Катя Паскалева е родена на 18 септември 1945 г. в Петрич. Като дете искала да стане археолог, за да пътува много. Още в първи клас се качва на сцената в самодеен спектакъл в ролята на син на партизанка, но не успява да остане сериозна и се разсмива в ключов момент, за което получава звучен шамар пред смаяната публика. Само че това не може да я отклони от нейния път. Още повече че на смъртния си одър нейният баща й завещава мечтата си тя да бъде “артистка”. Тогава Катя е само на 16 години. По-късно е приета във ВИТИЗ без проблеми, като омагьосва комисията с изпълнението си на Жулиета и е една от 15-те, които оставят в своята сянка други 1200 кандидатки. Нейният пръв учител, открил и подсилил у нея „бездната”, е Боян Дановски, а след това талантът й е шлифован като диамант от Методи Андонов.
Завършва ВИТИЗ, където е приета през 1963 г. от първия път и почти без подготовка. Учи в класа на Методи Андонов, а нейни състуденти са Стефан Данаилов, Илия Добрев, Стефан Мавродиев. Дебютира в киното през 1967 г. с малка роля в „Отклонение”. Сред известните й главни роли са още: Стефка във „Вилна зона” (1975 г., реж. Едуард Захариев), Лиза Стрезова в „Звезди в косите, сълзи в очите” (1977 г., реж. Иван Ничев), Мария в „Спирка за непознати” (1989 г., реж. Иван Росенов), Милица в „Бедният Лука” (1979 г., реж. Яким Якимов). Редом с колежките си Невена Коканова, Емилия Радева, Милка Туйкова и Катя Чукова, тя игра и Станка в „Матриархат” (1977 г., реж. Людмил Кирков).
„Казват й, че лицето й не става за кино, а тя прави една от най-внушителните роли в българското кино – тази на Мария от филма „Козият рог”. Тя е от щастливките, които са имали късмета да работят с личности в киното и театъра като Боян Дановски, Методи Андонов, Леон Даниел, Крикор Азарян… Имала е и късмета в едни от най-интересните години – края на 60-те и началото на 70-те -да играе в прочутия тогава Пазарджишки театър, да се снима във филмите на Методи Андонов, Едуард Захариев, Иван Ничев, Людмил Кирков”, писа за нея преди време за нея вестник „Демокрация“.
Освен в Пазарджик, Катя Паскалева е играла и в драматичните театри в Толбухин и в Пловдив, както и в Драматичен театър „София”. От 1985 г. е в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“. За да подготви моноспектакъла „Скитница” от Жан-Клод ван Итали, поставен на камерната сцена „Методи Андонов” в Сатиричния театър, актрисата излезе по софийските улици, дегизирана като клошарка, а снимките й се появиха по първите страници на вестниците с най-невероятни заглавия, припомнят нейни почитатели.
С името й се свързват редица театрални роли. На сцената Катя изигра йовковата Албена, Нина Заречная в „Чайка“ от Чехов, Розалинда в „Както ви се харесва” на Шекспир, Сара в „Любовникът” от Пинтър – това са някои най-забележителните й роли в театъра.
През 1972 г. в Панама Катя Паскалева получава награда за женска роля във филма „Козият рог”, през 1973 г. й връчват награда „Фемина” в Брюксел, през 1976 г. я отличават за принос в развитието на световното кино в Карлови Вари. През същата година получава и награда „Златна роза” за женска роля във „Вилна зона”. Сред другите отличия на Катя Паскалева са наградата на СБФД за женска роля във филма „Памет” (1986 г.) и наградата за поддържаща женска роля във филма „Ева на третия етаж” (1987 г.).
През 2001 г. на въпрос „Има ли нещо, за което да съжалявате в живота си?” актрисата отговори: „Доста такива неща има, разбира се. Но най-напред винаги търся причината и вината у себе си. В мен съществува обаче и едно тотално съжаление за моя живот, затова, че е преминал в условия, когато е трябвало да живея по предписания – говоря за системата, в която минаха две трети от живота ми. И по тази причина в мен не се е развило нито реално самочувствие, нито способност сама да владея нещата. Все още се усещам, че се озъртам, все още се хващам, че не вярвам в себе си. Има моменти, в които имам нужда някой да ми каже какво да правя – ето това са непоправимите поражения над природата ми, до известна степен осакатена от начина на живот, който бяхме принудени да водим”.
Катя Паскалева, звездата от филма „Козият рог”, любимката на милиони зрители, не можа да се пребори с коварната болест, заради която претърпя операция в Париж и почина след дълго боледуване на 23 юли 2002 г. Беше на 56 години. „35 години от живота й бяха едно обричане на българския театър и на кино, посвещение на милиони зрители, които я обичаха и на които тя подари себе си”, пишеше в съобщението от Съюза на артистите в България по повод кончината й.
Слона – скандалната любов
Художникът Георги Божилов напуска жена си и вдига сватба с младата актриса
Калдъръмените улички на Стария град в Пловдив още нашепват легенди за любовта между Катя и художника Георги Божилов-Слона. За нея приятелите казват, че към театъра и мъжа, когото обича, се отнася по един и същи начин – всеотдайно-изпепеляващо! За него, че кавалерски преглъща болката от раздялата, когато Катя се влюбва във втория си мъж – кинорежисьора Иван Росенов. Не след дълго тримата споделят чаши и мисли на една маса като добри приятели.
Катя и Слона се запознават в къщата на легендарния Начо Културата – меценат и колекционер, станал символ на пловдивската бохема, който ги приютява млади, щастливи и бездомни и благославя съюза на техните уникални души. Катя харесва Слона, защото е аристократ на духа, обичан от приятели и колеги, макар че е пословичен мълчаливец. Той пък харесва Катя не само заради огромния й талант, но и заради това, че живее „красиво безотговорно“, както самата тя се изразява. Паскалева е омагьосана от мащаба, цветовете и нахалната прямота на неговите картини и се влюбва първо в тях. А когато Божилов вижда черните магнетични очи на Катя и дългата й абаносова плитка, сякаш огън преминава през тялото му. След флирт, криене и тайни срещи Слона напуска инженерката Ана, за която е бил женен, и се отдава на връзката си с Катя. По онова време мълвата за тази гръмка любов оглася тепетата и модните кафенета в цял Пловдив. Разведеният художник и младата актриса са основната тема за обсъждане както на светски събития, така и във всяка арт кръчма в Стария град. Катя и Божилов не остават и извън полезрението на местната милиция, която е скандализирана от тази явна демонстрация на разкрепостено поведение, която слага петно върху целия измислен морал на комунистическото благоприличие. Тя е „покварена“ жена, пуши, пие, слуша джаз, танцува и целува – най-вече него, и то на публични места. Той е инакомислещ, извън системата, безспорен талант и безспорно „опасен елемент“. Те не крият своята любов, а напротив. Устройват й такива празненства, че историята още помни Начо Културата, художниците Илияна Камбурова-Лячо, Димитър Киров и съпругата му балерината Русалия, които вдигат цял Пловдив във въздуха с шумните си соарета и безкрайни веселби.
През 1967 г. Катя и Слона сключват брак. Решават да го направят тайно, защото са много „неудобни“ с репутациите си пред властите на „неуправляеми“ и „инакомислещи“. Но купонът по повод тяхната любов в „Алафрангите“ е така епичен, че всички разбират за него. След това Катя е разпределена в театъра в Добрич. Слона я следва, а двамата живеят там като в приказка, полята с много водка и малко чай. Чаят е чест гост в малката им квартира, където Паскалева учи ролите си, Божилов рисува, а парите никога не стигат, защото най-често са похарчени предишната вечер в шумни купони и почерпка на верни приятели. Най-легендарната история е тази от 17 декември 1967. Начо Културата е наредил 33 акварела на Георги Божилов Слона в „Червеното пони“, а това е първата изложба в Стария град. По това време Слона е при Катето в Добрич. Те отново са без пукната стотинка и няма как да дойдат в Пловдив за откриването, защото дори нямат пари за билет. Начо Културата на прага на нервна криза събира пари (от всеки по нещо) и ги изпраща на бедната двойка. Картините са подредени, поканите разпратени и всички тръпнат в очакване. Тогава обаче влюбените отново не пристигат, защото чисто и просто сядат и пръсват получените пари за купон с други видни театрали в Толбухин, а на следващия ден изложбата е открита без художника.
След около десетина години съжителство Георги Божилов и Катя Паскалева се разделят. Раздялата е лека, също като любовта им. Без драми, ненужни обяснения и излишна показност. Причините са много, като основната е, че Катя се влюбва в документалиста Иван Росенов.
Слона умира в катастрофа на 30 май 2001 г., а Катя научава вестта в българското посолство в Париж, където е за операция на рак на гърлото. Там тя е с Иван Росенов, но когато чува фаталната вест, просто излиза от стаята. Малко по-късно Иван Росенов я намира на колене пред една от картините на Слона, окачени в посолството.
Катя си отива от този свят на 23 юли 2002 г., едва на 56 години. Накрая изгубва гласа си и записва мислите си на малки листчета, които по-късно Росенов издава в книга.
Катя Паскалева: Мечтая да остарея като катедрала, не като цървул!
Черната прокоба, която висеше над филма „Козият рог”, отне живота на едва 56-годишната актриса
Катя Паскалева бе част от голямото ято на българските актриси – Стоянка Мутафова, Невена Коканова, Виолета Гиндева, Татяна Лолова и още други, свило гнездо на купола на родния театър и кино. След изпълнението й в „Козият рог” тя стана любимка на милиони зрители, но тази любов не бе адекватна на съдбата й, която рано я изпрати в небесните селения, едва навършила 56! Въпреки прецизната операция в Париж, ракът не я пожали и на 23 юли 2002 г. тя се пресели в един по-справедлив свят.
А докато беше сред нас, Катя работеше и в театъра, и в киното
с най-добрите ни режисьори –
Боян Дановски, Методи Андонов, Леон Даниел, Крикор Азарян, Людмил Кирков… „Престоят” й в един от най-успешните извънстолични театри – Пазарджишкия, бе истинска школа за нея, за да се изгради като актриса и характер и да повярва в себе си. Катя никога не подаде ръка на халтурата! Нейно е мъдрото откровение: „Хората станаха по-материални, отколкото заслужава един кратък живот, забравят, че всичко е тленно…”.
Топлата усмивка на Паскалева я няма от десетина години, но хилядите почитатели на Мелпомена още помнят ролята й в „Албена“ на Йордан Йовков, Нина от „Чайка” на Чехов, Розалинда от „Както ви се харесва” на Шекспир, Сара от „Любовникът” на Пинтър, но най-големите й признания предстояха. През 1972 г. в Панама тя е наградена за женска роля в „Козият рог”, година по-късно
в Брюксел получава наградата „Фемина”,
а в 1976 г. в Карлови Вари е отличена за “принос в развитието на световното кино”, като по същото време печели и наградата “Златната роза” за ролята й във “Вилна зона”… Катя си отиде рано и театърът осиротя – липсват ни нейната откровена човешка усмивка, душевната й топлота, непосредственост и несуетност, добротата на сърцето й, както и мъдростта на думите й. Някои съзират в ранната й кончина знак за прокоба – заради участието в “Козият рог” на целия екип рано си отиде Методи Андонов, в разцвета на творческите си сили, последва го главният герой Милен Пенев,
останал незаслужено беден и безработен,
Антон Горчев, умрял в мизерия, а след много премеждия и болка – и „златният глас” на Мария Нейкова, който още звучи в ушите ни: „Вървят ли двама…”.
Прокоба или не, Катя Паскалева бе права, като казваше: „Всичко е тленно!Мечтая да остарея като катедрала, не като цървул!”.
Не са тленни обаче образите, които остави в лентите на българското изкуство и споменът в сърцата на хилядите зрители, които истински я обичаха.
