Родена съм и съм израснала в град Сандански. Зодия Козирог съм. Както името, така и повечето неща в моя живот са съвкупност от контрасти. Учила съм в ПГ „Яне Сандански“, профил математика, след това завърших социално дело в СУ „Климент Охридски“. Занимавам се със собствен бизнес, по-точно менажирам нощно заведение. От една година съм председател на клуб ЛИК, където с шепа изключителни хора, артисти и огромни ентусиасти, се опитваме да творим култура и да покажем, че духът на нашия град е още жив.
– Лина, прави впечатление чуждото ти фамилно име. Кой и каква история стоят зад него?
– Историята е доста тривиална. Преди 25 години, докато завършвах своето образование, срещнах моя съпруг, който е немски гражданин, и оттогава нося неговата фамилия.
– Единодушно ли семейството ти избра да живее в твоя роден град?
– Изборът е бил вследствие на няколко проби къде и как да се установим. Първо аз бях в Германия няколко месеца, после живяхме в София дълги години и все още имаме бизнес на нашето Черноморие, заради който пътуваме и живеем там цяло лято. Но Сандански винаги е бил мястото, където се чувствам най-добре, където се чувствам у дома.
– Успя ли съпругът ти да научи български и да се приспособи към българския начин на живот?
– С приспособяването към нашия начин на живот се справя по-добре, докато българският език е предизвикателство за него и дори и след 25 години в България не мога да кажа, че го владее.
– В гимназията си завършила профил математика, но си следвала социално дело в Софийския университет. Какво в точните науки не ти допада и с какво те привлече социалното дело?
– О, те нещата са много комплексни и дори не мога да кажа, че точните науки не ми допадат. Напротив, доста от нещата, които съм постигнала, се дължат именно на точните науки, но философската интоксикация, която явно е взела превес в моите тийнейджърски години, е причината за избора ми да се насоча към хуманитарните науки.
– Откога управляваш нощно заведение в Сандански? Имаш ли голяма конкуренция и как се справяш?
– В Сандански от десет години, но преди това имах заведение и в Слънчев бряг. За мен конкуренцията е основен двигател за всеки бизнес. Радва ме фактът, че въпреки тежките условия в последните години за нашия бизнес сме все още на пазара.
– Кое от изкуствата – литература, музика или изобразителните, е най-близко до твоята природа? И самата ти занимавала ли си се някога с творчество?
– Може би литературата. Книгите винаги са били моята страст. Аз съм книгоман и меломан, но с изкуство не съм се занимавала.
– Председател си на клуб ЛИК, какво те мотивира да приемеш този отговорен пост?
– Надеждата, че нещата могат да се променят. Аз истински вярвам, че духът и жаждата за култура, за духовност не са изчезнали в нас и докато има ентусиасти като клуб ЛИК, които носят толкова много любов към изкуството, които с толкова заряд пробуждат духа в нашия град, има шанс за културен живот и в малките градове.
– Град Сандански е родно място и средище на много творци от различните изкуства. Сравнявам с годините на моята младост и ми се струва, че изживява голям подем. На какво се дължи той?
– Както каза, Сандански винаги е имал своите творци, но за съжаление в тези години на постоянен преход и борба за оцеляване културата не беше приоритет и тези творци бяха в сенките, в техните си кръгове, някак си забравени. И именно това е целта на клуб ЛИК – да обедини всички гилдии в Сандански и да извади от сенките творците и преди всичко младите творци. Когато има почва за изява, творците се радват да показват своите произведения. Такива са общите изложби на секция „Художници“, литературните срещи на секция „Поети и писатели“. Клуб ЛИК организира съвместни прояви на художници, писатели и музиканти, които предоставят възможност на творците да се откриват едни други и да се стимулират взаимно.
– Две поредни години с твоите колеги от клуба провеждате значимо културно събитие – „Есенните вечери на изкуствата“. Какъв път изминахте от замисъла до осъществяването им?
– Всичко се случи много спонтанно и идеята дойде след едно събитие, проведено в заведението, в което работя. То бе по повод празника за виното и любовта и бе съвместно с клуб ЛИК. Тогава ясно се видя нуждата от повече такива събития и интересът на младите към различни културни събития. Това ни даде надеждата да мечтаем и някъде там се зароди и самата концепция на Есенните вечери. Вече може да се похвалим с второ издание и доказахме, че култура се случва и в малките градове.
Нещо повече, решихме с тези вечери на изкуствата да предоставяме възможност на нашите съграждани да се запознават с творци от региона, от страната и дори от съседните държави. Миналата година имахме гости от Гърция – един младежки състав, който изненада приятно младите меломани с нестандартна и модерна музика. ЛаТекст на Петър Чухов бе също изненада за санданската публика. Но имахме и изпълнители на класическата музика – Симеон Симеонов, известен тенор от Старозагорската опера, роден в нашия град, и виолончелистът Боян Цонев.
– По какви критерии каните творците и кои имена досега са гостували?
– Общото и за двете издания на „Вечерите“ е, че нашите гости са талантливи, интересни, провокативни, с изключителна любов към изкуството. Те са представители на всички изкуствата, обединяват поколения творци, а нашата цел е освен да ги запознаем с нашата публика, и да съберем несамодейни клубове и творци в рамките на тези вечери. Миналата година наши гости поети и писатели бяха имена като Александър Христов, Олга Николова, Надежда Захариева, отец Андон Шавулев, Петър Чухов, Иван Вълев. Илко Дренков представи една интересна гледна точка от научните си изследвания за противоречивата история на нашия край.
Художниците бяха подбрани и представени от Георги Ашиков – завеждащ секция „Изобразително изкуство“. Гостуваха ни артисти от Благоевград, Кюстендил и наши представители. Антон Гошев, Любима Бърдарова, Бианка Ненова, Бисер и Десислава Лапеви, Илона Захариева; Евгени Серафимов с неговите ученици, които нарисуваха в прекрасни графити една от градските стени; Кръсто Терзиев, Александър Терзиев, Евгения Евтимова.
След силното начало за нас бе предизвикателство тази година, но в никакъв случай не сме се съмнявали, че поканените гости ще са по-малко интересни. Наши гости бяха Бойка Асиова, Мина Кръстева, Лъчезар Селяшки, Петя Хантова, Златко Павлов, Любимка Бисерова; от художниците – Деница Бойчева Боева, Галина Левашка, Кристиян Балабански, Весела Пенкова, Кирил Стоилов. Имаше и изложба на местни автори – Стив и приятели – Иван Станоев, Румен Божинов, Венцислав Кирилов. И естествено, да не забравим и нашия спектакъл „Ако за миг замълчим“, който беше изцяло по произведения на творци от града и представен на сцена, като част от самите автори бяха и актьори в него. Радостното е, че този необикновен спектакъл се посрещна с овации и ще повторим представлението на 1 декември.
– Как се справяте финансово с посрещането на гостите?
– Трудно и изключително с помощта на Община Сандански. За наше съжаление не намираме подкрепа от местния туристически бранш и почти нулева подкрепа от другите несамодейни клубове, да не говорим за бизнесмените, което е разочароващо, но не ни отказва. Както знаете, културата винаги е на втори план за някои хора от нашето общество, но за нас ентусиастите и свободомислещите е нещо значимо и смислено. Заради това са и нашите инициативи и този неимоверен труд, защото хората от Сандански го заслужават.
– Клуб ЛИК издава и чудесен алманах, който впечатлява със съдържанието, но и с художествения дизайн. Представи накратко членовете на екипа му!
– Редакторите са Илияна Тошева и Никола Христов, коректор е Ваня Христова, фотограф Десислава Георгиева, а дизайн и графика Кръсто Терзиев. Излишно е да кажа, че всички те свършиха тази чудесна работа с голям ентусиазъм, безспорен професионализъм и съвсем безплатно, за което им благодарим! Благодарим и на Община Сандански, която направи издаването му възможно.
– На какво следващо културно събитие ще покани санданчани клуб ЛИК?
– Планували сме много интересни и различни неща през следващата година, но най-скорошното ще бъде нашето второ издание на „Любов, вино и още нещо“, което ще ни събере на чаша вино, за да ни разкаже за любовта, видяна и усетена през призмата на различни автори. Готвим се отново да отбележим и християнския празник на майката – Благовещение. Надяваме се и тази година да привлечем изпълнители на църковни песнопения, както миналата година част от хор „Харизма” ни потопи в композициите на Георги Попов. Планираме пленер за художниците, дискусия разговор на тема „Съвременната литература – традиция и предизвикателство” и още други подобни предизвикателства.
Разговаря ЛАЛКА БЕНГЮЗОВА
