа. Всички сме много щастливи и поехме глътка въздух, да продължим да живеем с надежда, че нещата ще се променят към по-добро”, заяви Шаварска.
За доброто прекарване на наборите се погрижиха Аделина и Димитър Шиякови. Те бяха приготвили най-вкусните мезета и салатки, пържоли и кюфтета… На другарската среща с всички се веселиха и Любомир Пачаръзов, братовчедите съученици Николай Недокланов и Костадин Недокланов, Иван Паргов, Стефан Пешев и др.
Накрая на вечерта наборите се разбраха: „И пак ще се срещнем. Догодина, на трети юни, за 50-годишнината от завършването”.
ДЕНИ МИЛЕВА
