Тези мои размисли са провокирани от поредните предстоящи предсрочни избори и страстните полемики, свързани с тях. В основните медии, социалните мрежи и кварталните кръчми отново започваха да ехтят ожесточени спорове за това кои са „добрите“ и кои „лошите“, кои са „честните“ и кои „мошеници“, кои са „кадърните“, кои са „гола вода“, кои са „евроатлантиците“ и кои „копейките“. И този път, както винаги досега, независимо колко високи са децибелите, независимо колко „железни“ аргументи е представила едната страна, тя никога не успява да убеди опонентите си. И след цялото викане всеки излиза от спора със същите партийни пристрастия, с които е влязъл в него. Аз самият по въпроса „по-малко“ или „повече“ държавен контрол е нужен на България от години водя спор не с друг, а със собствения си баща. И въпреки солидните аргументи, които аз мисля, че представям (за по-малко държава), и още по-безспорните, които той смята, че има (за повече държава), политиката е единствената тема, заради която сме стигали до толкова разгорещени спорове, че за всеки страничен наблюдател бихме изглеждали като заклети врагове.
Нали уж сме разумни същества, защо не можем спокойно да обсъдим дори със собствения си баща своите аргументи и в крайна сметка да решим кой има (повече) право? Всъщност доколко сме разумни е въпрос, заслужаващ отделно писание, но не днес. Защо просто не погледнем фактите? По това „защо“ размишлявах (безплодно) доста дълго и аз самият, докато преди време не попаднах на книгата на Томас Соуел* „A Conflict of Visions: Ideological Origins of Political Struggles” (Конфликт на визии. Идеологическия произход на политическите борби). Книга с такова заглавие от автор, когото много уважавам, със сигурност е нещо, което би ми помогнало в моите размишления, казах си аз. Колко прав бях само.Още на 6-а страница например открих отговор за споменатия по-горе проблем с фактите.
„ФАКТИТЕ НЕ „ГОВОРЯТ САМИ ЗА СЕБЕ СИ”. ТЕ ГОВОРЯТ „ЗА“ ИЛИ „ПРОТИВ“ КОНКУРЕНТНИ ТЕОРИИ.
Факти, отделени от теорията или визиите, са просто изолирани любопитни случки“. Така, за фактите ясно, но какви са тези визии? Според Томас Соуел по отношение на това как гледат на човешката природа, обществените отношения и историята (каква визия за тях имат) хората най-общо се разделят на две категории. Едната той нарича „Ограничена визия“ (constrained vision), а другата – „Неограничена визия“ (unconstrained vision). Хората с неограничена визия смятат, че човешката природа е по същество добра и че следователно идеалното общество е постижима цел. За реализирането й ще помогнат тези сред нас, които са по-напреднали в своето интелектуално и морално развитие, превъзмогнали са изкушенията на личния интерес, имунизирани са срещу корумпиращото влияние на властта и поради това имат правото (дори задължението) да взимат решения вместо останалата част от обществото.
„НЕОГРАНИЧЕНАТА ВИЗИЯ“ ВЯРВА, ЧЕ ИМА КРАЙНО РЕШЕНИЕ ЗА ВСЕКИ ПРОБЛЕМ И ЧЕ КОМПРОМИСЪТ НИКОГА НЕ Е ПРИЕМЛИВ,
а евентуалните странични нежелателни ефекти са просто неизбежна цена, която трябва да платим за движението си напред към съвършенството. Може би най-кратко и ясно същността на тази визия е изразена в прочутата фраза на френския философ Жан-Жак Русо: „Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови“. Оковите, за които Русо говори, са институциите, традициите, обичаите, остарелите морални норми. Поддръжниците на неограничената визия са убедени, че глупави или неморални избори на действие обясняват злините на света и че решение за тези злини има – то е във въвеждането на по-мъдри, по-морални и по-хуманни социални политики. Те смятат, че истинските възможности на човешката природа далеч надхвърлят това, което се проявява реално в момента. Неограничената визия смята, че потенциалът е много различен (по-добър) от действителността и че съществуват средства за подобряване на човешката природа и реализация на нейния пълен потенциал. Методи за постигането на тази цел могат да бъдат разработени или открити, така че да се стигне до етап, където хората ще извършват правилните действия поради правилните причинини, а не заради скрити психологически или икономически изгоди.
В НЕОГРАНИЧЕНАТА ВИЗИЯ ПРАВИЛНОТО И ДОБРОТО ПРОВЕЖДАНЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ ЗАВИСИ ОТ СПЕЦИАЛИЗИРАНОТО ЗНАНИЕ НА ПРОСВЕТЕНОТО МАЛЦИНСТВО,
което се използва за насочване на действията на мнозинството. Това, което е необходимо, е да бъдат наложени и утвърдени правилните (справедливите) възгледи за обществото у малцината либерално образовани и разсъдливи членове на обществото. След това те, от своя страна, ще бъдат водачи и инструктори за не(достатъчно)просветените маси. Според неограничената визия основното, което трябва да се промени, е човешката природа. Фактът, че определени индивиди или групи вече са надхвърлили масата по интелект, морал или отдаденост на идеята за всеобщото социално благо, показва какво е възможно и за останалите. Големите пречки пред моралното израстване на всички ни са, от една страна – противопоставянето от страна на облагодетелстваните от съществуващия обществен ред, и от друга – инертността и слепотата (глупостта) на другите. Така че, ако сте един от тези, които вярват, че за настоящето положение в България са виновни най-вече корумпирани и неморални политици, които са създали едни ужасни и несправедливи държавни институции; ако във Фейсбук или в кръчмата псувате този или онзи „гаден и продажен“ политик (от партия, която мразите), който според вас е лично виновен за неволите ви, вашите и на обществото като цяло; ако вярвате, че друг един „умен и почтен“ политик (от партията, която харесвате) ще „оправи България“, ако само получи повече власт да промени законите и институциите; ако сте склонни да повярвате на обещания за „нулева корупция“ и „спиране на войната по пътищата“, то тогава вие сте човек именно с тази „неограничена визия“. А пък тези, с които ожесточено спорите и с които никога не можете да постигнете съгласие, най-вероятно са представители на другата, „ограничена визия“. В контраст с неограничената визия,
ХОРАТА, СПОДЕЛЯЩИ ОГРАНИЧЕНАТА ВИЗИЯ, СА ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН УБЕДЕНИ, ЧЕ ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА Е ПО СЪЩЕСТВО НЕПРОМЕНЛИВА
и че независимо от най-добрите ни намерения ние хората сме по природа егоистични. Хората с ограничена визия не приемат твърдението, че всички хора могат да оставят настрана своя вроден личен интерес. Освен това те вярват, че чрез създаването на подходящи стимули и правила личният интерес може да бъде накаран да заработи в полза на цялото общество. Затова те предпочитат системата (статуквото), върховенството на действащия закон (давайки си ясна сметка, че не е съвършен) и традициите. Предпочитат емпиричните доказателства и изпитаните във времето структури и процеси пред грубата намеса и резки промени, основани на личен опит и персонално мнение. Мисля, че най-сполучливо мото на ограничената визия са думите „There are no solutions, there are only trade-offs“ (Няма крайни решения, има само компромиси) от същата книга на г-н Соуел. Когато се получат неочаквани лоши резултати, то те на са „провал на системата“. Разочарованията са следствие на вродените недостатъци на човешката природа и неизбежните ограничения на самата природа. Или както брилянтно го е казал арабският философ и поет Ал Маари още през 11 век:
„ТЪЙ КАТО ЗЛИНИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО СЕ ДЪЛЖАТ НА ПРИРОДАТА НА ЧОВЕКА, РЕФОРМАТА Е БЕЗНАДЕЖДНА“.
За хората, споделящи ограничената визия, въпросът не е дали и как проблемите ще бъдат „решени“ – те няма (никога) да бъдат решени – а дали са направени най-добрите възможни според конкретните моментни обстоятелства компромиси. Tе са готови на отстъпки, защото смятат, че в живота няма крайни решения, а само компромиси.
По този начин дори най-големите злини в света – война, бедност, престъпност – се възприемат по раличен начин от хората с „ограничена“ и „неограничена“ визия. Ако се съгласим в тон с неограничената визия, че за човешките възможности няма лимит, то тогава съществуването на тези отвратителни и катастрофални явления изисква обяснение… и решение. Ако обаче приемем, че коренът на проблема всъщност са човешките страсти и вродените ни ограничения да се преборим с тях, то тогава това, което изисква обяснение, са начините, по които те са били избегнати или сведени до минимум. Как го беше казал Соуел: „Няма решения, има само компромиси“. Докато вярващите в неограничената визия търсят конкретните причини за войната, бедността и престъпността, вярващите в ограничената визия търсят причините за мира, благоденствието и спазващото законовия ред общество. Според неограничената визия няма неразрешими причини за социалните злини и следователно няма причина те да не могат да бъдат решени с достатъчно силен морален ангажимент. Но в ограничената визия каквито и стратегии да бъдат използвани за премахване или ограничаване на вродените ни човешки злини, това неизбежно ще има странични, непредвидени нежелателни ефекти – под формата на други социални злини, предизвикани от тези стратегии. Така че
ВСИЧКО, НА КОЕТО МОЖЕМ ДА СЕ НАДЯВАМЕ, Е САМО И ЕДИНСТВЕНО РАЗУМЕН КОМПРОМИС.
За привържениците на ограничената визия разумът не е само мъдрите думи, написани от забележителни личности, а е целият опит на народите, обобщен в чувствата, формалностите и дори предразсъдъците, въплътени в тяхната култура и поведение. За ограничената визия е много по-вероятно по-правилните решения да бъдат открити в историческата и общонародна мъдрост, изразена в културата и обичаите на мнозинството, отколкото в интелектуалните прозрения на малцина. Те, разбира се, не смятат тези културни дестилации на знания за безпогрешни или неизменни, защото това би било крайно решение (в което те не вярват) вместо само компромис. По-скоро те ги възприемат като тестван от времето опит, който работи и който трябва да бъде променян само след много внимателен (може би дори неохотен) анализ. Или както е казал ирландският философ Едмънд Бърк: „Трябва да се грижим за дефектите на социалния ред със същото внимание и притеснение, с който бихме лекували раните на собствения си баща“.
За хората с неограничена визия движението на човешките общества е права и възходяща линия – постоянен процес на подобрения, който неизбежно ще ни доведе до постигането в крайна сметка на идеалното общество. До „рая на земята“. Неограничената визия е морална визия, в която решаващи са намеренията – какво би могло да бъде. Хората с тази визия вярват, че човечеството може и трябва да изгради един много по-добър свят. Постигането на това идеално справеливо бъдеще се използва като довод за оправдаване на извършването на някои не толкова справедливи неща днес. Ограничената визия, от своя страна, е трагична визия, фокусираща се върху недостатъците на човешката природа. Визия, която се опира на реалното състояние на нещата – какво е било досега. Ограничената визия вярва, че трябва много да се пазим да не дадем на отделни хора или група от индивиди неограничена власт коренно да преобразува обществото съгласно техните утопични идеи.
ОГРАНИЧЕНАТА ВИЗИЯ ВИЖДА НАЙ-ДОБРОТО КАТО ВРАГ НА ДОБРОТО
– напразни опити да се постигне непостижимото. Тези напъни се възприемат не само като безполезни, но често и като контрапродуктивни, тъй като същите усилия биха могли да доведат до постигането на практични и ползотворни компромиси.
Много би ми се искало в края на това дълго писание да мога поне да ви дам рецепта за това как да спечелите следващия си политически спор, но, уви. Надявам се обаче, че благодарение на мъдростта на Томас Соуел поне сте наясно с причините, поради които в този спор не може да има краен победител. А може би не и нужно да има краен победител. Може би най-ценното у нас, човеците, е желанието, готовността и жарта, с които се впускаме в спорове с другите. Може пък да са прави древнокитайските даоисти, когато казват: „Това е вярно, и това НЕ Е грешно“.
ИВО СТАНОЕВ
