Интересът му към природата го води до планинското село Дебочица, където открива първия вид орхидея за българската флора
Роден е на Гергьовден, но не е кръстен на светеца, а на двамата си дядовци, които са носили името Любен. Харесва си името, защото е убеден, че то има значение в съдбата на човека и дава определена посока в неговото развитие. Важен за него е и периодът, в който човек идва на бял свят, защото той също оставя отпечатък върху жизнения му път, важна е и датата на раждане. За Любен тя е 6 май 1988 г.
„Това е много специална дата за мен – празникът на Свети Георги, началото на пролетта, която точно тогава е в своя апогей, и смятам, че интереса си към вечно възобновяващата се природа съм получил още с рождената си дата”.
По майчина линия родът му е свързан с известния български войвода Аргир Манасиев. Любен се гордее, че баба му Щеряна Манасиева има родова връзка с него, защото той е известен гевгелийски войвода, учител, общественик, деец на ВМОРО и председател на Горноджумайското й крило. Баба му е работила в Общинския съвет преди години, а дядо му Любен Недялков се е занимавал непрофесионално с футбол, бил е и съдия и е една от популярните личности в града. По бащина линия фамилията Домозетски идва от западните гранични планини, по-точно от с. Дебочица, след което баба му Магда и дядо Любен Домозетски се заселват в град Симитли. Любен смята тази фамилия за изключително запомняща се. Дядо Любен е бил военен ,а баба Магда – учителка. Любен има сестра Магдалина, с която имат различни възгледи за живота и избират различни житейски пътища, но винаги усеща нейната подкрепа.
Любен е щастлив, че има точно тези родители. Майка му Силвия Домозетска е известна благоевградска журналистка и сега директор на Дирекция „Култура, спорт и туризъм” в Община Благоевград. Баща му Димитър Домозетски, когото всички наричахме Митаци, се занимаваше с ремонт на автомобили, но забелязва истинските интереси на сина си в областта на природознанието и изкуството и го подкрепя до края на живота си. Интересът му към дивата природа Любо смята, че идва от родителите му: „Този интерес не само беше породен, но и култивиран от родителите ми. Като дете баща ми обичаше да ме води сред природата, а и след това, когато започнах да проявявам интерес към изучаването на растенията и животните, той много ме подкрепяше и ме водеше до труднодостъпни местности, в които да търся едно или друго нещо, което представлява интерес за мен. Оставали сме на палатка в почти недостъпни планински райони. При един преход с него открих много интересен вид орхидея в Рила планина. Много споделени места имам с него. И мисля, че това е оказало голямо влияние върху моя интерес към ботаниката и зоологията. Подкрепяха ме много и за развитие на интересите ми в областта на изобразителното изкуство. За съжаление, неотдавна баща ми почина и аз загубих един от най-верните си спътници по най-трудните пътеки. Той ми е показвал едни от най-интересните места, които съм посещавал”, заявява Любо и си спомня за село Дебочица във Влахина планина, от което произхожда родът Домозетски. То е слабо населено и се намира близо до Благоевград, но е трудно достъпно. По настояване на баща му той започва да изследва природата в района на това село. И точно там Любен открива първия нов вид орхидея за българската флора. Открива я по пътя за старинната черква „Йоан Златоуст” на селото, когато пътят до нея беше буренясал и Митаци показва на семейството си забележителната природа на това село. Любо прави снимка на орхидеята, но тогава не си давал сметка какво точно е намерил. След няколко години, преглеждайки снимковия си архив, установява, че този вид орхидея е по-различен от останалите и от всичко, което е публикувано за българската флора дотогава. Започва да изучава тази проблематика и стига до заключението, че това е вид орхидея, известен в Гърция и Албания, и не е съобщен за България, но тъй като се среща близо до българо-гръцката граница, е възможно да се появи и на българска територия. Името на тази орхидея е свързано с областта Епир в Северна Гърция. С баща му се връщат няколко пъти в подходящия сезон на това място, за да проучва развитието на този вид. Но, за негово съжаление, преди да публикува това находище за българската флора, то било унищожено от човешката дейност, тъй като хората в селото възстановяват пътя до стария храм и несъзнателно унищожават находището. „Подобни видове са изключително деликатни и тяхното съществуване е много крехко и уязвимо”, обяснява Любо. „За щастие, аз преоткрих за България този вид по долината на река Струма, в землището на село Ново Ходжово, което се оказа много интересен район по отношение на ботаника и зоология, защото се срещат и редки животински видове там!”. Любен се надява да преоткрие този вид орхидея и във Влахина планина, където е неговото първо находище за България.
В Благоевград Любен учи в Седмо основно училище, където никога няма да забрави началната си учителка Виолета Стойчева. „Тя много ми помогна за събуждане интереса ми към природата и толелираше изявите ми в областта на изобразителното изкуство”, споделя Любо. Самата тя е запазила негови рисунки от втори клас, с които иска да го изненада. Първата рисунка е илюстрация на стихотворение за вятъра на Леда Милева, с която класът на Вили Стойчева има среща. Учителката си спомня как Любо развълнувал Леда Милева, като й подарил икона, нарисувана от него. Тя дори се разплакала и казала, че по-ценен подарък от дете никога не е получавала. Виолета Стойчева ми изпрати още две рисунки на Любо на тема „Моята детска мечта”, в които се вижда, че тя е свързана с любовта към идиличния свят на природата и природосъобразния начин на живот. Вили споменава и за първата му книга „Пеперудите на природен парк Беласица”, която той издава през 2014 година и й я подарява по повод избирането й за Жена на годината на Благоевград през 2015 година.
Любен учи в Националната хуманитарна гимназия с профил изобразително изкуство, след това няколко години живее и учи в Италия, където неговите родители отиват на работа, но решават да се завърнат в родината си, и той завършва средното си образование пак в НХГ „Св. св. Кирил и Методий” – бивша Солунска, в Благоевград.
По-интересен за него е вторият му италиански престой, където отива като студент по повод специализация в Академията за изящни изкуства „Брера” в Милано, когато успява да се запознае с различни посоки в развитието на изкуствознанието и със самото италианско изкуство, което заема важно място в световното художествено наследство.
След завършване на средното си образование Любен прави опит да учи в Университет по архитектура, строителство и геодезия, но разбира, че това не е неговата посока, и се отказва още в началото на следването. Приемат го в Художествената академия. Завършва специалност „Изкуствознание”, защитава и магистърска степен „Изкуствознание и културно наследсто”. Сега е доктор по изкуствознание. Защитава дисертация на тема, свързана с история на изкуството, и оттогава до днес не е спирал да работи за академичното си развитие. Веднага след завършване на висшето си образование през 2015 година започва работа като куратор и уредник на фонд „Живопис и скулптура” в Софийска градска художествена галерия, за която той казва, че е водеща в страната, заедно с Националната художествена галерия, и е щастлив, че там намира прекрасни възможности за своето развитие. Има интереси в областта на средновековното изкуство и интереси, свързани с развитието на модернизма в българското изкуство от 20-те и 30-те години на миналия век и с различни теми и личности от развитието на българското изкуство от този период. Любен работи и като хонорован преподавател в Националната художествена академия. На скулптора Иван Лазаров той посвещава отделна изложба, като детайлно проучва неговата биография и бурното време между двете световни войни, в което е живял. Срещата с тази творческа личност за него е и голям житейски урок. Влиянието на Иван Лазаров се вижда в последната изложба на Любен Домозетски. Той започва да се интересува от идеята да бъдат представени скулптурни произведения с езика на живописта и тогава се обръща към произведения на този скулптор. Така пресъздава една от най-интересните и знакови творби в творчеството на Иван Лазаров – изображението на Свети Пимен Зографски – „един полулегендарен, полуреален късносредновековен зограф, който в един момент е избран за покровител на българските художници и патрон на Художествената академия”, разказва Любен. Иван Лазаров най-напред създава паметник на Свети Пимен Зографски, който е бил с внушителни размери и разположен в двора на Художествената академия, който е разрушен от бомбардировките по време на Втората световна война, и като по чудо от него е запазен фрагмент от главата на Свети Пимен Зографски. Иван Лазаров създава и умален вариант на паметника, решен със средствата на керамиката. Именно тази игра на отблясъци върху глазираната керамика и колоритното й въздействие привличат Любен при пресъздаването на този образ чрез средствата на живописта. Винаги е намирал за много ценна идеята на скулптора Иван Лазаров за спокойствието, за родното, родовото, за покоя, за земята, теми, които защитава в творчеството си. Съвсем несъзнателно Любен поставя във фона на тази творба поредица от ябълкови цветове, които напомнят на друг наш знаков автор, съвременник и приятел на Иван Лазаров – Владимир Димитров- Майстора, в творчеството на когото също са много важни идеята за родовото наследство, за покоя, за силата на възобновяващата се природа, все теми, които вълнуват и Любен.
Софийската градска художествена галерия, в която работи, е ориентирана към представяне на светско изкуство, но той има желание да представи там християнското изкуство в Югозападна България. Щастлив е, че във фонда тази галерия съхраняват творби и на благоевградския художник Сашо Стоицов, един от най-интересните ни съвременни автори. Любо има идея за кураторски проект, който да реализира в Регионалния исторически музей в Благоевград. Идеята е да обедини богатите му фондове, свързани с природата, Средновековието и ценните произведения на изкуството, които се съхраняват в него. Смята, че е голяма заслугата на този музей за неговото формиране като изследовател.
Любо вече е популярна личност в областта на изкуството. Интересите към ботаниката и зоологията се преплитат с интересите в изкуството и намират израз в така наречената научна илюстрация, чрез която започва своите занимания с изкуство. Чрез рисунката и живописта пресъздава заобикалящия го свят. Започва да експериментира с научната илюстрация и в изложбите, които представи през последните години. В тях могат да се видят творби с чиста научна илюстрация и творби, които напускат това научно поле, но продължават да носят отпечатъка на природните му интереси. Досега е направил пет самостоятелни изложби в галерията за модерно и съвременно изкуство с тематичен профил природа, биологичен свят и екология „ Little Bird Place” в София. Първата изложба той реализира през 2020 година. Нарича я „Заекът на Дюрер падна”, което идва от творбата му „Заекът на Дюрер падна под ноктите на един византийски сокол, която е научна илюстрация на вид орел – или ловен сокол, уловил заек в своите нокти. Заекът като символ препраща към знакова творба на немския ренесансов художник Албрехт Дюрер – неговият малък заек, който се намира в музея „Албертина” във Виена. Заглавието прави изложбата актуална, защото съвпада с годишнина на Дюрер. „А ноктите на един византийски сокол идват от размишленията ми върху византийското изкуство и връзките, които могат да се открият между него и научната илюстрация. Защото византийското изкуство не се стреми да представи нещо конкретно, а идеята за нещо абсолютно. Същото се наблюдава и в научната илюстрация. Това беше голямо предизвикателство, защото се оказа, че съм работил доста разнопосочни неща, така че изложбата беше подчинена на интересите ми в зоологическата и ботаническата научна илюстрация. Но и тук се появяват няколко творби, които излизат от чистата научна илюстрация и представяха експерименти с нея. В творчеството си съм силно повлиян от различни източници и един от тях е канадският съвременен художник Закари Логан, който комбинира различни растителни и животински изображения с човешко тяло или с предмети, свързани с човешкото съществуване, и продължих да развивам тези експерименти в следващите изложби”.
Втората изложба нарича „Bloom”, в която включва повече експeрименти с научната илюстрация. Миналата година откри изложба, която беше озаглавил „Отвъд канона”. Тя показва интереса на Любен към християнското среновековно изкуство, или по-скоро византийското, което според него най-много се е домогнало до представяне на нещо сакрално. „Много хора биха казали, че в моите творби има елементи, които напомнят на икона и на иконопис, и това не е случайно, защото аз използвам дървена дъска, грундирана по определен начин, която е основата при рисуване на икони, използвам темперна техника, която позволява по по-специфичен начин да бъдат изградени образите. Според мен акрилът и маслената боя са по-скоро свързани с модерното изкуство, а температа е свързана с идеята за старото изкуство. Всяко нещо е знак и носи определено послание, и то не е случайно”.
Съвсем наскоро Любен откри петата си самостоятелна изложба „Адам дава имена на животните и растенията”. Заглавието е повлияно от една композиция, която се среща в средновековното изкуство, известна със заглавието „Адам дава имена на животните”. „Аз добавям и растенията, защото в творбата, която представям, съм пресъздал едва ли не себе си и тя олицетворява интересите ми в областта на ботаниката. Тази творба се появи от стремежа ми да систематизирам нещата, да ги познавам, защото само като ги познаваме, можем да ги контролираме, и това е основното послание на творбата – стремежът на човека да опознае всичко около него и да го направи подвластно на себе си, благодарение на знанието. Съзнавам, че това не винаги трябва да се случва, защото знанието може да бъде добро, но може да бъде и опасно. Поради тази причина човек трябва да внимава докъде да прекрачва границата в познанието на света и кои неща не трябва да бъдат докосвани от стремежа му към познание и любопитство”.
В момента Любо е завладян от идеята да публикува дневник, в който от години описва своите проучвания за орхидеите в българската флора.
Казва, че е малко известен фактът, че в България се срещат около 70 различни вида диви орхидеи, което е едно относително голямо разнообразие за европейската флора. „Но тъй като биоразнообразието не е константна величина, различни видове проникват в България, или се откриват нови, които досега не са били намирани. Той успява да открие един изключително интересен и впечатляващ като външен изглед вид орхидея. Тя цъфти края на февруари-началото на март и е характерна за Средиземноморската област, но той намира тази орхидея в Струмската долина, почти до границата с Гърция, в село Ново Ходжово. „Оказва се, че се намира в средата на един съвсем наскоро изграден електропастир и тъй като е уязвим вид, който все още не се е закрепил стабилно в България, вероятността да изчезне е голяма, и според мен е важно този електропастир да бъде преместен. Този вид орхидеи се развиват много бавно. От покълването на растението до неговия първи цъфтеж могат да минат понякога повече от 10 години”. За Любо бе истинска сензация, че тази година видя цъфнала тази орхидея. Сега подготвя научна публикация за специализирано издание, която да легитимира този вид в българската флора, и събира определени материали, които да докажат присъствието на вида в България. След като публикува този труд, ще организира инициатива за образуване на защитена местност в землището на село Ново Ходжово, която да бъде посветена на орхидеите. Това място заслужава специална защита според него, защото там открива голямо разнообразие и на други видове орхидеи. Тази орхидея ще намери място в един много любопитен проект, който е започнал с галерия „ Little Bird Place” и с Националния научен музей, в който планира да публикува свой научен и в същото време творчески дневник, в който описва всички видове диворастящи орхидеи, които се срещат в България. Показва ги и чрез рисунки. Този дневник ще бъде отпечатан фототипно. Така е решил, за да може науката да напомня за началото на научните изследвания на една викторианска епоха, когато първите изследователи са обикаляли различни части на света, събирали са всякакви материали, свързани с живата и неживата природа. Много често с тях е пътувал и художник, за да ги изобрази, защото тогава фотографията още не е била измислена. „Именно този викториански дух придава определен чар на този дневник, защото всичко е рисувано и писано с молив. Това нещо ще бъде съпътствано с изложба в Националния природонаучен музей, която ще включва отпечатъци на по-голям формат на отделни страници от този дневник, за да може повече хора да се запознаят с всички видове диворастящи орхидеи в България.
Любен Домозетски е доказателство, че хората се раждат с определени интереси и отдават цялото си време и енергия да ги развият и да оставят своите постижения в областта на науката и културата за поколенията. Нищо чудно духът му да идва от онази викторианска епоха, в която се е вкопчил днес, за да си довърши работата.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
