Известният благоевградски парапланерист и многодетен баща Иван Руенов Калибацев: Полетът е риск и свобода, а да имаш деца е най-големият риск и обич към живота

* Иван Калибацев оставя красивите Хаваи и Швейцария, за да се завърне при голямата си любов Ива, а съдбата ги дарява с три прекрасни деца *Според него рожбата е Божи дар, той знае колко много семейства се опитват да създадат поколение, но понякога дори и с новите технологии е много трудно и отнема доста време и средства *Безкрайно е благодарен на двете им баби орлици, които са помагали при отглеждането на тримата синове*

Към проблема с демографската криза в България гледните точки се разполовяват – мрънкащите, оплакващите се, вечните недоволници и за съжаление преобладаващите обвиняват държавата и световната конспирация за срива, а сами не поемат отговорност; други, също нелишени от критичност, просто го решават, следвайки естествените гласове на живота. Сред вторите са и семейство Иван и Ива Калибацеви от Благоевград, които са родители на три прекрасни момчета. Техният пример е достатъчен повод, за да вдъхнови и други млади двойки, осмелили се да прекрачат трудния праг на втората рожба. Иван е завършил ПМГ „Сергей Корольов“ в Благоевград с профил „Биология“ и Националната спортна академия „Васил Левски“ със специалности „Треньор по тенис на корт“ и „Инструктор по ски“. Работил е като възпитател на деца в Швейцария, преди да се завърне трайно в България.

Съпругата му Ива Веселинова Калибацева е финансист, работи в банка ДСК, преди това е била служител в Общинска банка и в ПИБ, където се запознават с бъдещия й съпруг и баща на децата им Руен, Александър и Борис. С усмивка Иво Калибацев добавя към членовете на семейството и кучетата Ариан и Джоджа. За общите радости и трудности в семейното огнище разговаряме с Иван Калибацев.

Иво, ако приемем, че в началото бе любовта, как изглеждаха първите ви общи стъпки с Ива?
С Ива се запознахме в нейната месторабота в Първа инвестиционна банка, малко преди да замина за Хавайските острови. Но дори и тази красива земя не можа да ме задържи далече от нея и не след дълго се завърнах, за да я потърся отново. Връзката ни беше невероятно красива, но изпълнена с трудности, тъй като бях поел мисията да ставам пилот на хеликоптер в швейцарска база.
Това че ви се родиха три деца, бе добре обмислено семейно планиране, или стана случайно и непредвидено?
Дори понякога да си мислим, че можем да планираме нещата, които искаме да се случат, невинаги се получава според очакванията ни. А това със създаването на деца аз твърдо вярвам, че е най-голямото чудо на живота, то е Божия благословия! Знаем колко много семейства се опитват да създадат поколение, но понякога дори и с новите технологии е много трудно и отнема доста време и средства. Безкрайно благодарен съм на живота, че ме дари с три деца. Но да се върна малко назад. След като започнах обучението в Швейцария, разбрах, че чакаме първата си рожба. Всичко вървеше по план, но както става в най-красивите романи, нашият Руен реши да изпревари всичко и всички, като реши да се появи на бял свят точно една седмица след сватбата ни, която беше на датата от нашата първа среща. Аз много се изплаших от това преждевременно раждане и взех съдбовното решение да приема „лиценза за бащинство“, а хеликоптерът се трансформира в парапланер, който се превърна и в моя професия, която, разбира се, също е част от авиацията, но без да се налага да взимам разрешение за полет от контролната кула.
След първото бебе как продължи семейното ви плодородие?

След като се появи Руен, разбрахме, че очакваме втора рожба и Александър се роди само година след баткото. Борис дойде три години след втория си брат и така, само за 4 години ние имахме три деца, а в момента дори към нашето семейство се присъедини и второ кученце, с което нашият отбор се настани на един тежкотоварен, плаващ през вълните на живота кораб.
Това че децата ви са три момчета, изпълва ли ви със съжаление, че нямате и момиче?
Относно мъжката ни чета аз, разбира се, съм много горд и щастлив баща. Преди да се появят, бях смирен относно какви ще бъдат като пол, а жена ми много искаше да имаме момиче. Но Господ така отреди и винаги съм вярвал и съм се молил да бъдат живи и здрави, защото другото е в ръцете на Великата сила и нейния велик план.
Трудно ли се отглеждат три деца, при това доста близки по възраст?
Не е лесно. Голям стрес е постоянно да стоите в режим на готовност за действие и противодействие на всичко, което ви се случва в процеса на отглеждане и възпитание. Искам да отбележа, че ние сме много големи късметлии, тъй като през всичките тези години имахме две баби орлици и двама дядовци, от които изгубихме майката и бащата на жена ми. А тъщата Мариянка беше най-безценният ни помощник, жена педагог с невероятно отношение и жертвоготовност, даваща внимание и грижи по всяко време на денонощието, човек, за когото не можем още да приемем, че не е между живите. Но след смърта й си обещах да не жаля сили, за да получат децата ни любов и внимание, които тя даваше на всички ни!

Обикновено мъжете настояват да имат в семейството повече деца, защото се приема, че за тях е по-лесната част, а днешните жени май не са много ентусиазирани от подобна възможност. При вас как беше?
Относно това, кой е искал да имаме повече деца, мога смело да заявя, че Ива е най-храбрата жена, която съм познавал някога, невероятно силна и стабилна майка е, и ако я попитам дали иска да ми роди още деца, сигурен съм, че няма да последва отрицателен отговор. Напротив, тя е всичко, за което някога съм мечтал и желал в представите си за човека до мен! Многото деца създават най-голямото удовлетворение в едно нормално семейство, а напрежението е нещо, без което само по себе си не е възможно то да съществува!
Как изглежда един ваш семеен ден, свързан с отглеждането на децата?
Един наш семеен ден понякога започва прекрасно, понякога тръгва напрегнато. Сам разбираш, че три момчета могат да създадат много смях, но и много стрес, или с две думи – дните и часовете ни са много, много динамични и изтощителни. Но тъй като с жена ми се опитваме, въпреки различията ни в характерите и дейностите ни да се справяме и най-често го правим добре. Много е важно да отбележа, че ако двама родители не „пеят“ в един глас, при конфликтна ситуация от най-различно естество (примерите са безброй) всичко може да се обърне срещу тях и най-вече това, което са създали.
Държавата насърчава ли раждането и отглеждането на повече от две деца в семейството?
Относно държавната помощ жена ми получава като майка на три деца около 130 лева за цялото това поколение, което е дала на страната си, а същата такава от ромски произход, мисля че получава около 1200 лева, благодарение на социалната политика и организации, които стоят зад тях. Но това мисля, че е всеизвестен факт, който е абсолютно несправедлив и срамен!
Иво, от доста време хвърчиш с парапланер. Какво ти дава летенето?
От летенето ми с парапланер съм разбрал, че това е едно от нещата, които съм искал да правя от ранна детска възраст. И от спортно хоби, което практикувах около 10 години, избрах да го превърна в една от професиите ми.
Не е ли рискът от злополуки голям при този вид летене?
Аз съм човек, който винаги е работил в сферата на риска. Дълги години съм ски учител, тенис треньор, бил съм детски възпитател в Швейцария. Искам да кажа, че от работата и дейностите, които съм упражнявал, разбрах едно: всичко, което има динамика и скорост, е опасно, а за да можеш да принизиш риска до минимална степен, е нужно да се подготвиш изключително добре технически и методологически, да знаеш къде са границите на приемливия риск, къде са лимитите на възможностите, на екипировката, околната среда, на участващите в процеса и т.н. Днес думата екстремен спорт е много модерна, но и носи много голямо послание в себе си и всеки, който е решил да опита подобни приключения, трябва да е наясно, че те крият опасност за живота и здравето му. Нека се замислим дали когато някой управлява превозно средство, тротинетка, колело, ски, знае какво може да се случи при загуба на внимание от негова страна или от страна на участващите в движението? Всеки, който има опит с тези така наречени движения на тела в пространството, знае какви и колко многобройни могат да бъдат последствията, така че гаранция няма за абсолютно никой. Но човекът е единственото същество, което поставя живота си в риск с цел забавление.
Като гледаш отгоре света и хората, какво чувстваш, което ние отдолу пропускаме?
Когато гледам отгоре, приоритет ми е да изпълня полета безопасно и правилно, но има моменти, в които се усмихвам и чувствам силата на живота с огромно удоволствие и респект!
Водиш ли твоите синове да гледат полетите ти? Някой от тях лети ли вече?
Двете ми по-големи деца са летели с мен, понякога ги взимам по стартовете, но избягвам да им налагам това като начин на живот, напротив, опитвам се да ги насочвам в нещата, които едно дете трябва да усети, а те са връзка с природата, музиката, изобразителното изкуство, чувството на отговорност към семейството и околните, уважение към по-възрастните и по-малките. Такива неща, нормални и стойностни.
Ако направиш връзка между многодетството и полета с парапланер, откриваш ли допирни точки?
Полетът е риск и свобода, а според мен да имаш деца е най-големият риск и обич към живота.
Как твоите приятели коментират факта, че имате три рожби в днешното време, когато е подвиг родителите в България да имат две деца?
Моите истински приятели не са много и винаги имам уважението и помоща им в тази нелека, но щастлива моя съдба, за което съм им безкрайно благодарен!
Какво мислиш за българската демографска криза? Толкова ли е безнадеждна?
Относно демографската криза мисля, че тя е предизвикана от алчността и некомпетентността на всички, които успяха да се домогнат до власт и управление. Нещата са наистина грозни и депресиращи! Тази държава изгуби, според мен, най-ценните си устои, а именно здравеопазването и образованието. Грижата за възрастните и най-малките е под всякаква критика! Колко детски болници са построени в последните 30 години? Някой има ли идея в какво състояние е детското отделение в Благоевград, защото аз имам?! На първия етаж е настанена половината ромска махала, а на втория е възможността за всички останали хора, които са данъкоплатци и граждани на тази държава. Ако някой има друго мнение, можем да отидем заедно до отделението. Мисля, че с това изчерпвам отговора на въпроса ти.
Каква е твоята рецепта за излизане от демографската криза в България?
Рецепти много, вземете един Орбан и неговата политика относно семействата на Унгария и мисля, че ще се получи доста добра успеваемост с този така фатален за България проблем. Дори и да не е точно този модел, има откъде да се взаимства, но дали някой някога ще го направи, не знам.
Какво би посъветвал младите семейства, които тепърва ще стават родители?
Бих посъветвал всички, които искат да бъдат като нас, да действат смело, да имат щастието да намерят човека до себе си за този най-важен полет в живота. Да се научат да обичат себе си и околния свят. Пожелавам успех на всички, готови да се впуснат в приключението на родителството, и нека помним, че без любов и риск животът би бил едно сиво пространство! Нека Бог бди над българския род!