Димитър Недялков преди 27 години е ръкоположен за свещеник в кв. „Гюргево” на Сапарева баня, където и сега продължава да служи на Бога. С него разговаряме за вярата, за пандемията, за трудностите в живота и за надеждата.
Иконом Димитър с Белоградчишкия епископ Поликарп, архимандрит Евтимий, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп на кръщенето на внучката му Ивон
– Отец Димитър, пандемията наказание ли е, или изпитание за хората?
– Аз мисля, че е божие наказание, за да влязат хората в правия, божия път. Много се отклонихме от този път.
– Как българите да се справим с това наказание на човечеството?
– Ние сме православни християни и не трябва да забравяме вярата си. Няма народ, няма страна в света без вяра, а вярата е възпроизводство на ума за някаква предполагаема истина. Ние, християните, вярваме, че има Бог, който е наш спасител, лечител, чудотворец, брат. Вярваме в неговите откровения, вярваме в неговите чудеса, в неговата сила. Живата вяра в Христос е единственото средство за спасение, което ни се дава даром от Бога. Без живата вяра няма опрощение на греховете и святост в живота. Чрез истинската вяра християнинът побеждава Сатаната. В стари времена благочестиви хора със силата на вярата са вършели големи чудеса. Но има хора, при които тази вяра е историческа, те нямат истинска вяра, това се казва мъртва вяра, която е в бесовете. Но за съжаление тези секти, които цял свят прогони, нашите политици приютиха на българската православна християнска земя, което е много голям грях към Бога. И те започнаха да разколебават вярата на българите. Хората, уплашени от пандемията, литнаха по болниците да се лекуват и да се предпазват, но забравиха храмовете, вярата в Бога и вярата в себе си. Вярата е мощно оръжие срещу пандемията. А молитвата е силната връзка на общение между човека и Бога, която никога не трябва да прекъсва. Вярата, надеждата и любовта не трябва да пресъхват в сърцето на човека. Най-силен дар от Бога е надеждата. Човек винаги трябва да живее с надежда и да се оповава на божията любов. В Сапарева баня в квартал „Гюргево” 10 жени заедно с моята презвитера Камелия дадоха миналата година обет към Бога всяка вечер в 20 часа до светлия християнски празник Рождество да се уединяват в отделна стая в домовете си, да четат псалмите на Давид, да се молят за здраве и благоденствие на всички българи и за всички хора по света. Жените са ревностни християнки, които се събраха в храм „Свети вмчк Георги Победоносец“ и взеха това решение, като видяха как много хора се лутат обезверени, болни, бедни и отчаяни. И го направиха, като тогава призоваха който чувства Бога в сърцето си, да се присъедини към тяхната молитва. Това е пътят…
– Отец Димитър, терзае ли Ви нещо?
– В днешно време има хора, които са окачили на вратовете си кръстове, но душата им е празна. Също така добрият християнин не трябва само да е кръстен по име, а да защитава това име с добри дела.
– Как избрахте своя духовен път на свещеник? Имаше ли знак от Бога?
– Вече 27 години съм свещеник. Завърших софийската Духовна семинария през 1995 година и ме ръкоположиха за свещеник в кв. „Гюргево”, където съм и досега в храм „Свети вмчк Георги Победоносец“. Преди да запиша семинарията, работех на гатер в дупнишкото село Яхиново. Както си работех на гатера, с божия сила ме осени мисълта, че трябва да стана свещеник и да служа на Бога. Дойде началникът ми и аз му казах, че ще стана свещеник. Той ме изгледа невярващ и ме пита какво става с мен, но се случи.
– Отец Недялков, ще се върнат ли нашите деца от чужбина в родината ни?
– Много ми се иска, но не съм сигурен. Защото няма условия за тях за работа тук. А и там, където са, са основно болногледачи на възрастни хора, докато техните родители тук живеят без тяхното внимание, присъствие и обич.
– Намаляха ли венчавките и кръщенетата заради пандемията?
– Не намаляха, а напълно спряха. Станахме само гробищни свещеници. Топим се като нация не с дни, а с часове. Младите хора в България заради финансови затруднения трудно се решават на брак и деца. Когато гледах моите деца, едно бебешко пюре беше 12 ст., а вижте сега. Едни бебешки обувки в дланта ти се събират, а са около 50 лв., при нищожни 40 лв. детски надбавки в България. В Германия детските са 219 евро за едно и две деца. Много български семейства заминават в Германия и там си раждат и гледат децата. В други държави опрощават заеми при раждане на деца. Това тук кога ще се случи ? През август месец беше последната кръщенка в храма на моята внучка Ивон. Оттогава досега няма нито едно кръщене, за сватби да не говорим. Имаше само няколко богати ромски венчавки, за тоалетите им да не говорим, богата работа. В храма на всички служби идват няколко ромски семейства от Сапарева баня, винаги са много официално облечени, ревностни християни. Аз не деля хората на българи и роми, за мен всички са православни християни.
– Отче, какво е посланието Ви към новото правителство на България?
– Да мислят за България, да мислят за народа! Да променят живота на хората към добро! Дела трябват, чакаме да видим техните дела. Да вървят по правия, божия път напред с дела и истина! Амин!
ДЕНИ МИЛЕВА
