Отказът от храна е често срещано явление в детска възраст и е повод за сериозни тревоги на цялото семейство. Родителите напълно естествено се тревожат дали детето приема достатъчно количество храна, което има пряко отражение върху здравословното му състояние и неговия растеж. Напрежението нараства поради допълнителните усилия, които родителите започват да влагат в приготвянето на храната и раздразнението от отказ на детето дори да я опита.
Проблемите с храненето трябва да се разглеждат спрямо съответната възраст.
Първоначално кърмачетата преминават през процес на захранване и първично „запознаване с храната“. В този етап е напълно естествено всяко неразположение да се отразява на желанието, с което бебето се храни. Съответно, никненето на зъби, превъзбудата, боледуването, обривът и пр. могат да доведат до преминаване към предимно млечно хранене.
Това не трябва да тревожи родителите – всичко, което е необходимо да се направи, е да се прояви търпение, за да премине съответното неразположение. През това време е разумно да се продължи предлагането на храна, но при отказ да се осигури млечно хранене (съответно кърмене на поискване или адаптирано мляко). С отминаване на неразположението при кърмачето се възвръща апетитът.
След едногодишна възраст, с прохождането и проговарянето, малките деца преминават и през сложно психо-емоционално съзряване. Възможно е детето да започне да отказва храна, която доскоро е приемало с охота. От значение е също така поведението на родителите и асоциациите, които създават с храненето. Насилственото хранене и използването на храната като награда са недобри практики, които влошават проблема с отказа от храна. В тази възраст децата започват да приемат и някои нездравословни храни, като захарни изделия и пакетирани продукти, шоколад и др., които при прекомерен прием нарушават нормалния хранителен ритъм и стават често повод за пропускане на основни хранения.
Лятото е сезонът, в който често се наблюдава временна загуба на апетит.
Често се сблъскваме с проблеми с храненето на детето заради високите температури, които могат да доведат до прегряване, дехидратация и умора.
Как да подобрим храненето на детето в летните горещини?
1. Осигурете температурен комфорт. Храненето на претоплено бебе или малко дете изобщо не е добра идея. Детето не просто не би приело храна, а твърде вероятно би се раздразнило допълнително, което завършва с продължителен плач и неспокойствие. Ако детето е претоплено, неспокойно, със зачервена кожа, дребнопетнист обрив по шията гърба, лицето, плачливо и раздразнително, то първо трябва да го охладите.
2. През лятото е важен изборът на подходящо облекло – избирайте памучни материи, еднослойно обличане. Движете се по сенките, избирайте за разходка сутрешните часове или късния следобед. Климатиците могат да се ползват спокойно, стига да не създават течение директно към детето и при настройка на подходяща температура.
3. Осигурете адекватен прием на течности. При кърмачетата на естествено хранене това означава по-често кърмене, но щом детето е захранено, следва да приема и допълнително преварена вода. Избягвайте да давате сокове и газирани напитки, предлагайте пълноценни плодове под формата на пюрета, finger foors или снакс, вместо изцедения сок. За децата над 1 година може да приготвяте млечни напитки с пълномаслено краве мляко.
4. Спазвайте адекватен режим. Осигурете адекватно количество сън и движение съобразно възрастта на детето. Игрите с вода на двора или в басейна освен че са много забавни, изморяват и повишават апетита. Предлагайте храната навреме, не изчаквайте детето да се преумори и да иска да спи. 5. Спазвайте известно отстояние между основното хранене и междинните закуски. Сутрешна междинна закуска около 10 часа и следобедна около 15-16 часа обичайно са достатъчни.
