Колко ценно е приятелството и колко често се опарваме?
Какво трябва да знаем, за да не бъдем предадени? Можем ли да разпознаем в някого човек, който няма да ни бъде верен и искрен?
Всички сме попадали в ситуации, в които на пръв поглед всичко е наред, разговорите текат гладко, доверявате си тайни, но въпреки това усещате, че нещо не е както трябва. Сякаш постоянно седите в неудобна поза, нещо вътрешно ви стяга и ви кара да не споделяте, а след разговора изпитвате желание да се „измиете“ от него.
В какво се крие причината?
Най-често така тялото ни реагира на опасност. Ние не просто я усещаме, а я виждаме, но невинаги можем да разпознаем определени сигнали и да си дадем сметка за тях. Именно затова майките ни винаги са ни съветвали да слушаме своята „интуиция“. Нека започнем с това, че на първо място разчитаме лицата – нашето подсъзнание много бързо ни сигнализира за презрение. По-долу ще дадем няколко примера и ви молим да се замислите: изпитвали ли сте подобно нещо върху себе си?
Мимики и микроизражения
Колко често, докато разказвате за свой успех, сте забелязвали как погледът на другия човек става леден, а ъгълчето на устните му се повдига нагоре? В книгата си „Психология на емоциите“ Пол Екман откроява едва доловими поведенчески признаци, които много ясно обясняват емоциите на човека.
Екман смята, че един от най-универсалните сигнали е повдигането на ъгълчетата на устата, свиването на веждите и напрежението в лицето при получаване на информация. Но сме съгласни – това може да бъде толкова трудно за разпознаване, че е почти невъзможно да се забележи и свърже с реалността. Затова продължаваме напред!
Език на тялото
Замръзването на човека – мълчание, поглед встрани и затворена поза с леко завъртане на тялото. Важно е да се отбележи, че това се случва веднага след получаване на информацията. Тялото се напряга, човекът не иска да чуе това, трудно му е, затова важен признак е именно сковаността и паузата в момента, когато трябва да отговори.
Глас и реч
Смятаме, че този раздел е по-разбираем, очевиден и лесен за разпознаване, тъй като повечето хора могат да оценят ситуацията именно когато човек говори. Ние неволно се вслушваме в интонацията, за да разчетем мнението му. Понижаването на тона на гласа на събеседника, както и любимата ни „пауза“ преди да заговори. Например, преди да каже „Поздравления“, човек сякаш смила чутото и се опитва да възпроизведе нужната емоция. Защо това е важно? Защото нашите емоции работят от само себе си: те се появяват рязко и за да покаже на другия нещо различно, той трябва да помисли и да изработи подходяща реакция. Именно тази пауза се превръща във важен сигнал, че пред вас стои неискрен човек.
Поведенчески модели
Обезценяване: Например, когато споделяте нещо, човекът произнася фрази като: „Е, това не е толкова трудно, колкото изглежда“, „Можеше и по-добре“, „Просто ти е провървяло“.
Прекомерен интерес към детайлите: Разбира се, може просто да се интересувате от победата на близък човек, но какво, ако доловим опит да се намери недостатък и, както в предишната точка, да се обезценят действията по пътя към радостта?
Пример: Приятелка се интересува как ще вземеш шофьорска книжка, уточнява името на школата, цените, модела на колата, сроковете на обучение и мимоходом споменава, че колата, на която се учиш, макар и нова, е неудобна и като цяло: „Ще ти е трудно да свикнеш с габаритите“. Уж са се зарадвали за теб, но след разговора остава странно усещане.
Рязка смяна на темата: Било ли ви е неприятно, когато активно споделяте радостта си, и в момента, в който очаквате продължение на разговора, човекът рязко прехвърля темата към себе си? Това е един от многото признаци, че не искат да ви чуят и да споделят радостта ви. Разбира се, не бива да се вторачваме във всяко движение и поглед – хората наистина са различни и много интересни в общуването. Въпреки това, ако се чувствате некомфортно, предлагаме да обърнете внимание на няколко основни момента, тъй като за всеки е важно да разбира кой ще бъде добър приятел и на кого може да се довери.
Нашето приятелско напомняне: Истинското лице на човека се вижда тогава, когато сте щастливи. Завистта е единствената емоция, която е срамно да признаеш дори пред себе си. Затова тялото „говори“ преди самоконтролът да успее да се включи.
