Понякога историята оцелява не зад излъсканите стъкла на музейните витрини, а в мръсен кашон, забравен на тавана. Точно такава е невероятната история на един безценен фотоалбум, документирал стъпка по стъпка изграждането на един от символите на Перник – стадион „Миньор“, познат още като „Стадиона на мира“.
Сюжетът е като за филм с неочакван край. Мирослав Бонев, който се занимава и с антикварна дейност, е повикан да прибере вещи, останали преди продажба на къща в Перник. Наследниците на възрастен собственик разчистват дома му. Сред вещите, които трябва да бъдат изхвърлени на сметището, има няколко фотоалбума. Един от тях е посветен изцяло на строителството на градския стадион.
Кой точно е бил местният будител, започнал да събира и подрежда тези снимки, засега остава загадка. Знае се само, че е запазил всичко с изключителна прецизност и любов. Албумът за „Стадиона на мира“ връща лентата до самото начало. Първите снимки са от срещите, на които е обсъждан планът за строителство. Според документи от пернишкия държавен архив решението за построяването на голям градски стадион е взето през ноември 1951 година. Само шест години след края на Втората световна война, разорила изцяло страната. Провежда се специално събрание в големия салон на чакалня „Бели брег“, на което единодушно се приема строителството да се извърши изцяло с доброволен труд. Оттогава до официалното откриване на 30 май 1954 година минават малко над две години и половина усилена работа, предаде bgdnes.
В строежа се включват не само работници от местните предприятия, но и ученици от пернишките училища. По снимките от албума се виждат стотици мъже, жени и деца. Вестник „Народен спорт“ отразява строежа на първа страница. На кадрите личат тежките строителни етапи. Полагането на релсови пътеки за количките с материал. Извозване на пръст и камък. Оформяне на терена стъпка по стъпка. Гранитни блокове от кариера в село Кладница, намиращо се в полите на Витоша, оформят стените край терена.
„Трудно ми е да опиша вълнението, което изпитвах, виждайки за първи път тези снимки – признава Мирослав Бонев. – Ентусиазмът си личи на всеки кадър. Хората не са чакали някой милиардер или олигарх да дойде и да построи стадиона. Сами са го направили. Порази ме как гранитът е бил обработен и после докаран с волски каруци до стадиона. Било къртовски труд, но Перник е успял да довърши своето общо дело! Това е най-важният урок, който трябва да научим от предците си: „Можем всичко, когато сме обединени!“.
